“Кой наказва прекомерно строго”( “Who breaks a butterfly on a wheel”), първо написан от поетът Александър Поуп в “Послание към д-р Арбътнот” е израз, който показва разрухата на едно нежно същество с жестокост. Поговорката се явява, за да изобрази полагането на неимоверно усилие за осъществяване на нещо малко. Тук пеперудата е Нийл Рандал, игран от Джерард Бътлър, мъж, който притежава всичко: външност, обаяние, успех, на бързата писта към върха. Той е женен за Аби (Мария Бело), която е идеалният другар, красива и състрадателна, добра съпруга и майка на тяхното единствено дете, пет-годишната Софи.
Докато техният съвместен живот има цялото скрито щастие, Аби устоява на живот на тайно отчаяние, често срещано при съпруги на амбициозни мъже. Нейните малки, лични разочарования, често засенчени от по-големите триумфи на Нийл, са пропъдени от споделеното им благополучие. И по този начин те продължават до момента, в който мъж на име Райън се появява отникъде. Като един отмъстителен ангел, той отнема единственото скъпо нещо и за двамата, малката Софи и изисква ужасяваща цена за нейната безопасност: 24 часа на пълен контрол над живота на Нийл и Аби. С безчувствена точност Райън разрушава всичко, което те са съградили. Ясно е, че той иска отмъщение, но кой е той и защо е набелязал това семейство? До момента, в който тяхното мъчение свършва, освобождаването е придружено от собственоръчно причинено изкривяване на ножа.
„Изнудвачът” е идея, родена от страна на сценариста и английски продуцент Уилям Мориси, който работи в екип с режисьора Майк Баркър ( “Перфектен план” ), и двамата членове на CAA. Когато CAA представя проекта на вниманието на “Irish DreamTime”, компанията на Пиърс Броснън с дългогодишен партньор Бо Сейнт Клеър, веднага забелязва потенциала на „Изнудвачът”, едновременно като рядко срещан трилър, който избира да предизвика публиката с психологическо напрежение, отколкото с открито насилие, както и като оригинално направление в дългата и успешна актьорска кариера на Броснън. Проектът стига до продуцента Уилям Винс и изпълнителния продуцент Дейв Вало от “Infinity Features”, които стоят зад биографичния филм, носител на Оскар “Капоти” и преди това работи с Броснън и Сейнт Клеър над тяхната драма “Евелин”. След това продуцентите въвеждат в продукцията като партньор “Icon Entertainment International” и канадско – британската копродукция е допълнена. “По същия начин, по който известни актьори играят срещу прототипа, ние продуцираме срещу прототипа”, казва продуцентът Уилям Винс, сравнявайки „Изнудвачът” с “Капоти”. Но точно “Капоти” е този филм, който убеждава “Infinity” точно колко високо може да бъде вдигната летвата, към което те се стремят в „Изнудвачът”. “Различният призив на този филм е, че той е предупредителен трилър, замислен да провокира, без да има нужда да е поучителен и написан така, че да изисква много малко тълкувание, така че сюжетът утихва, засилва се, набира сили с всяко обръщане” За Винс, както и за изпълнителния продуцент Дейв Вало, избирането на проект често е свързан с хората, които участват, отколкото със сценария.
И двамата мъже са съгласни, че Бил Мориси е вложил в сценария такава страст и енергията му е толкова голяма, че става заразителна. “Това е един ободрителен трилър и една голяма разходка. Досега не е правено точно по този начин,” отбелязва изпълнителният продуцент Дейв Вало. “След като си го прочел за първи път и знаеш края, се връщаш обратно и го прочиташ отново, гледайки за всички дири. Механизмът и логиката за това са непроницаеми и Бил Мориси свършва великолепната работа, усъвършенствайки историята и задържайки напрежението. Лично аз смятам, че този филм ще провокира много разговори между зрителите след това. Основните въпроси са съвременни; въпроси, срещу които всеки се изправя, но малцина си позволяват да реагират на тях открито. С режисьор като Майк Баркър, мъж, който изпъква с неочакваните обрати и заедно с актьорите, „Изнудвачът” постига силен ефект.” Пиърс Броснън и Бо Сейнт Клеър се обединяват, за да основат през 1996 тяхната продуцентска компания, базирана в Лос Анджелис - “Irish DreamTime”. С „Изнудвачът” отбелязват шестия си съвместен проект. “Бил Мориси участва със сценария, а Майк Баркър като режисьор и с тях се сработихме много добре”, казва Сейнт Клеър. “Наистина е една натоварена поредица от събития в една история, един рокендрол трилър, имащ за основи идеите на Хичкок. Образът на Райън, толкова тайнствен и без чувство за хумор, е нещо, с което Пиърс никога преди не се е захващал и което е първата стъпка за осъществяването му.” За Сейнт Клеър този контрапункт в ролите е градивен в балансирането на “Бонд ефектът” в кариерата на Броснън. “Когато Пиърс (като Райън) ограбва животите на тези хора, държейки ги за заложници, като излага сигурността на детето им на риск, той е съкрушен”, продължава Сейнт Клеър. “Идеята за тези трима силни актьори, Пиърс, Мария и Джерард, хванати като в капан заедно в една кола, е убедително нещо. Техните действия създават баланс на напрежението, където грешният ход може да има катастрофални последици. Изобщо нямаше да се получи ако Райън тероризираше двама души, които са уязвими. В един трилър, зрителите искат да бъдат изведени на разходка; те търсят под повърхността и се опитват да изпреварят сюжета. Тръпката на “разходката” идва от силата на всеки образ, поставен в неудържима ситуация, в която изходът е непредвидим.”
