В сърцевината на Злокобен остров са нарастващият страх и съсипващото нервите изживяване на Теди Даниълс – ветеран от войната и схватлив щатски шериф, който пристига в болницата на острова да разследва изчезването на убийцата. Той се плъзга все по-дълбоко в бездната на объркващи загадки, преследващи спомени и безпощаден ужас. Неговото разследване среща поредица препятствия и Теди има причини да вярва, че е манипулиран, наблюдаван, вероятно дрогиран и тласкан към границите на здравия разум. Той е предупреден да се махне, вероятно за да не се добере до по-голяма истина за Злокобния остров или е въвлечен в ужасяващ експеримент със скритата мисъл, че е свързан с това неразгадаемо място. Създателите на филма от самото начало имат предвид актьор, който да изиграе толкова уязвим персонаж, който все пак разкрива случая само за няколко дни: трикратно номинирания за Оскар® Леонардо Дикаприо – един от най-отличителните и характерни актьори в съвременното кино. „Когато се обърнахме към Марти с предложение да се заеме с режисурата, едновременно с това започнахме да мислим и за Лео в главната роля. Първо, защото бе изключително подходящ за образа и освен това заради невероятно успешното му сътрудничество със Скорсезе”, допълва Фишър. Скорсезе изцяло одобрява избора. „След работата ми с Лео в Бандите на Ню Йорк, Авиаторът и От другата страна, реших, че той трябва да участва и в този филм – споделя режисьорът. – Имаме определен начин на съвместна работа, аз му се доверявам като актьор и вярвам, че ще постигне множеството психологически и емоционални състояния, през които преминава Теди. Виждал ли съм го да го прави и преди? Не и на това равнище, но с годините той навлиза все по-надълбоко в образите, които играе.” Дикаприо се съгласява да участва още щом прочита сценария. „Много неща в този персонаж ме привлякоха – обяснява той. – Теди идва на Злокобния остров решен да разгадае мистерията и да разкрие какво наистина се случва там, но той има свои лични планове и тайни. Получава много повече от това пътуване, отколкото първоначално е смятал. Едно от страхотните неща в историята е това, че тя постоянно шокира и има толкова различни нива – като гигантска торта от палачинки.” Актьорът е привлечен също така от идеята отново да се събере със Скорсезе на снимачната площадка. „Едно от нещата, което според мен хората не знаят за Скорсезе е, колко много вярва той на актьорите, с които работи; колко много разчита те да са си свършили „домашното” преди да се явят на снимки – споделя Дикаприо. – Той е истински майстор, знае как да направлява човешката психика и как трябва да се представят нещата, но позволява актьорите да диктуват това, което се случва на екрана.” След като приема ролята Дикаприо се заема със собствено проучване. Той търси специализираните обучения на щатските шерифи от средата на миналия век, изучава преживяванията на ветераните от Втората световна война и научава за психиатричните похвати, използвани в болниците за душевноболни през този период. Също така чете и препрочита романа на Лихейн. „Денис Лихейн е писател, който създава богати персонажи и това дава много средства и препоръки за начина, по който да изиграя персонажа”, обяснява Дикаприо. Но основата на неговата подготовка е поредицата дълги изследователски разговори със Скорсезе. „Марти обича да дискутира всички аспекти надълго и нашироко. Това помага на актьорите да разберат по-добре героите си и да ги пресъздадат по-правдоподобно на екрана. Разглеждахме сцените почти като съдебни детективи, внимателно се спирахме на различните детайлите, и това е едно от най-интересните, предизвикателни, страховити и забавни моменти от правенето на филми с него – наистина да се отдадеш на филма.” „При Теди има определени черти, които не са лесни за разгадаване и се оказаха голямо предизвикателство – прибява ДиКаприо. – Аз наистина имах нужда от напътствията на Скорсезе до каква крайност мога да стигна. Има много допълнителни щрихи, които се забелязват при втори поглед.” Вдъхновение за Дикаприо е също и актьорският състав, с който работи. „Това са удивителни изпълнители, влагащи такова богатство на детайли в образите, че те изглеждат пълнокръвни и реални. – разказва той. – Колегите са страхотни и ще накарат зрителите да повярват, че хората, които Теди среща на Злокобния остров са действителни лица.” Дикаприо е особено развълнуван да работи заедно с Марк Рафало, който е в ролята на Чък Оли - новият партньор на Теди, също забъркан в тайнствените конспирации на скалистия остров. „Марк е актьор, с когото исках да работя отдавна – споделя Лео. – Неговият герой Чък има интересни взаимоотношения с Теди. Те започват да си изграждат взаимно доверие, но все още са подозрителни един към друг.” С участията си във филми като You Can Count on Me, Блясъкът на чистия ум, Съучастникът, Рафало е очертава като един от най-разнообразните и любопитни актьори на нашето време. Скорсезе споделя: „Аз исках да работя с Марк откакто го гледах в You Can Count on Me, на който бях изпълнителен продуцент. С него имаме много силна емоционална връзка. Той е истински като човек и правдив като актьор.” Рафало е съблазнен от шанса да работи заедно със Скорсезе и Дикаприо, но това, което го спечелва е непредвидимият сценарий. „Първоначално си мислиш, че това е една интересна noir детективска история, но с всяка страница нататък изненадващите събития, неочаквани разкрития и непредсказуеми обрати показват, че сценарият засяга много повече теми, които не си очаквал – признава Рафало. – Нещата стават все по-странни и ти буквално си запокитен в друг свят. С всяка страница усещах, че Чък е повече от това, което първоначално си мислех и да вляза в кожата му ще бъде изключително предизвикателство.” Именно това предизвикателство тревожи Рафало по време на подготовката за снимките. „Имаше проблем, който трябваше да разреша с тази роля – разказва той. – Оказва се, че Чък е там, за да защитава Теди, но дълбоко в себе си той също го тласка към крайности. Като игра по опънато въже.” Рафало е сигурен, че неговото изпълнение ще бъде интересно и при второ гледане на филма, макар тогава всички тайни на историята да са разкрити. „Мисля, че при второ гледане зрителят ще забележи малките улики, които подсказват какво всъщност се случва, без да се набиват на очи – казва Марк. – Става дума за начина, по който реагирам на определени неща, по който гледам Лео.” Да работи с Дикаприо е сбъдната мечта за Рафало. „Аз съм голям негово почитател от години – отбелязва той. – Наблюдавал съм израстването му като актьор на екрана. Не знаех какво да очаквам, но забелязах, че той е един от най-трудолюбивите и отдадени актьори, с които съм се снимал. Той работи без почивка, постоянно репетира репликите и обсъжда персонажа си. За него никога не е достатъчно това, което е направил, а от друга страна винаги е щедър и внимателен към колегите. Смятам, че е просто забележителен.” Рафало е още по-ентусиазиран и от режисурата на Скорсезе. „Този филм бе като игрище за виртуозното майсторство на Скорсезе – размишлява актьора. – Пълен е с въображаеми сцени, ретроспекции, променящи се ситуации, film noir и свръхестествено, както и страхотна драма на героите.” И продължава: „Една от чудесните страни на работата с Марти е, че той истински обича актьорите, обича да създава работна атмосфера с голяма свобода на изявата. Създава процес на сътрудничество - всички сядахме и разговаряхме за персонажите, за митология, история и най-вече за филми, като използвахме класиката, за да вникнем в образите и да добием усещането за noir. Има много неща, които се случват на различните равнища на филма и според мен това го прави много приятно киноизживяване.” Към продукцията се присъединява носителят на Оскар® Бен Кингсли, който е в ролята на блестящия д-р Коули – ученият, подлагащ на психоанализа всеки ход на Теди и Чък, които са ангажирани да открият опасния изчезнал пациент. Скорсезе от дълги години таи надежда да работи с Кингсли и е развълнуван от факта, че ролята му приляга толкова добре. „Бен бе естествен в своята съсредоточеност, концентрация и състрадание. Ето кое е толкова важно за образа на д-р Коули – равнището му на отдаденост и способността му да открива човещината в своите брутални пациенти”, споделя режисьорът. Кингсли е привлечен от фабулата и особено от съществената, секретна мисия на героя си. „Тази история е като археологически разкопки, в които продължаваш да разкриваш пласт след пласт – разсъждава той. – Има нещо необичайно, скрито в д-р Коули, което излиза на преден план. Той се намира в интересен период за професията си, когато има яростен сблъсък между старите терапии, новите медикаменти и хирургическите подходи като лоботомията.” Като приема ролята, Кингсли пренася собствената си представа за това как трябва да изглежда д-р Коули на екрана. „Аз избрах неговия зелен костюм и лула, както и обувките - чудесни туристически обувки от Оксфорд, които да го свързват със земята. Мисля за него като за мъж, здраво стъпил на земята, но с глава ориентирана към висотите на науката.” За ключовата роля на съпругата на Теди – Долорес, създателите на филма се спират на номинираната за Оскар® Мишел Уилямс. Тя не се поколебава да приеме възможността да влезе в кожата на тази необикновена героиня. "Това наистина е преизвикателна роля, която много ми допада", казва актрисата. И признава, че персонажът я е завладял повече, отколкото е предполагала в началото. За да навлезе по-надълбоко в истината и психологическия профил на Долорес, Уилямс прочита много за психопатологията, гледа документални филми и разговаря с няколко доктори. "Разговарях много и с Марти – обяснява тя. – Защото за мен едно от най-важните неща е да изградиш взаимно доверие.” Времевият период също представлява интерес за Уилямс. „През 50-те години на миналия век е било време, когато хората не са знаели какво предстои да им се случи. Долорес е обхваната от параноя заради войната, заради следенето й, заради липсата на сигурност – отбелязва актрисата. – Трябваше да открия съчувствие към това, което изживява тя..” Пред камерата Уилямс често трябва да бъде измокрена до кости. „Прекарах два месеца с мокри дрехи – смее се тя. – Имах дори екипировка за мократа ми коса и рокля! Но всичко това бе част от начина на Марти за разказване на историята и аз съм щастлива, че работис с него.” Долорес не е единствената жена, която е завладяла мислите на Теди Даниълс по време на пътуването му до болница „Ашклиф”. Рейчъл Соландо също го преследва – опасната неуравновесена убийца, чието неочаквано изчезване го води към острова. Рейчъл се появява в две превъплъщения, изиграни от номинираната за Оскар® Патриша Кларксън (Pieces of April) и от Емили Мортимър (Мач пойнт.) Скорсезе казва за Кларксън: „Сцената й с Лео е една от любимите ми във филма. Геоинята й напомня на оракул от Делфи – почти като ритуален сблъсък в древен мит. Патриша играе персонажа прямо и откровено, без измама. Тя е невероятно класна актриса.” Кларксън е дълбоко заинтригувана от ролята на нейната героиня в цялостната схема на историята. "Тя е поредният обрат във филма. Когато се сблъскате с моя персонаж ще си помислите, че вероятно е единствената, която може да каже истината, да даде утешение, да сложи крайна точка на пътуването, но тогава откривате че следват още много обрати. Това е красотата в романа и сценария.” Кларксън споделя впечатлението си от съвместната си работа с Дикаприо. „Той абсолютно се превъплъщава в героя си. Харесва ми да работя с него, защото дава от себе си 2000 % на всеки дубъл”, признава тя. За Емили Мортимър ролята също е неустоима. "Рейчъл е фантастична, всяваща страх героиня, защото зрителите така и не я виждат нормална – споделя тя. – Бях развълнувана да се потопя в мрачната готическа атмосфера на 50-те години от миналия век. Много ми харесва във филма и това, че той поставя въпросът, който всеки от нас си е задавал: Аз ли съм луд или света около мен е полудял? Разтърсващото усещане кое е реално и кое не, те покорява и Марти го показва по един перфектен начин.” Скорсезе също е очарован от изпълнението на Мортимър. „Начинът, по който тя изигра Рейчъл е изключителен. Аз й повярвах и бях прав, защото тя изигра ролята си наистина смразяващо.” Вероятно най-голямо вълнение за Мортимър е било да разбере, с кого ще си партнира на снимачната площадка. „Бях много горда да бъда част от такъв актьорски състав, но това бе и доста трудна задача, защото трябваше да изиграя психически болна героиня пред Леонардо, сър Бен Кингсли и Марк Рафало. Всички бяха изключителни и ме подкрепяха през цялото време. Лео е невероятно щедър актьор и много ми помогна – разказва тя. – Нашите персонажи имат интересна динамика, заради постоянния контраст между това, което се вижда на екрана и онова, което в действителност се случва в ума им.” Друга поддържаща роля от изключително значение е на пациента на Злокобния остров Джордж Нойс. Нойс е тайнственото лице от миналото на Теди, изигран от Джаки Ърл Хейли (Малки деца) – още един актьор, с когото Скорсезе е мечтаел да работи. „Смятам, че бе забележителен в Малки деца и беше много интересно да работя с него – коментира режисьорът. – Той се справи в сцената с диалога с Теди по невероятен начин. За мен тази сцена е една от най-силните и разтърсващи във филма.” Хейли, който се е подлагал на интензивен грим, за да влезе в кожата на Нойс, разказва: „Има страхотна сцена между Джордж и Теди, и не мога да ви обясня какво вълнение е да работиш редом с Лео под режисурата и директните инструкции на Марти. Това е като сбъднат сън.” Завършен вид на изключително талантливата група актьори, участващи във филма, придава легендарният Макс фон Сюдов (Скафандърът и пеперудата), който е в ролята на д-р Нахринг, един от най-зловещите и заплашителни фигури в „Ашклиф”. Скорсезе отбелязва: „Макс фон Сюдов е гигант в киното. Мисля, че за първи път го гледах в Седмият печат на Бергман и неговият опит и класа през последните 50 години са се превърнали в част от самата филмова история. Запленяващо е да наблюдаваш дълбочината на неговия контрол. Той има интелекта и смелостта да се справи с природата на героя си, който е бивш нацист и представлява другата страна на професията психиатър. Д-р Нахринг не е истински злодей, просто е човек, който безусловно от убеден в правотата на това, което върши.”
|