„Първото ми турне с Джони Кеш беше през 1956 г. Бяхме аз, той и Карл Пъркинс – 30-дневна обиколка из цяла Канада, където нито имаше асфалтирани магистрали, нито даже чакълени пътища. Още помня какъв невероятен изпълнител беше Джони. Пееше по един напълно различен начин, притежаваше много специфичен собствен стил.”
- Джери Ли Луис за сп. Rolling Stone
Джеймс Манголд иска зрителите да усетят тръпката и истинското звучене на живото изпълнение и затова не приема актьорите да пеят на плейбек. Но това създава друг проблем – как да намери актьори, които да могат да пресъздадат специфичните класове на Кеш и Картър? Манголд и Конрад са убедени, че ако Рийз и Хоакин се вживеят в ролите и изпитат това, което и двамата си герои тогава, ще успеят и да звучат като тях.
Рийз Уидърспуун разказва: „Пеенето на живо беше едно от най-трудните неща, които съм правила в живота си. Страшно е изнервящо да се пее на сцена пред публика. Но като свикнеш, става много приятно.”
Манголд помага на актьорите, като не изисква от тях идеални вокално изпълнения, а по-скоро необработено пеене, което идва от сърцето. Според него най-важната черта на песните на Джони и Джун са, че от тях извира пълна искреност.
За да могат актьорите напълно да се потопят в атмосферата на непрекъснато обикаляне от град на град по време на турнетата на Джони и Джун, Манголд и Конрад им организират „рок-енд-рол тренировъчен лагер” – всекидневни уроци по пеене, репетиции с група, солови репетиции и записи в студио. По този начин и Уидърспуун, и Финикс успяват да усъвършенстват гласовете си.
Музикалният продуцент на филма Ти Боун Бърнет работи с Хоакин Финикс по 25 ранни песни на Джони Кеш и двамата непрекъснато репетират работата с инструментите и правилното изпълнение на всеки тон. „След толкова репетиции и усилена работа, Хоакин откри, че има още една по-ниска октава, на която може да пее. А в началото даже не предполагаше, че тя съществува,” смее се Бърнет. „Оказа се, че е и много добър китарист.”
Бъртнет е също толкова впечатлен и от работата си с Рийз Уидърспуун: „Тя е родом от Нешвил, така че южняшкият диалект не й е чужд. Но в началото изпитваше затруднения с пеенето. Един ден седнахме в задния двор на къщата ми, само аз, тя и една китара и тогава се получи. Оттогава тя се отпусна, започна да пее по-свободно и се справи наистина страхотно. Сякаш духът на Джун Картър се беше вселил в нея.”
Когато идва моментът да се запишат живите изпълнения на актьорите, първото нещо, което Бърнет прави, е да забрави всякаква дигитална намеса. Освен това, той настоява да се използват стари инструменти: „Китарите по онова време са били правени кажи-речи от съшия материал, който руснаците са ползвали за ракетно гориво. Звукът им е съвсем различен от този на днешните инструменти. Освен това записвахме на касети и с апаратура от вида, който е бил използван през 60-те.”
|
