„Когато песента, която пееш извира от сърцето ти, искаш и слушателите да я почувстват със сърцата си. Трябва да ги накараш да почувстват, че ти си един от тях.”
- Джони Кеш
Когато изгрява на музикалната сцена в началото на 1950-те години, младият Джони Кеш става част от раждането на рок-енд-рола. Единственото му желание е песните му да се слушат от хората, а той пее за обикновения човек, за работника и за човешкото у всеки от нас, което го прави идол на „Битълс”, Боб Дилън, U2 и „Колдплей”. Но много малко хора знаят историята на ранните му години – как се е борил да пробие в музикалната индустрия, за битката му със зависимостта от наркотиците и за началото на любовта му с жената на живота му.
Идеята да направи филм за Джони Кеш хрумва на Джеймс Манголд още през 1990-те, докато снима „Копланд” със Силвестър Сталоун и Харви Кайтел. Той винаги е мечтал да направи филм за живота на известния певец и особено за ранните му години, както и за любовната му история с Джун Картър. Продуцентката Кати Конрад открива, че правата за историята на Джони Кеш се държат от близкия му приятел, актьорът Джеймс Кийч (съпругата му е Джейн Сиймор, с която Кеш е играл в сериала „Д-р Куин, лечителката”). Манголд и Конрад се срещат с Кийч и постигат съгласие Манголд да напише сценария заедно с Гил Денис. Конрад още помни с трепет и първата си среща със самите Джони Кеш и Джун Картър.
През следващите години създателите на филма прекарват дълги часове заедно с Джони и Джун – слушат истории за зората на рок-енд-рол дните, за живота на певците и за това как се е развил романът им. А и дотогава никой не е правил филм за първите рок певци, когато още нищо не е било строго установено и всеки си е проправял път, както може. При писането на сценария са използвани и двете автобиографии на Джони Кеш – от 1996 и 1997 г.
Манголд постепенно се сближава с Джон и Джун и осъзнава, че любовта им е основна част от музиката и живота им: „Историята им е просто уникална, не бихме могли да измислим нищо по-добро от истинския разказ за развитието на връзката им. Любовта им е напълно искрена.”
„Цели десет години са могли да бъдат заедно единствено на сцената, но в това също има много романтика, тъй като там падат много задръжки и светът се свежда до музиката и човека, с когото пееш. Отнело им е много време да успеят да пренесат невероятното сценично партньорство и в личния си живот.”
„Когато правихме филма, слушахме много песни на Джони, вкл. и дуети и Джун,” отблезва Манголд. „Винаги си личи кога в какво настроение е бил, това се отразява на песните, които пише, те винаги с много лични и отразяват ставащото в душата му. Джон никога не е лежал в затвора, но е написал много песни за затворници, тъй като самият той се отъждествява с тях. Знае, че е направил много непростими грешки в живота си, и в сърцето си ще бъден вечен затворник на съвестта си.”
Джун Картър почива през май 2003 последвана от Джони Кеш само няколко месеца по-късно, но преди това двамата успяват да прочетат няколко чернови на сценария и да изкажат коментарите и препоръките си.
|
