Дълбоко в себе си „Няма място за старите кучета” е разказ за героите – мъже и жени, които обитават бързо променящия се запад. Те живеят на място, където беззаконието е довело до създаването на един нов престъпен свят на международен наркотрафик, където старите правила вече не е възможно да бъдат прилагани. Шериф Бел се превръща в главен крайъгълен камък на историята, един стоически, философски настроен пазител на закона със солиден като скала морал, който е огорчен от появата на новата порода престъпници и насилието, което водят след себе си в земята, която обича. Изненадан от новата реалност, шериф Бел представлява проницателния, съкрушен копнеж за по-почтен начин на живот; за нещата, такива, каквито са били.

„Филмът е, както подсказва и заглавието на книгата, отчасти за перспективата на шериф Бел как минава времето, за остаряването и за това как се променят нещата”, казва Джоуел Коен.

„Допускам, че това е частта, която обяснява защо действието на книгата се развива през 80-те години на миналия век, а не конкретно в наши дни, - добавя Итън. – Събитията са по времето, когато презграничната търговия с наркотици започва да става безмилостна и това дава отражение върху шерифа.”

Премисляйки кой може да изиграе този приковаващ вниманието, склонен към размисли образ, Томи Лий Джоунс набързо изниква в съзнанието на братя Коен. „Има малко, наистина малко хора, които могат да изнесат подобна роля на плещите си, - замисля се Джоуел. – От една страна шериф Бел е душата на този филм, но от друга по един фундаментален начин, районът също е до голяма степен част от шерифа. Имахме нужда от някой, който да разбере това.”

И продължава: „Това е роля, която изисква проницателност и финес, каквито един наистина велик актьор може да пресъздаде. Списъкът с подходящи актьори бе наистина кратък, а когато събереш тези два критерия, на челно място излиза тексасецът Томи Лий Джоунс, защото Тексас е част от неговата същност”.

За Джоунс тази роля се оказва завладяваща, напук на първоначалното колебание. „Предполагам, че вече бях изиграл няколко пазители на закона от Тексас - скромно разсъждава Джоунс, – затова премислих няколко пъти, преди да приема ролята. Но изкушението да работя по творба на Кормак Маккарти бе непреодолимо.”

Всъщност шериф Бел е отклонение от останалите подобни образи на Джоунс. Актьорът е особено трогнат от опита на героя да контролира абсурдната реалност, която все повече се влошава, въпреки всичките му старания да наложи ред. Той казва: „С развитието на историята, шериф Бел осъзнава, че тези нови чудовищни престъпници го превъзхождат. Но си дава сметка, че ако даде израз на разочарованието и безверието, то целият му живот губи смисъл.”

За братя Коен търсенето на актьор за ролята на Левелин Мос е още по-вълнуващо. Мос, ветеран от войната във Виетнам, е добродушно местно момче, което никога не е имало проблеми със закона – до момента, в който се натъква на мръсните пари от пропаднала наркосделка.

„Мос е обикновен човек, който попада на необикновени обстоятелства и е съблазнен от възможността да присвои пари, които не му принадлежат, – обяснява Итън Коен. – Той прекарва остатъка от филма в опити да избяга от последиците. Той може да се нарече екшън центъра на филма. В тази история има по един добър и лош герой и Мос е по средата.”

Но това средно положение на героя се оказва голяма трудност при избора на актьор, подходящ за ролята. „Смятахме, че лесно ще намерим Мос - смее се Итън, - защото си го представяхме като добро и почтено момче. А се оказа, че никак не е лесно да се изобрази такъв герой, без да изглежда глупав, или пък да не прилича на местен.”

В края на краищата братя Коен откриват актьор, който е в състояние да внесе динамичното присъствие в изпълнената с отчетливо тексаско присъствие роля: Джош Бролин.

„Джош е израснал в ранчо и има сходен произход с Мос, - обяснява Итън. – Той естествено прилепна към ролята.” Бролин, който е от провинциална централна Калифорния, мигновено почувствал близост с образа. Той споделя: „Мос е смесица от приятелите ми от детството, с които израснах. Това са момчета, които имат принципи, но все си мисля, че в подобни обстоятелства биха постъпили като него.”

Третата страна на напрегнатия морален триъгълник във филма е Антон Чигур, смразяващия, странен злодей, който не оставя свидетели зад себе си. Неповторимият мрачен образ има нужда от актьор, който да умее да стига до крайности.

„Всъщност Антон е описан в книгата като човек без чувство за хумор, - казва Джоуел. – Това е единственото му описание, произходът и миналото му са доста повърхностни и непълни. Той е безмилостен, но около него витае някаква мистерия, така и не става ясно кой е той и откъде идва. Имахме нужда от актьор, който е в състояние да се вмъкне в кожата на Антон физически, без да се отдалечава от първообраза и да запази усещането за потайност – следователно, това бе Хавиер Бардем.”

Бардем набързо придоби известност като един от най-големите таланти на световното кино с номинацията си Оскар® за ролята си на кубинския поет Рейналдо Аренас във филма „Before Night Falls” и печелейки наградата на фестивала във Венеция за изключителното си изпълнение в „Морето в мен”. В лицето на героя си Антон, Бардем среща едно от най-големите предизвикателства в досегашната си кариера – да пресъздаде тайнствен престъпник, чиято душа е обвита в мрак.

Актьорът разказва: „Една от темите във филма е огромната вълна насилие, която превзема света, и Антон символизира тази агресия. Той няма корени, нищо не може да го спре и винаги продължава напред.” Развивайки образа, Бардем работи в близко сътрудничество с братя Коен. „Като говорех с тях двамата, цялата ми представа се промени и героя се изгради в нещо по-интересно, сложно и забавно”, споделя испанецът.