Място с 40 градуса над нулата
„Всички ни казваха: „Мароко е страхотно място. Просто не отивайте там през юли и август.” Разбира се, това, което направихме, бе да снимаме филма през целия юли и целия август,” споделя режисьорът Майк Нюъл.
„Не разбирах защо хотелите бяха празни, когато отидохме в Мароко,” споделя Алфред Молина. През цялото време си мислех: къде са всички тези хора? Местните от своя страна ме гледаха и се питаха: Какво правиш тук? И чак тогава осъзнах, че човек не отива в Мароко по това време на годината, защото е адски горещо. Никой не работи в Мароко през август. Освен лудите и англичаните, по мои предположения.”
„Да снимаме филм за древна цивилизация точно в Мароко бе най-добрият избор, който имахме,” споделя режисьорът Джери Брукхаймър. „Тук древното минало и модерното настояще се преплитат в едно цяло. Дори със скъпите ресторанти, елегантните клубове и бутикови хотели из цял Маракеш, занаятчиите по всяка улица все още правят изделията си ръчно, точно както е било преди хиляди години. Извън града, животът е още по-традиционен с всичките планини и долини, растения и пустини. Много филми са снимани тук, което е позволило създаването на невероятна инфраструктура за снимане и професионалисти, които да работят с нас. Мароканското правителство винаги приветства гостите си по подобаващ начин, което прави работата много лесна. Самите жители са наистина големи занаятчии, като това ни позволи да ги ползваме направо във филма. Те свършиха наистина чудесна работа.”
Температури от над 40 градуса по Целзий, голяма надморска височина и пясъчни бури - екипът на „Принцът на Персия: Пясъците на времето” се сблъсква и с всички възможни пречки, които природата може да предложи. След шест месеца активна подготовка, снимките започват на 23 юли 2008 г. в Оукаймден, на 75 км от Маракеш. Мястото, което се намира във високите Атласки планини било трудно за достигане със своите планински и зигзагообразни пътища. Въпреки това е перфектното място за Тайната Долина от филма.
Три седмици и половина били нужни на 20 марокански работници да направят път до определеното място. Междувременно, първият от много палаткови лагери е създаден от масивна тента, съпроводен със създаването на всички готварски съоръжения. Армада от Ленд Роувъри е насочена към мястото от координатора по транспорта Гари Гор.
Интересен е фактът, че по време на снимките местата, които били избрани за заснемане на лентата, са ставали най-топлите из цялото земно кълбо, и то не един, а няколко пъти!
В пустинята Агафай 500 статисти се превръщат в персийската армия, която атакува стените на Аламут. Хари Хъмфриз, бивш „тюлен” от армията и дългогодишен познат на Брукхаймър, е един от най-опитните военни и технически съветници в Холивуд. Именно той стои зад обучението на статистите, които участват в масовите сцени. „Трябваше да превърнем 400 души в маршируваща армия за много кратък период от време,” споделя Хъмфриз. За щастие, заедно със сержант Лофти от мароканската полиция, успяхме да постигнем това само за три дни.”
На 20 км югоизточно от Маракеш се намира градчето Тамслохт. Със своите прашни улици и няколко магазинчета, малка гара и приятни хора, това малко градче е дом на древна постройка, чиято възраст е около 700 години. Точно това място е избрано да бъде свещенният град на Аламут.
Дизайнерът Волф Крюгер е автор на необикновените съоражения, специално направени за снимките на филма. „Волф е истински артист,” казва Джери Брукхаймър. „Той има страхотна визия, невероятно чувство за детайл и не се страхува да мисли и създава в големи размери”.
Майк Нюъл добавя: „Волф има невероятната способност да предизвиква себе си. Той е фантастичен в две неща: едното е голямото съдържание на всичко, което прави, а другото - да изрази създаденото до най-малкия детайл. Той просто рисува, и както мен самия, е запленен от oриеталското изкуство. С него прекарахме много време гледайки снимки на древна Персия, минавайки през архитектурата и всички останали парченца, които ни помогнаха да сглобим образа на голямата имерия.”
Визията на Персия от VI век, създадена от Крюгер и неговия екип, идва от добре обмисления план да се пресъздаде по възможно най-автентичен начин архитектурата и духа на великата империя, директно повлияни от историята във филма. Аламут е напълно измислено място, в което могат да се уловят нотки на индийското влияние в архитектурата. „От дизайнерска гледна точка, ние бяхме повлияни от културата на Северна Африка – все пак снимахме в Мароко,” споделя Джонатан МaкКинстри, дизайнер в екипа на Волф Крюгер.
Всеки дизайнерски отдел разчита предимно на извънредните умения на мароканските занаятчии, майстори и строители. Почти всеки елемент изискван от декраторския екип на Гриф, от ръководителя на реквизита Балфор или от колегите на Хупър, който отговаря за оръжията, е изработен в многобройните работилници в индустриалната зона на Маракеш. Предмети като богато украсената, теглена от коне катафалка на крал Шараман са конструирани и създадени от Стюарт Роуз. "Посещението на декоративните конструкции и скалдовете за реквизита са едни от най-невероятните ми преживявания по време на всеки сниман от нас филм,” казва изпълнителният продуцент Чад Оман. "Огромни складове пълни от пода до тавана с подпори и греди за производството на елементите от декора, с лампи, мечове, всякакви видове седла и оръжия - всичко това изработено на място от местните занаятчии. Наистина, не мога да се сетя за друго място на света, където може да видите такова занаятчийско майсторство и артистизъм".
Независимо дали работи от своя специално оборудван камион под изгарящото слънце на Мароко или от хладната, конструирана от метал работилница в Пайнууд Студио, Хупър - човекът с оръжията. "За филма,” казва Хупър "всичко е създадено от нулата, проектирано и одобрено от арт департамента, продуцента, режисьора или актьора и едва тогава изработено”.
"Основното влияние в дизайна на персийските оръжия дойде от проучване на въоръжението през шести век и също от видео играта "Принцът на Персия”. Хупър продължава: "Опитах се да намеря баланс между историческата достоверност и фантазията, тъй като Джери Брукхаймър и Майк Нюъл искаха от нас тези предмети да могат да се транспортират. Проучихме колекциите с оръжия на музеите в Иран, Турция, Ирак, Египет, Британския музей в Лондон и Смитсъновия в САЩ. Открихме различни книги, съдържащи доспехи и оръжия от Персия по това време. Избрахме различни стилове и елементи и след това създадохме собствен дизайн на мечове, ножове и щитове".
Хупър и неговият отдел създават около 3500 отделни предмета, включително саби, щитове, копия, брадви, стрели, лъкове, ножници, кинжали и хасансински оръжия. Всички те са изработени от желязо, дърво, гума или друг подходящ за конкретната сцена материал. Подобно на други творчески ръководители на отдели във филма, Хупър разчита на майсторите занаятчии в Мароко. "Ние използваме невероятните умения на занаятчиите в страната,” казва Хупър. "От майсторите на кожа и гравьорите на метал до шивачите, тези хора притежават уникални умения, които вече са напълно забравени в развитите страни като Англия и Америка."
От всички хиляди предмети в реквизита на Балфор, никой не е толкова важен, колкото най-култовият обект във филма - Кинжалът на времето. Както почти всичко във филма, създаването на окончателната версия на Кинжалът на времето е процес на проучване, разработки и експериментиране. "Първоначално се водехме по един кинжал в стар индийски стил,” казва Балфор "но Джери Брукхаймър искаше той да наподобява повече този във видео играта. Проблемът се появи, когато превърнахме дръжката на кинжала от играта в триизмерен предмет и той не можеше да изпълнява функциите заложени във филма. Затова и трябваше да променим малко дизайна на дръжката, като я направихме от стъкло и метал с филигран бижу отгоре, който освобождава пясъците на времето. Мисля, че крайният резултат е много успешен," продължава Балуф "Дръжката остана елегантна, каквато е в играта, но инкрустирахме острието с повече гравюри". Екипът на Балфор създава над 20 различни версии на Кинжала на времето, всички еднакви, но с различни функции. "Оригиналът е с истинско, метално острие,” обяснява Балфор. "То е изработено от месинг и е позлатено. Теглото му се усеща и изглежда чудесно в кадър”. "Постоянно правехме поправки по дръжката на оригиналния Кинжал на времето, защото участваше в много от екшън сцените във филма. Подхвърляха го наоколо, избиваха го от ръцете на Дастан, поочукваше се и се покриваше с мръсотия". "Има сериозно участие във филма и немалък дял от работата по него беше в поддръжката му. Разбира се, имаше и точни дубликати направени в твърди и меки гумени материали, специално за каскадите, едно от тях дори свети".
Усилената работа на снимачната площадка прави впечатление и на актьорите. "Когато отидохме в Мароко през първата седмица, посетихме някои от декорите, построени за филма,” спомня си Джема Артънтън. "Беше много впечатляващо, те изглеждаха като цели градове. Не бях виждала нещо подобно. Не беше нужно да си представяме нещо, то просто си беше там, а това е голям лукс, особено в сегашните времена на зеления екран. Това е свят, който наистина ме интересува и когато се разхождаш сред декорите осъзнаваш, че той е истински, че вече е бил създаден”.
"Където и да погледна, виждах най-изящно резбовани стени, завеси, воали,” казва Бен Кингсли. "Мароко, самата природа, камилите, хилядите конници, прахта. Декорите бяха толкова подробни, че дори по време на почивките между две сцени, само вдишването на тази енергия и информация е необикновено. Часове и часове работа отиде в околната среда. Това наистина е чест и извисява занаятът ни до голяма степен".
В лунния пейзаж на 45 километра северозападно от Маракеш, е идеалното място на пустинното царство на шейх Амар. За сцените, в които се надбягват с щрауси са били необходими 4 дни снимки с темпераментните птици.
Щраусите имат репутация на опаки животни, вонящи, страшни и опасни, което може да обясни защо птиците рядко са били представени на екран. "Никога не съм мислил, че някога ще заснема щрауси в някой от филмите си,” казва Брукхаймър, "но това бяха наистина забавни и вълнуващи сцени".
За да наглеждат опърничавите птици, са наети експертите по щрауси Бил Ривърс и Дженифър Хендерсън. Координаторът на каскадите Джордж Агилар и неговия екип, с подкрепата на Ривърс в продължение на две тежки седмици обучават осем професионални марокански жокеи за състезателните сцени с птиците. "Нито един от жокеите не се беше качвал на щраус преди това,” разказва Ривърс. "Много по-различно е, отколкото на кон, защото щраусите не са толкова стабилни и е нужна продължителна практика. Също така трябва да се слиза правилно, така че да не те прегазят”.
Алфред Молина играе обожаващия щраусите шейх Амар, и актьорът прави всичко възможно да влезе в тази роля. Молина си припомня: "В една от сцените показвам на Дастан моя любим щраус Анита и му говоря за привързаността си към нея. Тези животни са много непредвидими и дори истерични в движенията и решенията си. Забелязах, че Дженифър Хендерсън постоянно ги гали по вратовете, за да бъдат спокойни. Помислих си, че мога да опитам и аз и това може да помогне на сцената”.
"Молех се Анита да остане спокойна, така че я погалих по врата, който всъщност е много мек и жилав, направих си диалога и всичко мина прекрасно за два или три дубъла. Тогава, съвсем изведнъж, без и аз да знам какво ме накара, но в средата на диалога докато хваля Анита, аз просто се наведох напред и я целунах по шията, смятайки, че или ще ми извади очите или ще ми се размине. Получи се страхотно! В края на деня, Дженифър ми каза, че Анита, която мислех, че е женска, в действителност е Алън. Надяваме се, че ще създадем една MTV награда за тази категория".
Компанията се премества за следващите снимки на 200 километра и два и половина часа път през прохода Тизи’н’Тичка на 7415 метра надморска височина във вискоите Атласки планини. Екипът преминава на югоизток от Куарзазате, самопровъзгласил се за "Холивуд на Северна Африка".
Табелите около снимачната площадка през първия ден от снимките в Малкия оазис Финт, на 40 минути извън Куарзазате, съобщава на екипа две предупреждения, едно от друго по-страшни: "Моля, НЕ докосвайте щраусите на снимачната площадка днес" и още по-лошото, "Пазете се – може да попаднете на змии и скорпиони под и около скалите. Бъдете внимателни".
Всъщност не е толкова страшно, тъй като специално за да се грижат за безопастността на екипа, са били наети местен жител с надпис "Snake dude” на тениската. Този вечно усмихнат мароканец е бил много опитен в откриването на пътищата на змиите и отровните твари. Той е бил отговорен за почистване на снимачната площадка от смъртоносни вредители преди екипа да пристигне и по време на снимките. Набързо мароканецът е успявал да напълни по няколко стъклени буркани с отровни твари, които в края на деня отново са пускани на свобода.
В продължение на два дни на мястото на снимките духа силен вятър, усилващ се до яростна пясъчна буря, последвана от дъжд. "Когато за първи път проучвахме Мароко,” спомня си Майк Нюъл, "имаше вятър с около 50 мили в час, но местните жители не биха го удостоили с името пясъчна буря. Те казаха: "Това не е пясъчна буря, само малко вятър". Пясъчна буря е нещо ужасяващо, всичко е черно, не виждаш нищо и се задушаваш. Едни от най-добрите сцени във филма са снимани в пясъчна буря ".
Постоянните екстремни, климатични условия затрудняват поддръжката на оборудването и тормозят австралийския оператор Джон Сийл и целия му снимачен екип в Мароко. Той обаче, има опит с подобни условия - заснемането на "Английският пациент,” в Тунис, за който печели Оскар. "Бяхме в състояние да се аклиматизираме към жегите и камерите ни бяха оборудвани за нея,” казва Сийл. "Но дори и така, имахме непрекъснато замъгляване на негативите. В крайна сметка трябваше да се съгласим, че това е от невероятната топлина. Нищо не можехме да направим, за да се отървем и отделихме много време за подготовка на оборудването. В прашни бури може да станат големи поразии с пясък в камерите, които да причинят драскотини и да се налага да преснимаме. Екипът беше изключително внимателен”.
Следващото място на което се премества снимачната площадка на "Принцът на Персия: Пясъците на времето" е наистина специално. Включено в защитените обекти на ЮНЕСКО от световното културно наследство през 1987 г. Извисяващата се древна крепост Ait Ben Haddou е построена с кафява утъпкана глина (пръст и чакъл) и житни класове, с берберски мотиви. В непосредствена близост до крепостта е идеалното място за Волф Крюгер за изграждане на великолепния пазар Насаф, на фона на Ait Ben Haddou.
Касбах, древна жилищна постройка точно в центъра на Куарзазате, е все още туптящото сърце на града. Там все още се усеща красива и първична атмосфера, от която се процежда сила и екзотика. В тесните улички наоколо гъмжи от хора, някои идват, други си отиват, играят на карти или домино, купуват, продават и се пазарят в малките магазини.
На един хвърлей от границата с Алжир е избрано място в пустинята, което изиграва ролята на забранения вход на Долината на робите, която шейх Амар и неговите бандити владеят.
Последните два дни от снимките в Мароко се провеждат сред дюните Мерзуга. От черна, скалиста и непримирима равнина, нарастват планини от пясък и като златист мираж достигат височина от 450 метра. "Мисля, че е наистина подходящо един филм, озаглавен " Принцът на Персия: Пясъците на времето” да завърши снимачните дни в Мароко сред пясъчните дюни,” каза изпълнителният продуцент Ерик Маклауд. Това са класическите дюни от „Хиляда и една нощ”. Почти фантастични, с изваяни форми и накъдрени от горещите ветрове, цветовете им се променят с движението на слънцето.
"В моето ДНК вече има малко от мароканската пустиня, защото аз определено поех своя дял от пясъка в нея,” казва Джейк Джиленхал. "Израснал съм в Южна Калифорния и времето и топографията на Мароко са всъщност доста сходни, така че не е прекалено грубо място за мен. Снимал съм в Мароко и преди, но никога не съм стигал толкова навътре в пустинята, както по време на снимките на "Принцът на Персия." Това е една наистина красива страна. Имаше моменти, в които просто карах и карах през пустията и се наслаждавах на изумителните пейзажи и култура. Мароканците са най-милите и любезни хора и работят много здраво”.
|
