„Войната на Чарли Уилсън” бележи втория съвместен проект на Никълс с Джулия Робъртс и Филип Сиймур Хофман и той е развълнуван от новата им среща. Режисьорът коментира ползата от участието на Робъртс във филма: „Джулия е толкова скандално съзидателна. Тя е удивителна киноактриса, истинско удоволствие е да се работи с нея. Нейната изобретателност относно костюмите и грима и начина, по който пресъздава образите… наистина забележителен творец. Знаехме, че образът й е на по-възрастна от нея тексаска милионерка, която има многобройни съпрузи. Макар очевидно героинята да контролира всяка секунда на екрана, Джулия е толкова наелектризираща, изненадваща и завладяваща.”

Робъртс признава, че Херинг е различна от всички героини, които е играла досега. „Изключително се радвам, че Майк ме потърси за тази роля. Сценарият е невероятен, толкова пикантен и много по-дълбок от повечето сценарии. А Джоан е невероятен герой, толкова енергична и енигматична. Тя е истински контраст – красива богата дама, която ревностно се интересува от съдбата на групата афганистанци”.

Докато Ханкс се среща с Уилсън предварително, Робъртс решава да не се вижда с Херинг докато изгради образа си. Това не е обида към Херинг, а по-скоро актьорско решение. „Забавно е да играеш реален образ; има тънка линия между въображението и представянето на персонажа, – казва тя. – бях раздвоена, по този начин се чувствах и по време на работата върху „Ерин Брокович”. Много е важно да се срещнеш с героя си в правилния момент. Затова прочетох всички проучвания, гледах едночасовия филм за Чарли и няколко неща, свързани с Джоан. Когато накрая се срещнах с нея, тя бе точно толкова очарователна – изпълнена с финес, елегантна, с безукорно държание и облекло.”

Никълс разбира решението на Робъртс да създаде собствен образ, неповлиян от персонажа, който е описан във филма. Той отбелязва, че макар главните действащи лица във „Войната на Чарли Уилсън” да са създадени по действителни лица и събития, те трябва да се държат като герои от филм и да се придържат към изискванията на историята.

За режисьора, пресъздаването на образа се свежда до „ангажимента към сцената и историята, която правиш. Образът си е образ, повечето са базирани на някого, някъде. И актьорът и аз подхождаме по съшият начин: Кой е той? Как живее? Какво носи? Кого обича? Не може да се покаже всичко, което се е случило, но може да бъдеш верен на събитията – на случките, които са станали, на нещата които са казали.”

Робъртс и преди е работила с Никълс и екипа му, но за първи тя и Ханкс се събират на снимачната площадка. Тя отбелязва: „Майк винаги е имал около себе си едно ядро от хора, които работят с него. Тази фамилиарност и доверие правят работата с него още по-приятна. А в допълнение и Том Ханкс, който е толкова очарователен, активен, забавен, сърдечен и удивителен, какъвто винаги съм си го представяла.”

Филип Сиймур Хофман, който играе ролята на хитрия, щур агент на ЦРУ Гъст Авракотос, никога не се среща с оригинала на героя си. Авракотос умира преди да започне продукцията. Но всички описания са оставили отпечатък върху него. Всъщност Никълс е удивен от преобразяването на Хофман в шпионин. „Фил Хофман и аз работехме заедно в „The Seagull” и той бе възхитителен. На всеки 50 години се ражда по един такъв велик актьор, – казва Никълс. - Той излиза и играе ролята си – дали е сърцераздирателен или ужасяващ – той е изумителен и пресъздава много силни емоции. Предполагам, че Гъст е плашещ; всеки, който убива хора е такъв. Продължавах да гледам Фил и си мислех: „Това наистина ли е човекът, който изигра образа на Капоти? Онзи несигурен, крехък творец?” Защото пред мен е една канара, и не мога да си представя, че двамата са един и същи човек. Истината е, че той може да се преобрази във всеки, когото си поиска.”

Актьорът с удоволствие приема предизвикателството да изиграе шпионин. Хофман се превръща в краен и избухлив герой и се чувства удобно в кожата на Авракотос под ръководството на режисьора. „Познавам Майк от седем години. Заедно работихме през 2001 г. и той ми стана приятел, много го ценя и обичам. Съвместната ни работа преди по пиесата и сега във филма ми даде много.”

Пристрастеният към новините актьор признава че освен темата на филма, той е привлечен и от образите и техните приключения. „Станах пристрастен към новините, страхотно е да виждаш какво се случва в страната ни и по света сега, през призмата на нещата, които Чарли и Гъст са направили, – казва Хофман. – Но, в края на краищата, това е тяхната история. Чудесно бе да проучваме тези герои и не трябваше да правим нищо, за да ги направим по-интересни.”

Хофман опознава Авракотос чрез хората, които най-добре са го разбирали. Той прекарва известно време с двамата синове на агента и пенсионирания му колега Милт Беардън, технически консултант във филма. Той е агентът на ЦРУ, който поема командването над Авракотос, когато двамата с Уилсън трябвало да скрият армията на муджахидините и тренировъчния лагер, действал под прикритието на фабрика. Уилсън и Беардън са възхитени да видят как скъпият им приятел оживява чрез изпълнението на Хофман. Актьорът си припомня: „Чарли каза, че с Гъст сме щели да си допаднем и аз имам същото чувство”.

Преживяването да гледа своите стари приятели и заговорници, изиграни от носители на Оскар® е малко сюрреалистично за оттеглилия се държавник. За образа на Авракотос пресъздаден от Хофман той казва: „Гъст бе уличен боец, корав мъж, който си изкарваше хляба с това – голям, мускулест и застрашителен – и Хофман успява да покаже всички негови черти. Той притежава неговата заплашителната аура и енергия; с тъмни очила и мустаци той изглежда като него.”

Той продължава за неговата Джоан: „Разбира се, знаех, че мис Робъртс е удивителна актриса, но има една сцена, на партито в имението на Джоан, където Джулия се появява – тя е буквално наелектризираща. Тогава за първи път ги видях с заедно с Том и химията помежду им бе поразителна.”