През 1979 г., конгресменът Чарли Уилсън представлявал по несравним начин втори избирателен район на Тексас в продължение на шест години. „Либералът от Лъфкин” бил парадокс, който редовно подкрепял безправните. Той се борил за правата на жените, за намаляване на данъците на възрастните хора и срещу контрола върху притежаване на оръжие в Тексас. Неговите чернокожи избиратели били най-големите му поддръжници; той бил изборът на Библейския пояс. Неговият избирателен район го обожавал.

В Конгреса, Уилсън вероятно бил по-известен с личните си фобии, отколкото с нарастващото си политическо влияние. Той се обградил с група красиви асистентки, наречени – естествено – „Ангелите на Чарли”. Със своята осанка, силен глас, остър ум и безпределен чар, той имал подход към жените, за което спомагало и влечението му към уискито. Скандалите изглежда го следвали навсякъде, но понеже бил толкова непринуден, Уилсън винаги успявал да избегне всякакви вреди. И от всички събития, настъпили през 1979 г., нахлуването на Съветския съюз в Афганистан като че ли най-малко се очаквало да привлече вниманието му. За пореден път нито една постъпка на Уилсън не може да бъде описана като типична.

Публичното разкритие на забележителните подвизи на Уилсън започват с очерк от 60 минути на журналиста Джордж Крайл през 1988 г. Крайл продължава да проучва историята и написва бестселър за скритата война на Уилсън, който е под формата на роман, само че по действителен случай. Както Крайл отбелязва в книга си: „Бе януари 1989 г. и Червената армия тъкмо се подготвяше да изтегли войниците си от Афганистан, когато Чарли Уилсън се обади да ме покани да се присъединя към неговия тур за установяване на фактите в Близкия Изток. Преди няколко месеца бях продуцирал филм за предаването „60 Minutes” за Уилсън и нямах намерение да задълбавам по-надълбоко в ролята му във войната в Афганистан. Но набързо приех поканата му. Обиколката започна в Кувейт, през Ирак под управлението на Садам Хюсеин и Саудитска Арабия – мащабно пътешествие, което ни отведе в тези три страни, които скоро щяха да се превърнат в център на Войната в залива. За мен този тур бе началото на една десетилетна одисея.”

Скандалната история на Уилсън за международния заговор и глобалната политика, подплатена с цветисти образи, които мечтаят за слава, пленява ветеранът репортер. Изключително предизвикателство за документиране се оказва и обърканата сага за мюсюлманските фундаменталисти, еврейските търговци на оръжие и агенти на ЦРУ, работещи заедно с двама тексасци и американски шпионин с гръцки произход. Съпругата на Крайл, издателката Сюзън Лайн, обяснява: „Нито един от участниците не знае цялата история. Чарли знае неговата част, Гъст неговата, Джоан нейната. Джордж преведе множество интервюта с Чарли и Гъст в продължение на години, и когато се научиха да му имат доверие, те всеки път споделяха по-малко. Джордж трябваше да свърже всички части от пъзела и да открие повествователната пътека, която да въведе читателя в образите и събитията.”

Придобиването и дешифрирането на материала е огромна задача, особено като се има предвид, че Крайл никога не е прекъсвал своята ежедневна работа. „Времето, което му отне изглежда абсурдно (13 години от първото пътуване до премиерата на книгата), но той разплиташе тайни операции със страни, които дори не се признават, секретни операции на ЦРУ и вътрешни работи на конгресни комисии”, напомня Лайн.

Неговата сестра, Барбара, става главен помощник на Крайл - подкрепя го, редактира и понякога му досажда и настоява той да завърши книгата си. Тя е толкова важна част от работата, че той посвещава книгата на нея.

„Смятам, че заинтригува фактът, че това е толкова американска история, със склонни към грешки герои, които – под маската на грубостта, пристрастеността към алкохола и жените – мечтаят за слава, - обяснява Барбара Лайн. - Те откликват на тези потискани хора, афганистанските муджахидини, и вярват, че могат да са от огромно значение. Много хора мечтаят за слава, но обикновено звездите се подреждат по определен начин, и трима или четирима души се събират на едно място, за да се появи нещо велико. Джордж обича историите за спасение и особено тази, защото тук героите са необичайни. Харесва му фактът, че както един афганистанец би ви казал: „Неведоми са пътищата на Аллах.” Всички американци, които участват са аутсайдери и неудачници, които не принадлежат към тази сцена, но рискуват и успяват.”

Когато книгата на Крайл най-накрая е представена на публиката през 2003 г., тя се превръща в бестселър и привлича вниманието на Холивуд. Продуцентът Гари Гьоцман за първи път чува за книгата от Вашингтон. „Един конгресмен, когото много харесвам ми разказа за Чарли Уилсън и какъв пленителен образ е той, - спомня си Гьоцман. – Каза ми, че има написана за него книга от Джордж Крайл и ми препоръча да я прочета.”

Гьоцман и колегата му Том Ханкс направили точно това. След като прочели книгата „Войната на Чарли Уилсън” те са запленени от сърдечната история, особено от вътрешните работи на Вашингтон и афганистанската съпротива срещу съветската армия, документирани от Крайл. „Това е велика политическа история, която е безумно забавна и единствена по рода си, - казва Гьоцман. - Чарли е толкова впечатлен през какво са минали тези муджахидини, за да изгонят съветската армия от страната си. Начинът по който им помага, е безобразен, хипнотизиращ и смешен.”

„Прелистихме книгата и се нахвърлихме върху нея, - добавя Ханкс. – Тя се чете на един дъх.” Актьорът и продуцент бил най-слисан от факта, че „като всеки друг американец, си помислих, страхотно е как парцалива група афганистанци са победили съветската армия. Смятам, че е чудо и е отнело много време; каква смела група патриоти са били. Нямах и представа за скритите страни на събитията или че парите са идвали от САЩ и други страни, за да ги въоръжат – пари, заделени от нашия Конгрес и Белия дом.”

След като Гьоцман и Ханкс спечелват Крайл, следващата задача за превръщането на книгата в сценарий е поверена на писателя и носител на награда „Еми” Арън Соркин, известен с политическите си истории, изпълнени с интелигентни герои, остроумни забележки и привлекателни сюжети. Той е автор на „Доблестни мъже” (пиесата и филма), „Американският президент” и изкючително успешния телевизионен сериал „Западното крило”.

„След като прочетох ревю за книгата, излязох и си я купих, – спомня си Соркин. – Когато бях прочел първите петдесет страници, разбрах че „Playtone” са купили правата за филмирането й. Помолих агента ми да ми уреди среща с Гари Гьоцман, за да пробвам да го убедя, че аз бих могъл да бъда най-подходящия сценарист за адаптацията.”

Следващото предизвикателство за Соркин е да извлече сценария от заплетената и подробна книга на Крайл.

За да открие верния тон, сценаристът прекарва месеци в проучвания на света, така педантично документиран от Крайл. „Отне ми осем месеца да завърша първата част, - заявява той. – Книгата в основата си е серия от много детайлни, задълбочени интервюта, и не е лесно директно да бъде превърнат в сценарий.”

Самият конгресмен е открит към интерпретацията на Соркин: „Всеки, който прочете сценария за първи път ще има известни резервации; може да си помисли, че някои от най-героичните подвизи не са включени, - казва Уилсън. – Но постепенно осъзнаваш, че не може всяка една случка да бъде включена във филма. Приех това становище в самото начало.”

Когато „Playtone” и Соркин са доволни от проекта, продуцентите се обръщат към Майк Никълс с предложение да режисира филма. Никълс, чиято кариера се разпростира в над четиридесет години на сцената, екрана и телевизията, е изследвал най-разнообразни случки и отношения между незабравими герои, отнасяйки се към тях с хумор, интелект и чувствителност. „Почувствахме, че такъв материал би заинтригувал Майк, - отбелязва Гьоцман. – Политическа интрига, допълнена с образ като Чарли. Чарли и неговият съучастник Гъст са велик отбор, абсолютно различни персонажи; заедно те са находчиви и забавни, невероятно чаровни.”

Отдавнашните приятели Никълс и Ханкс досега на няколко пъти се разминават в проектите си. Двукратният носител на Оскар® признава, че е бил повлиян от режисьорската му работа в ранната си кариера. „Помня къде бях в началото и какво се случи с мен, след като изгледах филмите на Майк като „Параграф 22”, „Абсолвентът” и „Кой се страхува от Вирджиния Улф?”, отбелязва Ханкс.

За Никълс проектът започва след един кратък разговор. „Том и Гари искаха да прочета книгата, - казва той. - Разбира се, тя ми хареса и ме заинтригува. Идеята на Арън Соркин ми се струва бляскава и правилна. Том и аз сме добри приятели, и винаги съм искал да работим заедно. Впоследствие се оказа, че той е по-добър актьор, отколкото съм си представял.”