|
“Какво брат ми? Той ме научи на всичко, което знам..
Без него нищо не мога да направя.”
Mики Уорд
Тази изумителна истинска история, сурово-идилична и човешка, разказва за живота на невероятния боксьор Мики Уорд „Ирландеца” (МАРК УОЛБЪРГ) и неговия полубрат Дики Еклунд (КРИСЧЪН БЕЙЛ), които трябва да се изправят един срещу друг като съперници, преди да се впуснат заедно в борбата за спечелване на шампионската титла и за заздравяване на връзките в семейството си.
След години подготовка The Fighter е заснет само за 33 дни в работническите квартали на Лоуъл, Масачузетс. Дълго преди това продуцентите Дейвид Хобърман и Тод Либърман се влюбват в историята за Мики и Дики и знаят, че нещата не се свеждат само до спортната победа на един аутсайдер. Целият екип се обединява около идеята да възкреси едно прекрасно семейство чрез поредица от комични, лирични, болезнени и триумфални мигове не само на ринга, но и в семейната гостна.
Гордостта на града Дики, който някога е можел да се мери с легендарния Шугър Рей Ленард, е изпаднал в криза. Сега боксьорът в семейството е Мики, а майка му Алис (МЕЛИСА ЛИО) е негов мениджър. Но независимо от убийственото си ляво кроше, Мики продължава да губи на ринга. Когато едва не загива по време на последния си двубой, новата му приятелка Шарлийн (ЕЙМИ АДАМС), момиче с желязна воля, го убеждава да скъса със семейството си и да гони собствените си интереси без своя брат-неудачник.
Tъкмо тогава му се открива шанс да се бори за титлата, но скоро става ясно, че само с помощта на брат си и семейството си може да стане шампион.
„The Fighter е филм за семейството, любовта, близостта и трудностите в живота. Драмата в тази история е толкова вълнуваща, колкото е боксът на ринга – споделя Марк Уолбърг, който тренира усилено в продължение на няколко години, за да може да се справи с огромното физическо напрежение, което ролята на Мики Уорд изисква. – Дейвид Ръсел има невероятен усет за сценария, за този свят и хората в него. Негова е заслугата за духа на борбеност, с който е зареден филмът, и ние дадохме всичко от себе си.”
Филмът е създаден от Paramount Pictures и Relativity Media със съдействието на The Weinstein Company, Relativity Media, Mandeville Films и Closest to the Hole Production.
ОТ УЛИЦАТА ДО ЕКРАНА:
ИСТОРИЯТА НА МИКИ УОРД
Историята за трудното изкачване на Мики Уорд към върха и превръщането му в спортна легенда е истинска вълшебна приказка от реалния живот, която по нищо не отстъпва на филмите. А претворяването й на екрана изисква не по-малко страст, отдаденост и къртовска работа от страна на екипа от усилията на самия Мики да стигне до шампионската титла.
„The Fighter ни грабна още когато сценаристите Пол Тамаси и Ерик Джонсън ни донесоха 15-минутно видео за живота на Дики Еклунд и Мики Уорд – споделя Хобърман. – С партньора ми Тод го изгледахме и накрая и двамата плачехме. Това е разказ за преодоляването на трудностите, за грешките и изкуплението, а ние обичаме такива истории. Веднага им предложихме сътрудничество и те се съгласиха.”
Либърман допълва: „Сигурно съм гледал диска петстотин пъти. Невероятно е да гледаш за живота на двамата братя и всичко, с което са се преборили. В това има толкова драматизъм, изкупление и братска любов.”
Нужни са три години тази история да стигне до екрана. Марк Уолбърг отдавна иска да направи филм за Мики Уорд и Дики Еклунд. Хобърман и Либърман са въодушевени от възможността да си сътрудничат с него и режисьорът Дейвид Ръсел е принуден да сгъсти максимално графика, а актьорите и екипът заживяват с героите.
Либерман казва: „От мига, в който се заехме с историята, знаехме, че Марк иска да играе Мики. Мики винаги е бил негов кумир. Никой не познава така добре историята му.”
А Хобърман добавя: „При Дейвид най-хубавото е, че върши всичко със страст и не се бои да се влюби в някоя идея, вещ или човек. Мисля, че тъкмо затова е такъв невероятен режисьор.”
„Познавам Дейвид от няколко години и винаги сме искали да работим заедно. Когато седнахме да говорим, тутакси почувствах ентусиазма му – споделя продуцентът Райън Кавана и добавя: - Той подхожда много артистично, но в същото време си дава сметка, че историята е комерсиална. Ние му казахме да продължи да влага душа и сърце във филма, но да има и повечко от „Роки”. Той ни даде всичко, което искахме, дори и нещо отгоре.”
Либерман допълва: „Дейвид внася в материята много чар и чувство за хумор. Той разбира, че макар и несъвършени, героите са забавни, поучителни и обичливи и разкрива всичко това на екрана.”
За Ръсел това е и любовна история. Тя не е само за братските чувства на Мики и Дики, а и за усилията на Мики да примири сплотеното си семейство с жената, която обича, затова и сблъсъкът между Шарлийн и роднините е в центъра на разказа. „The Fighter разказва за хора, на които нищо човешко не им е чуждо, хора като всички нас – казва режисьорът. – Майката с неизменната цигара и чаша в ръка е истинска изрусена природна стихия, направляваща кариерата на синовете си повече от две десетилетия. После имаме Дики, който е най-големият герой на Лоуъл след Керуак – топъл, харизматичен и също малко излизащ извън рамките. И разбира се, по-малкият му брат Мики, който е тих и дисциплиниран и не знае как да се откъсне от семейството си. Исках да разкажа историята на тези хора. Те са и трогателни, и смешни, и много истински.”
Сценаристите Пол Тамаси и Ерик Джонсън, които са и продуценти на филма, прекарват много време в Лоуъл и разговарят с всички, които по някакъв начин са свързани с историята, а те никак не са малко. През 20-те години градът, дотогава голям промишлен център, започва да запада. Тогава разцъфтява боксът, който е последният шанс на младите мъже да постигнат нещо в живота.
Когато сценарият на Джонсън и Тамаси е готов, Ръсел прибягва до сценариста Скот Силвър, който трябва да нанесе окончателните щрихи към историята, да я направи „по-пиперлива” и по-смешна.
Мики Уорд казва, че Ръсел е спазил обещанието си да изобрази семейството честно и с разбиране, водейки се от интуицията си на разказвач. „Той още от самото начало ни каза, че иска всичко да бъде възможно най-истинско, и го направи. Винаги ни слушаше много внимателно и не се плашеше да опитва всичко.”
ИРЛАНДСКАТА БУРЯ:
MAРК УОЛБЪРГ КАТО МИКИ УОРД
Когато започва кастингът за Мики Уорд, наречен „Ирландската буря” заради светкавичния си възход, никой не се съмнява, че Марк Уолбърг ще получи ролята.
Уолбърг мечтае от години да направи филм за възходите и паденията и за големия триумф на братята боксьори Мики Уорд и Дики Еклунд и дори вече се е обръщал към тях в качеството си на продуцент.
Дълго преди филмът да получи „зелена улица”, Уолбърг усилено тренира. „Това често означаваше ставане в четири сутринта – казва той, - два часа тренировки в залата, душ, после друга работа и в почивките отново тренировки.”
Уолбърг работи с треньора Бо Клиъри и се среща с истински спаринг партньори, за да добие опит за преминаване към следващо ниво. Актьорът споделя: „Живеех с бокса, исках да бъда Мики Уорд. Трябваше да бъда убедителен във всяко едно отношение, в това число и в боксирането. Не исках да разчитам на монтажа или на хореографията. Исках да бъда истински.”
Резултатът е, че в началото на снимките Уолбърг вече е почти професионалист в бокса и е готов да навлезе във вътрешния свят на Мики, раздиран от лоялността към семейството и желанието да поеме по свой собствен път.
„Maрк се превъплъти в Мики – казва Дейвид Ръсел. – Движеше се като него, обличаше се като него и овладя до съвършенство стила му на боксиране. Нещо повече, той наистина го разбираше. И неговото семейство беше преминало през катаклизми. И също като Мики, Марк никога не се предаваше. У него има същата сила – тиха и плашеща, която избухва в един момент и е като ураган.”
Истинският Мики Уорд се радва, че ще бъде изигран от актьор с харизмата и изкуството на Уолбърг. „Радвах се и че е от местните, от Дорчестър, и знае историята ми. Той е наше момче” – казва Уорд.
Боксьорът, който печели световната титла през 2000 г. в двубой с Шей Ниъри, е впечатлен и от всеотдайността, с която Уолбърг се готви за ролята. „Той наистина си е написал домашното. С упоритостта и постоянството си Марк направи възможен този филм. Нямам думи да му благодаря.”
Уорд дори излиза няколко пъти на ринга в двубой с Уолбърг. „Той удря здраво и знае къде да те нацели – казва боксьорът за човека, възприел собствения му стил на боксиране. – Добре ме нареди! Няколко дни след това всичко ме болеше. И аз не му простих, но той беше готов за това. Твърде добре ме познава!”
ТЕЖКИ КРОШЕТА:
КРИСЧЪН БЕЙЛ КАТО ДИКИ ЕКЛУНД
Докато въпросът за ролята на Мики Уорд изглежда предрешен, търсенето на актьор, който да му партнира като Дики Еклунд, се оказва по-трудна задача. Дейвид Ръсел и Марк Уолбърг са единодушни, че това трябва да бъде човек с изключителни физически и актьорски качества, способен да вникне в един толкова сложен характер.
Дики е многопластов образ – като боксьор се отличава с желязна настойчивост, обмислена стратегия и невероятна бързина. Приятелите му в Лоуъл го познават като харизматичен и дружелюбен човек с чувство за хумор. Но животът му се обръща и пагубни пристрастия го довеждат до затвора. Крисчън Бейл, който притежава способността да се превъплъти във всеки образ, от мрачния супергерой Батман от Черният рицар до Джон Конър от Терминатор: Спасение, е способен да предаде всички тези качества на екрана.
„Крисчън е идеалният избор, защото като актьор е истински хамелеон, способен да се преобрази до неузнаваемост – казва Ръсел. – Той прекара много време с истинския Дики Еклунд и се превърна в него.”
Дики Еклунд и Мики Уорд също одобряват избора. „Дики беше много щастлив, когато Крисчън пое ролята – спомня си Уорд. – Който е видял Дики, а след това Крисчън, може да ги сбърка. Той е направо негово копие.”
Бейл е привлечен от вътрешния свят на Еклунд, в който си съжителстват чарът и демоните, и няма търпение да се запознае с него. „Той е изключителен талант – коментира актьорът, - но не го оценява. Привличат го крайностите. Той може цяла нощ да пие, а на сутринта да излезе ринга, все едно нищо не е било. Той би могъл да бъде шампион. Но едно е сигурно – че е човек с голямо сърце.”
Бейл пристъпва към подготовката, като най-напред се преобразява физически – сваля над 10 килограма, и започва да тренира усилено с Дики Еклунд, за да овладее специфичния му стил. Новак на ринга, Бейл трябва и да се научи да мисли като боксьор.
„На ринга се научаваш да укротяваш мислите си и пулса си, но започнеш ли веднъж, бързо се пристрастяваш” – признава актьорът.
Режисьорът Дейвид Ръсел казва: „Крисчън е тих човек, но навлизането в образа на Дики го преобрази. Той се превърна в колоритен и общителен човек, който обича да си говори с всеки срещнат. Дики е приятел с цял Лоуъл, нещо като кмет на града.”
А Мики Уорд добавя: „Според мен той играе Дики по-добре от самия Дики.”
ДОЛУ РЪКАВИЦИТЕ:
ЕЙМИ АДАМС КАТО ШАРЛИЙН
За ролята на Шарлийн режисьорът Дейвид Ръсел се спира на Ейми Адамс, която си спечелва солидни позиции в Холивуд с номинациите за „Оскар” за две напълно различни роли – в Съмнения и Junebug. Адамс е въодушевена от възможността да работи с Ръсел.
„Винаги съм искала да работя с Дейвид – казва актрисата. – Когато ми се обади и ми предложи ролята, аз прочетох една сцена и разбрах, че трябва да играя Шарлийн.”
Aдамс е привлечена от възможността да играе роля, с каквато не се е сблъсквала дотогава – грубовата, жилава жена от работническата класа, която си знае мястото, не допуска волности, казва направо онова, което й е на сърцето, и не се бои дори да раздава юмруци.
Ръсел казва: „Героинята на Ейми е жена, която може да те свали с право кроше. Тя е корава като камък и тъкмо това му е нужно на Мики. Трябва му силен човек, който да го измъкне от омагьосания кръг на семейството му, което невинаги е опора. Ейми не е в обичайното си амплоа. Дори гласът й се промени. Тя е много топъл човек, но навлизайки в ролята, спря да се усмихва и да бъде дружелюбна. Веднъж я попитах: „Какво има?”, а тя отвърна: „Нищо, просто се вживявам в ролята.” И така беше през цялото време.”
Ейми се радва, че ще работи с такъв изключителен екип от актьори, страстно отдадени на работата си. „Всички бяха толкова забавни, толкова великодушни и готови да помогнат – казва тя. – Да се работи с Марк е невероятно. Крисчън е изумителен, а с Мелиса станахме приятелки.”
А за режисьора казва: „Дейвид ме накара да загърбя напълно начина, по който бях работила дотогава, и ми показа как се впиша в разказа.”
Тя също има шанса да се запознае с истинската Шарлийн. „Искаше ми се да прекарам повече време с нея, но не можах, затова пък съм я гледала на запис и съм говорила с много хора за нея. Тя е много земна и праволинейна. Енергията, с която ни зареждаше цялото семейство, е наистина позитивна. Беше вдъхновяващо да виждаме всеки ден тези хора, които все още са толкова близки помежду си и с обкръжението си.”
Истинският Мики Уорд смята, че Адамс е идеалният избор за ролята на съпругата му. „Тя е човек, който знае какво иска. Точно като Шарлийн.”
ЕДНА КОРАВА МАЙКА:
MEЛИСА ЛИО КАТО АЛИС УОРД
Номинираната за „Оскар” актриса Мелиса Лио изпълнява ролята на майката на Мики и Дики, техен мениджър и лют враг на Шарлийн и на всеки, дръзнал да се намеси в живота на синовете й. Лио е добре известна на публиката с ролята си в телевизионния сериал „Homicide”, както и с редица филми, правени извън Холивуд. Тя е първата, на която се спира Уолбърг като продуцент.
„Отначало се предлагаха много други актриси, но аз я бях гледал в Замръзнала река и казах: „Това е човекът, когото трябва да поканим” – спомня си той.
Изрусената коса, високите токчета и леопардовите рокли са нещо съвсем необичайно за истинската Мелиса, за която Дейвид Ръсел казва, че е по-скоро „момиче от провинцията с джапанки”. Но Лио без колебание се потапя в ролята.
Режисьорът продължава: „Алис е фантастичен, ярък образ. Тя обича синовете си, но е убедена, че трябва да бъде корава като скала с тях, защото така е редно в света на бокса. Тя движи работите им и се грижи за финансовите им дела. Алис вярва, че единствено семейството може да те защити и да ти гарантира, че няма да те оберат. Голямото й притеснение е, че Шарлийн ще откъсне Мики от нея, но подбудите й винаги са искрени.”
Лио е силно впечатлена от героинята си, особено след като се запознава с нея. „Почувствах колко е голяма отговорността ми – казва тя. – Алис е толкова различна от мен. Ние сме на различна възраст, произхождаме от различни класи, тя говори по различен начин и има други морални принципи.”
Особено интригуващи за Лио са взаимоотношенията между Алис и жената, която синът й обича. „Мисля, че така става, когато синът си намира жена, твърдо много наподобяваща майка му. И когато това се случи, и на свекървата, и на снахата никак не им е лесно.”
Може би най-забавното от всичко е да предаде огромното влияние, което упражнява майката. „Най-невероятната част от работата ми беше с Крисчън и Марк – споделя тя. – Трудно могат да се намерят двама толкова различни актьори, но всеки от тях е изумително талантлив. Те са идеалните братя – толкова си приличат и в същото време са съвсем различни.”
В крайна сметка Алис осъзнава, че Мики има нужда от нея, както и от цялото семейство, но по свой начин. „Най-хубавото при Алис е, че каквото и да прави, го прави за доброто на децата си” – обобщава Либърман.
Лио издържа най-сериозната проверка с чест, когато истинският Мики Уорд признава, че е изумен и трогнат от изпълнението й. „Това е тя, от косата и червилото до начина, по който се движи и говори – казва той. – Направо е невероятно!”
Екипът се допълва от група опитни актьори, сред които Джак Макгий Rounding out the cast is an accomplished group of actors that includes Jack McGee (“Rescue Me”) в ролята на бащата на Мики. „Джак беше фантастичен – казва Ръсел. – Толкова е истински и автентичен. Той е от Бронкс и разбира тези хора, сякаш са собственото му семейство.”
„Никога не съм играл жив човек – казва Макгий. – Запознах се с Джордж Уорд, който беше много откровен и ми помогна да си изградя ясна представа за човека и бащата, който е бил и все още е. Много дължа и на семейството. Те ми показаха колко много приличам на баща им.”
Мики O’Kийфи повече от 30 години служи в полицията в Лоуъл. Той е човекът, който помага в тренировките на Мики Уорд и често влиза в конфликт с Дики заради начина му на живот. Идеята да го привлекат в екипа е на Марк Уолбърг.
„Maрк искаше достоверност, искаше някой, който познава бокса, познава Мики и Дики, а никой не ги познава по-добре от O’Kийфи, защото той ги е тренирал и двамата.”
O’Kийфи си спомня, че когато Уолбърг му се обадил да го пита иска ли да участва във филма, отначало си помислил, че това е някаква шега. Съмненията му остават и досега. „Марк каза, че мога да го направя, защото всеки полицай играе роля – казва той. – Ако някой иска да се самоубие или се стигне до вадене на оръжие, мислиш в крачка. Ето защо казах: „Добре, ще пробвам.”
Уолбърг си спомня за кръщението на O’Kийфи като актьор. „Той ме гледаше с оня въпросителен поглед: „И какво да правя сега?” Казах му: „Млъкни и бъди себе си. Ти си фантастичен! Само си научи репликите и ние ще ти помогнем. Страхотно ще се справиш.”
Този подход дава резултати. Дейвид Хобърман казва: „Мики O’Kийфи беше невероятен. Той внася достоверност, която никой друг не би могъл да постигне.”
Освен O’Kийфи, във филма важна роля играят и сестрите на Мики Уорд. „Трябваше да ги покажем във филма – казва Ръсел. – Всички те са изумителни хора.” Появява се и чичото на Мики, Гери, директор на пътно-строителната фирма, в която работят двамата братя.
Ръсел твърди, че включването на толкова много реални персонажи в снимките е не само необичайно, а и доста трудно начинание от гледна точка на баланса във филма. „Ние обаче искахме да бъдем автентични и да казваме нещата направо. Ето защо постоянно им повтарях: „Историята тогава е вълнуваща и истинска, когато подхождаме емоционално, с чувство за хумор, с въображение и малко налудничаво.”
НА РИНГА:
БИТКИТЕ НА МИКИ УОРД
The Fighter е филм както за семейството, така и за бокса, ето защо Дейвид Ръсел се стреми да улови драматизма в битките на Мики, спортни и житейски. Той не иска да обгръща бокса с романтичен ореол, нито да внася излишна хореография в двубоите, а оставя те да се развиват почти в реално време с натурализма и достоверността на документален филм.
Това не е лека задача, защото филмът е заснет само за 33 дни, но според Ръсел така напрежението и емоцията се усилват още повече. В крайна сметка всички сцени на ринга са заснети само за няколко дни, и то в началото на филма – един вид разузнаване с бой.
Тъй като трите най-важни мача са излъчени по HBO, решено е за снимките да бъде поканен екип на HBO, който да снима по обичайния си начин, с няколко камери. Създателите на филма са на мнение, че документалният начин на снимане отразява по-добре суровата човешка битка от художествените снимки.
Maрк Уолбърг смята, че добрата му физическа форма е спомогнала много за бързото приключване на снимките на ринга. „Исках зрителите да видят най-реалистичния бокс, заснеман на филм” – казва той и добавя, че е гледал всеки от мачовете на Мики поне по сто пъти.
Уолбърг усъвършенства най-успешния похват на Мики Уорд – да влезе между ръцете на противника и да го порази с точно премерен удар.
„Искахеме да уловим онова, което прави Мики уникален – казва Ръсел. – Той има много характерен стил на боксиране, който разкрива индивидуалността му.”
За двубоите на Мики Ръсел търси боксьори, които да напомнят външно на противниците му в реалния живот. За ролята на Алфонсо Санчес, с когото Мики Уорд изиграва един от решаващите си мачове, е нает боксьорът средна категория Мигел Еспино. За останалите три мача създателите на филма прибягват до услугите на каскадьори с опит в боксирането.
Боксовата легенда Шугър Рей Леонард е убеден от Марк Уолбърг да изиграе себе си. „Аз просто му се обадих и му казах: „Рей, нужен си ми!” Всички смятаха, че не е добра идея истинският Рей Шугар да участва и че трябва да поканим някой по-млад. Аз обаче им казах, че Рей все още изглежда, сякаш е на 25!”
„Това наистина е голямо преживяване – продължава Уолбърг. – Ако се върнете назад във времето и гледате двубоя между Шугър Рей и Дики Еклунд, няма да видите някой да вика за Шугър Рей. А дори и да е имало такива, те са се броели на пръсти. Подкрепата на феновете е била изцяло за Дики. Шугър Рей казва, че в живота си не е бил толкова уплашен, и не толкова заради мача, колкото от онова, което е ставало извън ринга. Тогава расовото напрежение наистина е било страшно. И когато след 30 години той се завръща и публиката го аплодира със ставане на крака, гледката наистина е невероятна. Той е силно впечатлен.”
Във всичко останало обаче това си е тежка и изнурителна работа както за Уолбърг, така и за останалите боксьори. Ръсел казва: „Искахме публиката да усети и да помирише потта. Не искахме никаква стилизация, а достоверност.”
РАБОТНИЧЕСКИЯТ ГРАД:
СНИМКИТЕ В ЛОУЪЛ
The Fighter е заснет в Лоуъл, Масачузетс – родният град на Мики Уорд и Дики Еклунд, който сам по себе си е действащо лице в разказа. Градът е разположен край бързеите на река Меримак, на 50 километра северозападно от Бостън, и дълго време се развива като текстилен център, привлякъл множество емигранти от Ирландия, Канада, Германия, Полша, Португалия, Литва и т. н.
Годините на промишления бум обаче са последвани от дълъг период на упадък, от който градът едва сега започва да се съвзема. Въпреки това той запазва уникалната си атмосфера на промишлен център с множество сгради индустриален тип, живописни градски пейзажи и работнически дух.
„Тукашната архитектура е толкова характерна – казва Ръсел. – С всички тези преплетени улички, които се събират по пет на едно кръстовище, и плоските фасади. Лоуъл е уникално място, каквото няма никъде по света.”
Създателите на филма използват максимално автентичните сгради, в това число залата
Ramalho’s West End Boxing Gym, в която братята започват боксовата си кариера под ръководството на Арт Рамальо. Арт, който пуска много местни хлапета да тренират без пари, скромно признава, че наемът от филма ще му позволи за пръв път да си плати навреме сметките за отопление, и че за него и сина му участието в проекта е голямо преживяване.
Основните мачове са заснети в залата Tsongas Arena. „Когато започнахме снимките, страшно много хора искаха да дойдат и да гледат – казва Уолбърг. – Хората искаха да видят какво става и да участват в случващото се.”
Дизайнерът на костюми Марк Бриджис казва: „Това е нещо като исторически филм за 80-те и началото на 90-те години, когато се носеха пъстри дрехи и дълги коси. В град като Лоуъл тази мода естествено трае по-дълго, отколкото в големите градове. Той е една малка вселена и мисля, че ще се получи много ярка картина.”
Може би най-вълнуващата част от снимките в Лоуъл е сплотеността на местните хора, които присъстват във филма така, както години преди това са присъствали в живота на двамата братя. „Много хора, които по един или друг начин бяха част от истинската история, идваха и ни предлагаха помощта си – казва Либърман. – Хората в Лоуъл имат някакво излъчване, от тях струи гордост, че са част от всичко това. Те обичат тази история, обичат това семейство и мисля, че успяхме да го предадем във филма.”
За Ръсел снимките в Лоуъл са неизбежни. „Това беше голямо преживяване не само за тях, а и за нас. Те се вълнуваха от това, че тяхната история е разказана от такива актьори. А ние се вълнувахме, че ни посрещнаха така топло и можахме да видим истинските хора, които винаги са ни вдъхновявали. Те са скромни и горди и това наистина е невероятно.”
„Хареса ми да бъда част от всичко това – споделя Мики Уорд. – Според мен филмът иска да покаже, че колкото и зле да вървят нещата, човек не бива да се предава, а трябва да се изправя и да стои близо до онези, които обича. Правиш ли каквото трябва, нещата вървят добре. Аз съм живият пример за това.”
|
