Историята на Лос Анджелис е белязана от сензационни разкази за корупция, прикривания и убийства през първата половина на миналия век. От изнасилването и убийството на младата старлетка Вирджиния Рапи, в които е замесено името на на Роско Арбъкли през 1921 г., през отвличането на евангелистката Ейми Семпъл МакФерсън през 1926 г. до убийството на Черната далия през 1947 г., скандалите отдавна осветяват в неблагоприятна светлина полицейските служби.
Но има и една позабравена история за борбата на жена от работническата класа да открие изчезналия си син, която почти 80 години по-късно е причина за сътрудничеството между няколко от най-тачените холивудски филмови творци. Невероятната съдба на Кристин Колинс остава в забвение, докато бивш журналист не попада на нейната сензационна и трогателна история.
Сред подземните зали на кметството на Лос Анджелис са складирани прашните архиви на града, датиращи отпреди почти век. Сред тези десетки хиляди страници документация лежи официалния архив по случая с Кристин Колинс от края на 20те години. Той разказва за изчезването на деветгодишния Уолтър и за корумпираните машинации на полицейското управление на ЕлЕй по време на разследването и след погрешното разрешаване на случая.
Преди няколко години сценаристът Дж. Майкъл Стражински, бивш журналист, работил за Los Angeles Times, The Herald Examiner и Time, попада на удивителната история за жена от работническата класа , която се изправя сама срещу политическите машинации. Сценаристът си спомня: „Източникът, който имах в кметството ми се обади един ден и каза, че ще горят стари архивни записи, затова ако имам интерес, може да отида и да ги разгледам, преди да бъдат унищожени. Така се озовах в мазето на общината, където открих записки по делото на Кристин Колинс. Започнах да ги чета и си мислех: 'Това не може да е вярно. Трябва да има някаква грешка.’ Извадих огромен късмет, че попаднах на историята, преди да отиде в огъня.”
Лос Анджелис през 1928 г. е в хватката на деспотична политическа инфраструктура, водена от кмета Джордж Е, Крайър и налагана от шефа на полицията Джеймс “Двата пищова” Дейвис (често фотографиран в поза с извадени оръжия) и неговото наказателен отряд, които тероризират града както си поискат. Този деспотичен метод започнал да излиза наяве, когато Кристин Колинс, самотна майка, отглеждаща сина си в работническо предградие на Лос Анджелис, съобщава, че деветгодишния й син е изчезнал. Месеците безплодно издирване се изнизват без полицията да има каквито и да е улики, с които да контрира яростните атаки на обществеността и негативните публикации в пресата.
Когато момче, твърдящо че е Уолтър, е открито в Декалб, Илинойс, Кристин Колинс – и всички, свързани с издирването – затаяват дъх. Разменени са писма и телефони обаждания и властите вярват, че случаят е решен. Колинс събира пари, за да върне детето у дома, а полицейската служба организира публично събиране на майката и нейния син с надеждата това да спре критиките срещу властите и да отмести погледа на обществото от обвиненията за корупционни скандали
Единственият проблем, е че момчето което пристига не е Уолтър. Макар че Кристин веднага заявява това на полицията, тя е отрязана от отговорника по случая капитан Дж. Дж. Джоунс. Думите му са „изпробвай го за няколко седмици.” Обърканата и пренапрегната майка се съгласява.
Случаят е приключен.
Три седмици по-късно Колинс води „Уолтър” обратно в участъка, настоявайки, че каквото и да твърдят, това не е нейния син. Несвикнал действията му да бъдат подлагани на съмнение от когото и да било, още повече от самотна майка, капитан Джоунс – с тактичното одобрение на началника си Дейвис – вместо да признае грешката си, обвинява Колинс в клевета и я изпраща в психиатрична клиника като пациент. Там майката е държана пет мъчителни дни против волята си съгласно „параграф 12”, на който се позовава полицията, когато иска да се отърве от задържани или обвинени хора, които са неудобни за властите.
Новият „Уолтър” признава, че всъщност е на 12 години и се казва Артър Хътчинс - беглец, който искал да дойде в Холивуд с надеждата да се запознае с любимия си актьор Том Микс. Когато в крайпътно кафене в Илинойс един клиент забелязал, че момчето прилича на отвлечения Уолтър от Лос Анджелис, избягалото хлапе решава да обърне това в своя полза и потвърждава тази версия. Така той принуждава Кристин да заплати билета му за автобус до ЕлЕй и си осигурява дом и храна. Действията му отключват верига от събития, които завинаги ще променят реда в Лос Анджелис.
Поразителната и шокираща на пръв поглед история завладява все повече Стражински, който започва да издирва още детайли по случая. Той разследва историята почти година, подреждайки заплетените подробности около седемгодишното търсене на отговори за изчезването на Уолтър Колинс. Фактите, които открил били още по-обезпокоително от измамата на Хътчинс. Сред прашните архиви се крие успореден случай, разкриващ ужасяващи подробности от престъпленията срещу деца на Гордън Норткот, който периодично признавал и отричал убийството на Уолтър.
Сценаристът открива и името на Густав А. Бриглеб, презвитериански пастор, който подпомага тъсенето на отговори на Колинс. Местният активист е авторитетен глас, който има свое радиопредавание и чийто силни проповеди предизвикават слушателите да не остават слепи за полицейската корупция. Бриглеб работи с Колинс и нейния адвокат, за да бъде сигурен че историята на Уолтър няма да бъде забравена и нечовешкото отношение към Кристин в психиатричната клиника няма да остане потулено.
Кристин Колинс умира през 1935 г. без да разбере истината за сина си. Стражински обобщава значимостта на нейните завети: „В основата на храброто дело е желанието на Кристин да разбере какво се е случило със детето й. Тя никога не се предава и не спира борбата си, независимо от острите нападки, които биха пречупили много други хора. Тази история има отражение върху политическата система на ЕлЕй и аз исках да и отдам почитта си.”
След завършването на сценария, Страцински започва да търси филмови творци и актриса, която да изиграе образа на Кристин Колинс – пионер в борбата за човешки права и героиня за обикновения народ.
|
