„Семейството е мястото, откъдето идваме, където се формираме и по-важното - какво ставаме. Никой не може да каже, че не се е замислял над сложните механизми на семейните отношения. Ето защо семейните истории винаги са ме очаровали. Превратностите на братя, сестри, братовчеди и внуци, които се карат, които напускат, които се разделят, които се мразят едни други, които правят добро, които правят лошо, и които винаги са имали ефекта на големите приключенски романи за мен. Аз никога няма да се уморя от слушане на семейни истории: на тези братя, които са много близки, и които в даден момент от живота си спорят за глупости и поради причини, които ни изглеждат чужди и безполезни, престават да прекарват времето си заедно. Или сестрата, която прави всичко за родителите си, която пренебрегва собствения си живот, но любим за родителите си остава другият, този, който не си мръдва пръстта за тях. Или синът, който е талантлив инженер, математически гений, който зарязва всичко, за да сърфира в Австралия, без никакво обяснение, сред мрачното недоверие на родителите, братята, сестрите, братовчедите.
Зад очевидната необяснимост на тези събития винаги съм разпознавал древното ехо, което се отнася до епичната сила на гръцката трагедия. Освен това, Едип, Елетра, Антигона, Медея, не са ли семейни драми? И Джакинто, Оресте, Алекс и Фани, героите на нашата история, не се ли връщат от същия път на тези герои? По този начин семейният дом се превръща в „кутията на Пандора“, контейнер от малко лъжи, недобросъвестност, несправедливост и от „неказани неща“ на членовете на семейството. Щом като разкрием нашите герои, те ще направят всичко, за да върнат нещата „както са били доскоро“ и ще го направят, като измислят абсурдни истории, лъжи, пропускайки истини, „разбърквайки картите си“, забавно, парадоксално, и по небрежен начин, така както почти винаги е в живота.
Ние използвахме комедия, защото тя ни изглежда най-подходящият жанр, който може да подчертае с леко сърце "механизма", но преди всичко същността на любовта, която прониква в семейните отношения и в крайна сметка във всяко човешко взаимоотношение. Защото всяко действие, дори и това, което може да изглежда най-необмислено, винаги и преди всичко е акт на любов.“
|
