„Исках публиката да забрави, че това е анимационен филм, - казва Уил Глук за подхода му към режисьорската задача. – Да се надяваме, че след първите няколко минути, след като се приспособят към факта, че животните говорят и са облечени с дрехи, зрителите ще приемат действието за реално и истинско.“
Отговорни за анимацията са продуцента Зарех Налбандян и неговата компания Animal Logic (анимационните хитове Лего® Филмът, Лего® Филмът: Батман, Весели крачета.) „За Уил всички анимирани герои в ЗАЙЧЕТО ПИТЪР™ съществуват и са реални точно колкото героите на Роуз и Донъл, - споделя продуцентът. - Докато изграждахме техните образи, към него възникваха същите въпроси, каквито актьорите биха могли да му задават. – Какви чувства би искал да пресъздава Бенджамин Бъни? Как искаш да ги изрази? Всичко за играта им на екрана. Отнасяхме се към тях като към действителни образи и диалогът ни с режисьора беше на това ниво. За нашите аниматори това беше повече от фантастично, защото Уил не поставяше никакви ограничения, а напротив – предизвикателства. Това е може би най-сложният филм, който сме правили в Animal Logic“.
Във филма участват не само зайчета, но и прасета, язовци, врабчета и много други животни, всеки с различна кожа, оперение или козина; някои са облечени в дрехи, които се цапат, късат или мокрят. Дизайнерът на костюмите Лизи Гардинър не само отговаря за костюмите на истинските актьори, но и се включи в ранното проектиране на анимираните герои, за да помогне в избора на дрехите на рисуваните животни. „Това беше голямо предизвикателство, - заявява Гарднър, - Защото се опитвахме да останем верни на визията на Беатрикс Потър и същевременно да модернизираме това, което е направила. И докато се потапяхме все по-надълбоко в работата, разбрахме, че всеки един избор, който тя е направила, има основателна причина.“
Продукцията заснема паралелно анимационни сцени и сцените с реалните актьори, като в същото време монтажистите сглабят кадрите, а художниците на строибордовете ги рисуват, за да се добие представа къде трябва да бъдат животните.
По този начин Глук може да придобие усещане за заснетия материал и възможностите за анимация. И с това той открива едновременно огромната благословия и проклятие на анимацията: винаги можеш да променяш. „При заснемането на живи сцени няма тази опция – каквото улови камерата, с това разполагаш. А при анимацията всеки може да каже: „Ето една идея, която може да направи сцената още по-добра“. И докато аниматорите спят, аз пренаписвам, - признава си Глук, отбелязвайки, че екипът е бил подготвен за това. – Над 400 души работиха върху Зайчето Питър. Всички те бяха проучили най-малките детайли от филма и споделяха прекрасните си идеи. Най-забавната част от правенето на този филм беше „ами какво, ако…“.
|
