Идеите на режисьорите и продуцентите при създаване на иновативната визия на филма са превърнати в реалност от сценографа Джъстин Томпсън, който е работил по сериалите Самурай Джак и Междузвездни войни: Войните на клонираните. Сътрудничил е с Лорд и Милър за двете части на Облачно с кюфтета.
„Проучих много внимателно предварителните проекти за филма и въпреки че бяха доста добри, имах чувството, че можем да стигнем много по-далече в разработването на езика на комикса.“ – разказва Томпсън. „Научих се да рисувам в стила на комикса, защото още от дете много харесвам образа на Спайдър-мен. Затова бях много развълнуван, когато Крис и Фил ми се обадиха и ми казаха: „Представи си, че ще ни разрешат да направим анимационен филм по комикс.“
Томпсън казва, че много често филмите по комикси се подвеждат по привидния блясък, с който е изградена вселената на супергероя. „Комиксите всъщност са замислени да бъдат доста мрачни.“ – отбелязва той. „ Едно от нещата, които ме привличаха като дете, е че благодарение на тях попадах в един тайнствен и пълен със загадки свят. Супергероите имаха същите проблеми, каквито имах аз, но залозите бяха много по-големи. Действията на Майлс довеждат до смъртта на много близък за него човек и ние не искахме да подценяваме това. Не искахме да създадем семеен филм, в който всичко е весело и безпроблемно.“
Техническите гении от Sony Pictures Imageworks пресъздадоха с максимална точност контрастната и зърниста визия, характерна за графичния роман, стигайки още по-далече с възпроизвеждане на оригиналния начин за отпечатване на комикси. „Можете напълно да се насладите на художествената страна на комикса. Имате чувството, като че ли разлиствате страниците.“ – спомня си Томпсън. „Знам, че с помощта на компютрите се постига висока степен на реалистичност. Това, което искахме да постигнем е създаването на наша собствена реалност, след което да нарушим всички правила.“
Томпсън отбелязва, че крайният резултат от тяхната работа е комбинация от компютърна анимация и техники за ръчно рисуване, каквато зрителите ще видят за първи път. Всъщност за създаването на всеки кадър е било необходимо четири пъти повече време, отколкото за стандартен анимационен филм. „Целта ни беше да разчупим правилата на традиционната компютърна анимация, при която всичко е фотореалистично и перфектно. Искахме да създадем наш собствен визуален език, обогатен със собствени стилистични елементи, палитри и форми – свят, в който намесата на твореца може да се види във всеки кадър.“
Художникът Дийн Гордън, който също е работил с Лорд и Милър по Облачно с кюфтета, обяснява: „Естеството на компютърната анимация е да бъде антипод на ръчно нарисуваните образи. Създадохме ръчно нарисувани текстури, с голяма степен на абстрактност, за да постигнем усещане за истинска илюстрация. Не искахме никакъв фотореализъм. По същия начин подходихме с телесния цвят на героите, който отговаря на цялостната атмосфера във филма и е в същите тонове, които виждаме в графичния роман.“
Друг начин за постигане на визията от графичния роман е подходящото осветление. „Съществува тенденция в анимационните филми всичко да е много ярко и обилно осветено.“ - разказва художникът Патрик О‘Кийфи. „Разгледахме много фотографии и случайни ефекти, заснети с истинска камера, за да проучим начина, по който се групират сенките или как светлината прозира в краищата на лентата. Решихме този филм да изглежда възможно най-мрачно. Героят трябваше да бъде черен силует със съвсем леко осветление на контурите. Използвахме тъмни форми с много леки проблясъци, които само да ги направят видими. Наистина разширихме границите до там, където още никой не е стигал.“
Ръководителят на създаването на героите Джош Бевъридж, работил за много продукции на Sony, включително Ловен сезон, Всички на сърф, Облачно с кюфтета 1 и 2, Тайните служби на Дядо Коледа и Хотел трансилвания 1 и 2, отбелязва: „Най-голямото предизвикателство, с което трябваше да се справим, беше да открием баланса между анимация и реализъм.
За да постигнем най-добро представяне на визията от графичния роман чрез средствата на анимацията, трябваше да нарушим всички възможни правила. Това ни доведе до съвсем нов начин за модулиране на кадъра, чрез който да получим характерната за стила поп-арт визия. Когато се прави игрален филм е много трудно Спайдър-мен да бъде поставен в позите, нарисувани в комикса, защото в по-голямата си част те не отговарят на законите на физиката. Анимацията ни позволява да не се съобразяваме с това. Можем да постигнем впечатляваща визия, без да се съобразяваме с реалността.
Положихме изключителни усилия са изработим анимация с 12 кадъра в секунда вместо 24, за да можем еднакво добре да отразим както симулациите, така и реалното движение на камерата. Не искахме движението да бъде нито много накъсаноНе искахме движението да бъде нито много накъсано, нито прекалено плавно. Искахме открояващи се образи с агресивен контраст.“
|
