Д-Р ЛУИС БАНКС (Ейми Адамс)
„Историята на ПЪРВИ КОНТАКТ се развива около Луис Банкс, лингвист от университет в североизточната част на САЩ, - казва Вилньов. - Тя е наета от правителството на САЩ, за да влезе вътре в един от тези космически кораби и да се свърже с извънземните, за да се опита да разбере целта на тяхното посещение. Става въпрос за връзка с друга цивилизация.“
„Ние представяме Луис на зрителя чрез историята с дъщеря й, която е една от любимите ми части от филма, - казва Вилньов. – Адамс внесе много човечност, дълбочина и красива уязвимост в героинята, както и меланхолията, която търсех. Виждаме една жена, която преминава през процеса на траур след като е загубила дъщеря си. На пръв поглед тя е човек, който няма какво да губи. Това е много красиво; тъжно и в същото време красиво. И понеже тя няма какво да губи, е готова за това приключение.“
„Луис е интелектуалка, живееща в университетско градче, която няма нищо и не се чувства готова да влезе контакт с пришълци от друга планета, обяснява Вилньов. – Тя не е сигурна в себе си, но отива там с много решителност. Тя е много смела, готова е да постави живота си в опасност, защото чувства, че има нещо по-красиво, по-дълбоко, и тя може да се свърже с него.“
„В историята на филма става дума за много различни неща. Едно от тях е така наречената хипотеза на Сапир-Уорф, известна още като принцип на лингвистичната относителност. Нейната идея, е че езикът, който се говори, определя начина по който се възприема света и дори мислите, които се появяват, - обяснява Чанг. – Главната героиня на историята е лингвист, който постепенно научава един чужд (извънземен) език, и той променя начина, по който тя разбира живота си.“
„Това е процес, който е толкова завладяващ – в късия разказ, в сценария и във филма, - обяснява Ливайн. - Надяваме се, да има смисъл в усвояването на този език. Теорията на Сапир-Уорф е, че ако започнете да учите език, ще започнете да мечтаете и мислите на него. По средата на филма научаваме, че извънземните пишат едновременно едно изречение и с двете си ръце. Те знаят края на изречението, докато пишат началото. Когато Луис започва да се опитва да пише по този начин, синапсите в нейния мозък започват да се свързват така и променят начина, по който тя мисли. Колкото по-добре тя научава езика им, толкова по-разбъркани стават мислите й. Тя започва да има ярки спомени от миналото. Защо този език й възвръща отново спомените за изгубеното й дете?“
За да се подготви за ролята, и да разбере какво всъщност прави един лингвист, Адамс се среща с такъв професионалист. „Срещнах се с един лингвист и осъзнах, че е невъзможно да науча всичко, което той знае, - казва Адамс, като добавя, че има още една причина, поради която е направила толкова много проучвания за ролята. Тя научава, че да си лингвист е много различно от това да бъдеш преводач. – Когато разбрах тази информация, това много ми помогна и ме освободи от напрежението. Има различни видове лингвисти, този с когото аз се срещнах, говореше само два езика.“
Въпреки това, че дешифрирането на извънземен език включва много повече от всеки един човешки език. Без значение колко са различни човешките племена, те мислят и общуват сходно, няма я тази голяма разлика в начина на живот на един съвсем различен вид същества от съвсем различна планета. Ние нямаме идея как комуникират те. Или как общуват писмено и говоримо един с друг.
„Луис разбира, че не съществува връзка между начина, по който извънземните говорят и пишат на дъската, - обяснява Вилньов. – След няколко сесии, тя осъзнава това. И се фокусира върху процеса на писане, защото за нея е невъзможно да декодира начина, по който те говорят.“
Вилньов смята, че между Луис и извънземните протича и друг тип комуникация. „Тя е подпомогната по телепатичен път от извънземните да се опита да ги разбере, - обяснява режисьорът, - защото е избрана. Лингвистите, които отиват във вътрешността на корабите си създават връзка с извънземните, и извънземните влияят на тези, които са отворени и им помагат с първия ключ как да декодират езика им. Като при всеки език, и в тяхното писане съществуват модели, и учените се опитват да открият тези модели. Те допускат и много грешки - всъщност известна част от драмата във филма идва именно от една от тези грешки.“
ЙЪН ДОНЪЛИ (Джеръми Ренър)
„Това е много изолирана история, разказана през погледа на героинята на Ейми Адамс - лингвистка, която е наета от правителството, за да се опита да комуникира с извънземните, - казва Ренър. - Аз съм нает като член от другата страна на този отбор - физик, който се справя с комуникацията с помощта на математиката. Тази част от персонажа ми беше много интересна, защото е много далеч от всичко, което някога съм правил. Героят ми е отдаден на работа с лявото полукълбо на мозъка, на математиката, на точните науки.“
Ренър казва, че се е срещал с експерти, които да му помогнат да изглежда като убедителен учен, но неговото лично разбиране за програмиране, компютърни езици и двоичен код са му помогнали също да влезе в образа. Подчертава също, че Вилньов има за цел да направи науката във филма достъпна за хората, а не твърде неясна или педантична.
Той и Вилньов обсъждат ролята. „Дени ми каза, че това, което не иска, - разказва Ренър. – е да бъда скучен, скован, свикнал единствено да работи на бюро компютърен човек. Той искаше в образа ми да има живот и ентусиазъм, и много индивидуалност. Точно по този начин го видях и аз. За един миг си представих образа на Ричард Драйфус от Челюсти".
„Той внесе много хумор, по добрия начин, и изключително красива енергия. Филмът имаше нужда от това, - казва Вилньов, - защото Ейми е по-меланхоличен герой, който минава през пътешествие, в което е емоционално нестабилна. Тя започва да се държи странно след контакта й с извънземните, това променя начина й по който гледа на света, тя е объркана и изгубена. Филмът имаше нужда от някой, който да стои в реалността и да внесе динамика и хумор. Джеръми свърши страхотна работа.“
Отношения между Луис и Иън се развиват по време на филма. „Те идват от различни школи като мислене, - казва Ренър, - но с течение на времето се научават да възприемат мислите на другите, особено когато си говорят за Абат & Костело (извънземните). И двамата научават нещо наистина много красиво.“
„Между нас има наистина добра химия, защото сме много добри приятели. Ние си вярваме и се обичаме, - споделя Ренър за екранната си партньорка Адамс. – Дори когато спорим, ако трябва да измислим нещо, го правим по много здравословен начин. Обикновено сме на едно и също мнение, но се опитваме да разберем как да го направим най-добре, по един автентичен начин. Това прави работата лесна, защото е чудесно да работите с някой, който е наистина добър в това, което прави.“
Те също така се свързват чрез споделянето на необикновеното изживяване да се опитат да говорят с извънземни и уникалната им лична реакция към нещо толкова странно. „Това е удивително и внушава страхопочитание, и в хипер стимулиращо, - казва Ренър. – Той излиза повръщайки, защото просто не може да обработи това, което вижда там. Трудно е да го облече в думи.“ Ливайн добавя: „В хода на историята ще видите как те се свързват все повече и и повече, започват да ценят подхода на другия. Също така осъзнават, че са заедно в това невъзможно нещо, - продължава продуцентът. – И понеже напрежението се покачва и обхваща целия свят, те наистина започнат да разчитат един на друг, за да решат този общ проблем.“
ПОЛКОВНИК УЕБЪР (Форест Уитакър)
„Полковник Уебър работи към военно разузнаване и когато за първи път се появява на екрана, той се опитва да намери заместник на лингвиста, който не се е издържал на натиска на мисията, - обяснява Уитакър. - Той разговаря с Луис, за да прецени дали тя е в състояние да свърши тази работа. Това е първата среща с героя ми. Той събира екип, и има нужда от лингвист, който да пробие езиковата бариера и физик, който да прецени дали може да комуникираме с извънземните чрез цифри.“
„Всички знаем, че Форест е един от най-добрите актьори в днешно време, - ентусиазирано споделя Вилньов. – Той е истински майстор, и аз се убедих на живо, защото неговата роля е най-трудната в този филм. Полковник Уебър е герой, който е трудно да бъде обрисуван, в сцените във филма той е дразнещ и е по-скоро препятствие. В сценария няма много дълбочина в образа, а Форест успя вложи толкова привлекателност, мъдрост и величина по начин, който силно ме впечатли. Това не беше лесен процес и за двама ни, работихме много усилено на снимачната площадка и аз съм му много благодарен. Определено даде всичко от себе си.“
Вилньов и Уитакър са обсъждали ролята. „Когато Дени говори за полковник Уебър, той често изтъква факта, че в някои отношения той е като бащина фигура за героите във филма, - казва Уитакър. - Грижи се за тях, надзирава ги и ги насърчава, помага им да преминат през страховете си и да разберат собствения си потенциал.“
Уитакър споделя, че му е било е доста трудно да обрисува образ с „тих авторитет и увереност. Защото той наистина се държи с другите като баща, който е в състояние да ги порицае, но го прави с тиха сила.“
„От друга страна неговият образ е изпълнен със съмнение, и е поставен под неописуемо напрежение и отговорност, - добавя Вилньов. - Той е този, който трябва да се справи с натиска от страна на правителството и населението. Той се опитва да ги защити и да бъде добър лидер. Форест внесе достойнство в този образ по начин, на който не се бях надявал.“
|
