„В началото се оказах без оператор за този проект, защото Роджър Дикинс беше заето с друг филм, - разказва Вилньов, на когото му се налага да разбере кой друг би могъл да създаде филма, какъвто той си представя. - Имах нужда от убедително око, някой който би могъл да внесе чувственост, да бъде в състояние да улови живота. Филмът се състои от две части: връзката на Луис с дъщеря й, това е сърцето на филма. И научно-фантастичната част. Имах нужда от оператор, който да е в състояние да обхване деликатната връзка между майката и детето й, по начина, по който аз исках да я достигне. И в същото време да може да внесе свежест на научно-фантастичните елементи. Брадфорд Янг е огромно откритие за мен. Докато работих с него като кинотворец аз виждах раждането на един гений.“
„Голям фен съм на работа на Дени, от Polytechnique (2009) до сега, - разказва Янг. - Преди няколко месеца някой ме попита с кого бих искал да работя в следващия ми проект - Дени бе начело на списъка ми. Имаме общи познати и те ни казаха, че двамата наистина ще се разбираме. Когато получих обаждане от него, много се изненадах, но ми изглеждаше интересно. Прочетох сценария, харесах материала и така започна всичко.“
„Този човек е хипер чувствителен, - казва Вилньов за Янг. - Създадохме си подход, който нарекохме „мръсна научна фантастика“. Това означава, че се опитваме да създадем усещането, което се случва при кофти вторник сутрин. Искахме да създадем научно-фантастичен филм, който да даде усещане сякаш си дете, качваш се в училищния автобус в един дъждовен ден и мечтаеш, докато гледаш през прозореца облаците - такъв вид атмосфера. Далеч от сферата на големите продукции, далеч от грандиозните спектакли. Опитахме се да направим нещо деликатно, лично и светло. Брадфорд внесе много човечност и красота във филма.“
„Когато Дени за първи път заговори за филма, - разказва операторът, - едно от нещата, за които наистина бяхме загрижени е, че както кинотворци, ние често заразяваме процеса с нашите собствени предубеждения за това какво би могло да представлява един жанр. Става дума за научна фантастика, но това, което искахме е да бъде също толкова изненадващо, когато извънземните кацнат, както се чувстват зрителите или героите във филма. Искахме да бъде също толкова наивно, като героите за това какво означава да си взаимодействаш с извънземен интелект. Този стремеж позволи на Дени и мен да направим крачка назад и решихме, че този филм е необходимо да бъде необработен, суров и достоверен. Когато извънземните космически кораби пристигат, всички да почувстват изненадата и страха от принудата да влезем в контакт с тях, също като героите във филма.“
От решаващо значение е запазването на усещането за мистерия около извънземните, да се поддържа чувството, че те наистина са от друг свят. „Често пъти в научнофантастичните филми човешките същества имат толкова голямо влияние върху тълкуването на това какво е извънземният интелект, - обяснява Янг за опита им да надмогнат своите предубеждения. – Искахме да отстъпим от това. Какво би станало, ако човешките същества никога не са имали контакт с извънземни? Дали те ще разполагат с познатите ни метали? Сплави? Щяха ли да пристигнат с всички неща, които предполагаме, само защото ние, като човешки интелект, имаме достъп до тях? Става въпрос за един нов поглед към това какъв би бил животът за човешките същества на Земята и какъв би могъл да бъде за извънземния интелект.“
По отношение на дизайна и естетиката на филма, Вилньов работи в тясно сътрудничество с оператора си преди и по време на снимките; монтажиста Джо Уокър в пост-продукцията; и с художника на продукцията, Патрис Вермет, който помага за проектиране на космическите кораби. Отговорникът за специалните ефекти Луи Морен реализира проектите за кораба и извънземните; художникът Карлос Хуанте помага за създаване на образа на извънземните, а Мартин Бертран проектира писмения език на нашествениците. Звуковия дизайнер Дейв Уайтхед помага за създаването на кликванията и бръмченето в „говорния“ език на извънземните, главният звуков монтажист Силвен Белмер създава звука, който издават корабите, когато се местят и композиторът Йохан Йохансон е автор на музиката.
Морен, който е работил заедно с Вилньов в предишния им филм, Сикарио (2015), разказва за процеса на проектиране. „Моята работа основно бе да вдъхновявам и да правя снимките да изглеждат красиво, - казва Морен. – Подходът на Дени бе, че той иска всичко да изглежда загадъчно. Извънземните няма да се навират в лицето на зрителя. Ще мине доста време - публиката ще види отделни части от извънземното и ще изгради в представите си онова, което нашественикът би могъл да бъде - и това ще бъде голямата изненада в финала.“
Космическият кораб, който беше наречен „черупка“ в сценария, също съдържа в себе си символика. „Имаше връзка с живота, с раждането, която е идеална за идеята на космическия кораб, - обяснява Вилньов. – Първоначално мислехме, корабите да са сферични, но това вече е показвано в много филми. И тогава ни хрумна идеята да имат формата на обло камъче, като странно яйце. Това щеше да внесе чувството за злокобност, тайнственост, заплаха. Също така Патрис и аз си мислехме, че корабът трябва да бъде направен от материя, която я няма на Земята. Това не е лъскав космически кораб. Не е бял, или изработен от метал или пластмаса, направен е от един странен камък. Самите ние не сме сигурни от какво точно е изграден. Не можем дори да предполагаме.“
|
