Пиршество за Пениуайз. Назрял страх, суров ужас…
Създателите на филма са наясно, че актьорът въплътил се в образа на Пениуайз ще има значително влияние върху всеки аспект от „То“. След продължителен кастинг, Бил Скарсгард печели заветната роля. „Това, което открихме при Бил“, споделя Барбара Мускети, „е че неговите инстинкти изцяло съвпаднаха с начина, по който Анди вижда Пениуайз“.
Режисьорът потвърждава думите й: „В самото начало бях запленен от изпълнението на Бил по време на прослушването му и оттогава се чувствах все едно намирам ново лакомство всеки ден. Той не само придаде мистика и интригуващи черти на героя си, но и имаше куража да навлезе по-дълбоко в лудата театралност, типична за Пениуайз. В погледа му се четеше лудост, а от езика на тялото му те полазваха тръпки. Някои от физическите изисквания на ролята бяха изтощителни, но трябва да му го призная на Бил – енергията му бе на макс през цялото време“.
На свой ред Скарсгард споделя, че е разчитал на напътствията на Мускети и оценява доверието, което режисьорът е имал в него. „Анди ми се довери и аз се доверих на него. Знаех, че съм в добри ръце, и че мога изцяло да се отдам, и той откликна на това, което правих. Получи се страхотно сътрудничество между нас“.
Греъм-Смит отбелязва: „Невъзможно е да се опише това, което Бил добави към героя си по отношение на физика, поведение и изразяване“.
Всъщност именно едно от израженията, които Бил успява да пресъздаде с лекота, изненадва режисьорът. Мускети си спомня: „Очите на Пениуайз бе нещото, за което имах яснота още от самото начало. Исках той да притежава този луд поглед, в който едното му око отива в противоположната посока на другото. Споменах това на Бил като черта на героя му, която ще добавим по време на пост-продукцията. Но той каза: „Добре, мога да го направя“, и го направи на момента. И това ме побърка! Ще го видите във филма, доста е ужасяващо“.
Предвид апетита на Пениуайз към деца, Мускети си представя един вид бебешки образ за героя. „Винаги съм си мислил, че тези детски черти ще го направят още по-страшен, заради контраста между някой, който изглежда невинно и сладко, и в същото време е способен на ужасяващи неща“.
Отговорниците по грима Алек Гилис и Том Удръф проектираха и създадоха уголемен череп, приличащ според Гилис на „гигантски напукан пъпеш. Обикновено скицираме визията на героите от нулата, но Анди ми изпрати рисунки, които вече даваха яснота, като изискването бе да го направим да изглежда почти като дете. Това наистина ми хареса“. Последният детайл от лицето на Пениуайз са неговите огромни, остри като бръснач зъби, от които често капе слюнка.
Освен върху физическия образ, Скарсгард се съсредоточва върху пресъздаването на отличителния глас и маниакалния смях на Пениуайз. За гласа той прибягва до нещо, което описва като „пукащ пронизителен звук“.
Когато са готови с въплъщението на Скарсгард в митичния герой, създателите на филма решават да го държат далеч от младите актьори, за да може техните първи реакции при появата му да са автентични. Каценбърг споделя: „Попречихме на децата да видят Пениуайз до момента, в който са в една сцена с него. Мисля, че това добави още един пласт в процеса, в който те научават кой е Пениуайз и са наистина уплашени“.
Мускети отделя голямо внимание на начина, по който ще разкрие Пениуайз на зрителите. „Това е култов момент в книгата, който много хора ще чакат да видят“, признава режисьорът. „Сцената е хипнотизираща; първата поява на Пениуайз е интригуваща и харизматична, но в същото време ви е ясно, че нещо не е наред с него. Той е обвит в някакъв вид магия, от която ви полазват тръпки“.
Барбара Мускети споделя същото мнение: „Ясно е, че първият път, в който виждаме Пениуайз е невероятно важна сцена и говорейки за себе си, това е нещо, което няма да забравите. От първия път, когато прочетох книгата, ми беше доста трудно да погледна към дъждовна шахта без да си помисля, че Пениуайз дебне там. Искахме да създадем образ, който да не можете да изличите от съзнанието си“.
|
