От какво се страхуваш?
Независимо дали става дума за чудовище под леглото ви, таящо се в мрака, или за създание, дебнещо в сенките, няма как да избягате от най-зловещите си страхове в хорър трилъра „То“. Пренасяйки на голям екран вдъхновяващия роман на Стивън Кинг, режисьорът Анди Мускети споделя: „Страхът е универсален, нещо към което всеки може да вземе отношение. И какво по-страшно от нещо, което не просто те напада, а те връхлита под формата на това, от което изпитваш най-голям ужас?“
Енигматично краткото заглавие се отнася към главния злодей в историята – древно, сменящо формата си същество, което се преобразява в най-дълбоките страхове на своите жертви и се пробужда на всеки 27 години, за да се храни с най-уязвимите жители на градчето Дери – децата. Този път обаче седем млади приятели, наричащи себе си Клубът на загубеняците ще се сдружат, за да се преборят с това мистериозно създание, към което те се обръщат с всеобхватното местоимение То. Но То всъщност се подвизава под друго име – име, което се е превърнало в икона в хрониките на хорър жанра, а именно Пениуайз, танцуващия клоун.
Публикувана за пръв път през 1986, „То“ се превръща в моментална класика и в най-продаваната книга за годината. Завладяващ читателите повече от три десетилетия, абсолютният бестселър продължава да бъде смятан за една от най-добрите и влиятелни творби на безспорния майстор на хорър литературата, вдъхновявайки безброй филми и телевизионни проекти през годините.
Това със сигурност може да бъде казано за човека, начело на филма. „Аз съм голям фен на Стивън Кинг, който ми беше любим автор докато пораствах, затова и „То“ е проект-мечта за мен“, разкрива Мускети. „Като някой, който обича да прави страшни филми, винаги съм бил очарован от страха и може би моментът, когато изпитваш най-голям ужас, е по време на детството, гледайки първия си хорър филм. Това е чувство, с което няма да се сблъскате през остатъка от живота си, затова и се превърна в нещо като нереално приключение за мен да се опитам да пресъздам същото усещане отново. Това ми помага да творя, защото смятам, че можеш да изплашиш другите само с това, което плаши самия теб“.
В историята може да бъде открит още един пласт, който е запазена марка на Стивън Кинг. Вероятно няма друг писател, толкова добре съпоставящ абсолютния ужас и човешките преживявания по време на израстването, и може би никога по по-перфектен начин, отколкото в чувствителната история, лежаща в сърцето на „То“. Продуцентът Сет Греъм-Смит споделя: „От самото начало знаехме, че „То“ е повече от обикновена хорър история, и че филмът трябва да отразява различните тоналности на романа. Действието обхваща определен етап от живота на младите герои, през който те наистина порастват, затова искахме филмът да улови очарованието на тези моменти, но и в същото време да бъде изключително ужасяващ“.
Продуцентът Дейвид Каценбърг е на същото мнение: „Във филма има моменти, в които всеки от тези елементи излиза на преден план, така че това е интересен баланс между емоция и страх. Беше важно за темпото на филма и разказа да успеем да пресъздадем и двата аспекта правилно“.
Продуцентката Барбара Мускети, сестра и креативен партньор на Анди Мускети, отдава заслуженото на сценаристите за намирането на този баланс. „Чейс Палмър, Кари Фукунага и Гари Добърман успяха да уловят трогателните страни в приятелството между членовете на Клуба на загубеняците и дори да загатнат първата любов в тийнейджърските години. Но не се заблуждавайте, ще се страхувате много“, казва тя с усмивка.
Ужасът в „То“ се въплъщава в злонамерения клоун Пениуайз – поглъщача на деца, познавача на страха. Бил Скарсгард, който приема да изиграе образа на злодея, споделя: „Познавах много добре „То“ и героя на Пениуайз, докато растях. Според мен той има нужда децата да повярват в това, което виждат и да се страхуват, за да може да ги погълне, защото страхът придава вкус на плътта. За мен като дете, а дори и сега, това е най-ужасяващата идея, измислена някога“.
Джейдън Либрър от Клуба на загубеняците добавя: „Определено става дума за преодоляване на страха, защото ако децата не се страхуват от Пениуайз, те имат шанса да го победят. Но е наистина страшно да наблюдаваш всички ужасяващи неща, които им се случват“.
Либрър влиза в ролята на Бил Денброу, де факто лидер на групата. Ансамбълът от млади актьори, които са част от клуба включва още: Фин Улфхард като Ричи Тозиър, София Лилис като Бевърли Марш, Джак Дилън Грейзър като Еди Каспбрак, Уайът Олеф като Станли Урис, Джеръми Рей Тейлър като Бен Хенском и Чоузен Джейкъбс като Майк Хенлън.
Разработвайки проекта, екипът на филма, който включва още и продуцентите Рой Лий и Дан Лин, е наясно, че да пресъздадеш толкова богата книга, с над хиляда страници, на голям екран ще е огромно предизвикателство. Затова се взема решение фокусът да се постави на първата половина, в която Загубеняците са все още деца и... основна плячка на Пениуайз. Въпреки това Добърман отбелязва: „Най-голямото предизвикателство в адаптирането дори на половин роман, толкова обичан колкото „То“, е да се опиташ да избираш измежду безброй многото незаменими пасажи, които са останали с нас след като сме прочели книгата за пръв път“.
Греъм-Смит добавя: „Всички чувствахме огромна отговорност да останем верни на духа на романа, защото това е книга с голямо значение за феновете на Стивън Кинг... и това важеше за всички, които работиха здраво, за да я възпроизведем на голям екран“.
„Беше истински съвместен процес“, спомня си Добърман. „На Анди постоянно му хрумваха идеи. Едно от нещата, които дискутирахме най-много бе как индивидуалните страхове на Загубеняците определят самите тях. Той мислеше много върху това как те диктуват действията на героите, разбира се базирайки всичко на неща открити в романа“.
„Анди имаше ясна визия за филма“, отбелязва Каценбърг. „Той очевидно познава хоръра“, добавя продуцентът, имайки предвид работата на Мускети по предишния му хитов филм „Мама“. „Но той също така се справи и с контрастиращите нотки и начина, по който да ги представи по един кохерентен начин. Той бе фантастичен избор за режисьор на този материал“.
Създателите на филма се съгласяват и на още една важна промяна в адаптирането на сценария. Въпреки че Кинг поставя действието в първата част на романа през 50-те, сценаристите го пренасят в 80-те. Барбара Мускети обяснява: „50-те е времето, в което Стивън Кинг пораства и това е неговото поколение, затова книгата отразява страховете от годините, които са го формирали като човек. Стивън винаги е казвал: „Пишете каквото знаете“. Ето защо решихме да направим филма за нещата, които ние знаем – да пораснеш през 80-те – и да пресъздадем страховете ни от това време“.
Анди Мускети добавя: „През 50-те децата са се страхували от съвсем различни неща, като класическите чудовища, видени във филмите от този период, и това са някои от формите, в които Пениуайз се въплъщава в романа. Във филма възпроизведохме страховете с много пластове и дълбочина и дори феновете на книгата може да се изненадат от нещата, които си позволихме да направим“.
|
