ЖАЛЕЙКА е първият ви пълнометражен игрален филм, разкажете малко повече за идеята на проекта. Колко време мислихте тази история?
Темата за това как хората се справят със смъртта ме занимава отдавна, от дете. Голяма част от сцените във филма имат автобиографичен характер и се базират на лични спомени и преживявани. Когато в моето семейство имаше смърт, ролята на жертва, която ни се предписваше от обществото беше неизбежна. Аз отказвах да приема тази роля, но това е труден избор и носи своите последствия. За мен това е филм, който изследва начините, по които хората изживяват скръбта си, за траура като социален дълг и морална норма. Интересно ми е колко гъвкави са структурите на социума по отношение на моралните ценности и кодове и как те принуждават индивидуалната природа на всеки да влиза в общоприетите полета на конформизма.
Написах грубия сценарий преди около 2 години. От самото начало знаех, че трябва да го снимам в България.
Как избрахте Пирин за локация на филма, имате ли някаква лична връзка с това място?
Попаднах там случайно през лятото на 2012 и силно се впечатлих от селото. По-късно разбрах, че там е сниман друг филм преди близо 20 години, а мястото не се е променило изобщо, освен че много хора са починали и твърде много къщи са полуразрушени и изоставени. Представих си как след още 20 години там няма да остане нищо и по някакъв начин моят филм е документ на времето за това село. През 2014 отново се върнах там заедно с моята операторка Констанце Шмит и двете единодушно решихме, че това е нашата локация.
Как намерихте актьорите във филма?
Главната героиня открих през онлайн кастинг. По това време бях в Тайланд и интернет връзката ми беше много лоша. Трябваше да изгледам кандидатурите на около 40 момичета, заявили участие и вече малко се бях се отчаяла, докато не попаднах на Анна Манолова. Усетих, че тя е моята Лора, още когато видях снимката й. Снежина Петрова е изключителна актриса, гледах я на сцената на Народния театър и веднага знаех, че тя трябва да изиграе майката на Лора. Щастлива съм, че тя успя да се снима в моя филм въпреки много си ангажименти. Единственият чужд актьор в продукцията Мартон Нодж пък е човек, с когото съм работила по много други проекти. По-малката сестра на Лора във филма се играе от моята племенница, бабата на Лора пък е жена, която открих в селото. Много от второстепенните актьори са хора от селото.
|
