Чрез магията на заснемане на живо и компютърната анимация, актьорите не само изобразяват своите реални роли, но и успяват да вдъхнат живот и на своите аватари. Процесът включва сложна работен съюз между Спилбърг, неговия актьорски състав, художника на продукция Адам Стокхаузен, дизайнера на костюми Касия Уолика Меймон и двете основни компании за визуални ефекти, Industrial Light & Magic (ILM) и Digital Domain.
Стокхаузен и Уолика Меймон, заедно с отговорниците от ILM VFX Роджър Гайет и Грейди Кофър, отговорника за анимацията Дейвид Ширк, отговорника за дизайна на виртуалната концепция Алекс Джейгър и други, работят в тясно сътрудничество със Спилбърг, за да обгърнат всички аспекти на виртуалните герои. От цялостния им външен вид и начин движение до прическите, костюмите и уникалните дигитални текстури, които се виждат по кожата на героите.
Кофър казва: „Развитието на аватарите ни костваше доста усилия. ILM се включиха в началото и работеха с Адам и Касия, за да развият първоначалните прототипи на дизайна. Винаги трябваше да имаме предвид, че тези аватари са виртуални, но се управляват от действителни актьори."
„Арт3мида е интересен герой за изграждане, - казва Шърк, - защото тя има толкова големи очи, че щом я погледнеш, вниманието ти е приковано в тях. Това й придава почти елфическо присъствие. Парзивал беше един от най-трудните герои за нацелване, защото съдържа в себе си толкова много различни аспекта. Той трябваше да бъде всеки един образ, с когото публиката може да се идентифицира; той трябваше да бъде герой, но все пак да е още дете; да е привлекателен, но не и прекалено добре изглеждащ ... Беше един дълъг процес, докато създадохме визия, която да отговаря на ролята и да се харесва на всеки.“
Дизайнът на Аех представлява най-голямото несъответствие между реалния човек и неговото алтернативно его във виртуалния свят. „Адам Стокхаузен предложи наистина зашеметяващ външен вид, - казва Кофър. – Аех е механик, така че е представлява машина с хидравлични части, което бе творческата отправна точка за дизайна му. Ако го погледнете отблизо, кожата прилича на твърдата кожа на носорог и на главата напомня на риба скат. Това са визуалните избори на Хелън да се представи по определен начин в ОАЗИС. Тя е много специален герой.“
Младите актьори от “Големите пет“, които всички са новаци в пресъздаването на дигитални герои, са съгласни, че процесът на заснемане е взискателен, но си е струвал усилията и се е отплатил многократно.
Оливия Кук потвърждава: „Това е добър тест за всеки актьор, защото е принуден да живее изцяло във въображението си. Не може да разчита на взаимодействие с нещо отвън и около него, за да влезе в роля, защото там няма нищо.“
Актьорите са особено благодарни за насоките и напътствията от страна на режисьора. Тай Шеридън казва: „Стивън винаги бе много ангажиран с нас и имаше ясна визия. Беше ни изключително полезно да сме на една и съща страница с него и да знаем точно какво иска. Цялото преживяване беше невероятно. Научих толкова много.“
СВЕТЪТ НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО…
За да изпълни ОАЗИС, особено по време на сцената с кулминационната битка, ILM са разработили най-съвременната система за генериране на тълпи, която има възможност да създава хиляди дигитални образи. ILM отговаряше и за създаването на цялата виртуална вселена на ОАЗИС, проектирана от Адам Стокхаузен. Той споделя: „Основните въпроси при проектирането на ОАЗИС бяха породени от факта, че започвахме да изграждаме всичко от бял лист хартия. Това е продукт на неограниченото въображение, но какво е? Какво искаме да бъде? Как да направим място, което да е подходящо за развитието на историята и героите, да изглежда достоверно, макар че не се основава изцяло на реалността?“
Още повече, че Роджър Гайет казва: „Искахме да се почувства като истинско място и за тази цел се придържахме все повече и повече към реалистичния подход. Така че в крайна сметка в ОАЗИС има по-голяма степен фотореализъм, отколкото очаквахме в началото.“
Осветлението е неразделна част от постигането на този ефект. Грейди Кофер предлага: "Едно от най-важните неща за Стивън беше, че ОАЗИС да е осветен сякаш е реален. Така че ние се поставихме на мястото на нашия оператор и изучихме подробно страхотната работа, която той и Януш Камински са заснели през годините. Благодарение на това създадохме кинематографски сценарии за осветлението и подчертахме действието и емоциите при сцените.“
Първата среща на Парзивал с Арт3мида е в страхотния нощен клуб The „Кълбото на хаоса“ в ОАЗИС, където гравитационният дансинг на пода изобщо не е под. За да позволят на героите да летят свободно, Шеридън и Кук са вдигнати с колани по време на снимките на сцената. Но въпреки това, за по-сложните движения по време на танците като завъртане и обръщане, се доверяват на дубльори – професионални танцьори, както и на артист на трапец, които също участва в заснемането на сцената.
За кадрите в клуба Касия Уолика Меймон избира да облече Арт3мида в червена рокля от материя, която по нейните думи „я представя като същество от водата. Когато я срещаме за първи път, тя е облечена в елегантен състезателен костюм, но пак изглежда най-женствената от всички. Създадохме нейният гардероб така, че костюмите й да говорят за нея. Те са повлияни от пънк рок-сцената на 80-те години и съвременните улични тенденции. "
…И РЕАЛНИЯ СВЯТ
Създателите на филма използват различни техники, за да подчертаят визуалното противопоставяне между удивителната виртуална среда и безумната реалност. Тъй като действието се мести от ОАЗИС към реалния свят, Спилбърг превключва от цифрово заснемане към снимки с лента, като работи в тяхно сътрудничество с оператора Януш Камински.
Макоско Кригър заявява: „Стивън и Януш искаха да придадат на истинския свят във филма усещането за действителност и да може зрителите да усетят разликата между него и бляскавия ОАЗИС. Така че работата на Януш беше средството за определяне на тона на реалния свят."
Едно ярко изключение са графитите, които Стокхаузен казва, че „служат за няколко цели едновременно. Нашите герои имат присъствие и в двата свята. Усетихме, че графитите биха могли да представляват начина, по който ОАЗИС се пропуква по малко в начина, по който се изразяват хората - вместо да се маркират с имената си, те се го правят със своите аватари. И това се превръща в лесен начин да ги внедрят в истинския живот. Графитите представляват и протест срещу ИОИ и са символ на съпротивата."
Офисът на Соренто е издигнат изграден от стъклени стени, от пода до тавана, така че да може да наблюдава какво става в огромната военна зала. Там той следи своите униформени геймъри, като всеки един от тях е в индивидуална екипировка, сменят се, работят 24/7 и се опитват се да спечелят предизвикателствата и да се доберат до Яйцето.
Платформите на геймърите на Соренто са проектирани от Корбулд, който казва: „Основаната част от разработването бе в първоначалния дизайн и конструкция. И понеже всички останаха доволни и одобриха модела, ни оставаше само да го размножим по 80 пъти."
Digital Domain се заемат със задачата да мултиплицират платформата стотици пъти. Бътлър потвърждава, че „военната зала бе частично построена, но трябваше да е внушителна и масивна. За да й придадем нужния мащаб, създадохме изцяло дигитална версия.“
Освен студиото на Warner Bros. Лийвсден, Англия, снимки се провеждат и в град Бирмингам. Местната забележителност – сградата на някогашната фабрика Typhoo Tea е превърната от Стокхаузен и неговия екип в тайната квартира на бунтовниците от съпротивата. Кварталът за бижута в центъра на града пък се превръща в арена за автомобилното преследването на Соренто и Ф'Нале в бронираните коли на ИОИ и нестандартния пощенски камион на Хелън и “Големите пет“.
Други сцени от филма са заснети в атриума на училището Холанд Парк в Западен Лондон, Сън Парк в Съри и други локации из целия Лондон.
|
