|
„Може да ни преследват като животни, но самите ние няма да се превърнем в такива.Всички ние сме направили този избор – да живеем свободно, като достойни хора, колкото е възможно по-дълго.Всеки ден свобода е победа.И ако умрем опитвайки се да живеем истински, то поне ще сме умряли с достойнство.”
--Тувиа Биелски, Съпротива
През лятото на 1941 година Европа е изправена пред скорошен крах, неспособна да се противопостави срещу напредващите войски на Хитлер. За милиони души това ще е равносилно на смъртна присъда. Но за братята Биелски – трима млади фермери евреи от отдалечената провинция в Беларус – това е повод да проверят границите на своя кураж, своята семейна единност и волята им да победят злото, което е надвиснало над живота им, и да поведат хиляди в отчаяна битка за оцеляване с неравностойни по сила противници.
Едуард Зуик, изключително уважаваният режисьор на Слава и Кървав диамант, пренася тази необикновена и малко известна история на големия екран, за да въвлече публиката в една вълнуваща екшън-драма за сложното естество на отмъщението и спасението; силата на общността; и волята за живот, когато всяка надежда изглежда безвъзвратно изгубена.
Заснета в Литва от изключително отдаден международен екип, предвождан от Крейг и Шрайбър, продукцията си поставя за цел не само да създаде един увлекателен филм, но и да покаже важна и многократно филмирана част от човешката история, каквато несъмнено е Втората световна война, по един нов, досега пренебрегван начин: през погледа на хората, които отказват да се предадат без борба и оказват смела съпротива.
„Холокостът е представян основно чрез образа на евреите като безмълвни жертви на нацистките жестокости. Важно е това виждане да получи по-задълбочено тълкуване – да се разбере, че има разлика между пасивност и безсилие, че импулсът за борба винаги е съществувал. Съпротива разказва за хората осмелили се да отвърнат на удара, но също така обръща внимание и на вътрешния конфликт между желанието да отмъстиш за личната загуба и желанието да спасиш живота на други хора. Тази история ни кара да се питаме как бихме постъпили ние при тези обстоятелства и по този начин гледането на филма се превръща в дълбоко лично преживяване,” споделя Зуик.
ПЕТ ПОКОЛЕНИЯ ПО-КЪСНО
ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА ЦЕНАТА НА СПАСЕНИЯТ ЖИВОТ И СИЛАТА НА
ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ
ПОЛУЧАВА ЗАСЛУЖЕНОТО СИ ВНИМАНИЕ
Историята на братята Биелски и общността, която те изграждат в тъмните и негостоприемни гори на окупираната от нацисти Източна Европа, остава една от най-завладяващите в световната история, но в същото време малцина са чували за нея. За пръв път сведения за нея се появяват на бял свят, когато в края на войната през 1944 местните хора стават свидетели на стъписваща, почти сюреалистична картина – 1200 евреи внезапно се появили от убежището на гъстите гори. В началото ги взели за призраци – как са могли тази шепа хора да преминат през ужаса на войната, в която толкова много техни сънародници загинали в концетрационните лагери.
Постепено парчетата пъзел започват да се нареждат и се оформя историята на братята Биелски. Тримата са отгледани в семейната ферма на територията на днешен Беларус във време на нарастващ антисемитизъм. Братята били известни с избухливият си нрав и омраза към властите. Когато през юни 1941 нацистите нахлули в района, тримата братя бързо попаднали в полезрението на окупаторите и набелязани от СС като потенциална заплаха.
Скоро последвала серия от трагични събития, в които родителите на тримата братя и много други техни роднини (включително невръстната дъщеричка на Тувиа и жена му) биват убити при масовата екзекуция на 4000 евреи. Братята успяват да избягат в близката гориста местност, която познават още от детството си. Там те формират група от партизани, решени да воюват срещу нацистките окупатори. Но това, което започва като път към отмъщение скоро се превръща в нещо много повече – дълг да спасят колкото се може повече евреи от сигурна гибел. Под ръководството на Тувиа тази мисия се увенчава с успех какъвто никой не би могъл да си представи при тогавашните сурови обстоятелства.
Братята Биелски дори се осмеляват да се промъкват в гетата и да предлагат шанс за бягство на евреите, които живеят там, и които ги чака депортация и смърт в концетрационните лагери. След месеци на ожесточено преследване, те най-накрая успяват да изградят импровизирано поселище дълбоко в гората Налибоки и заживяват под земята в т.нар землянки. Постепенно общността изгражда болница, мелница, ковачница, пекарна, баня, а впоследствие дори театър и синагога. Разположен насред заобикалящият ги ужас, този лагер изпълнен с живот и човешка топлина получава името „Горският Йерусалим.”
С разнасянето на слуха за горското убежище все повече хора се присъединяват към редиците на общността. Жените се трудят и воюват наравно с мъжете в името на общата кауза. Въпреки безбройните трудности като недостиг на храна, заразни болести, вражески патрули и вътрешни разногласия, всички се борят да запазят илюзията за един нормален живот, който да поддържа пламъка на надеждите и човечността им. Децата ходели на училище, двойки се женели, млади и стари помагали с каквото могат. Така се родила една истинска общност.
Междувременно нацистите предлагали големи парични награди за залавянето на братята, надявайки се по този начин по-скоро да спрат разпростирането на историята за тяхната съпротива, която се превръща в извор на надежда за останалите евреи, намиращи се в отчаяно положение. Въпреки усилията на врага селото продължавало да се развива необезпокоявано. Основна роля за защитата му играели неговите бойци, които били готови на всичко за опазването на общността. Те се осмелявали да навлизат във вражески поселища, за да набавят необходимите количества храна и боеприпаси. Методите им били ефективни, макар и често крайни, и нерядко смъртоносни. Познати като „Отряд Биелски” те формирали най-голямата група партизани, съставена от евреи, по време на Втората световна война. Отрядът нанесъл повече загуби на германците от всяко друго подобно формирование и спасил хиляди свои сънародници.
Въпреки безусловният героизъм на братята тяхната история била почти изгубена след края на войната. Тувиа и Зус се преместили първо в Израел, а след това в Ню Йорк, където продължили да водят обикновен живот като шофьори на такси и камиони. Те не желаели да говорят за миналото дори с децата си, но мнозина от оцелелите, които дължали живота си на братята Биелски, започнали да споделят спомените си за преживяното.
„Бяха ли идеални? Не, всеки прави грешки. Но те са част от моето семейство и затова ги обичам,” казва Сулиа Рубин пред Ню Йорк Таймс през 2000 година.
Едва след смъртта на Тувиа през 1987, изследователи започнали да изучават по-подробно историята на тримата братя. Най-изтъкнат сред историците, посветили се на темата е Д-р Нехама Тек, Заслужил професор по социология на Университета в Кънектикът, която през 1993 публикува книгата си Съпротива: Партизаните Биелски. Изключително задълбочените интервюта на д-р Тек с оцелелите от поселището в Налибоки за пръв път хвърлят истинска светлина върху случилото се с тези хора в едни от най-мрачните години за човечеството. Според Лос Анджелис Таймс книгата е „една от най-вдъхновяващите истории в иначе мрачните хроники на Холокоста.”
Когато сценаристът Клейтън Фроман прочел книгата на Тек, той не могъл да си обясни защо тази история за несломим дух и кураж не е по-добре позната. Хората знаят за злощастният бунт в гетото на Варшава и за делото на Оскар Шиндлер, но всякакви доказателства за еврейската съпротива липсват.
Фроман веднага решава, че историята за хората, които не се предали, а отвърнали на удара, трябва да бъде разказана на целият свят.
Сценаристът дава книгата на своя добър приятел Едуард Зуик, защото по думите му: „Като творец, Ед има способността да съчетава дълбоко личните чувства с епични картини на съответната епоха; да комбинира изграждането на пълнокръвни герои с напрежението от ситуации на живот и смърт. За нас двамата това бе шанс да създадем вида епична екшън-драма, който все по-рядко се прави в днешно време.”
Само след един прочит Зуик е заразен от страстта на Фроман и решава да направи всичко необходимо, за да пренесе тази невероятна история на голям екран. Така започва едно десетгодишно сътрудничество, чийто резултат е най-сетне появилият се филм Съпротива.
„Характерна човешка черта е желанието да се запазят спомените живи,” казва Зуик. „Със Съпротива исках да създам вълнуващо приключение, но едновременно с това чувствах дълг филмът да остане верен на преживяното от оцелелите в горите на Източна Европа. Това не е само една увлекателна история, но и разказ, който провокира публиката да се запита какво би сторила на мястото на героите и каква е връзката на случилото се преди повече от 60 години със света, в който живеем днес. За съжаление и сега ставаме свидетели на ужасите на геноцида в държави като Дарфур.”
КАК ГОДИНИ БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В
ПОДХОДЯЩ ЗА ФИЛМИРАНЕ СЦЕНАРИЙ
Написването на сценарий за Съпротива се оказва дълъг и деликатен процес.
„Работата ми по този проект винаги е била по-скоро акт на вяра,” споделя сценаристът Клейтън Фроман. „Никога не съм си представял, че наистина един ден ще се озовем във Вилнюс и ще снимаме филма с такъв невероятен екип. За мен това е като сбъдната мечта.”
Едно от най-големите предизвикателства е как 3 години тежка битка за оцеляване да бъдат сведени до двучасов филм. „За мен това е история за пламенни хора, които успяват да запазят своята човечност в изключително ужасяващи условия,” казва Зуик. „Стремежът ни бе да покажем героите в най-достоверната им светлина, като в същото време не се наложи да разкрасяваме или редактираме историята, защото преживяванията на тези хора предлагат достатъчно истинско напрежение и вълнение за публиката.”
Зуик съзнателно не прикрива и насилието извършено от братята по време на войната. „Биелски не са били светци,” заявява Зуик. „Те имат своите недостатъци и именно това ги прави толкова истински и завладяващи образи. При все това те успяват да открият в себе си неочаквани качества – с разрастването на общността им те стават истински лидери, поемат отговорности и дават най-доброто от себе си в името на общото благо. Тези хора наистина са се сблъскали с моралните дилеми, които заемат централно място в драматичното повествование на филма: Трябва ли човек да се превърне в чудовище, за да се пребори с чудовищата? Трябва ли човек да жертва човечността си, за да спаси хората, на които държи?”
Други въпроси, пред които се изправили хората в гората били от много по-лично естество. „Дори в най-трудните времена, и особено по време на война, любовта и копнежа не са чужди на човек. Хората, загубили всичко, имат дори по-голяма нужда от утеха и компания,” казва Зуик. „Много от тях не са знаели къде са бившите им съпруги или съпрузи и дори дали са още живи. Напълно човешко и нормално в такава ситуация било те да се сближат един с друг.”
За Зуик да запечата суровата реалност на чувството да си преследван като животно е от решаващо значение за цялостната визия на филма. „Чувствах, че е важно публиката да разбере какво е да си в такава ситуация. Хора, свикнали с модерната цивилизация, да си представят живот в мръсотия; в глад и студ; постоянно в страх и криейки се от врага; едно завръщане към по примитивната природа на човешкият род.”
Фактът, че дори при такива условия мнозина се оказват на необходимото ниво и откриват в себе си неподозирана смелост и състрадание, също е подчертан в сценарият. Всъщност според Зуик най-важният герой във филма не е един единствен човек, а цялата общност, която всички те заедно създават. „Всеки един от Тувиа, Зус и Азаел има своите силни страни, но общността ги прави неуязвими,” казва Зуик. „Общността сама по себе си е герой, който носи собствена идентичност и изразява собствена воля; наблюдава се изключително взаимодействие между нуждите на отделният индивид и оцеляването на групата като цяло.”
Номинираният за Оскар продуцент Питър Ян Бруге (Вътрешен човек), работил и преди със Зуик по Слава, вижда препратки на основната тема към класическите американски уестърни на Джон Форд: „Идеята, че не може да съществуваме като грубовати самотници, а е важно какви взаимоотношения имаме с другите хора и общността, в която живеем. Мисля, че подобни теми са актуални и днес, когато всички ние искаме да сме част от нещо по-голямо от това, което представляваме като отделни личности.”
Брюге е впечатлен от сценария, в който вижда елементите на епичен разказ, който същевременно съдържа моменти на истинска емоционална интимност – богатство, все по-рядко срещано.
Продуцентът усеща и емоционалната връзка между Зуик и материала, с който разполагат за основа на техния общ филм. „Мисля, че това е най-личният филм на Ед. Това развълнува и мен, защото като продуцент можеш да свършиш най-добре работата си, ако режисьорът има ясна представа какво иска да покаже на екрана и чувства лична необходимост да разкаже именно избраната история. У Ед бяха ясно видими и двете преди началото на снимките на Съпротива,” споделя Брюге.
СЪЗДАВАНЕТО НА ЕДИН СПЛОТЕН ЕКИП
Биелски въплъщават типичният образ за братя, които се обичат един друг и въпреки това са в постоянно съревнование; лоялни един към друг и в същото време всеки със своята силно изразена индивидуалност. Зуик се надява да постигне същата динамика и в отношенията между подбраните актьори.
„Даниел и Лийв развиха едно чудесно, игриво и шеговито, съперничество извън снимачната площадка, което допринесе за неочаквано доброто настроение по време на общите им сцени,” отбелязва Зуик. „Даниел и Джейми също много се сближиха, като Даниел буквално възприе ролята на по-големият, грижовен, брат, дори когато не снимахме част от филма.”
Филмът нямаше да е същият без съгласието на Крейг да изиграе Тувиа, братът поел лидерската роля в горската им общност. Крейг е известен не само с адмирираното изпълнение в новите серии за Джеймс Бонд, но има и широк набор от драматични роли във филми като Лейър Кейк и Мюнхен, които доказват високата му актьорска класа.
„Даниел е много скромен човек, но в същото време излъчва истинска сила. Той има богата душевност, но не се разкрива лесно пред хората. Въпреки че вече е голяма филмова звезда, той никога няма да спре да търси нови предизвикателства в актьорската кариера,” споделя Зуик.
За Крейг Тувиа е герой по неволя – човек, провокиран от жестоката действителност да надскочи себе си и да се превърне в лидер на цяла общност от преследвани хора. „Веднага бях впечатлен от желанието на Тувиа да поема огромни рискове в името на другите. Той се е отказал от личното си отмъщение, за да изпълни една по-трудна мисия, опитвайки се да овладае ситуацията. Именно този отказ и последвалото го решение бе най-голямото предизвикателство в изграждането на достоверен екранен образ. Постепенно мотивацията му за чисто военна съпротива се превръща в нещо повече – желание за създаването на семейство и общност, желание, което е истинската причина за оцеляването на тези хора и голямата тема във филма” допълва актьорът.
Възхищението на Крейг от Тувиа е очевидно. Въпреки това при пресъздаването на образа му не са пропуснати и често конфликтния му характер, и недостатъците, включващи желязната хватка на неговото управление, които го правят истински диктатор в горското убежище. При все това именно разпоредбите му най-вероятно са спомогнали за оцеляването на толкова много хора.
Тувиа крие и една по-нежна страна на своя характер, разкриваща се само в отношенията му с „горската” му съпруга, Лилка, с която той изгражда крехко доверие. „Тувиа не търси любов, така че когато Лилка се появява в неговия живот чувството е още по-изненадващо,” обяснява Крейг. „В подобна ситуация партньора ти става нещо повече от просто приятел или любовник – той или тя се превръща в този човек, който запазва човечността у теб и дава нужната опора, за да оцелеете заедно.”
Ако силата и твърдостта на Тувиа го отличават като роден лидер, то по-младият му брат Зус, със своя пламенен темперамент, е винаги готов да влезе в битка. Зуик винаги си е представял пътя изминат от Зус от сляпа ярост до посвещаване на общата кауза като една от основните теми в Съпротива. „Понякога човек намира истинската си същност при най-злощастни обстоятелства. За Зус тези ужасни мигове се превръщат във фактора, който го освобождава от оковите на прикриваните терзания и гняв, и който го провокира да се отдаде на насилието. Лийв придава невероятна дълбочина на всички тези емоции,” казва режисьорът.
„В началото Зус вярва, че най-важно е да накараш някой да си плати за загубата на близките ти и за стореното спрямо самият теб. Постепенно осъзнава, че най-важни са братята му, и че само при тях може да намери истинска утеха и да се почувства като у дома си,” споделя Шрайбър.
Тежестта на ролята често бива балансирана от лекотата, с която Лийв се разбира с останалите актьори от екипа. „С Даниел често репетирахме сценария заедно – прекрасно е да има с кого да споделяш и развиваш идеите си за героя, като по този начин екранният образ постоянно израства,” допълва Шрайбър.
В ролята на най-младия брат – Азаел – влиза английският актьор Джейми Бел, който преди години покори публиката по целия свят със зашеметяващото си изпълнение в Били Елиът , а наскоро участва в научно-фантастичния трилър Телепорт. „Хареса ми желанието на Азаел да сплоти семейството, лоялността му, и оформянето му като самостоятелна личност, което става пред очите на публиката,” казва Бел. „Удивително бързо успяхме да се сработим с Лийв и Даниел и връзката ни по време и извън снимките наистина бе като на трима истински братя,” допълва младият актьор.
Подобно на своите братя Азаел също среща своята „горска съпруга”. „Едно от интересните неща при Азаел е неловкостта, която изпитва спрямо жените в началото на филма и последвалото неподправено сближаване, довело до брак,” споделя Бел.
”ГОРСКИТЕ СЪПРУГИ”
Дълбоко в гората, братята Биелски започват непредсказуем и опасен живот, който обаче се превръща в много по-богато изживяване отколкото са могли да си представят.
Всеки един от братята среща жена, която ще окаже голямо влияние върху живота му. За Зуик избора на актриси, които да изиграят ролите на „горските съпруги” е не по-малко важен от избора на актьорите в трите главни мъжки роли.
За ролята на останалата впоследствие цял живот съпруга на Тувиа, Лилка, Зуик избира изгряващата млада актриса Алекса Давалос, чиито по-известни участия включват Любовен Пир и Хрониките на Ридик. Лилка е образована жена, изучавала музика в университет преди началото на войната, която, принудена от обстоятелствата, открива яростно непокорната страна на своя характер. „Тяхната любовна история не се вписва в рамките на традиционната романтична връзка, защото и двамата вярват, че ежедневните им задължения в това размирно време са много по-важни от каквито и да било чувства помежду им. Въпреки това сцените с Даниел и Алекса са изключително красиви именно защото първоначално героят му се протипоставя на зараждащите се чувства, но в крайна сметка се предава пред нуждата от общуване и близост с нея,” обяснява режисьорът.
Давалос веднага е привлечена от дълбоката душевна сила на Лилка. „Мисля, че нагласата й да отстоява правдата е привлякло Тувиа към нея. Тя се бори за това, в което вярва – рядкост у жените от тази епоха, и черта, която и двамата споделят. Сцени като тази, в която просто лежим заедно в сламеното ни легло, далеч от страха и насилието, допринасят за човечността във филма и го правят нещо повече от просто военен епос. С Даниел дълго разговаряхме за начина, по който да пресъздадем връзката им и накрая просто се оставихме на инстинктите си. Фактът, че дори и при такива условия може да се зароди и развие една истинска любов доказва, че не правим филм за смъртта и отчаянието, а за това как да оцеляваш и как да живееш пълноценно,” споделя актрисата.
Друга изключителна млада звезда, присъединила се към екипа на Съпротива е Миа Уашиковска в ролята на Чая, градско момиче пленило сърцето на Азаел, докато двамата се крият дни наред в тясно мазе. За да се подготви за ролята, Уашиковска прочита множество книги, гледа филми и изучава културата на евреите от Източна Европа. „Научих много по време на снимките на филма. Беше наистина душевно обогатяващо преживяване,” споделя младата актриса.
Бела е жената сближила се със Зус и успяла да допринесе за промяната на неговия мироглед. За ролята Зуик избира датската актриса Ибен Хиеле, позната на публиката от Момичета от класа, в който си партнира с Джон Кюсак. Подобно на останалите й колеги, Хиеле е вдъхновена от историята. „Едно от най-интересните неща за мен бе развитието на сюжета сред дивата природа. От една страна си представяш колко е труден живота в гората, но от друга е вдъхновяващо да си на място, което не ти поставя граници и ти дава свободата да бъдеш себе си,” споделя актрисата.
ПРЕСЪЗДАВАНЕТО НА ЛАГЕРА НА БИЕЛСКИ
От самото начало Едуард Зуик е наясно, че заснемането на Съпротива ще изисква много усърдна работа, за да се улови мащаба и духа на това така страшно време от човешката история. От хореографията на бойните сцени, през дизайна на декори и костюми, до самите снимки, процесът е сам по себе си епичен. Появата на такъв тип филм е възможно само със задружните усилия на всеки един член от екипа. Зуик привлича към проекта изявени професионалисти в своята сфера, с много от които е работил и преди – двукратно номинирания за Оскар оператор Едуардо Сера, художника Дан Вейл и носителката на Оскар за костюмен дизайн Джени Бийвън.
Екипът избира околностите на град Вилнюс, Литва, за място на снимките, тъй като предлага автентична природна среда и малка, но ентусиазирана филмова общност.
Във Вилнюс все още живее малцинство евреи, оцелели през войната, също криейки се в горите. Те с желание посетили снимачната площадка и били удивени от постигнатата автентичност. Някои дори се включили във филма като статисти.
Зуик и оператора Сера си поставят за цел да постигнат визия, която да накара публиката да се почувства насред самото действие. „Оскъдната северна светлина послужи да подчертаем мрака на горите, влажността на почвата, отсъствието на ясно небе, така че зрителите да разберат какво е било усещането да прекараш години в такава обстановка,” обяснява режисьорът.
Въпреки че първоначално и двамата искат да развият екшън сцените според модерните канони на жанра, все пак е решено да се въздържат от прекалено стилизирано изображение, за да не отвличат вниманието от самата история и героите.
От своя страна художникът Дан Вейл буквално построява истинско горско селище с помощта на своя екип. Вниманието към детайла стига дотам, че дори изкопават подземните скривалища наречени землянки, в които хората са прекарвали голяма част от времето.
Продуцентът Брюге не скрива своето удивление: „Дан наистина сечеше дърва и строеше по начина, използван от хората, укривали се в гората, преди толкова много години. Всичко това бе в името на създаването на максимално достоверна среда, която да даде представа на публика какъв е бил живота на тези злощастни бегълци.”
Дизайнерката на костюмите Джени Бийвън – носителка на Оскар за класиката на тандема Мърчант-Айвъри Стая с изглед – се изправя пред предизвикателството да допринесе за изграждането на образите с дрехи, които често не били много повече от дрипи. „С ограничен бюджет Джени успя да предаде усещане за живота на всеки един от героите от времето преди да потърсят убежище в гората, за това кои са били и за начина, по който се адаптират към живота в новата обстановка,” изразява възхищението си Зуик от постигнатия резултат.
Актьорите намират костюмите създадени от Бийвън особено полезни, защото им напомнят какво в действителност са преживели хората, чиито образи пресъздават на филмовата лента. „Джени е истински творец – тя дава на актьора втора кожа, която веднага придава автентичност на героя. Костюмите й бяха истинска благословия, която спомогна и за качеството на изпълненията ни,” споделя Алекса Давалос.
Снимайки почти изцяло на открито, продукцията се изправя пред немалко предизвикателства – от мразовития балтийски дъжд до сухия студ на литовските низини. Но почти никой не се оплаква, защото екипът си дава сметка, че несгодите им се равняват само на една нищожна частица от това, което истинските герои на тази необикновена история са преживели.
|
