Докато обмисляли завръщането в света на бързите коли и още по-бързите решения, създателите на Бързи и яростни: Токийски дрифт, знаели, че трябва да запазят това, което е уникално в поредицата: неразбрани хора, хора от покрайнините на обществото, привлечени от света на фантастичните коли… метафора за загубата на контрол в един безумен свят. За успял продуцент като Нийл Мориц създаването на трети филм от извънредно популярната поредица трябвало да гарантира свеж поглед към автомобилната култура на уличните състезания, която продължава да интригува зрителите по света.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Мориц разказва: „Не искахме да правим трети филм, ако не можехме да отидем на ново място със сюжета. Един ден се появи идеята за Токио и в екипа дискутираха, че това е родното място на новия тип състезания, наречени ‘дрифтинг’. Помислих си: „Това е нещо, което трябва да направим”. Резултатът говори сам за себе си, няма как да съм по-щастлив от филма!”
Той продължава: „Кадрите от нелегални състезания, които видяхме, разпалиха интереса ми. Всички бяхме във възторг. Предпазливостта отива по дяволите Това е контолиран хаос, в който всички влизат с поднасяне в завоите…, минават покрай ъглите… и на сантиметри от всичко, докато се плъзгат елегантно”.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Много важна за Мориц била комбинацията от скоростен екшън и суперподсилени коли, вече установена в поредицата. Но следващата глава от историята се развива в предизвикващия любопитство свят на градската контракултура, където старите правила вече на важат, и тя трябвало да бъде поверена на млад режисьор, който да предаде ускоряващия пулса екшън с помощта на нови герои. Този човек бил Джъстин Лин.
„Щом ще правим трети филм Бързи и яросни, той трябва да бъде нещо съвсем свежо”, казва Мориц. „След като гледах Better Luck Tomorrow, разбрах, че Джъстин е режисьорът, с когото искам да работя. Той беше първият, към когото се обърнахме и… идеята много му допадна. Този филм имаше нужда от ентусиазъм и Джъстин беше най-подходящият човек. Абсолютно неуморим”.
Когато го поканили да озаглави проекта, Лин, който не бил запознат отблизо с дрифтинга, си спомня: „Аз бях във филмовото училище, когато излезе първият Бързи и яростни, гледах го в пълно кино и тълпата беше вв възторг. Това, което наистина ме развълнува, когато се обърнаха към мен да режисирам филма, беше шансът да впрегна тази енергия — като създам нова глава от историята и вдигна цената с нещо ново за публиката, която обича екшъна и скоростта”.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Режисьорът знаел, че ако се заеме с проекта, трябва да предаде достоверно особеностите на дрифт-рейсинга и духа на този спорт. Лин отбелязва: “Дрифтингът бе въведен от група хлапета от работническата класа, живеещи в планинските райони около Токио с техните криволичещи пътища. Те се опитваха да открият най-бързия начин за движение по тези пътища. Дрифт-състезанията са зашеметяваща гледка”.
Лин и Мориц имали късмета да открият сценарист, завладян от поредицата. Крис Морган — ненаситен фен на автомобилните спортове и ентусиаст, чието най-голямо удоволствие било притежаването и управлението на „Toyota Supra” с 900 конски сили в задните колела, знаел, че дрифтингът е съвсем естествената тема в следващата история от поредицата Бързи и яростни.
Морган предложил на създателите на филма историята си, която разказва за новото поколение ренегати и най-новите модели подсилени автомобили, и продукцията стартирала. “В дрифтинга номерът не е да натискаш докрай педала на газта. Трябва да познаваш колата си по-добре от човека, който я е направил. Тези хора са магьосници, те стигат до границата на физическите закони, остават там и сърфират по острието на бръснача. Това е шумно, мръсно и красиво! Опасно е като ада и аз се влюбих още щом го видях за първи път!”
От ключово значение за подхода на Лин към проекта било улавянето на автентичността - що се отнася до сложностите на съвременния тийейджърски живот и правдоподобното пресъздаване на света на младите аутсайдери, които живеят на ръба. Поредицата Бързи и яростни подпомогна много кариерите на актьорите в главните роли (включително Пол Уокър, Тайрийз Гибсън и Вин Дизел). Актьорът Лукас Блек, който игра в гимназиалния футболен трилър Friday Night Lights и във военната драма Jarhead, влиза в същата траектория със забележителния си екранен чар и естествения си стил на игра.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Мориц си спомня: “Запазената марка на Fast and Furious е да представя чудесни свежи актьори във всеки от филмите. А от идеята за аутсайдер винаги става добра история. Измислихме Шон и токийската концепция, за да бъде той съвсем като риба на сухо – човек, който се проваля и в своя подземен свят. Гледал съм Лукас в Slingblade, Friday Night Lights и Jarhead и си мисля,че той е невероятен актьор, много подходящ за филма, който искаме да направим”.
23-годишният актьор честно признава, че когато научил за интереса на продуцентите на филма към него, вълнението му било изцяло свързано с възможността да работи с бързи коли. Образът на Шон Босуел бил, така да се каже, на „задната седалка”.
„Решението беше много лесно. Това е филм от поредицата Бързи и яростни; всичко в него е екшън и автомобили”, отбелязва Блек. След като прочел сценария все пак открил, че образът на Шон Босуел - истински ренегат, пристрастен към уличните състезания, е не по-малко вълнуващ, отколкото колите; още едно добре дошло предизвикателство за актьора.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Лил знаел, че има нужда от изпълнител с ентусиазма (и уменията), който притежава Блек. “Лукас сега наистина знае всичко за дрифта. Мисля, че той и Брайън [Тий] се сдобиха с много богат опит. Могат да се качат на всяка писта и да сменят гуми на всеки 20 минути. Мисля, че това наистина си личи във филма”.
Музикантът Боу Уоу, който работи и като актьор, търсел начин да се откъсне от доскорошните си роли в поредица семейни комедии (Johnson Family Vacation и Roll Bounce) и видял отличен шанс за това на снимачната площадщка на Бързи и яростни: Токийски дрифт в образа на дребния мошеник Туинки. “Героят много ми допадна”, казва Боу. „Туинки е толкова печен и готин — независимо дали върти номерата си в Хараюку, сваля момичетата в клуба, или отпуска с приятели. За него всичко в основата си е… бизнес и той знае какво прави”.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Относно 21-годишната австралийска красавица Натали Кели, за която филмът е дебют в киното, и Брайън Тий в ролята на основния противник на Шон - Ди Кей — Токийският крал на дрифтинга, Лин и Мориц чувствали, че трябва да поканят свежи таланти.
„Търсехме непозната актриса, която да може да отстоява своето сред онези сурови типове”, отбелязва Лин. “Открих това качество в Натали…когато е на екрана, не можете да свалите очите си от нея”.
Мориц си спомня: “Търсехме истинност в образа на Ди Кей. Още от самото начало той има сериозни проблеми с Шон. Открихме актьора Брайън Тий, който всъщност е много мил човек, но изглежда доста свиреп на екрана. Веднага щом видяхме това лице и тези мускули, разбрахме…той беше нашият Ди Кей”.
Към еклектичния актьорски ансамбъл създателите на филма включили още Сун Канг и Джейсън Тобин, работили и преди това със същия режисьор в отлично приетия от критиката негов дебют Better Luck Tomorrow. Включили се също Леонардо Нам, японската актриса Кейко Китагава, Закъри Тай Брайън и Ники Грифин, което придало международен вкус на филма.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
За Канг преходът от нискобюджетен независим филм с Лин към голям летен хит бил малко сюрреалистичен. “Красиви коли, красиви жени, красиви локации”, обяснява той с усмивка…“Всеки ден благодарях на Джъстин. Дойдохме от един независим филм в проект на голямо студио. Разликата е огромна и е хубаво, че имаше с кого да споделя преживяването”.
В борбата си с главозамайването младите актьори получили помощ от Сони Чиба — легенда на бойните изкуства от 70-те години и звезда от култовата класика The Street Fighter — в ролята на опасния чичо на Ди Кей, главатарят от якудза - Камата.
Лин си спомня: „Едно от най-щастливите обстоятелства за мен беше възможността да работя с легендарния Сони Чиба. Когато започнахме подготовката за филма, беше много важно да изберем за ролята на Камата не просто жива икона, но и човек с присъствие и сила като актьор”.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Само с двама души, владеещи добре японски език (Китагава и Чиба) и още по-малко запознати с процъфтяващия феномен на дрифтинга, Лин знаел, че трябва да направи много щателни проучвания и задълбочена предварителна подготовка. За да се подготвят за ролите си, режисьорът съставил учебни програми на всеки от младите актьори.
Лин искал екипа му да се потопи във всеки от аспектите на тази ъндърграунд култура. Наел технически консултант - Тоши Хаяма, и дори създал един герой – дрифт идеолога Върджил, базиран на дългите разговори с Хаяма, като му обещал да не разводнява любимото му изкуство. Лин съща така изпратил „учениците си” на уроци по японски език с акцент върху токийския жаргон и на напрегнати тренировки по дрифтинг.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
В подготовката за снимките различните актьори трябвало или да усвоят нюансите на японския език, или да свикнат да седят зад волана на подсилен автомобил за $50,000, с крак върху педала на газта. Тренировъчните дни на наетата за случая писта в Южна Калифорния включвали дълги часове зад волана с главния дрифт-пилот във филма Рис Милън, настоящ шампион във U.S. Formula Drift, и втория каскадьор Танър Фоуст.
Блек си спомня: “Когато ни заведоха на пистата и за първи път ни показаха как се прави дрифт… човече, беше жестоко! Аз се пристрастих. Чувствах се по-удобно на мястото на водача, отколкото като пътник. Дори и когато караше Рис, имах известни опасения, когато от ускорението залепвах на седалката”.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Тий добавя: “Аз обичам адреналина в големи дози, затова когато ми дадоха ключовете на Z (Nissan Fairlady 350Z, от 2002) и ми казаха: „Изгори толкова гуми, колкото успееш”, се почувствах на върха. Накрая трябваше с ритници да ме изгонят от пистата”.
Упоритите тренировки се отплатили, особено на Блек, който признава, че накрая съвсем естествено и с изненадваща лекота се научил да влиза в дрифта.
Преди Токийски дрифт наскоро получилата сведетелството си за правоуправление Кели знаела единствено как се кара кола с автоматични скорости. А сега трябвало да се научи едновременно да борави със скоростния лост и да овладее изкуството на дрифтинга. Но по ирония на съдбата именно тя – не само най-неопитната, но и единствената жена сред учениците в „автомобилното училище”, се научила да изпълнява дрифтовете най-безпогрешно. Като умел дрифтър с органически Дзен-подход към спорта, Кели отдава успеха си на факта, че е била най-внимателната слушателка. Актрисата отбелязва: “Много внимавах, защото преди това нямах никакво понятие от този спорт. А повечето от мъжете бяха доста самоуверени и си мислеха, че при тях всичко ще се получи от самосебе си…”
|
