Марс е неприветлив. Неговият широк температурен диапазон - от минус 153 °С до около 22 °С в летен ден прави труден избора на дрехи. Дишането е още по-проблематично. Въздухът е 95% въглероден диоксид. Почвата не разполага с необходимите бактерии за отглеждане на храни. Съществува вода, но само под формата на лед.
Дори червеникавият цвят на планетата действа като предупредителен знак: за вас тук няма нищо друго, освен смърт чрез задушаване и хипотермия.
Но хората никога не са могли да бъдат спрени да отидат там, където са нежелани. Така че отиваме на Марс.
Създаването на местообитание за изкуствен живот е необходимо, за да се улесни човешкото изследване на планетата. В МАРСИАНЕЦЪТ НАСА и Лабораторията за реактивно движение в продължение на четири години са използвали безпилотни сонди и с парашутен десант са доставяли сглобяеми модули за изграждане на местообитание, заедно с различни консумативи, храна и оборудване. Екипажът на Арес III заварва такива удобства като компютри, уреди за вечеря на благодарността и АТВ, наречено Роувър. Има и марсианско превозно средство, което да върне екипа на Хермес, след като изтече тяхната 31 дневна мисия.
Историята започва на 18-тия ден, след екипажа вече е изградил своя дом: платнена конструкция под налягане от 90 кв. м площ. Значителни количества слънчева и неутронна радиация проникват през тънката атмосфера на Марс, което изисква местообитанието им да бъде облицовано отвън с филтриращи слоеве от фолиа и тапицирано с пяна.
Интериорът предоставя разпръснати спални помещения, обща работна площ, компресиращи въздушни врати за влизане и излизане, и компактен склад за оборудването - животоподдържащи уреди като кислородогенератор, атмосферен регулатор и система за вторична преработка на водата. Има достатъчно храна за шестима астронавти за срок от 68 дни. Ако броим само Уатни, остават запаси за 400 дни. Достатъчно, за да спечели време, но вероятно няма да стигне, за да достигне спасителна мисия до Марс.
Уатни е ботаник и разполага с няколко картофа. Той измисля начин да осигури необходимите бактериите в марсианската почва, така че да стане плодородна за отглеждане на повече компири. Скромният картоф, който някога е спасил цяла цивилизация от гладна смърт, отново ще бъде призован да поддържа живота на човека, на друга планета. Задача номер 1 е решена.
Доказано е че, отпадъците за един, са съкровище за друг. Уатни използва Роувъра, за да проследи нефункциониращата сонда Патфайндър, която за последно е чута през 1997 г. Той използва своята камера, за да комуникира с НАСА и Лабораторията. Задача номер 2 е решена.
Уатни дори намира начин да произведе повече кислород.
Така че основен проблем остава да се справи с диско музиката на Люис.
Нещата се оправят. Уатни има подслон, храна и кислород. Разполага с вода и знания, с които открива начин да събере още. Може да комуникира с НАСА, с които обменя шеги и подбира думите си, когато не е съгласен с техните напътствия.
Ако нищо не се обърка, шансовете за оцеляване му са се увеличили драстично, откакто извади парчето антена от корема си.
Но законът на Мърфи действа навсякъде. И нещо се обърква.
Ужасяващ инцидент разрушава упорита работа на Уатни, както и голяма част от неговия оптимизъм.
Сега часовникът тиктака, спасителния график на НАСА е провален. Чувството за неотложност се заменя с очакване на катастрофа. Работата не търпи отлагане и трябва да се действа денонощно.
Един мъж в опасност. Един свят, прикован от драмата. И само шепа учени и астронавти търсят решенията, които биха могли да го спасят.
От Хюстън до Пекин, Мелбърн до Москва, хората са омагьосани от тежкото положение Марк Уатни, защото той е повече от един астронавт; той е символ. Неговата криза е изпитание за някои от най-интелигентните мислители на нашата планета, които не са просто се опитват да спасят човешки живот; те се опитват да спасят стремежите на човечеството.
|
