|
Как ви представи ролята Ксавие Джианоли?
Животът е направил Марион по-крехка. Тя е напуснала мъжа си и рядко вижда детето си, и предпочита да живее на хотел... Тя се пази и търси себе си. Когато тръгнем да търсим себе си, ние се срещаме с различни хора. Така тя попада на Алан Моро, който е от друга планета. Тя чуства нещо у него...някаква емоция, въздух, фантазия, от която има нужда. Марион е впечатлена от дискретността и такта на Алан. От друга страна, тя изживява тази среща с въздържание, премълчаване на нещата и разбиране без изказване.
Това е една любовна история...
Да, но особена...Героите си помагат един друг и се трансформират. След тяхната връзка, която се развива твърде рано или твърде късно, нищо няма да бъде както преди. Това е един привилегирован момент от живота им, който те никога не ще забравят. Те знаят, че това няма да продължи дълго, но не разсъждават по въпроса.
Случаен ли е избора на професията на Марион (агент на недвижими имоти), от страна на Ксавие?
Разбира се, че не. Така тя се среща с Алан Моро, който търси апартамент. Те се срещат в празните пространства и сивите декори. В същото време с честотата на срещите се усеща развитие в общуването меджу тях. Много скоро фасадата на къщата вече не се вижда, това вече не е важно. Те имат връзка. Той е елегантен, защото не се взема насериозно, а нищо не пленява една жена повече от истината.
А песента в историята?
Това, което смятам за красиво, е начинът по който Ксавие представя света на популярната песен. Изкуството на популярната песен се състои в това да казва много сложни неща с много прости думи. Някои парчета ни карат да потрепнем и будят у нас желанието да танцуваме. Ние функционираме чрез инстинктите си. Ксавие е пленен от този малък свят, защото се доверява на инстинкта си.
Харесвахте ли вариете преди да започнат снимките за филма?
Не повече от другите. Познавах Гейнсбург... В това отношение Марион и аз бяхме доста близки. Като нея, аз израстнах по време на снимките. “Изгубен рай” (Кристоф) ми хареса още с първата нота. Трябва да ги изслушаш, да се отпуснеш, за да бъдеш завладян. Любовта се заражда много бързо във филма. Отне ни време обаче да заснемем тази сцена, в която техните животи се пресичат. Когато той пее и тя танцува, това което се случва между тях е първично. Точно тук тя влиза в неговия свят и се оставя да бъде прелъстена от това, което той е. Тя ще загърби приоритетите си, за да започне нещо ново.
Безпокоеше ли виролята, изискваща близко партньорство с Жерар Депардийо?
Както Марион се отпуска с Алан, така аз се отпуснах с Жерар. Той ме хвана за ръка и ме поведе. Той можеше просто да си каже репликите “Жерар и неговия голям оркестър”, но не. Ние не репетирахме, просто заставахме там и играехме. Ксавие търсеше онези специфични моменти, в които актьорът, героят, измислицата и реалността се събират в едно.
Срещали ли сте се с Жерар преди снимките за филма?
Не. Срещнахме се за първата сцена, в която Марион и Алан се виждат за първи път, на бала на едно казино. Малко се страхувах, но всичко мина добре. Докато разговарях с Ксавие, разбрах, че този филм ще бъде заснет с много взискателност. Жерар е много над това ниво в работата си. Той е страхотен.
Когато Алан среща Марион, тя всякаш има полвинчата връзка с Бруно, представен от Матю Амалрик?
Връзката на Марион с Бруно се базира на прелъстяването и еротиката, но това не й стига. С Алан Моро се случва нещо друго...по-сложно. Матю е невероятен. Наблюдавах го почти колкото Жерар. Може да се каже, че на тези снимки научих доста неща за професията си.
Това е първият път, в който ви виждаме в ролята на героиня, изпитваща дълбока тъга и нестабилност...
Бях много развълнувана, че автор като Ксавие ми гласува доверие за този тип композиции.
|
