|
Как ви представи ролята Ксавие Джианоли?
Бях изненадан да срещна някой от същата сфера, който има ясен поглед и динамичен характер, и някой, който говореше с открита любов за киното и музиката. Ксавие е еклектичен, отворен към всички жанрове, но с известна критика, която аз уважавам. Той е един млад мъж с темперамент и труден характер, който е изцяло посветен на работата си. И така, когато той ми изпрати сценария, аз приех без колебание.
С какви впечатление останахте след прочита на сценария?
Историята беше красива и нейният автор познаваше сюжета й. Точността на диалозите ми припомни едно кино, което обичам и изразяваха почит, изпълнен с поезия за певците на балове в Оверн или другаде. В него не видях онзи парижански поглед, който много млади претенциозни режисьори имат. Видях го как ръководи един екип, с който сякаш беше свикнал да работи и неговите изисквания бяха поднесени по много хуманен начин.
Какви бяха неговите изисквания?
Талантливите режисьори винаги са предшествани от репутацията си. За Джианоли се казва, че е строг и не прави компромиси... Ксавие не е строг, а точен. Той е едновременно труден и очарователен, защото е интелигентен и чуствителен. Това е един добър и дискретен млад мъж. Той притежава силен характер и е изцяло погълнат от работата си. Ксавие си е създал свой собствен начин за реализиране на филми и работи като независима единица.
Не се ли страхувахте от ролята на певец?
Алан Моро е един мъж, който обича мелодията и песните. Той просто кара хората да танцуват. В този случай, този персонаж не беше по-труден за интерпретация от Гейнсбург, Кристоф или някой друг. Тук не ставаше въпрос за имитация на Алан Моро, а за неговото представяне като герой. И слава богу, защото е по-трудно да бъдеш Мишел Депеш, отколкото Алан Моро, който изпълнява песен на Мишел Депеш. Истинската популярна песен е цяла поема. Във филма на Франсоа Трюфо, “La Femme d’à côté”, Фани ми казва : “Песните казват истината”. За да отцениш една песен е нужна чуствителност, която Алан Моро притежава.
Обсъдихте ли песните, които изпълнявате във филма с Ксавие Джианоли?
Да. Познавах ги добре. Барбара ми повтаряше, че песента е уникално изкуство. Авантюрата, която изживява един певец, когато отиде на турне е опияняваща. Беше му трудно да се върне на земята. Алан Моро е по-интересен. Той знае за тази вселена, но предпочита своя малък свят и хората, които идват да танцуват. Той знае, че не може да стане звезда. Само за амбиция ли става дума? Не е ли това, което го прави различен и по-човечен? Той живее със своята коза, лампата си и своята меланхолия... и единственото нещо, което ще смути неговата самота е любовта. Чустваме, че е имало някаква история, но тя не е приключила. Доказателство за това е неговата бивша жена, представена от Кристин Сити. С Марион е различно. Тя е от друго поколение, тя му убягва, тя е по-рязка и по-решителна. Пълна противоположност на Сесил Дьо Франс. Тя е толкова открита и чуствена.
Създава се усещането, че сте се раздали напълно в този филм?
По различен начин, да. Но има хора, които плашим, други, които извличат полза от видяното. Не съм впечатляващ. Можем да впечатлим само глупакът. Когато хората са самите себе си, няма грижи. Парижаните не притежават повече реализъм, автентичност или мистерия. Тук, Джианоли не критикува тези, които заснема. Той ги обича, както би ги обичал Жан Реноар. В този филм ние изглеждаме по-големи, по-значими. Става въпрос за историята на един мъж, който иска да направи другите щастливи. Не можем да изглеждаме по-красиви от това! Когато гледах филма бях също толкова развълнуван, колкото когато прочетох сценария. Бях впечатлен от професионалната режисура и от точността на драматичната конструкция на филма.
|
