|
Вълкът отново вие: Завръщане към класиката
На него са му давани безброй имена в различните култури през вековете. Отдавна по света датира интересът към митологичното същество, познато като луциантроп - човек с неестествена възможност да се превръща във вълкоподобно създание при пълнолуние. От древногръцките митове, до документите на Джервес от Тилбъри от 1212 г. „Otia Imperialia”, историите на ужаса за върколаци господстват по света и завладяват човешката фантазия.
Но едва преди седем десетилетия на това същество е посветен филм. През 1935 г. „Universal” създават Лондонският върколак с режисьор Стюарт Уокър, а през 1941 г. класиката Човекът-вълк категорично установява съвременния кинематографичен мит за върколака. Филмът създава иконичен образ на непокорния благородник с трагична съдба на име Лорънс Талбът, изигран от Лон Чейни Мл. Под режисурата на Джордж Уагнър и по оригиналния сценарий на Кърт Сиодмак, Човекът-вълк разбужда въображението и кошмарите на публиката. Персонажът на Талбът се появява отново във филмите на компанията Франкенщайн среща върколака, House of Frankenstein, House of Dracula и Abbott & Costello Meet Frankenstein.
Оригиналът веднага се превръща в класика, макар продължителността му да е едва 70 минути, което е доста кратко за филм на ужасите. Той затвърждава славата на звездата Лон Чейни Мл. и съдържа кратки появи на екрана на други „чудовища” на „Universal” като Клод „Невидимия” Рейнс в ролята на сър Джон Талбът и Бела „Дракула” Лугоши – като циганинът, който разкрива проклятието, тегнещо над Лорънс.
Актьорът и продуцент Бенисио дел Торо отдавна е почитател на този жанр и иска да отдаде почит на филма заедно със своя мениджър и продуцент Рик Йорн. Йорн разказва за раждането на идеята: „Като дете филмите за чудовища имаха силно въздействие върху мен и братята ми. Когато пристигнах в Холивуд исках да направя римейк на една от старите класики. Няколко години по-късно Бенисио и аз излизахме от неговата къща и видях плакат на Човекът-вълк. Той показваше близък кадър на Лон Чейни Мл. като чудовище. Погледнах към постера и после обратно към Бенисио, – който тогава си беше пуснал гъста брада – и попитах: „Какво мислиш за римейк на Човекът-вълк?”
Дел Торо е силно заинтригуван от идеята да отдаде почит на жанра, който обича от дете. И макар да осъзнава, че това ще изисква от него да носи грим и протези, за да добие запазения вид на съществото, той е готов за предизвикателството. „Франкенщайн, Дракула, Мумията... когато бях дете съм гледал всички тези филми – разказва Дел Торо. – Най-ранният ми спомен за филм е Лон Чейни Мл. в ролята на Човека-вълк. Искахме да отдадем почит на този класически филм и на Лондонският върколак на Хенри Хъл. Знаехме, че ще е вълнуващо да го направим по класическия начин, а не чрез компютърни ефекти.”
Дел Торо не е желае да направи римейк на филма кадър по кадър, а по-скоро да го осъвремени, за да е близо до днешната публика. Той смята, че историята на сценаристите Андрю Кевин Уокър и Дейвид Селф „едновременно е обогатила филма с няколко обрата, превръщайки я в модерна история, но и отдава почит на оригинала.”
Дел Торо и Йорн слагат начало на проекта по време на вечеря с продуцента Скот Стъбър, когато тримата решават, че е време класиката да се осъвремени. „Прибавихме няколко обрата, но искахме да се придържаме към оригинала – разказва Стъбър. – Човекът-вълк е толкова иконичен образ, вероятно защото е заложен у нас. Всеки човек е изпитвал чувство на пагубна ярост. Всеки от нас понякога е имал усещането, че е отишъл прекалено далече, ядосал се е прекалено много и направил е нещо, което не трябва. Нещо първично съществува у всеки от нас и трябва да го контролираме, иначе то ще ни погуби.”
За продуцента никога не е имало съмнение, че дел Торо е идеалният избор за главната роля. Стъбър хвали носителя на Оскар®: „Бенисио има много силно въздействащ поглед. Да усетиш толкова емоция, бликаща изпод целия този грим, е изключително важно за сърцето на филма. Ние не искахме да разделяме актьора от Човека-вълк и накрая да се получи от едната страна звяра, а от другата Бенисио.
Изпълнението на ролята е най-важно, за да съчувстваш и симпатизираш на героя. Специалните ефекти са изумителни, и те подсилват изпълнението,… но не могат да го създадат.”
Тримата кинодейци са обединени от продуцента Шон Даниъл, който е запознат до известна степен със съживяването на класически чудовища - той е работил за “Universal Pictures” в трите продукции на Мумията. За въвличането си в продукцията Даниъл отбелязва: „Наистина бе много вълнуващо, когато ме помолиха да се присъединя към даването на нов живот на друго от великите класически чудовища на „Universal”, което ме вдъхновяваше, когато бях малък.”
Заедно продуцентите започват за търсят режисьор, който да може не само да пресъздаде драмата в сценария, но също така да сътвори филм на ужасите, който би могъл незабелязано да се съчетае с визуалните ефекти, грима, костюмите и компютърно генерираните образи.
Режисьорът Джо Джонстън се присъединява към проекта като замества починалия по време на подготовката на продукцията Марк Романек. Творческата биография на Джонстън е съчетание от филми със силни персонажи като „Октомврийско небе” и мащабни продукции, с изумителни визуалните ефекти, като Джурасик парк III и Джуманджи.
Във всичките си досегашни филми режисьорът се е интересувал повече от сюжета, отколкото от спектакъла. В историята на Уокър и Селф той открива, че „под повърхността на ужаса и кръвопролитията се крие любовната история на Лорънс Талбът и годеницата на загиналия му брат Гуен. Исках тези взаимопотношения да бъдат елемента, който да помогне публиката да разбере колко е ужасно това, което се случва с Лорънс.”
Бившият художник на продукция е развълнуван от визуалните предизвикателства, които се появяват при превръщането на сценария в екшън филм на ужасите: „Исках да покажа на зрителите нещо, което не са виждали досега в сцената с трансформирането на човека във вълк – отбелязва Джонстън. – Всички сме гледали филмите за върколаци, които разчитат повече или по-малко на едни и същи визуални елементи – разпъването на костите и окосмяване на лицето.
Ние направихме преобразяването в Човекът-вълк такова, каквото може да се създаде единствено с помощта на съчетанието на грим и компютърна анимация. Имахме страхотна основа, откъдето да започне трансформацията – Бенисио, и изключителен краен резултат – творението на Рик Бейкър.”
Създателите на филма знаят, че за да доставят грандиозно представление трябва да открият перфектния баланс между актьорската игра и специалните ефекти. Това предизвикателство е едно от многото, с които ще трябва да се справи екипа по време на снимките и постпродукцията. Но преди да започне работата, трябва да се изберат поддържащите актьори, които ще помогнат на Бенисио дел Торо отново да вдъхне живот на легендарното създание.
Благородник, детектив и млади викторианци:
Кастингът на Човекът-вълк
За създателите на филма е важно да включат всички класически образи от оригиналния филм на ужасите. Докато бащата на Лорънс – изигран от Клод Рейнс във версията от 1941 г. – има много малка роля, екипът усеща, че отношенията баща-син трябва да заемат по-голяма част в римейка. Другите ключови персонажи са противоречивият обект на обичта на Лорънс – Гуен Конлифи, Малева – водачката на циганите и инспекторът от Скотланд Ярд Фредерик Аберлайн.
Продуцентът Стъбър споделя мислите си за звездния актьорски състав: „Бенисио, Антъни, Емили и Хюго внасят заедно огромна дълбочина в историята и вдъхват живот на зрелищните елементи на хоръра.”
По-младият Талбът се завръща в Блекмур не само, за да открие какво се е случили с обичния му брат, но и да се опита да изгради отново връзката си с баща си, с когото не са се виждали от десетки години. Но тогава е ухапан от върколак и трябва да осъзнае и приеме, че самият той ще се превърне в чудовище. В оригиналната история са вмъкнати нови пластове, които изграждат взаимоотношенията между героите, и това започва с персонажа на сър Джон Талбът.
Срещу дел Торо в ролята на ексцентричния баща на Лорънс застава легендарният актьор сър Антъни Хопкинс. Тъй като двамата герои не са се виждали и не са разговаряли от години, още при първата им среща отношенията им се обтягат. За дел Торо не е трудно да пресъздаде това усещане, защото бил много изнервен, когато започнал работа с великия актьор. Той се смее: „Отначало повече благоговеех, отколкото се наслаждавах от това, че работя с него.
Наблюдавах го, той ми помагаше с наставления за различните сцени. Приятно е друг актьор да ти дава предложения. Той е много директен и в работата си – почти няма дубли на сцени и е страхотно да работиш рамо до рамо с актьор от такъв ранг.”
Хопкинс знае, че за да изиграе сър Джон ще трябва да се постави на негово място – старец, потънал в мрачна изолация. Той обяснява взаимоотношенията между двамата мъже: „Лорънс никога не е могъл да опознае баща си, понеже е бил отпратен поради неописуемия ужас, на който е станал свидетел като дете при смъртта на майка му. Сър Джон го е отблъснал и го изпратил в Америка. Години по-късно той се завръща в Англия като световно известен актьор и открива, че брат му е в беда.”
Хопкинс разкрива какво го е привлякло към ролята: „От психологическа гледна точка, хората с наслада гледат мрачни истории. Трансформация, възкресяване, спасение… в тази история има всичко.” Изпълнителят е заинтригуван как отношенията между двамата мъже се развиват. „Между тях цари хлад и отчуждение. Сър Джон е леденостуден, той не изразява никаква мъка или нежност след трагедията; това е начина, по който се е отнесъл и със сина си като малък. Сър Джон сега го предизвиква с груби забележки, които никога не са открито жестоки, но са много болезнени.”
Джонстън с удоволствие развива лудостта на сър Джон като го представя как броди из огромната изоставена къща с мръсни си нокти, изцапани дрехи и невчесана коса. Режисьорът твърди: „Сър Джон е напълно и съвършено луд, но той е прегрнал умопомрачението си като най-нормалното нещо на света. Зрителите не знаят, че е безумен в началото на филма. До повратната точка Антъни само бегло подсказва лудостта му.”
За ролята на трагичната възлюбена Гуен Конлифи, която в оригинала е изиграна от вечната Евелин Анкърс – създателите на филма се спират на Емили Блънт. След пробива й в киното с ролята на устата асистентка на Мерил Стрйип в Дявола носи Прада, Блънт е изиграла редица роли, харесани както от критиката, така и от публиката.
Като Гуен тя играе годеницата на изчезналия брат на Лорънс, Бен, която отива в Лондон да моли бъдещия си девер да й помогне като открие любимия й. Когато разбира за смъртта на Бен, тя започва да се влюбва в Лорънс. Режисьорът изразява възхищението си от таланта на актрисата: „Емили може да разкаже сама цялата история, без думи. Махнахме репликите, които можеха да отпаднат, защото тя толкова въздействащо пресъздава историята на Гуен с мимики и емоции, изписани на лицето й.”
Коментирайки мотивите си да се присъедини към филма, Блънт споделя: „Бях потопена в ролята, защото както и останалите, сценарият ме беше завладял. Не става дума само за насилие и ужас; в него има любовна история и вътрешна човешка борба, които ме привлякоха.”
На Блънт не й се налага да изтърпи мъчителни часове в гримьорната като останалите актьори, затова тя има възможност да анализира по-дълбоко чувствата на Гуен към създанието. Тя е съгласна с Хопкинс, отбелязвайки: „Смятам, че хората си пожелават това изгубване на контрол и възможността да открият тъмната страна, скрита в тях. В начина, по който атакуват животните има нещо много първично и страховито, но на скрита умисъл и преднамереност са способни само хората, което е още по-ужасно.”
Гуен скоро осъзнава, че Лорънс крие тъмна страна и необуздан бяс, с какъвто никога не се е сблъсквала досега; тя разпознава, че опасното присъствие у него се крие и в нея. Блънт вижда Гуен като „светлина на надеждата” най-вече заради силата, която притежава. Тя добавя: „Харесва ми, че пред лицето на нещастието, ужаса и загубата, Гуен има способността да вижда възможност за промяна и надежда.”
Убийството на брата на Лорънс привлича вниманието на инспектора от Скотланд Ярд Аберлайн. Ролята му е поверена на известния актьор Хюго Уийвинг. Неговият герой е базиран на реалния образ на инспектор Фредерик Джордж Аберлайн, който е оглавявал разследването на убийствата на Джак Изкормвача.
Стъбър обсъжда избора на Уийвунг за образа на Абелайн: „Хюго притежава специална енергия, която прави действията му на екрана да изглеждат правдоподобни и достоверни. Това е важно за подобен филм, защото публиката трябва да повярва, че митът за чудовището е реалност. Колкото по-истински усетят историята, толкова по-ужасяваща е тя.”
След като прочита сценария, актьорът с превъзходен усет за избор на филми през цялата си кариера (Приключенията на Присцила, кралица на пустинята, трилогиите Матрицата и Властелинът на пръстените) склонява да се заеме с ролята. Той признава: „Решение да изиграя Аберлайн беше спонтанно. Прочетох сценария и ми хареса, затова на момента се съгласих, но наистина ми хареса материала и самият Аберлайн беше очарователен."
“Аберлайн е действителен образ, но сценаристите и Джо му придават малко по-различна интерпретация – продължава Уийвинг. – Той е интелигентен мъж, който очевидно е видял много по време на разследването на случая с Изкормвача. Той е проницателен, предпазлив и много чаровен; същевременно е извънредно скептичен и не вярва нито за миг, че друго нещо, освен човек може да е отговорно за убийствата в Блекмур.” Докато сам не става свидетел на преобразяването на Лорънс…
Поддържащите актьори във филма са Джералдин Чаплин (Нашвил) като Малева – циганката, която предсказва новината за проклятието на Лорънс; Арт Малик (The Path to 9/11) е в ролята на Синт, довереният прислужник на сър Джон; и Дейвид Скофийлд (Валкирия) е изтормозеният местен полицай на Блекмур.
Да отприщиш демона: Създаване на грима и костюмите
Известният художник, създател на специални ефекти и шесткратен носител на Оскар® Рик Бейкър, е помолен да се присъедини към продукцията. Той решава да се придържа максимално близо до оригиналния Човек-вълк, като по този начин отдаде почит към творчеството на Джак Пиърс. „Пиърс беше мой идол – разказва Бейкър. – Той беше човек, на когото искрено се възхищавах и исках да остана верен на неговото дело,… но все пак трябваше да го модернизирам. Получи се Човека-вълк на Джак Пиърс, но с нотки от Рик Бейкър. Исках моят герой да бъде по-див и свиреп, да изглежда сякаш може да нанесе много повече вреди, отколкото Лон Чейни Мл.”
За продуцента Рик Йорн възможността дел Торо да бъде трансформиран от един от най-великите гримьори в киното, е като сбъдната мечта. Йорн отбелязва: „Рик бе първият ни избор; той е легенда. Когато влезеш в работилницата му и разгледаш нещата, по които е работил, имаш усещането, че си в истински музей на киното. Работата в продукцията бе удивителна.”
Номинираният за Оскар® Дейв Елси, който създава външността на Човека-вълк, заедно с Бейкър, си спомня първите дни от подготовката на продукцията. „Седяхме в работилницата на Рик и колкото повече разговаряхме, токова повече ставаше ясно, че най-доброто нещо би било да създадем обновена версия на познатия на всички образ на Човека-вълк. Рик внесе много идеи и се впусна да работи с огромен ентусиазъм. Това е сбъдната мечта за двама ни.”
Продуцентите и режисьорът Джонстън са наясно, че в римейка най-очакваната сцена за публиката ще бъде превръщането на главния герой във върколак. Човекът-вълк прави скок напред в тази област… с голяма помощ от страна на отдела за визуални ефекти.
Режисьорът разказва: „Гримът на Бенисио се състои от няколко различни части, които се поставят отделно. Това не е маска, затова той може да движи лицето си и да изразява емоции. Не искахме изцяло да се осланяме на компютърната анимация. Опитахме се да направим физическата трансформация и да я запазим реална, а специалните ефекти са за разширяване и подсилване на въздействието на грима.”
Бейкър пробва сложния грим върху себе си, преди дел Торо да седне на стола за първи път; този процес трае около три часа на ден. „Когато гримираш актьор и се опитваш да го направиш както трябва, времето те притиска – споделя художника. – Но когато ти седнеш на стола, часовете минават по коренно различен начин.” И добавя, че познава много по-добре създанията си, отколкото актьорите, вдъхнали им живот на екрана. "Прекарал съм голяма част от времето си, гледайки лицата, които аз съм измислил – казва Бейкър. – Актьорите идват сутринта като себе си и от момента, в който залепя първата подплънка на лицето им, аз не виждам техния образ, а персонажа. Познавам Бенисио като вълк, защото почти не съм виждал лицето му.”
За Дел Торо екипът на Бейкър създава „приспособление” направено от дунапрен и латекс, което покрива веждите и носа на актьора. Краищата му са направени много фини и тънки, така че почти незабелязано да прилепнат към кожата на актьора. Нагласен с протеза на брадата, остри изкуствени зъби, перука и брада, дел Торо е олицетворение на Човека-вълк.
След като дизайна на Бейкър е одобрен, екипът му започва да мисли как да направят костюм на върколак, който да пасне на новото „вълчо” изражение на Дел Торо. Бейкър споделя: „Решихме да направим цялостен костюм от козина, като всеки косъм е пришит отделно… нещо като гигантска перука. Но само един костюм не стигаше, трябваха поне три за главния актьор и още три за дубльорите и каскадьорите, с които да се заснемат скоковете от покрива и битките сред огнени пламъци. А това са си много косми!”
Вълчите костюми са изготвени от предпочитания от професионалистите в тази област материал – козина на як, като обикновено се използва необработена животинска кожа за брадата и мустаците. Бейкър използва същия материал върху Дел Торо, какъвто Джак Пиърс е използвал в оригиналния филм за Лон Чейни Мл. Бейкър разказва: „Използвах и парчета вълна, която е много по-мека от космите на тибетския як. Нея я слагахме по краищата на окосмението по лицето на Бенисио.”
Макар поставянето на грима да отнема часове, Дел Торо е въодушевен от целия процес. „Като дете винаги съм искал да имам такива кучешки зъби – смее се актьора. – Няма значение колко дълго седиш на стола в гримьорната, защото Рик постепенно ти разкрива магията. Затваряш очите си за 5 минути и когато ги отвориш, нещо различно се е получило. Страхотно е да работиш с такъв прекрасен екип от професионалисти, които свършиха удивителна работа.”
|
