Не е лесна задача да продължиш след отлично приетият от критиката и публиката блокбъстър Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще. Още повече, че целта на създателите на филма е не само да съживят очакванията за този филм, но и да ги надминат. „Беше истинско предизвикателство да представим история, която да може да надмине Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще по отношение на мащаба и залога на филма," - отбелязва сценаристът и продуцент Саймън Кинбърг.
Творческият пробив идва с решението да се появи нов антагонист и това да е най-мощният мутант злодей в цялата вселена на Х-Мен. „Апокалипсис представлява заплаха от космическа величина и това чувство за мащабност много допадна на режисьора Брайън Сингър и на мен," – добавя Кинбърг.
Разбира се, решението да включи този герой от страна на Сингър е решаващо. Той преоткри на комикс жанра още с дебюта си с Х-Мен през 2000 г., и последвалия X-мен 2 през 2003 г. С тези филми, и след това години по-късно с Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще , Сингър безпроблемно възпламенява задвижваната от героите сплав от драма, научна фантастика и екшън приключение.
Сингър специално е притеглен от самоопределянето на Апокалипсис за бог. „Бях завладян от идеята за могъществото на древен мутант и какво той би си помислил, ако е роден преди 20 000 или 30 000 години. Разбира се, че ще си помисли, че е бог и ще се държи като такъв. И хората също ще гледат на него и ще го възхваляват като бог.
„Апокалипсис вярва, че е негова отговорност да построи ново общество и да премахне вроденото човешко варварство. През хилядолетията той го е правил многократно, например във Вавилон, Аркадия, Шумерия – бил наричан с имена на различни богове през отделните си животи.
„Брайън се разрови надълбоко в историята, за да внесе този невероятен злодей от древната история.“ - казва продуцентът Хъч Паркър. Наистина много преди светът да е бил наясно със съществуването на мутанти, Апокалипсис е властвал като бог. Всъщност „той възприема себе си не само като бог, но смята че е бог, - казва Кинбърг. - Това е много благодатна идея за образ на злодей. В този филм борбата не е между хора и мутанти, каквато сме виждали досега; това светът, какъвто Апокалипсис си представя, в който оцеляват само силните."
„Той е заплаха, различна от всичко известно досега на Х-Мен, - допълва Паркър. – Апокалипсис е много могъщ и древен и в същото време не от този свят."
Като се има предвид представата на Апокалипсис за световно унищожение, не е изненадващо, че това е визуално най-амбициозният филм за Х-Мен. „Ние не само пътуваме по света, но говорим за възможен край на земята, а може би и край на Вселената", - казва операторът Нютън Томас Зигел, който е работил съвместно със Сингър в три филма за Х-Мен, както и в Обичайните заподозрени, Операция: Валкирия и Прилежен ученик.
Кинозрителите за първи път зърнаха Апокалипсис в сцената след финалните надписи на Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще, където тогава младият мутант строи пирамиди телепатично, докато работниците се кланят в краката му.
5000 годишното отсъствие на Апокалипсис започва, когато цивилизацията е в своя апогей; и се разбужда когато е в относителния си упадък. Когато се появява отново в Кайро през 1983 г. след хилядолетната си дрямка, Апокалипсис е шокиран и отвратен от упадъка на цялата планета - колите, шумът, замърсяването, от всички признаци на провалил се свят, който той трябва да се очисти. Мисията му е да изтреби слабите и да изгради нов свят за оцелелите.
„Това е време на конфликт, на война и разрушение, - отбелязва Сингър. - Апокалипсис вижда една цивилизация, която отчаяно има нужда от прочистване. Хората се кланят на фалшиви идоли, боготворят парите, разполагат с ядрени оръжия, които им дават лъжливо усещане за мощ. Апокалипсис не одобрява този свят. Затова иска да сложи край и да започне всичко отначало, като преправи Земята по своите виждания.“
Израсналият през осемдесетте години Кинбърг разбира как този период е белязан от излишъка. Това се вижда във модата на прическите, дрехите, автомобилите... „През 1983 г. Апокалипсис се събужда и от съвършенството на древноегипетската култура попада в едно свръх-населено общество, което живее в замърсена среда и под заплаха от ядрен конфликт, - казва той. - Така че мотивацията му е разбираема, макар методите и целите му да са крайни."
Оскар Айзък, който поема ролята на Апокалипсис, нарича героя си „съзидателната и разрушителна сила на тази земя. Когато нещата западат и няма място за развитие, както изглеждат отстрани 80-те години, той унищожава цивилизацията и създава нова."
Сингър обмисля вариант (който по-късно отхвърля) персонажът да бъде физически огромен, поне за по-голямата част на филма. „Ще го видите как нараства и се извисява на всички и всичко, ще имате това удоволствие, - уточнява той. - Но аз почувствах, че Апокалипсис е необходимо да прояви своята сила на убеждаване. Ето защо вместо просто да го облека в дигитален костюм и да го допълня с компютърни ефекти, аз се насочих към изтънчен и внушителен актьор като Оскар. Във филма се случват доста зрелищни неща, но за мен е важно да предам чувството за реалност, зрителят да се убеди, че Апокалипсис е физическо същество. Никога не съм искал талантът на актьора да бъде загубен сред специалните ефекти."
Ролята изисква съпоставяне на жестокост, насилие с необичайна хуманност. Това е деликатен баланс, който Айзък поддържа, благодарение на съвършените си умения. Паркър споделя: „Оскар притежава такава автентичност и драматична целокупност, че наистина през цялото време бе една от котвите на филма. Във филма действието се завърта около неговият персонаж."
|
