Събитията в Беулф, която е една поема от 3 000 реда, се случват през VI-ти век A.D. – базирана е на битка, за която има доказателства, потвърждаващи това, че се е състояла. Въпреки, че историята се развива в Дания, тя е разказана от англо-саксонци в Северна Англия няколко стотин години след събитието. Англо-саксонците не се възприемат като Британци, но като Викинги и всичките им герои произхождат от Скандинавия.
Самият автор на Беулф не е известен. Оригиналът на поемата е написан на кожени парчета хартия. По-късно е копирана и преписвана няколко пъти за 200 години. До 900-те години е събрана в един том, който съдържа историята на Сан Кристофър и колекция от чуждестранни анекдоти за Далечния изток, предполагаемо писмо от Александър Велики и поема за библейската героиня Джудит.
Този том е унищожен по време на пожара на 23-ти октомври, 1731 г. в библиотеката Котън, която съдържа най-голямата колекция в света от литературни творби, датиращи от Средните векове. Документът е не само овъглен, но и репутацията на тази поема пострадва с последвалите години. Тъй като е написана на староанглийски език, е смятана за объркваща със своята смесица от езически и християнски теми.
В допълнение, Беулф не съдържа рима, а характерна за нея е алитерацията. В сравнение с антични шедьоври като Одисеята на Омир и произведението на Върджил, Беулф изглежда като неиздържана поетична творба. Още повече, че героизма и моралността, които възпява, са съсредоточени в един човек, който се сражава с чудовища. Учените не могат да възприемат на сериозно поема, изпълнена с тролчета и дракони.
През XX век Беулф е преоценена от Дж. Р. Р. Толкин, авторът на Хобитът и Властелинът на пръстените. В есето си от 1936 г. Беулф: Чудовища и Критици, Толкин пише, че проблемът е не в качеството на Беулф, а в това, че неправилно е сравнявана с Омир. Беулф не се подчинява на установените норми в епическата поезия, създадени от древните гърци и римляни, защото е скандинавска приказка, която не е по-добра или по-лоша, а просто по-различна. И противно на всички учени преди него, Толкин твърди, че 50-годишното разстояние от време между битката с майката на Грендел и сражението с дракона придава величието на тази поема. Беулф, както пише той, не е просто история за млад герой, който триумфира над чудовища, или история за един стар крал, който умира в битката с един дракон, но по-скоро е разказ на един мъж, който някога е бил неуязвим, но съзнателно поема пътя към своята трагична смърт.
Без преоценката на Толкин, Беулф щеше да си остане просто един неясен текст, който се изучава само от кандидат-докторанти по средновековна английска литература. Днес поемата се изучава в повечето гимназии. Толкин не само съживява репутацията на тази творба, но я имитира и в собствените си произведения. Една глава от Двете кули ("The King of the Golden Hall”) е заимствана директно от началото на Беулф.
Драконът, бълващ огън в Беулф, който се буди разгневен от крадеца на неговото съкровище, наподобява този в кулминацията на Хобитът. Други писатели също заимстват от поемата в своите литературни творби. Писателят Джон Гарднър написва популярния роман Грендел през 1971 г. Майкъл Крайтън, известен с Джурасик парк, заимства чудовищата от историята и ги вплита в историческия фентъзи екшън Eaters of the Dead.
