Въпреки, че историята във филма се случва на двете американски крайбрежия и на другия край на света в Афганистан, за да снимат по-експедитивно, цялата продукция се движи с бързи темпове изцяло в Южна Калифорния по независима схема. Работейки с опитен актьорски екип, включващ и награждавания с Оскар® Филип Русло, дизайнера на продукцията Ян Ралфс и дизайнера на костюмите Мери Зофрес, Редфорд успява да превърне Скалистия връх на долината Сими (Simi Valley’s Rocky Peak) в назъбените планини на границите на Афганистан.
В предишната си съвместна работа с Редфорд, Русло печели Оскар® за своята лирическа кинематография на пейзажите в „Там тече река”. Но операторската задача за „Офицери и пешки” изисква да измени стила си на 180°. „Този филм е по-малко съсредоточен върху панорамата и много повече върху самото изпълнение на актьорите”, отбелязва Русло. „Предизвикателство е да заснемеш двама човека, които си говорят един срещу друг през едно бюро и да го направиш интересно визуално като същевременно си в услуга на героите”.
Русло и Редфорд започват разговорите относно визуалния дизайн на филма като разглеждат как биха могли да отразят основните качества на образите в художествен план – непоколебимостта и силата на сенатор Ървинг, увяхващия идеализъм на проф. Мали, младежката проява на ненужна храброст и смелост на Ейриан и Ърнест, изборът на Тод между лесния начин на живот и твърдата позиция в защита на нещо от живота. Русло започва да разработва палитра, която се явява като свързваща нишка във всички истории, която доукрасява за внезапната болезнена кулминация на филма. „Използвахме предимно червения цвят по време на целия филм - от офиса на сенатора до хеликоптера. Това е силен цвят – цвета на кръвта”, отбелязва той.
Въпреки че болшинството от действието се развива в офиси, където фокусът е върху реализма – лицевите мимики и наелектризирането на въздуха от прехвърчащите идеи – Русло използва друга визия за кадрите, които се развиват на високия смразяващ хълм в една лунна нощ под вражеско наблюдение в Афганистан. За тях Русло използва специални техники за осветяване, за да създаде това усещане за зловещ, всепоглъщащ мрак като същевременно позволява на зрителя да вижда в задълбочени детайли мъчителната борба на Ейриан и Ърнест. „Това са визуално най-интересните сцени”, твърди Русло, „но се отнасят за една ужасна трагедия”.
Редфорд и Русло си сътрудничат с дизайнера на продукцията Ян Ралфс, който Редфорд решава да наеме за проекта, след като се запознава с работата му по филма на Оливър Стоун „Световният търговски център”. Ралфс населява офисите на проф. Мали и сенатор Ървинг с едва доловими детайли, които са ключа към техния характер и лични история. Той способства за трансформацията на долината Сими в Афганистан. „Много труд се изискваше за пресъздаването на Афганистанския хълм посред зима когато снимаш в Калифорния, но наистина се получи”, казва Редфорд. „Наслаждавах се на съвместната си работа с толкова много хора, с които е съм работил преди – най-вече защото това което ни събра, е общата ни любов към историята във филма”.
Междувременно дизайнерът на костюмите Мери Зофрес е изправена пред предизвикателството да измисли дизайн на дрехите на героите, който да е невидим, за да може да изпъкнат самите герои. „Облеклото за филма е изцяло подчинено на олицетворяването на образите и не трябва да бъде на преден план”, обяснява тя. „Том Круз символизира правителството, затова той носи това, което се очаква от един сенатор - тъмно син костюм от три части. По същия начин Мерил Стрийп в ролята на репортер не носи дрехи, които биха привлекли вниманието. Робърт Редфорд трябваше да изглежда естествено като професор със спретнати дрехи”.
Зофрес проучва актуалните униформи, които се носят в Афганистан и Ирак за героите Ейриан и Ърнест. Тя отбелязва, че визията на Андрю Гарфийлд за ролята на Тод е една от най-големите, но неуловими трансформации. „Андрю е англичанин и не мисля, че някога е носил джапанки, затова му дадохме един чифт, за да се упражнява! Хавайската риза, която носи е взета от сценария на Майкъл Карнахан и е подобна на тази, носена от студентското общество в университета USC”.
Последните фини щрихи във филма, който е за силата на тежките думи и личните убеждения, добавя музиката на Марк Ишам, който е работил преди с Редфорд върху филма „Там тече река”, за който получава номинация за Оскар® и върху „Телевизионно състезание”. „Марк е човек, който наистина се вживява в изкуството си”, коментира колегата си Редфорд. „Една от най-привлекателните черти в Марк е, че той знае как да прави нещата по естествен начин. Харесвам музика, която е едва доловима и същевременно носи драматизма и Марк постигна този ефект по красив начин.”
Според Редфорд всички елементи на филма – изпълненията, музиката, визуалните ефекти – са наслоени внимателно, за да се слеят и да изградят последните сърцераздирателни сцени от филма, които се надява, ще трогнат зрителите и ще предизвикат у тях желание да говорят още за случилото се пред очите им и как всичко се връзва веднага след като излязат от киното.
„Не искам да говоря много за края на филма, освен че последната сцена е замислена да завърши по малко по-абстрактен начин”, обяснява Редфорд. „Замисълът е да бъде кулминационната точка за всичко, което сме развили за този час и половина - момента, в който имаш най-силно усещане за нещата и се разчувстваш по един или друг начин след всичко което току-що си преживял”.
|
