Една година на подготовки, четири месеца снимки и шест месеца постпродукция са били необходими на Гийермо дел Торо, за да осъществи проекта си за „Лабиринтът на Фавна” – филм, който според мнението на режисьора е най-завършеният му и сложен проект и филмът, с който той се гордее най-много.
Въпреки, че това е шестият филм на режисьора, идеята за „Лабиритът на фавна” се заражда още в началото на неговата кариера, още преди дебютният му филм Cronos.
“Дълбоко в своята същност, сценарият на „Лабиринтът на фавна” е подобен на първата версият на филма ми The Devil’s Backbone, и щеше да бъде първият ми филм, ако бях успял да осигуря пари, за да го направя по онова време. Действието се развива по време на испанската революция и историята разказва за млада бременна жена, която се събира отново със съпруга си в нова къща, която той наскоро е ремонтирал напълно. Докато проучва новата къща, бъдещата майка открива една градина, която е направена като лабиринт и там среща един сатир. Тя прави любов със звяра, който й предлага вечен живот редом с него. Но в замяна на това тя трябва да пожертва новороденото си дете, защото от неговата кръв лабиринтът ще бъде събуден за нов живот и ще разцъфти отново.
Въпреки, че сходството е голямо, новата версия в „Лабиринтът на фавна” е много различна, моята сантиментална страна взе връх в края на краищата.”
„Лабиринтът на Фавна”, също както и The Devil’s Backbone, е ситуиран по време на Гражданската война, времето на Франко, и в него се поставя проблема за фашизма, в неговата най-чиста есенция. Не директно, но като една основна линия, която минава през филма на фона на другите събития, един вид закодирано, защото аз обичам филмите, които карат хората да мислят. За мен фашизмът представлява най-висшият ужас и точно за това смятам, че е идеалният фон, на който да бъде разказана една приказка за възрастни.
Защото фашизмът преди всичко предствлява една перверзия над невинността, а това означава над детството. За мен фашизмът представлява по някакъв начин смъртта на душата, тъй като те кара да правиш ужасяващ избор и оставя неизличима следа във всеки, който го е преживял. По този начин истинското чудовище във филма е капитан Видал, изигран блестящо от Серхи Лопес. Той е истинско чудовище сравнен със съществото, което живее в дълбините на лабиринта. Фашизмът те изяжда, малко по малко, не задължително физически, но със сигурност духовно. Тази идея наистина беше в същността на The Devil’s Backbone, но аз лично смятам, че в „Лабиринтът на фавна” съм се справил с нея много по-добре, заради което смятам, че това е един много по-комплексен и завършен филм.” Както често се среща в творбите на дел Торо, най-големите препратки в „Лабиринтът на Фавна” идват не от филмите, които са оставили следа в душата му, но най-вече от литературата и изобразителното изкуство. „ Винаги съм бил дълбоко повлиян от испанският художник Гойа, най-вече от неговите „черни картини”, които за мен са най-впечатляващи. Например картината в която Сатурн поглъща своя син е в основата на изградения образ на Бледия Човек в „Лабиринтът на Фавна”. Но за да създам по-добре цялостната обстановка, аз се вглеждах най-вече в творбите на Артър Ракман. Опитвах се да се „свържа” с перверзията и сексуалният образ в неговите работи. Във всички приказки историите са или за завръщане в недрата на земята(небето, дома) или за скитане в света и възправяне срещу собствените си страхове.
Всички ние сме просто едни деца, които се лутат в собствените си измислени светове.” „Ние постигнахме нещо много вълнуващо и дълбоко, което се оказа перфектно за „Лабиринтът на Фавна”. То изискваше огромна работа, както от наша страна, така и от строителите на декорите, които трябваше да са изключително подробни и внимателни към абсолютно всеки детайл и в избора на цветовете. Заедно с Еугенио Кабалеро, моят дизайнер на продукция, ние създадохме всичко, от началото до края, от най-затънтеното ъгълче до спалнята. Така че, на практика във филма няма абсолютно никакви естествени декори и среда. Ние работихме в тясно сътрудничество още от първият ден на подготовката. Аз дори преместих офиса си в средата на неговото студио. Всичко на всичко, построихме 34 различни декора, всеки един по-разкошен и пищен от предишния. Еугенио свърши изключителна работа. Беше необходимо да заснемем света, който аз исках да покажа, като спазваме с голямо внимание цялостната атмосфера на филма. Гийермо Наваро, моят първи оператор и дългогодишен приятел и аз се разбирахме перфектно. Още от подготовката ние имахме много точна представа за „тоналността” на филма. Ние знаехме, че трябва да оставим всичко да бъде манипулирано от тъмнината с цел да се създаде усещане за опасността, спотайваща се в сенките.” Концепцията за въображаемият свят в който Офелия търси спасение и в който се скита Фавна първо е поверена на Карлос Гименеш за да го нарисува, а след това на Давид Марти и неговата компания за специални ефекти, които да му придадат форма и да го съживят. И двамата преди това са работили с дел Торо в The Devil’s Backbone. „Карлос Гименеш, който замени още на ранният етап на препродукция Уилиям Стоут, се погрижи за дизайна на лабиринта, докато Серджо Сандовал, който вече беше създал маската на Хелбой, се концентрира в създаването на съществата и най-вече в образа на Фавна. За неговият образ – вдъхновен от Артър Ракман – исках да се използват естествени тъкани – долната част от тялото му да е покрита с шума и клонки все едно, че той е част от Природата. Използвахме невиждани до момента похвати на специалните ефекти. На практика, за да направим неговия образ напълно естествен ние не използвахме абсолютно никакви дигитални ефекти. „Бледият Мъж първоначално беше проектиран като скелет с висяща кожа, но аз промених дизайна след като Давид Марти направи модел на главата, защото ми изглеждаше прекалено „човешки”. Независимо от новостите и изключителните визуални ефекти, Гийермо дел Торо никога не е имал намерение да направи „Лабиринтът на Фавна” един обикновен фантастичен филм. „ Винаги съм предпочитал жанровете да бъдат смесвани. Като да комбинираш ужаси и исторически елементи например. За мен „Лабиринтът на Фавна” е една драма, показана на фона на войната, с приказни и митологични елементи, вплетени в цялата история. Дори тези създания, от които аз съм дълбоко привлечен, дори те не са най-важното. Преди всичко филмът почива да една затрогваща история, напълно човешка. История, която повдига универсални въпроси които, надявам се, засягат всички нас.”
