Джоди Фостър (Ерика Бейн/Изпълнителен продуцент), двукратна носителка на наградата Оскар®, първата от които е за трогателната й изпълнение в ролята й на изнасилена жена в драмата от 1998 г. „Обвинената”, за която също печели Златен глобус® и награда на организацията „National Board of Review”. Тя печели втория си Оскар® за ролята си в спечелилия Оскар® за Най-добър филм през 1991 г. „Мълчанието на агнетата”. Ролята й на Кларис Старлинг, агент от ФБР, й носи Златен глобус® и награда „BAFTA”, както и награда за Най-добра актриса на Асоциацията на филмовите критици в Ню Йорк и Чикаго.
Фостър получава първата си номинация за Оскар® на 14 г. за ролята си във филма на Мартин Скорсезе от 1976 г. „Шофьор на такси,” както печели и наградите на Асоциацията на филмовите критици и на филмовите критици от Лос Анджелис. Tя се превръща в единствената американска актриса, която получава две награди „BAFTA” в една и съща година за Най-добра поддържаща роля и Най-добър дебют за ролите й в „Шофьор на такси” и „Бъгси Малоун”. Фостър получава номинация за Оскар® и награда „SAG” за ролята си във филма от 1994 г. “Nell,” в който тя за първи път се изявява като продуцент.
Към момента Фостър снима „Nim’s Island,” в който играе заедно с Абигейл Бреслин и Жерар Бътлър. Наскоро участва и във филма на Спайк Лий „Човек отвътре” и трилъра „Летателен план”; появява се епизодично и във френско-езичния филм на Жан-Пиер Жюне „Най-дългият годеж”. Тя е участвала в над 40 филма общо, включително и в „Паник стая” на Дейвид Финчър, в „Анна и кралят” на Анди Тенънт, „Контакт” на Робърт Земекис, „Маверик” с Мел Гибсън и Джеймс Гарнър, „Съмърсби” с Ричард Гиър, „Сенки и мъгла” на Уди Алън, “Stealing Home”; “Siesta”; “Five Corners,” за които печели наградата „Независим дух”. В допълнение, многоезичната Фостър сама води диалога си на френски език в своите филми.
Фостър стартира кариерата си още на невръстните 3 г., когато се появява в незабравима ТВ реклама. Очертавайки се като едно от най-успешните деца-актьори за времето си, тя реализира своя кино-дебют в „Наполеон и Саманта” от 1972 г., последван от ролята й на Беки Тачър в мюзикъла на „Том Сойер” от 1973 г. През 1974 г. Фостър играе в хитовия филм на Мартин Скорсезе „Алис вече не живее тук”, а две години по-късно Скорсезе й дава емблематичната роля на младата проститутка Айрис в „Шофьор на такси”, който е само един от петте филма, в които младата актриса участва през 1976 г. Тя има роля в “Бъгси Малоун,” “Echoes of a Summer,” “The Little Girl Who Lives Down the Lane” и в оригиналния „Шантав петък”, който й донася първата номинация за Златен глобус®.
Зад камера Фостър реализира своя дебют като режисьор през 1991г. с одобрената от критиката драма “Little Man Tate”, в която тя също участва. През 1995 г. Фостър режисира и продуцира „Home for the Holidays” с участието на Холи Хънтър, Ан Банкрофт и Робърт Дауни Младши.
През 1992 г. Фостър основава своя собствена продуцентска компания „Egg Pictures”. Освен “Nell” и “Home for the Holidays,” компанията продуцира и лентите “Waking the Dead” и “The Dangerous Lives of Altar Boys,” в които Фостър също взима участие. През 1998 г. Фостър е изпълнителен продуцент на лентата Showtime “The Baby Dance,” която печели бленуваната награда Peabody, и получава четири номинации за награда Еми и три за Златен глобус® за Най-добър ТВ филм. Egg Pictures също така представя и награждавания френски филм „Омраза” в САЩ.
Фостър завършва с отличие университета Йеил през 1985 г. с Бакалавър по Литература.
Терънс Хауърд (Детектив Шон Мърсър) получава номинация за Оскар® за своята роля в драмата на Крег Брюър от 2005 г. „Суета и движение”, продуциран от Джон Сингълтън. Изпълнението на Хауърд на ролята на сводник, който се опитва да пробие в музикалния бизнес като рапър, също му носи Златен глобус®, награда на Асоциацията на филмовите критици и номинации за наградите „Независим дух” и „Имидж”. В допълнение, той печели наградата на филмовите критици за заглавната песен на филма, а песента „It’s Hard Out Here for a Pimp”, която Хауърд изпълнява във филма, печели Оскар® за Най-добра песен.
Също така през 2005 г. Хауърд участва в спечелилата Оскар® лента на Пол Хагис „Сблъсъци”, за която той печели награда „Имидж” и още една номинация за награда на Асоциацията на филмовите критици. В допълнение, Хауърд получава двойна номинация за наградата SAG (Американската гилдия на екранните актьорите) в категорията за Изключителен подбор на актьорски екип във филм като част от екипа на „Сблъсъци” и „Суета и движение.” Организацията „ National Board of Review” също го отличава с наградата за Най-добър пробив за работата му в тези филми както и за филма на Джим Шеридан „Богат или мъртъв.” Хауърд също така печели наградата за „Ново поколение” от Лосанджелиската асоциация на филмовите критици, както и награди за Най-добър пробив от асоциациите на филмовите критици във Флорида и Уошингтън (град), и наградата за Изгряваща звезда на Международния фестивал в Палм Спрингс през 2006 г.
Хауърд има роли в „Pride”, на който той също е изпълнителен продуцент, и в “Ритъм и трус.” Той взима участие и в поредица от предстоящи филми, включително “August Rush,” с Робин Уилямс, Фреди Хаймор, Кери Ръсел и Джонатан Райс Майърс; “The Hunting Party,” с Ричард Гиър; и “Iron Man,” базирана на героя от комикса на Марвъл, в който той си партнира с Робърт Дауни Мл., Гуинет Полтроу и Джеф Бриджис под режисурата на Джон Фавро.
Любовта към актьорското майсторство се заражда по естествен начин у Хаъурд по време летата прекарани при баба му, Ню Йоркската сценичната актриса Мини Джентри. Той започва кариерата си с епизодична роля в „Шоуто на Козби”, след като на улицата го открива отговорника за кастинга.
Хауърд печели първата си награда „Имидж” и номинация за „Независим дух” за ролята си от 1999 г. във филма „Сватбата”. Други негови филми са „Агент XXL“, „Ангелски очи” на Луис Мандоки, „Войната на Харт” на Грегъри Хоблит,” „Четирима братя” на Джон Сингълтън,” и награждаваната биографична лента на Тейлър Хакфърд „Рей”, за която Хауърд си дели номинация за награда SAG с останалите актьори за Изключителен подбор на актьорски екип във филм.
Хауърд е самоук музикант, който свири на пиано и китара, а също така се изявява и като певец и текстописец.
НАВИЙН АНДРЮС (Дейвид Кърмани) към момента е в ролята на Саид Джара, бивш иракски войник, в нашумелия многократно награждаван с Еми и Златен глобус® сериал „Изгубени”. Андрюс бързо се превръща в любимец на пубиката и получава номинации за Еми и Златен глобус® за ролята си в хитовото шоу, както получава овациите на критиците и публиката за изненадващата хуманност и хумора, който внася в тази противоречива роля. Заедно с екипа на „Изгубени”, той печели награда на Гилдията на екранни актьори (SAG) за Изключително групово изпълнение на целия актьорски екип на драматичен сериал.
На големия екран Андрюс може да бъде видян в „Планета страх” на режисьора Робърт Родригес, втория 60-минутен филм от поредицата „Бибрутално”. Той си партнира и с Айшвария Рай, Миранда Ричардсън и Роби Колтрейн в британската кинолента „Provoked: A True Story”, която печели овациите на филмовия фестивал в Кан през 2006 г. В допълнение, Андрюс току-що приключва снимките във филма на ужасите „Животни”, режисьорския дебют на протежето на Робърт Родригес, Дъглас Арниокоски, в който Андрюс е в ролята на Вик – мъж, чийто животински инстинкти са по-силни от човешките.
Андрюс е от индийски произход, но е роден и израснал в Лондон и започва работа като музикант и композитор още в тийнейджърските си години. Той е приет в престижното Лондонско училище по музика и театър, и почти веднага след дипломирането му той реализира своя филмов дебют във филма на Ханиф Курейши „Лондон ме убива.” След това той използва своите музикални умения във филма „Wild West”, и печели номинация за Най-обещаващ дебют на Evening Standard Film за изпълнението си на ролята на пакистанец, който мечате за успех в центъра на кънтри музиката - Нашвил.
През 1996 г. Андрюс има поддържаща роля в спечелилата Оскар® романтична кинолента на Антъни Мингела „Английският пациент”. За изпълнението му на Лейтенант Кип Синг редом до Жулиет Бинош, Андрюс е е номиниран за Най-добра поддържаща роля на Chlotrudis и дели номинация за наградите SAG за Изключително изпълнение на актьорски екип. През същата година той участва и в „Кама сутра: история за любовта” на Мира Неър. Следват участия и в „True Love and Chaos”, „Могъщият Джо Янг,” „Drowning on Dry Land”, „Ролербол”, „Лесна свалка” и Боливудската версия на класическата история „Невести и предразсъдъци”, режисирана от Гуриндер Чада.
На телевизионния екран Андрюс се събира отново с режисьора Мира Неър за ролята си на Д-р Ейбрахам Върджйиз във филма от 1998 г. “My Own Country,” базирана на автобиографията на Върджийз. Наскоро се появява и в ролята на Менерит в библейската драма от две части „Десетте Божи заповеди”. Също така, той участва и в ТВ проекти като мини-сериала “The Buddha of Suburbia,” за койти печели награда на филмовия фестивал в Сан Ремо за Най-добър актьор.
НИКИ КАТ (Детектив Вайтал) може да бъде видян в двете части на одобрения от критиката филм на Куентин Тарантино „Бибрутално”, като се появява в сегмента на Робърт Родригес „Планета Страх” и „Разходка смърт” на Тарантино. Преди това той е работил с Родригес над криминалния трилър от 2005 г. „Син Сити”. Той също играе във филма на Оливър Стоун, посветен на 11 септември „Световният търговски център”; в независимия филм “Riding the Bullet”; „Уморените лъвове” с Робърт Дювал и Майкъл Кейн; и в хитовата комедия с Джак Блак „Рок училище”, което отбелязва четвъртия му съвместен проект с режисьора Ричард Линклейтър.
По-рано Линклейтър дава роля на Кат в хитовата комедия „Dazed and Confused”, комедийната драма „SubUrbia” и одобрената от критиците анимация „Waking Life.” Други изяви на Кат включват филмите на Стивън Содърбърг „Фронтално” и „Англичанинът”; „Опасно безсъние” на Кристофър Нолан с Ал Пачино и Робим Уилямс; и в режисьорския дебют на Кристофър Маккуери „Пътят на оръжието”; „Извънредни директиви” на Уилям Фридкин; „Брокери” с Джовани Рибизи; „Нещо истинско” с Мерил Стрийп и Рене Зелуегър; „Батман и Робин” и „Време да убиваш” на Джоуел Шумахер; “The Doom Generation”на Грег Араки; “The Babysitter”; и „Странни дни” на Катрин Бигълоу.
В допълнение, Кат играе и продуцира режисьорския дебют на Адам Голдбърг „Scotch and Milk”, който му носи бурни овации на Лосанжелиския фестивал за независими филми през 1998 г. Наскоро те отново се събират, за да работят над независимия филм на Голдбърг от 2003 г. “I Love Your Work”. Кат също така продуцира и играе в краткия филм „Mutiny”, чиято премиера се състои на фестивала за независимо кино Сънданс през 1999 г. и печели награда за Най-добър кратък филм на Чикагския международния филмов фестивал, филмовите фестивали в Сиатъл и Саутуест.
Телевизионната публика познават Кат от награждавания драматичен сериал на Дейвид Кели „Boston Public”. Той се появява и в епизоди на „Монк”, „Защитникът” и „Приятели”. Кат играе и в театъра.
МЕРИ СТИЙНБЪРГЕН (Керъл) е многократно награждавана актриса, известна ни от филмовия и телевизионния екран. В ранните години на кариерата си, тя печели Оскар® за ролята си в хитовия фил на Джонатан Дем от 1980 г. „Melvin and Howard”. Изпълнението на ролята й носи и Златен глобус®, както и награди за Най-добра поддържаща роля от различни асоциации на филмови критици, като например Ню Йоркската и Лосанжелиската, както и от Националната общност на филмовите критици.
Стийнбърген наскоро си партнира с Матю Пери в „Numb”, излиза на екран на филмовия фестивал в Кан и Трайбека през 2007 г., а в „Nobel Son” с Алан Рикман и Бил Пулман, който също е прожектиран в Трайбека. Може да бъде видяна скоро в следващия й филм „Honeydripper”, режисиран от Джон Сейлс и в драмата на Бертран Таверние „In the Electric Mist”.
Стийнбърген има многобройни роли в широк диапазон, една от които е в скорошните независими филми „Elvis and Anabelle”, “The Dead Girl” и “Marilyn Hotchkiss’ Ballroom Dancing & Charm School”; хитовата комедия на Джон Фавро „Елф” редом с Уил Феръл и Джеймс Каан; филмите на Джон Сейлс „Casa de los Babys” и „Слънчевият щат”; „Аз съм Сам” със Шон Пен; „Къщата на моя живот” на Ървин Уинклър с участието на Кевин Клайн; ”Никсън” на Оливър Стоун, с участието на Антъни Хопкинс”; “The Grass Harp”; „Филаделфия”, в който отново работи с Джонатан Дем; „Защо тъгува Гилбърт Грейп” на Лиз Хелстром с участието на Джони Деп и Леонардо ДиКаприо; „Завръщане в бъдещето: част 3” на Робърт Земекис. Също така, тя получава номинация за Златен глобус® за ролята си в „Рагтайм” на Милош Форман и за нейния филмов дебют в “Goin’ South” на Джак Никълсън.
През 2003 г. тя играе заедно със съпруга си, Тед Дансън, в телевизионната продукция “It Must Be Love.” На ТВ екран, Стийнбърген играе в два сезона на номинирания за награда Еми сериал „Джоун”.
|
