Нийл Джордан съвместно с оператора Филип Русло умело използват обектива на камерата, за да пресъздадат пред очите на зрителя тази „обръщане на перспективата”. „Цялата история се базира основно на преживяванията на главната героиня, затова искахме зрителят да я види през нейните очи и чувства”, казва режисьорът. „Беше ми много приятно да работя с Филип, изучавайки тези визуални концепции. Тъй като сме работили заедно и преди, бях сигурен, че можем да развием най-детайлните и сложни кадри, а той да ги изпипа до съвършенство”.
Използвайки камерата и различни техники за осветяване, Джордан и Русло успяват да предадат на публиката факта, че Ерика вижда нейния някога защитен свят през призмата на страха, която изкривява образите. Джордан обяснява, „Искахме да отразим едно усещане за ранна деменция, затова Филип и неговия оператор Нийл Нортън измислиха едно приспособление, което се движи на Steadicam, което нарекохме ‘клатушкаща се камера.’ Беше страхотен способ за някои кадри, в които постоянно променяхме парадигмите”.
„По същество този апарат върти камерата като ни позволява да променяме кръгозора, което оставя в нас усещането, че Ерика е в дисбаланс”, казва Русло, добавяйки, че са използвали специално осветление, за да наподобят преминаването от реалността към една почти призрачна атмосфера за някои от сцените.
Трансформацията, която Ерика претърпява, може да бъде усетена и чрез промените във външния й вид. Джоди Фостър работи с дизайнера на костюмите Катрин Мари Томас, за да изгради постепенната промяна във вида й. „Отначало тя носи пластове дрехи в светли нюанси, но с течение на времето дрехите стават все по тъмни и по-оскъдни. Те придобива суров вид и мисля, че успяхме да постигнем този важен контраст”.
Сюзан Дауни разказва, „Джоди ни води на едно пътешествие по стъпките на Ерика—от началото на филма, когато тя се чувства комфортно в обкръжението си и харесва живота си. Когато всичко се сгромолясва пред очите й, тя е принудена да измисли начин да събере парченцата от живота си, да се преобрази по някакъв начин, за да може да продължи да живее и да се чувства в безопасност”.
„Всичко се променя”, казва в повърждение Джоел Силвър, „защото веднъж след като се случва тази трагедия в живота й, тя не може да гледа на нещата по същия начин—нито на дома си, нито на работата си, нито дори на някога любимия си град. Затова тя променя същността си ...и води публиката по пътя на житейския си избор”.
Фостър споделя, „Ерика приема факта, че е била един човек, а на другата сутрин се събужда и се е превърнала в някой друг, чужд човек, някой различен от това, което някога си е мислила, че може да бъде. Може да си мислите, че бихте реагирали по различен начин…но няма как да знаете това, ако не сте били на нейно място”.
|
