Докато актьорският екип се потапя в съзнанието на своите екранни герои, Нийл Джордан се потапя в сърцето на Ню Йорк. „Тъй като съм чужденец в Ню Йорк”, признава режисьора от Дъблин, „един от основните елементи на подготовка за снимките беше да обходим всеки ъгъл от Ню Йорк, търсейки места, които не са заснемани преди и които да са подходящи за нашия сюжет. Градът притежава и живописна природа, която исках да хвана с камерата”.
Джоел Силвър потвържда, че „Нийл прекарва доста време, опознавайки града. Той гледа на него с толкова любов и възхищение, затова от съществено значение е историята да не се превърне в нещо като обвинителен акт срещу безопасността на Ню Йорк. Просто живеем във време, в което никой не се чувства в пълна безопасност и това, което се е случва във филма не е присъщо само за град от мащаба на Ню Йорк”.
Фостър, която е живяла и работила в Ню Йорк, е съгласна, че „статистически Ню Йорк е най-безопасния голям град на света”, но ако самият ти станеш жертва на престъпление, фактът че си се превърнал в статистическа аномалия не ти помага особено да преживееш тази трагедия. Ако си човекът, който е пострадал, не е толкова лесно да се оттървеш от страха, който изведнъж те е обзел – този страх няма нужда от оправдаване; все повече и повече той се вклинява в съвременната ни култура на поведение”.
Джордан допълва, че „След 11 септември, градът се е преродил; станал е по-безопасен, но остава онова усещане, че в каквато идилия да живееш, можеш да бъдеш разтърсен само в един кратък миг. И тази идея се прокрадва във филма”.
Дизайнерът на продукцията, Кристи Зей, която е родена в Ню Йорк, и Нийл Джордан обикалят целия град и неговите околности, за да намерят места, които досега не са били заснемани и това занимание се превръща в своеобразно предизвикателство за Зей, тъй като тя трябва да погледне с нови очи на града, в който е израснала.
На периферията на Central Park, те откриват място, което притежава и тона, и точното предназначение за основната сцена във филма, където Ерика и Дейвид са нападнати. „Това място, което открихме след дълго търсене, се наричаше „Портата на непознатия”; дори когато е осветено то изглежда страховито – няма как да разбереш какво се крие отвътре”, отбелязва Зей. „Ние тенденциозно избирахме места, които на пръв поглед изглеждат напълно безопасни, но в следващия момент, погледнати от различен ъгъл, се превръщат в зловещи и непознати”.
|
