Преди да започнат снимките Джоди Фостър и Терънс Хауърд проучват това, което е от съществено значение за изиграване на техните роли. Фостър прекарва известно време в местно радио в Л.А., „за да види как се прави едно шоу”, припомня си тя. „Наблюдавайки го, ми хрумна, че те не са лица, не са облечени в тела. Те са просто гласове. И тези красиви, мелодични гласове навлизат чрез слуха в съзнанието. В някаква степен, това е доста интимно преживяване, но същевременно е много лесно за тях просто да изчезнат”.
„Проучих също така и посттрамватичния синдром на стрес и в случая с Ерика, тя просто не е потърсила помощта, от която се е нуждаела”, отбелязва актрисата, разкривайки, че се е опитала да се постави на мястото на героинята си като вникне в начина й на мислене и проследява стъпките й в булквалния смивъл. „Вървях много— голяма доза ходене из целия Манхатън. Ако някога сте излизали на дълги разходки, в първите два часа и нещо си говорите с хората около вас, но с течение на времето, това се променя – на седмия час разходката се превръща в съзерцателно преживяване...равностойно на състояниете на медитация и уединение”.
За да се подготви за ролята си на детектив от Ню Йоркската полиция, Хауърд работи в тясно сътрудничество с техническия консултант по филма, Нийл Картър. След като прекарва 24 години с Ню Йоркската полиция, включително и като детектив от отдел „Убийства”, Картър наскоро преследва нова кариера в киноиндустрията като консултира заснемането на полицейската работа за това дали изглежда правдоподобно на широкия екран. Първият филм, над който работи, е „Човек отвътре” с участието на Дензел Уошингтън и Джоди Фостър.
Картър прекарва доста време с Картър и Ники Кат, която е в ролята на детектив Вайтал, партньор на Мърсър, като ги съветва как да говорят, мислят и да се държат като ветерани в работата си на детективи. Той ги придружава до полицейски станции и дори ги води на истински местопрестъпления, за да усетят от първа ръка как стават нещата.
При едно от местопрестъпленията, Хауърд си припомня нещото, което му е направило най-голямо впечатление – „рутинността”. Имаш един умрял човек, пребит до смърт и си мислиш, че би трябвало да се спреш и да кажеш една молитва. Но ченгетата са там, за да вършат едно единствено нещо : да открият извършителя. В това се състои тяхната работа, коятос е превръща е един пъзел. Те не могат да приемат нещата лично, защото ежедневено стават свидетели на такива деяния и след третата подобна гледка вече разбираш как стават малко по-безчувствени към тези неща”.
|
