Въведение
„Бяха доста щури времена, да стоиш до глезени в рибешки вътрешности, да даваш инструкции на четири езика, заобиколен от почти стотина статиста, - смее се Тиквер. – Всичко зависеше от добре планираната логистика.”
„Логистика” е вълшебната дума по време на снимачната площадка. Снимките са доста мащабни и са разпределени в периода между 12 юли и 16 октомври 2005 в Мюнхен (Bavaria Studios) и Испания. Всичко започва в края на юни с тридневно пътуване в Прованс, където са заснети няколко пейзажа, необходими за сцените с лавандуловите поля. Тиквер е отговорен за екип от 350 души и общо 5200 статисти.
„Във всеки случай, няма да видите обичайния костюмен филм - казва продуцентът Бернд Айхингер. - Филмът изглежда скъп и публиката ще види картини, които досега никога не са били преставяни по такъв начин. Тъй като това е модерен филм, актьорите трябваше да носят техните дрехи сякаш носят всекидневното си облекло. Автентичността беше важна, но имахме нужда и от модерен поход.”
Физическата работа
Тиквер дава допълнителни подробности: „От самото начало създадохме историята в краен реализъм. Искахме да направим филм с максимална притегателност; публиката трябваше да се концентрира върху историята още в началото, без да се разсейва с обстановката, колкото и да е внушителна тя.”
За целта са извършени обосновани изследвания. Двама души са главните отговорници за проучването и това са старите съратници на Тиквер – Ули Ханих и френският дизайнер Пиер-Ив Гейро. Действието се развива в Париж и Южна Франция, в първата половина на XVIII век. Създателите на филма са имали нужда да разберат повере за тази ера, каква е била социалната система, какво е било поведението на хората и в какво са вярвали. „За мен най-интересното в книгата бе, че авторът Зюскинд не разглежда живота на обществото толкова в социален план. Разбира се има описание на лъскавия и богат свят на търговеца Риши, с прекрасните дрехи и големите приеми, но този свят е предаден най-вече през погледа на Грьонуй. И книгата, и филмът са повече ангажирани с историческата реалност на живота на бедните” отчита Тиквер.
Би било напълно неуместно за този период, особено на нисшата класа, дрехите да бъдат светли и лъскави. „Заложихме голямо значение в „Парфюмът” да не бъде стерилен филм, в който амбициозните създатели на костюмите да ушият с голямо прецизност дрехи, които актьорите да облекат 5 минути преди снимите”, казва Тиквер. Дизайнерът на костюми в „Парфюмът” Пиер-Ив Гейро има известна подготовка за модата през XVIII век преди да се присъедини към екипа. „Около година преди началото на снимките прекарах 15 седмици в проучване. Погълнах огромно количество книги, есета и илюстрации. Подготвих скици за всяка отделна сцена.” Той е трябвало да се зарови в индивидуалните качества на всеки от героите. Например Грьонуй, изолиран заради лиспата на собствена миризма, изисква специфична палитра и тъкан. „Понеже искахме да покажем Грьонуй като сянка, като хамелеон, той не носи нищо бяло. И кройката на неговите предимно сини връхни дрехи трябваше да се запази през целия филм. Така той по-лесно оставаше „невидим” в мрачното пространство на обкръжаващата го среда.” За Лаура, невинната търговска дъщеря, Гейро подбира не цветни местни дрехи, които са традиционни за времето, а по-светли тонове, характерни за по-издигнатите в обществото момичета, за да може да изпъкне великолепната й червена коса.
Айхингер отговаря на най-очевидния въпрос, как с изразните средства на киното са успяли да опишат гениалното обоняние на Грьонуй. „Не може да направиш обонянието видимо във филм. Но книгата също не мирише. Дарбата на Зюскинд е в неговата способност да накара читателя чрез думите да навлезе в света на Грьонуй, който той възприема единствено чрез обонянието. Направихме същото, но с други изразни средства, композиция от звуци, музика, диалог и разбира се, визия. Например да вземем озарена от слънцето ливада през пролетта. Ако е заснета и монтирана подходящо, зрителят не само усеща внушението на атмосферата, той усеща и нейния аромат.”
Всички копчета на дрехите на висшата класа във филма е трябвало да бъдат оцветявани на ръка заради автентичността им. Приготвени са също и повече от хиляда флакона за парфюми, които също на ръка са напълнени с цветна течност – не истински парфюми, разбира се. Допълнително над 150 флакона са създадени специално за сцените в парфюмерията, наречени с романтични имена като „Амур и Психея” или „Неаполитанска нощ”. В края на лятото на 2005 г., изпълнителният продуцент на продукцията Кристин Рот, дава нареждане историческият център на Барселона Бари Готик да бъде превърнат в „най-мръсното петно от най-мръсния метрополис в Европа през XVIII век” – парижкия рибен пазар. В допълнение, екип от 350 души прекарва 29 дни в Барселона, пресъздавайки улиците и алеите на Париж, включително парфюмерийното магазинче на Пелисие, където Грьонуй за първи път усеща мириса на парфюм.
Поглеждайки назад, Тиквер не открива нищо освен обич към „мръсната работа”: „Тези щури дни бяха прекрасни, когато превърнахме Барселона от красив реставриран град в мръсен, вонящ парижки рибен пазар.” За начало 2 тона и половина риба и тон месо бяха разпръснати по площада, отделяйки миризма, която се усещаше на мили разстояние. Продукцията задръсти цялото протежение на пътя, но снимките продължиха само от 8 часа до обяд. Статистите трябваше да се справят с дрехите и грима си (перуки, развалени зъби и всичко останало) за една сутрин.
Изкуството
Дъстин Хофман и Бен Уишоу имат седмица за репетиции и ускорен курс в изкуството на парфюмерията. Сцените им са заснети в последователност, която позвява на актьорите да следват естествения процес на изграждане на образите им. Работилницата на уважавания парфюмериен майстор Балдини (Хофман) е пресъздадена в Bavaria Studios в Мюнхен, където през юли 2005 г. започват основните снимки.
Тогава Тиквер вече има в съзнанието си друг, историчски обоснован дует, създаден по времето, когато прочел книгата за първи път: „Динамиката в работилницата на Балдини има много общи черти със съревнованието межди Моцарт и Салиери. Младият Моцарт, с неговата жизнена и изящна дарба вбесява стария майстор Салиери. В „Парфюмът” също отначало старият майстор омаловажава младия чирак, но бързо открива че е открил истински гений. Този титаничен десетминутен дуел между двамата за съдаването на нов аромат има същия емоционален заряд, - продължава Тиквер. – Дъстин, който не е беше запознат с книгата, успя да изгради перфектно психологическото преобразяване, където училителят става ученик.”
Партньорът на Хофман, Бен Уишоу преживява въодушевяващи дни от съвместната им работа. „Беше невероятно как той създава толкова приятна атмосфера на снимачната площадка. Смятам, че Дъстин знае колко е важно да можеш да се наслаждаваш на работата си. Той ми даде чувството, че трябва да подхождаш към работата с несъмнена вяра и уважение, за да успееш да дадеш най-доброто от себе си.” Младият английски актьор Бен Уишоу споделя и отношението си към режисьора: „Работата с Том е чудесна. Той живее и диша чрез филмите. Досега не познавах режисьор, който толкова открито да слуша актьорите без да се преструва. Той е наистина заинтригуван от това, което искаш да му кажеш. В същото време е невероятно полезен и услужлив и винаги е отворен към идеите на останалите.” За продуцента Бернд Ейнхингер споделя: „Бях доста притеснен отначало от Бернд, защото знаех че „Парфюмът” означава много за него. Проектът е една от целите му в живота и той се е борил 20 години, за да я постигне. Изпитах морално задължение към него да не го разочаровам при никакви обстоятелства. За мой късмет нервността ми се оказа излишна, наистина го харесах. Той изцяло се стреми да направи филма възможно най-добър и аз уважавам това.”
За режисьора няма съмнение, че Бен Уишоу е най-правилният избор на актьор за главната роля: „Търсихме кандидати из целия свят, най-вече в Англия. Прослушахме над 100 млади актьори между 20 и 35 години. Толкова хора са чели книгата. Трябваше да открия актьор, който не само да ни хареса на нас, но и да осъществи представата на Грьонуй на читателите. Затова смятах, че е необходим неизвестен актьор, който да е в състояние да изнесе основната тежест на филма. Имахме късмет, че открихме Бен, който освен млад актьор е и безпорен талант,” завършва Тиквер.
|
