Най-дългото отсъствие на Финчър от екраните се прекъсва от разказ по действителен случай, които привлича вниманието му с това, че той самият е живял в районите, в които Зодиакът е убивал своите жертви по същото време. Той помни как полицейски патрул е ескортирал автобуса, с който Финчър е ходил на училище, в продължение на няколко седмици, заради заплахите на убиеца да изтреби цял автобус с малки деца. Финчър също така е привлечен от сценария, които в крайна сметка не разрешава случая, както доста често се случва в реалния живот.
Цялостното усещане на филма е доста по-различно от всички предходни филми на Финчър – историята е хроникирана, действието е много по-улегнало и не-динамично, но стилизираното съвършенство на филма и попиващата в теб атмосфера си личи във всеки един негов кадър, което го прави типичен Дейвид Финчър филм.
За да пести снимачно време, Дейвид решава всичката кръв от убийствата да бъдат добавени дигитално на пост продукцията, което добавя един особен чар на сцените. През 2007, само „Няма място за старите кучета” и „Ще се лее кръв” изпреварват „Зодиак” по присъствие в списъците на критиците за най-добър филм на годината.
|