Уайзмън решава да използва истински декори за сцените, които го позволяват. „Във филма има много компютърни ефекти, но това е наложително, защото има неща, които няма как да получиш по друг начин,“ отбелязва режисьорът. „Но стига да е постижимо, винаги предпочитам да използваме реално построени декори. Обожавам да рисувам и строя, а след това да заснема продукта на общите усилия на екипа.“
„Лен искаше всичко да бъде максимално реалистично, защото така изглежда по-добре на екрана,“ обяснява Тоби Жафе. „Според него актьорите играят по-добре, когато наистина висят от кола, а не просто от някакъв неидентифициран обект на снимачната площадка. От самото начало част от плана ни стана стремежа да построим реални макети на футуристични коли и да снимаме на истински места, а не да се затворим напълно във филмово студио.“
Уайзмън се обръща към своя колега и приятел Патрик Татополус (режисьор на Подземен свят: Възхода на върколаците), за да създаде декорите за продукцията. Татополус веднага осъзнава, че това е проект, който няма как да подмине. „Лен, разбира се, бе основната причина да участвам,“ отбелязва Татополус. „Сценарият също бе много вълнуващ. Особено ми допадна идеята за голям асансьор, който преминава през Земята – лично за мен това е доста по-оригинално от пътуване до Марс.“
Татополус се шегува, че между него и Уайзмън вече има нещо като мисловна връзка. „Работили сме по множество филми и се познаваме от дълги години, така че сме си изградили еднаква визия за начина, по който трябва да се случат нещата във филма,“ обяснява опитният дизайнер. „Едва-що съм обяснил нещо на член от екипа и Лен се появява, за да обърне внимание точно на същото нещо. Това най-ясно показва до каква степен сме свързани по отношение на мисловната нагласа за работния процес.“
„Патрик развива дадена идея и след това я прилага на практика, а аз знам, че ще се получи нещо, което харесвам,“ съгласява се Уайзмън. „Имаме си една закачка, която е проверена във времето. Декораторите му предлагат 35 различни варианта и той избира два. След това идват при мен и аз безпогрешно се спирам на същите два.“
При обновената версия на Зов за завръщане идеята е да се наблегне на факта, че действието се развива в далечното бъдеще, но в същото време светът да не бъде напълно неразпознаваем. Това е един свят, който спокойно може да си представим, че е продължение на днешната действителност. „Опитахме се да не се изсилваме прекалено,“ обяснява реквизиторът Дерик Блейк. „При много от нашите декори и различни предмети сме се опитали да намерим отправна точка в реално съществуващи обекти без да се отклоняваме прекалено от тяхната настояща визия.“
За Джесика Бийл възможността да снима сред реално съществуващи декори има огромно значение. „Когато декорът е майсторски изработен и осезаемо реален той се превръща в пълнокръвен герой от историята,“ отбелязва актрисата. „Той се превръща и в твоята лична реалност, пренасяйки те автоматично на необходимото място. Оказва огромно влияние по отношение на емоционалната и физическата нагласа.“
Татополус споделя, че е най-горд от работата си по Тунелът, – огромен асансьор, който разсича Земята, за да свърже Обединената федерация на Британия с Колонията – защото определено това е нещо невиждано досега на големия екран. „Аз лично не съм виждал подобна концепция на филмова лента. Това ми позволи да сътворя нещо оригинално. Дизайнът е базиран на Боинг 747, така че може да се окаже донякъде познат на някои от зрителите. Желанието ми е, когато гледате даден филм, да може да се почувствате близки на всеки един елемент от продукцията, а не просто да гледате движещи се картинки.“
Жафе е меко казано поразен при вида на завършената част от декора на филма. „Спомням си, че докато четях сценария, се запитах как въобще ще реализираме идеята за асансьор, който преминава през земното ядро. След включването на Лен и Патрик в проекта и вида на първите скици от тяхна страна, всичко стана значително по-осезаемо. Но едва при посещението на реално построените декори всичко наистина си дойде на мястото. Постижението е просто удивително.“
Друго голямо предизвикателство е построяването на Колонията, която е снабдена със собствен воден резервоар, който трябва да бъде внимателно конструиран.
„Мащаба на декора е като за истински град,“ казва Татополус. „Трябваше да построим декор, който позволява на режисьора да снима от различни ъгли, но в нито един момент да не си помислите, че гледате непрекъснато една и съща улица.“
„Построихме овален декор с един отворен край и го разбихме на отделни сегменти, така че всяка част представлява отделен район от града,“ продължава Уайзмън.
Фарел признава, че е изключително впечатлен от Колонията. „Това е продукт на може би най-майсторската дърводелска работа, която съм виждал на снимачна площадка,“ изразява възхищението си актьорът. „Просто е удивително. Може да се приближите колкото искате до даден елемент от декора и той ще изглежда точно толкова реален, колкото всеки друг предмет от нашето ежедневие. Определено смятам, че това съвършенство се отплаща, защото носи силен заряд, допринасящ за качеството в работата на всеки един човек, който се труди по един или друг начин над филма. Всичко изглежда много по-реалистично.“
Основна задача пред екипа е създаването на контраст между два отделни свята: стерилната Британия и значително по-мръсната Колония.
За оператора Пол Камерън това означава създаването на различна осветеност, която да бъде специфична за всеки един от двата свята. „Британия е окъпана в доста по-хладни тонове – слънцето грее, но никога твърде ярко. От своя страна Колонията е с преобладаващо червеникавокафяви или зелени окраски, а допълнително насложихме и слоеве дигитална мъгла.“
По идея на Уайзмън е привнесен още един елемент за ясно разграничаване между световете – над Колонията постоянно вали дъжд, който придава допълнителна достоверност на декорите според Патрик Татополус. В крайна сметка всеки декор си остава просто декор – художествена измислица, при която отделни материали са така боядисани, че да наподобяват бетон или метал. За да заработи измислицата понякога трябва да добавиш нещо истинско – при Колонията именно дъждът е това нещо. „Дъждът носи реализъм на този измислен свят,“ отбелязва Татополус. „Капките се стичат на пода, образуват локви, през които актьорите минават и точно в този миг вече се чувстваш като в реалния свят, а не като на изкуствено създадена снимачна площадка.“
Дори при използването на визуални ефекти – като при колите на въздушна възглавница – Уайзмън предпочита, ако е възможно, да използва комбинация между практически приложимото и виртуално създаденото. „Ние наистина сглобихме футуристичните коли за филма и ги прикрепихме към покрива на състезателни коли. Актьорите са в горните коли, а истинските шофьори са отдолу,“ обяснява Жафе. „Това ми харесва много повече от варианта, при който актьорите стоят в една черупка на фона на зелен екран. В нашата филмова среда може да усетите вибрациите от движението и да получите много по-реалистично изпълнение от актьорите, които реагират на всеки завой.“
Фарел си припомня преживяването: „Имаше две коли, които се блъскат челно, а това определено си беше притеснително,“ шегува се актьорът. „Все пак се радвам, че избрахме този начин на снимане. Голям купон падна, а и наистина успяхме да уловим неподправени реакции. Има определени нюанси на усещането за реалност, звук, светлина, които няма как да добавиш допълнително.“
Доколкото е възможно повечето актьори сами изпълняват каскадите си. „Почти всеки ден висим надолу с главата на жици, които ни притискат на всевъзможни места, докато се носим нагоре-надолу в пространството и се опитваме да стреляме с оръжието си – направо беше супер,“ казва Бийл.
Брайън Кранстън също се справя сам с голяма част от каскадите на героя си. „Сценичният бой е сходен със заучаването на даден танц,“ отбелязва актьорът. „Трябва да си добре запознат с всяка следваща стъпка, за да сработи цялото изпълнение. Мисля, че настъпих Колин по пръстите само два пъти.“
Фарел работи заедно с координатора на каскади Анди Гил (Бързи и яростни, Специален доклад) и инструктора по бойни техники Джеф Имада (Здрач: Зазоряване част 1, Хана). „От тях двамата можеш да получиш практически приложими уроци, които никога няма да научиш, ако не се занимаваш именно с подобна професия.“
Една от най-сложните за координиране сцени е първата битка между Куейд и полицията в офисите на агенцията за „Рикол“. Там Куейд за пръв път осъзнава, че може би не е човекът за когото се мисли и притежава неподозирани умения.
„Исках сцената да се развие на един дъх от гледна точка на главния герой,“ обяснява Уайзмън. „Надявам се публиката да възприеме случващото се на екрана по същия начин.“
Заснемането на толкова скоростна екшън сцена представлява предизвикателство за всички замесени. Екипът по каскади се заема със задачата да отрепетира всичко с Фарел, който ще бъде заобиколен с множество камери. Уайзмън разчита на модерна система, която обикновено се използва при снимките на преследвания с коли. За целите на продукцията и конкретната сцена са необходими цели 3 такива системи от камери, закачени на компютърно контролирани лебедки, което е безпрецедентно.
„С помощта на компютъра можахме да изчислим точката на пресичане на трите обектива във всеки един момент, така че всичко да изглежда като един непрекъснат кадър, който обхожда действието от всички страни,“ обяснява Гил.
„Имаме 9 каскадьора и Колин по средата. Всеки трябва да извърши движението си в точно определения момент или цялата сцена няма да се получи,“ допълва изпълнителният продуцент Рик Кидни. „Всички репетираха около месец.“
|
