Жената вчерно е мрачна история за загуба, отмъщение и скръб по едноименния роман на Сузан Хил. Известната сценаристка Джейн Голдман пресъздава историята за съвременната публикана голям екран. Режисьор на филма е Джеймс Уоткинс, участват Даниел Радклиф, Киърън Хайндс, Джанет Mактиър и Лиз Уайт.
Когато през 1982 г. писателката Сузан Хил публикува романа сиЖената в черно, тя никога не си е представяла, че той ще има живот и в други медии. „Когато пиша, аз го правя заради самата книга, а не заради това, какво би могло да се направи с историята след това. В последствие други хора се заемат с тази задача."
Хил е свикнала творбите й да бъдат адаптирани, най-вече Жената в черно, която е превърната в телевизионен филм, радио сериал, пиеса, а сега и игрален филм. „Важното е, че книгата е все още там, - казва тя. – Другото е изкуството на адаптацията, което аз не бих могла да направя. Впиесата, а сега и във филма, хоратавзимат моята книга и я интерпретират в нова формакато оставатверни на духа й."
Това е първият път, когато роман на Хил (почти тридесет годинислед публикуването му) е адаптиран за голям екран. Историята привлича вниманието на продуцента от Talisman Ричард Джаксън през далечната 1997г. След успеха на продукцията на TalismanРоб Рой, агентът на Хил се обръща към Джексън, за да проучи възможността за превръщането на Жената в черновигрален филм. „Оказа се, че това е изненадващо труднаадаптиранеистория, -споделя той. - През годинитенаправихме няколко опита с различни сценаристи, но никога не бях напълно удовлетворен от получените резултати."
Първоначалният тласък, който вдъхва живот на тази продукция,идва от срещата с продуцента и главен изпълнителен директор на Hammer, Саймън Оукс, който по това време се опитва повторно да стартирамарката Hammer. „Ако трябва да бъда напълно честен, бях изключително предпазливв действията и избора си по онова време. Исках да съм сигурен в резултата, защото през годините имаше и други опити за съживяване на Hammer.- разкрива Джаксън. – Но Саймън ми показа недвусмислено, че имат сериозни намерения и амбиции. Каза ми, че този филм ще бъде обърнат към съвременната публика,модерен като изпълнение, но едновременно с това ще отдава почит към разказвателния стил на Сузан.”
„Саймън от самото начало ясно заяви, че компаниятаHammer ще се фокусира върху интелигентни филми на ужасите, - продължава Джаксън. – И знаех Сузан би погледнала благосклонно на такъв проект."
Саймън Оукс насочва вниманието си къмЖената в черно, която е начело в списъка му с предложения оттози жанр. „Едно от нещата, за които говорихме, когато заедно се заловихме с възстановяването на Hammer, че хоръра вече има много различни жанрове и поджанрове, но през последните години тенденцията е ужасът да се изчислява с боря трупове, - обяснява той . - Ние искахме да обърнем внимание на различен вид страх. В Жената в черно разпознахме една чудесна възможност да комбинираме в игрален филм призрачнатаготик история на Сузан Хил с модерна чувствителност."
Продукцията търси сценарист, който да можеда преодолеевсички пречки, които са възниквалипрез годините при опитите за адаптирането на романа. „Джейн Голдман ечовекът, с който искахме да работим от самото начало, - казва Джаксън. –Тя също бе много ентусиазирана и знаехме, че е в състояние успешно да разкаже тази история в игрален филм."
Оукс казва: „Бях чел за Джейн и познавах работата й. Разбрах, че тя е подходящият човек за тази задача. Нейният сценарий успя да направи така, че всичко да си дойде на мястото. Режисьорът Джеймс Уоткинсведнага го хареса. Даниел Радклиф го прочете след последния ден от снимките на Хари Потър и също му допадна. Джейн изигра огромна роля в избора на правилните хора за тази продукция."
Сузан Хил казва, че била развълнувана от резултата. „Когато Джейн миизпрати сценария, от мен се очакваше да го погледна и да започна: „Да, добре е, но ..., -припомня си тя. - Но когато го прочетох си помислих, че в действителност това естрахотен сценарий. Според мен Джейн се е тревожеше, че може да се обидя от някоипроменив историята.Това, което би ме притеснило е,ако тя бе придала на историята комедиен отенък, а тя не беше. Справила се е чудесно, тя е изключително опитна и успя да направи сценария по свой начин, оставяйки и моя отпечатък върху него.“
По време на работата си с текста,Голдман се опасявала дали ще намери точният баланс в тона. „Много е трудно да пишеш адаптация, - казва тя. - Това е един прекрасен роман, който има и брилянтна театрална адаптация. За мен историята бе чиста и много икономичноразказана, затова реших, че има нужда от допълнителни слоеве, за да се превърне във филм за големия екран."
И продължава: „За мен бе голяма отговорност да преставя Жената в чернопред кинопубликата. Опитахсе по някакъв начинда направя на кинематографичен език това, което Стивън Малатрате направилза театралната сцена."
В същото време режисьорът Джеймс Уоткинс (Eden Lake) прочита в пресата, че Джейн Голдман пише сценария и моли агента си да разпита за проекта. „Вече бях работил върху една призрачна история, но тя не се получи както желаех, - обяснява Уоткинс. - Когато прочетох сценария на Джейн, разбрах, че тя казва всичко онова, което исках да постигна с предишния проект. Бе едновременно страшен, но притежаваше много емоционални елементи. Това наистина ме развълнува и бях убеден, че искам да го направя."
"Джеймс е много, много интелигентен, - казва Саймън Оукс. - Той е страхотен режисьор, който знае как да разкаже една история и как да представи страшните и плашещи моменти в нея."
„Уоткинс винаги действаше успокояващона снимачната площадка, - завява актриса Лиз Уайт, която влиза в ролята на призрачната Жена в черно. – За първи път го срещнах на прослушванетооколо два месеца преди снимките и още тогава Джеймс ми направи впечатление на много благороден и щедър човек. Чувствах се уютно по време нацелия снимачен процес на Жената в черно."
Джейн Голдман започва да шлифовасценария заедно с Уоткинс и според нея благодарение на сътрудничеството им са успели да представят духа на романа на Сузан Хил. „В предишните варианти на сценария имаше няколко ретроспекции, свързани с образа на Жената, - разкрива тя, - Нов последствие решихме филмът да бъде непрестаненпроцес на търсене на миналото. Затова ги махнахме, все пак това не е някаква американски предисториякак Жената в черно се превръща в Жената в черно. Това не е Фреди Крюгер! Идеята е през погледа на Артър постепеннода разкрият на ужасяващите тайни от миналото.“
За продуцента Ричард Джаксън най-важното езрителите, които се интересуват от този жанр, да се имат възможност да се насладят на Жената в черно. „Мисля, че хората, които са фенове на такъв тип хорор филми ще изберат Жената в черно и ще оценят колко добре направен той. - казва той. - А участието на Даниел Радклиф в главната роля ще насърчи и по-широка част от аудиторияда си купят билети, да дойдат и да се гледат филма."
Кастингът на Артър
За главната роля на Артър Кипс режисьорът Джеймс Уоткинс търси талантливмлад актьор, който успешно да изрази правилна комбинация от тъга и уязвимост на екрана.
Очевидният избор за Уоткинс е Даниел Радклиф, който е известен най-вече с ролята си на в хитовата поредица Хари Потър. „Срещнах се с Дан и дълго разговаряхме. Оказа се, че и двамата имаме еднакво виждане за персонажа.“ –спомня си той.
„Сякаш планетитесе бяха наредили по най-правилния начин, така че сценария да попадне уДаниел, - казва продуцентът Ричард Джаксън. - Той го прочетете в самолета по време на полета сидо САЩ, и щом слезе на летището се обади на агентите си и потвърди, че иска да участва."
От своя страна, Радклиф признава,че изпитва необходимост да избяга от сянката на момчето магьосник, което го направи световноизвестен. "Аз съм много, много горд от ролята си на Потър, - заявява Радклиф. - Но сега трябва да докажа на хората, че се отнасям сериозно към актьорската професия и начинът да постигна това е като започна да подбирам нови предизвикателства и интересни роли."
Сценарият на Голдман и срещата с Уоткинс са достатъчни, за да убедят младия актьор, че Артър Кипс ще бъде точното предизвикателство. „Артър е сложен персонаж, но у него има и известна доза спокойствиве, - споделяРадклиф.–Щастлив съм, че на мен се падна честта да изиграя този герой."
За младия актьор също така е привлекателна и възможността да участва във викторианска призрачна история. „Когато за пръв път срещнах Джеймс, той ми спомена един цитат на Кубрик, че всички филми със свръхестествен елемент дават някакво утешение на зрителите, тъй като предполагат съществуването на живот след смъртта, - обяснява той. – Иетоизведнъж този човек, който е загубил съпругата си, отива в занемарена стара къща и започва да вижда призрака на мъртва жена. Причината да остане там и да се опита да разбули мистерията се крие в скритому желаниеда получинякакъв вид гаранция, че жена му се намира на едно по-добро място. "
Според режисьора Джеймс Уоткинс, Даниел Радклиф успешно влага необходиата доза зрялост в образа на Артър Кипс и го пресъздаваточно както режисьорът си представя главния персонаж. „Дан е изключително отдаден на професията си, - заявява Уоткинс. - Той ми се доверинапълно и прие предизвателствата, които му поставях по отношение на актьорската му игра и ролята. Сигурен съм, че по този начин, чрез различнитеситуации, съм успял да му помогна да експлоатира разнообразни аспекти за себе си като актьор и човек."
Уоткинс също така смята, че публиката ще бъде изненадана от трансформациятана Радклиф за тази роля. „Според мен тук Дан се изявява за първи път като възрастен актьор, - казва той. - Мисля, че на повечето хората ще им спре дъха, когато преоткрият новия Даниел Радклиф".
„Не мисля, че съм виждала някой да бъде толкова отдаден на работата си, - казва Джейн Голдман за Радклиф. - Впо-ранен етап на продукцията се срещнахме няколко пъти, за да обсъдим персонажа му и той бе готов да вложи у неговсичко, на което и способен.Той е безспорно много талантлив и е истински професоналист."
Сузан Хил е силно развълнувана, когаточува, че Радклиф е избран за ролята. „Никога не съм чела книгите за Хари Потър, нито съм гледала филмите, но естествено знаех кой е Даниел.- казва тя. - И в момента, в който се срещнах с него, разбрах, че той е правилният избор."
Хил смята, че публиката ще бъде изненадан от зрелостта, която той показва в ролята на младият адвокат и баща Артър Кипс. „Наистинане смятам, че бихме могли да са намерили някой по-добър за тази роля. Ведно интервю Даниел заяви, че Жената в черно не е просто един призрачен ужас. Това е филм за скръб, тежка загуба и това, което се случва на хората в такава ситуация. И е прав – в историята има много сериозен елемент и той съумя да го улови и да го разбере."
Радклиф описва Артър Кипс като човек „толкова съсипан и разрушен от смъртта на съпругата си, че през последните четири годиниза него сякаш е почти невъзможно да живее в човешкия свят.Артър не е в състояние да общува вече с хора, най-вече със сина си. Той го обича, но не може да бъде до него, когатому е най-нужен. Той не може да му даде щастливо детство, защото у самият него няма никакъв запас от щастие, което да сподели."
Радклиф посочва първата поява на Кипс в сценария на Джейн Голдман като особено показателна за психическото му състояние:„Когато за първи път се срещаме с него, той наистина е на ръба и държи допрян смъртоносен бръснач до гърлото си. Оказва се че се бръсне, но винаги съм си мислил, че в този момент той определено стои там и планирада се самоубие. "
Особено предизвикателство за Радклиф да играе Артър се крие в специфичното спокойствие, което лъха от героя. „Има моменти, когато не сте сигурни какво си мисли той, - казва той. – Предполагате, че мислите му вероятно не са щастливи, но не сте сигурни защо или какво точнопреживява в определени моменти. Смятам, че е понякога има нужда да се остави повече загадъчност и пространство около героя, за да могат зрителите по свой начин да съпреживеят всяка негова емоция."
„Той наистина са слива с ролята, - казва Джеймс Уоткинс за отдадеността на Радклиф към героя си. – Към края на снимките вече нямаше нужда от моите режисьорски напътствия. Той беше разбрал кой е Артър и наистина заживяв неговата кожа."
Уоткинс е наясно, че да се прехласваш по качествата на главния актьор е част от задълженията на единрежисьор, но в този случай подчертава, че застава зад всяка една своя дума:„За мен бе абсолютно удоволствие да работя с Дан, - заявява Уоткинс. - Знам, че хората винаги казват това клише, и понякога зад него крият всевъзможни лъжи, но в този случай това е вярно на 100%!"
Радклиф казва, че главният актьорноси отговорносттада направи щастливи присъстващите на снимачната площадка. „Виждал съм случаи, когато актьорите играят, но са са нещастни,а това усещане се предава на околните. - доверява той. - А аз обичам да съм на снимачната площадка, обичам това, което правя си и мисля, че тази моя позитивност работи в полза на целия екип и снимачния процес."
Пресъздаването на един призрачен свят
Към актьорския състав на филма,освен Радклиф,се присъединяват Киаран Хиндс, Джанет McTeer и Шон Дуликато жители на страховитото селце Крайтин Гифорд. „С кастинг-режисьора Карън Линдзи-Стюарт решихме селяните да бъдат истински, пълнокръвни герои и да сачаст от историята, - разкрива Джеймс Уоткинс. - Исках да се почувстваболката от загубата на тези хора и страхът, койтопредопределя тяхното поведение. "
Също така е важновсеки един от героите има своя собственпът на развитие, по който да поеме. Уоткинс продължава: „Чрез кастига с Джейн се опитахме да развием тези роли в дълбочнина, защото искахмевсеки герой да има своя малка история, която да разкаже."
Миша Хандли, кръщелник в реалния живот Даниел Радклиф, играе ролята на младия син на Артър Кипс- Джоузеф. „По време на прослушването видяхме много малки деца за ролята на сина на Артър, но Дан и Миша просто притежават някаква особена връзка по между си и мисля, че това се усеща много силно във филма, - споделя Уоткинс. - Миша е един от най-естествените млади актьори, които някога съм виждал."
Една от ключовите промени, направени във филма,е по-ранното въвеждане образа на сина на Кипс. Според романа Джоузеф все още не е роден, когато Кипс заминава за Крайтин Гифорд. В сценарияна Голдман началната сценапоказва вътрешната борба на Кипс от раздялата му с неговия син. Това добавядопълнителна доза страх и притеснение, когато младият адвокат научава тайните на това отдалечено и мрачно село.
„Исках да проследим тази нишка през целия филм, - обяснява Кевин Уоткинс. - Това е от основно значение за мотивите на действията на Артър, както и загубата на съпругата му. Исках да се покаже същността и последствията от неговата загуба, а не само представата за нея".
„Романът въздейства много силно, защото е в стила на класическа викторианскапризрачна история. Тук не си задавате въпросите, които обикновено възникват докато гледате други филми, - обяснява Джейн Голдман. - Например "Защо не Артър веднага не напусне селото?“ Има някои определени кинематични практики, които мисля, че използвахме точно на място. Важно беше да отговорим на въпросите какво мотивира и движи този герой и защо за него е важно да остане в селото, докато разбере какво се случва."
Макар романът на Сузан Хил - и адаптацията на Джейн Голдман – да разказва историята на Жената в черно в традицията на викторианскитепризрачни истории, Голдман проучва и някои други нетипични кино източници.
„Историята е много страховита и едновременно с това изпълнена с емоционална дълбочина, - разкрива тя. - За адаптацията,аз се обърнах към някои от най-добрите примери на J-хоръра през последните години като „Предизвестена смърт“ и „Гняв“. В Япония има огромен интерес към викторианската култура и по правило този жанр залага на ужаса и стряскането, но разглеждането на емоционални теми не е сред силните му страни. А според мен двете неща не трябва да са взаимно изключващи се."
Зловещото имение Ийл Марш, в което отсяда Артър, е в страни от селото и по време на прилив водата го откъсва изцяло от Крайтин Гифорд. Уоткинс не иска да използва изтърканите стереотипи за призрачни къщипо отношение на външния му изглед. „Исках фасадата да вдъхва усещане за западналост и разруха, но без да е поредното познато до болка клише",- казва той.
Художникът на продукцията Кейв Куин използва богата палитра от цветове и тоналности,за да постигне търсения визуален ефект. „Филмът е с много богат колорит , - продължава Уоткинс. – Иманаситени, интензивни цветове, които внушават упадък и смърт: лилаво,черно, пурпурно... Исках да изпъкне усещането за загубената красота на къщата, и в същото времепукнатините и тъмните кътчетада подсказват, че тя е обитавана от духове."
Куин обяснява, че проектирането на къщата започва с определяне на локацията за снимки. „Специално наехме човек, който да търси най-подходящото място за снимките и самата къща, - казва тя. – Трябваше ни място схарактер, което само като погледна и да си кажа: „Това е!“. Къщата, на която се спряхме,сякаш имаше очи - това бе е една сграда от епохата на крал Джеймс I с фронтонотпред, който й придаваневероятно зъл изглед."
Намирането на реално място за снимките в странното село Крайтин Гифорд се оказва още по-трудна задача. „През 21 век очевидно е изключително трудно да се намери местенце, което да не е белязано от забързаното ни ежедневие, където няма поток от автомобили, пътни знаци и нови сгради. - обяснява Куин. – Опитахме се да намерим някое недокоснато от времето село, и се натъкнахме на Халтън Гил, е точно в центъра на Йоркшир Дейлс. Там всички къщи са с оригиналната си визия, както са построени преди 400 години. Това бе мястото за нашата снимачна площадка на Жената в черно."
.Жената в черно оживява
Актрисата Лиз Уайт смята, че костюмът и грима много са й помогнали да навлезе в образа на Жената в черно. „След като ме подготвиха за снимки, започнах да се чувствам като откъсната от света и всички наоколо, - разкрива тя. - Не можех да гледам хората директно, а и те не ме гледаха в очите. Но използвах въображението си и всичко бе въпрос на вътрешно усещане. Като актриса за мен това беше голямо предизвкателство и ми донесе много нови усещания."
Дизайнерката на костюмите Кейт Мадън прекарва дълго време в проучване на викториански траурни рокли, за да намери подходящата за Жената в черно. „За съвременните хоратоа е чуждо и непонятно, но през викторианската епоха,ако една жена загубисъпруга си или сина си, тя изразява мъката си чрез роклите, които носи. Исках Жената в черно да изглежда като булка на скръбта и да е силно забулена. Но се оказа, че по онова време са използвали креп, който е стои плосък и безжизнен. Не ни хареса как изглежда пред камерата, така че решихме да сменим плата и новият воал й придаде нужната форма и силует.“
И добавя: „Един от ключовите моментипри дизайна на костюмите за Жената в черно беше, че исках да се виждавъзможно най-малко плът. Не исках да се показват китките между ръкава иръкавиците, тила и така нататък.Акцентът трябваше да е е върху лицето й."
Особено важна подробност от костюма е черният воал, който пада върху лицето йсякаш образува пукнатини в кожата й. Мадън твърди, че този ефект се е получил като следствие от случаен експеримент. „Още не бях сигурнакаква част исках да се разкрива от лицето й.- казва тя. –Бях се заиграла с плата, исках да я маскирам, като прикрия лицето, но щом поставихвоала и го завързах,се получиха тези гънки. В комбинация с грима на Джеръми, ефектът бе много по-силен, отколкото очаквахме.“
Джереми Уудхед е дизайнер на прическата и грима, чиято задача е да направи Жената в черно сложен, мрачен и плашещ персонаж . Той определя работата си като „много забавна. Тук няма и капка от суетата, която цари в другите продукции. Задачата ми не е да разкрасявам, а изцяло да създам от начало външността на героинята. В този случай именно гримъте най-важният елемент за определяне й."
Той обяснява своята философия за създаването на страховити и бледи създания. „Очевидно е че тя призрак, но ние искахме да избегнем целия набор от клишетата във външния вид на такива персонажи. Направихме нейната кожа изсъхнала и вехнеща все повече с течение на времето,сякаш се добавя все повече скръбкъм лицето и. Важно бе тя да не е чудовище, а просто жена, която някога е била красива, но е била дълбоко наранена от съдбата и сега е изключително тъжна."
Трансформацията на Уайт в Женатав черно е процес, който отнема доста време: „Обикновено съм готова с грима за около 2-3 часа, - казва тя. –Необходими са два часа да се положат три основни слоя от различно лепиловърху лицето ми. После следват костюма и прическата."
„Исках да се получи изтънчена призрачна история, която да внушава чувство на страх и бавно нарастващо усещане за опасност, - обяснява Уоткинс. – Не търсех просто ефекта на стряскането чрез картина и звук. Дапогледнетекъм прозореца и се чудите: има ли нещо там? След което зървате силуета само за секунда и не сте сигурни дали наистина е там или е плод на фантазиите. За мен това е много по-плашещо, всеки зрител подсъзнателно сам да засилва усещането си за страх и ужас."
|
