Номинираният за Оскар и Златен глобус сценарист-режисьор Джордж Клуни събира водещите актьори в Холивуд, за да ни предложат заедно един изключително вълнуващ трилър. Преди началото на снимачния процес актьорският състав има общо 13 номинации за Оскар, 3 награди от Академията, 23 номинации за Златен глобус и съответно 6 отличия от асоциацията на чуждестранните медии в САЩ. Понастоящем „Маската на властта“ вече може да се похвали с 4 номинации за Златен глобус – за Най-добър филм, Най-добър режисьор (Джордж Клуни), Най-добър актьор (Райън Гослинг) и Най-добър адаптиран сценарий. Със сигурност филмът няма да бъде пренебрегнат и при номинациите за най-престижните филмови награди Оскар, а признанията в сезона на бляскавите церемонии тепърва предстоят за високооценения и от публика, и от критика, политически трилър на годината.
Острият и духовит диалог на фона на спектакъла, който предлага съвременният свят на власт и политика, правят от филма един увлекателен разказ за секс, амбиции, лоялност, предателство и отмъщение. Действието проследява дните на млад говорител, който става жертва на задкулисни интриги, манипулация от по-опитни колеги и прелъстяване от млада стажантка.
Джордж Клуни влиза в ролята на губернатор Морис, кандидат в първичните избори на Демократическата партия за номинация за президентския пост на САЩ. Райън Гослинг („Drive:Животнаскорост”, „Оглупели от любов“) е в ролята на неговия говорител, а Филип Сиймор Хофман („Кешбол“)е мениджър на кампанията. Пол Джамати („Двуличие“, „Отбивки“) влиза в ролята на конкурентен мениджър, докато Мариса Томей („Братовчед ми Вини“, „Кечистът“) играе репортер от Ню Йорк Таймс. Ивън Рейчъл Ууд („Каквото дойде“) е стажантка в щаба на губернатор Морис, Джефри Райт („Казино роял“,“Спектър на утехата“) е в образа на ключов сенатор, а Макс Мингеля („Социалната мрежа“) е Бен Харпър – доброволец в кампанията на Морис.
ЗА ФИЛМА
„Нашият филм е политически трилър, а не просто филм за политиката,“ обяснява Джордж Клуни, който е режисьор, продуцент, ко-сценарист и една от звездите в „Маската на властта“. Тъй като историята се фокусира повече върху самия политически процес, отколкото върху конкретна платформа, Клуни е убеден, че филмът ще се хареса на хора с разнообразна партийна принадлежност. „Предполагам, че ако сте демократ, ще ви допадне най-много началото на филма, а ако сте републиканец – финалът. Идеята е да се върви по тънка граница, която ангажира вниманието на всички. Ако трябва да го наречем политически филм, то това е политически филм без определена програма, защото за нас бе далеч по-важно да използваме политиката най-вече като фон за развитие на героите; фон, на който да проследим промените в мотивацията на главния ни герой – идеалистичния автор на речи Стивън Майерс, който е част от щаба на губернатор Морис,“ продължава Клуни.
В „Маската на властта“ идеализма и вярата на Майерс в един-единствен човек са разклатени от реалността на задкулисни договорки и манипулативни прояви на власт. Зараждането на идеята за филма може да бъде проследено до лятото на 2004 година. Младият Бо Уилимън тъкмо е приключил работата си към щаба на Хауърд Дийн, който се надява, че може да спечели номинация за президентските избори. Уилимън използва натрупания опит, за да напише пиеса, която разказва история за интриги и предателство по време на една кандидат-президентска кампания.
„Работил съм по много политически кампании и пиесата се оформи именно от натрупания опит в света на политиката,“ споделя Уилимън. „Образите са художествен сбор на стотиците хора, с които съм се сблъсквал по време на кампаниите. Всичко останало в пиесата, а и впоследствие отразено във филма – нарушаване на закона, манипулиране на демократичния процес, задкулисни договорки, демонстриране на власт – е абсолютно вярно. Плашещо е докъде са готови да стигнат политиците, за да докопат най-престижния пост в страната. Ако играеш по правилата, то няма начин да те изберат за президент.“
Премиерата на пиесата е в Ню Йорк през 2008, а през 2009 тя започва да се играе и в Лос Анджелис. В крайна сметка попада в ръцете на служител в Smokehouse Pictures – съвместната продуцентска къща на Джордж Клуни и Грант Хеслов. Двамата дългогодишни приятели вече са работили заедно по номинирания за Оскар „Лека нощ и късмет“, а също и по „Момичето на отбора“, „Мъжете, които се взират в кози“ и „Американецът“.
Пренасянето на пиесата от сцената на големия екран изисква няколко промени, като може би най-важната е, че образът на губернатор Морис става пълнокръвен герой, докато в театралната постановка той въобще не се появява. „За да разкажем една наистина увлекателна история решихме, че ни е необходим видим кандидат, в който не само Стивън, но и всички останали искрено вярват, така че впоследствие да може да го извадим на светло и да покажем истинската му същност. В началото той изглежда невинен и почтен, но в крайна сметка разбираме, че е най-малко честен от всички замесени герои,“ обяснява Джордж Клуни.
След като сценарият е готов, Клуни и Хеслов планират да започнат снимки през 2008. Тогава обаче в тон с тематиката на филма се намесва истинската политика. „Бяхме работили около година и половина по сценария към 2008 година,“ споделя Клуни. „В този момент Обама спечели изборите и всички бяха преизпълнени с надежда и се чувстваха щастливи. Времето не беше подходящо да създадем толкова циничен филм, тъй като всички бяха твърде оптимистично настроени. Една година по-късно всички отново станаха цинични и ние решихме, че е време отново да се захванем с проекта.“
„Материалът беше страхотен,“ казва продуцентът Брайън Оливър. „Имаме страхотен диалог и истински напрегнати моменти. Това е разказ за морала и действията, които хората са готови да извършат, за да постигнат желаното от тях, а също и на каква цена.“
„Изключително уважавам Джордж, Грант и актьорите,“ продължава продуцентът. „Джордж познава света на политиката. Той се е доказал като феноменален сценарист и режисьор. Перфектната комбинация е именно той да създаде този увлекателен трилър, чието действие се развива в света, с който той е така добре запознат.“
ПОДБОР НА АКТЬОРИТЕ
Подбора на актьорите се оказва изключително лесен, защото Джордж Клуни и Грант Хеслов отдавна са си изградили страхотна репутация и всеки иска да работи с тях. „Като продуцент е сбъдната мечта да работиш с Джордж в ролята му на режисьор, защото иначе никога не би могъл да събереш такива големи актьори на едно място,“ споделя Брайън Оливър. „Джордж и Грант решават кои актьори искат в съответните роли и отиват, за да получат подписа им. Нямаше и един, който да са поискали, а той да им е отказал.“
„Реакциите на всички актьори имаха голямо значение за нас,“ споделя Клуни. „Това означаваше, че те вярват в качествата на сценария. Качеството на замесения актьорски състав само по себе си ни задължи двамата с Грант да направим един много добър филм.“
Номинираният за Оскар Райън Гослинг е избран за ролята на Стивън Майерс – пресаташе на губернатор Морис. Гослинг признава, че е бил привлечен към проекта не само от силната история и пълнокръвния образ на неговия герой, но и от възможността да работи с Джордж Клуни. „Действията на нашите герои са провокирани от вярата им в сенатор Морис и неговата кампания,“ обяснява Гослинг. „А всички ние, актьорите, участваме в този проект, защото вярваме в Джордж и неговата кампания, която е именно този филм.“
Клуни напълно осъзнава отговорността, която пада върху раменете на Гослинг, който се наема с една изключително изискваща роля, която е от ключово значение за успеха на филма. „Филмът всъщност е изцяло изграден около героя на Райън, тъй като той е във всяка една сцена,“ казва Клуни. „В началото на разказа той е най-добрият в своята сфера и всеки иска да го има в своя лагер. Към края на филма той е дори още по-добър, но цената която трябва да заплати е собствената му душа.“
„Това е истинско предизвикателство за един наистина голям актьор,“ продължава режисьорът. „Райън е чудесен актьор и ролята му пасва идеално.“
Гослинг признава, че е бил привлечен към този „политически филм, който не е строго политически що се отнася до посланието си. Не е нужно да знаете много или да разбирате политиката, за да проследите нишката на отделните герои и да бъдете запленени от историята. В същото време филмът ни показва случващото се зад кулисите на една кампания – нещо, до което едва ли може да се докоснете всеки ден.“
Героят на Гослинг, Стивън, очевидно вече е бил част от мръсни игрички в миналото, но работата му за Морис е напълно ново преживяване. „Той е качил губернатора на идеалистичен пиедестал, защото Морис се представя за абсолютния пуритан в света на политиката,“ обяснява актьорът. „Като кандидат той не проявява интерес в играенето на номерца на противника и очернянето на името му.“
Гослинг вярва, че мотивите на героя му – ако не и средствата – също са достатъчно чисти. „Моят герой наистина иска да промени нещо в собствената си страна и в света, и вярва, че кандидатът за когото работи може да донесе тази промяна,“ споделя Гослинг. „Но ако кандидатът му не спечели, то желаният ефект също няма да може да бъде постигнат.“
Към края на филма „Стивън прави вътрешни компромиси, които създават среда, в която душата му вече не може да съществува. Той чисто и просто не е същият човек на финала на историята.“
Филип Сиймор Хофман се присъединява в ролята на Пол Зара – мениджър на кампанията на губернатор Морис. Актьорът е впечатлен от сценария, който по неговите думи е добро изследване на човешкото поведение не само под натиска на политическата машина, но и спрямо начина на живот в САЩ.
„Не мисля, че Пол е лош човек,“ обяснява Хофман. „Мисля, че той се превръща в лош човек, когато го настъпиш по определен начин. Лоялността е първостепенна за него. Тя е единственият барометър, чрез който да оцелееш в този суров бизнес. Важно е да има хора, към които да си лоялен независимо от обстоятелствата. Пол твърдо вярва в тази максима.“
Най-голямото предизвикателство за Хофман е да влезе в образа на човек, чиято работа не би се наел да изпълнява при каквито и да било обстоятелства. „Да бъдеш постоянно в центъра на медийното око и да надзираваш президентска кампания – нещо толкова голямо и важно – е задача, която изисква определена умствена нагласа, определена доза увереност. Аз предпочитам да стоя на заден план.“
Пол Джамати е избран в ролята на Том Дъфи – мениджър на конкурентна кампания. „Веднага щом прочетох сценария си дадох сметка колко добре е написан. Ритъмът на действието и езикът са толкова специфични. На момента разбираш колко забавно ще е да участваш в такъв проект,“ обяснява актьорът. „Това е от този тип продукции, в които просто не трябва да се бъркаш на сценария. Всяка роля е чудесно написана.“
Конкретно за ролята на Дъфи Джамати споменава: „Това е чудесна роля, влюбих се в героя. По един забавен начин Дъфи не се стреми да прикрие факта, че е един манипулативен и двуличен негодник. Той няма нужда да се прави на такъв, какъвто не е.“
Макар, че Джамати работи само 5 дена по проекта актьорът споделя, че „част от удоволствието, което носи сценарият, е наличието на пъстрота и яркост във всички сцени с участието на моя персонаж. Когато той е в кадър, всичко става много силно и запомнящо се. Падна ми се една чудесна актьорска задача.“
Според Джамати подмолните тактики на Дъфи са просто резултат от политическата битка, която трябва да води. „Никой в този филм не е абсолютно чист,“ продължава с обяснението си. „Всички тези мъже са изключително умни, чаровни и харизматични. Те трябва да умеят много добре да манипулират хората около тях.“
Атмосферата на оспорваните първични избори в Охайо вдига залозите и подклажда допълнително конкуренцията между ключовите играчи в двата лагера. „Стига се до момента, в който Дъфи, Пол и Стивън трябва да действат изключително мръснишки един с друг, защото надпреварата е твърде оспорвана и победата може да отиде в едната или другата посока във всеки един миг. Нещата наистина загрубяват,“ обяснява Джамати.
Мариса Томей е в образа на Айда Хоровиц – пламенна репортерка от Ню Йорк Таймс, която отразява първичните избори. Носителката на Оскар веднага откликва на сценария.
„Толкова много пластове на историята и развитие на героите комбинирани с интриги и сюжет, който се развива страшно бързо,“ казва Мариса за филма. „Използването на езика е твърде изчистено, а филмът има свой собствен отличителен ритъм. Трябва да си наясно с идеите за героя си и начинът, по който да ги предадеш, защото посланията в сценария са толкова сложни и нюансирани.“
Описвайки героинята си, Томей споделя, „Привидно тя е приятел с всички участници в кампанията. Създава се определено ниво на сближеност, когато си постоянно заедно с някой на пътя и вечеряте заедно всеки ден. В същото време всеки има своя собствена задача за вършене, така че трябва да си отстоява територията и да гледа да не го преметнат.“
Ролята показва на Томей, че света на политическата журналистика може да е точно толкова брутален, колкото са и самите кампании. „Мисията на Айда е да предостави фактите на публиката и то преди всички останали,“ казва актрисата. „Информацията непрекъснато служи като разменна монета. Тя винаги се оглежда за шанса си да получи бърза сензация и да изпревари конкуренцията. Прилича на сложна игра на шах.“
Израстналият във Вашингтон, с интерес към политиката, Джефри Райт – който е избран в ролята на сенатор Томпсън – е особено заинтригуван от историята. „Разказва се за властта и промените, които стремежа към власт, предизвикват у хората. Вашингтон е доста безмилостно място и залозите винаги са високи за всеки един, който се е устремил към града на властта.“
„Сенатор Томпсън е в изгодна политическа позиция спрямо останалите герои и той не се притеснява да използва това си предимство,“ казва Райт. „Сложен образ е. Той има едно лице за пред публика, но не може да сте сигурни, че това лице показва истинската му същност.“
Според Райт филмът показва много от обезпокоителните черти на съвременната политика. „Диалогът изглежда, че става все по-противоречив и рязък, а по-малко се обръща и внимание на общото благо за сметка на егоистични интереси. Това обаче е фантастично за нас като актьори, защото всички тези елементи подклаждат нашият талант и възможности да ги разгърнем на екрана.“
Ивън Рейчъл Ууд е привлечена от образа на Моли – стажантка, чиито действия предизвикват серия от драматични и унищожителни събития. „Харесва ми начина, по който е описана героинята,“ споделя Ууд. „Няма как да я сбъркате с типичната русолява и празноглава стажантка. Мисля, че Стивън е привлечен към нея, защото тя е изключително спокойна. По никакъв начин не е притеснена от неговото положение в кампанията. Тя знае какво иска и се стреми да го постигне. Вече е рядкост да видиш млад женски образ, който е така сериозен и целеустремен.“
„С Джордж дискутирахме именно тази черта на Моли – не тя се притеснява от останалите, а те се чувстват неловко в нейно присъствие,“ добавя актрисата.
Едно от предизвикателствата пред Ууд е да намери чувствителната и уязвима страна на героинята в моментите, в които се сблъсква с лични проблеми. „Тя е много силна и смела, но всеки в нейната ситуация би бил напълно ужасен. Така че бе трудно да намериш този баланс между смелост и уязвимост, но в същото време и интересно за мен като актриса.“
Макс Мингеля получава ролята на Бен Харпън – един от младите помощници в щаба на губернатор Морис. Мингеля е ревностен почитател на пиесата-първоизточник.
„Гледах я 2 пъти в Ню Йорк и 2 пъти в Ел Ей,“ признава актьорът. „Когато разбрах, че ще има и игрална версия се потрудих както никога дотогава, за да си осигуря място в проекта.“
Финалното попълнение в състава е самият Джордж Клуни, който влиза в образа на губернатор Майк Морис. Клуни шеговито отбелязва, че е получил ролята, защото никой друг не иска да изиграе точно този герой.
„Знаех какво искам от образа на кандидата и какво трябва представлява, така че беше напълно естествено аз да го изиграя, а и на години си пасваме идеално,“ обяснява Клуни. „Със сигурност не искам да изглеждам така в реалността, но знаех, че мога да го пресъздам на екрана.“
Количеството на актьорски талант събрано в „Маската на властта“ е наистина впечатляващо и продуцентът Грант Хеслов е убеден, че зрителите няма да останат разочаровани. „Мисълта, че ще видите всички тези големи актьори, които са на върха на славата и уменията си, в един и същи филм е просто зашеметяваща,“ казва Хеслов. „Като фен на седмото изкуство съм убеден, че крайният резултат на екрана ще е нещо удивително, което ще се помни дълго.“
ДИЗАЙН НА ПРОДУКЦИЯТА
Сценографката Шарън Сиймур работи и преди с Джордж Клуни по „Мъжете, които се взират в кози“, на който Хеслов е режисьор. „Маската на властта“ обаче е първото й сътрудничество с известния актьор в ролята му на режисьор. А това е и първият филм на съвременна тематика, който той решава да режисира, както отбелязва Сиймур.
След като прочита сценария за пръв път тя е наистина щастлива, защото намира материала за интелектуално и политически интересен, разглеждащ актуални теми на нашето съвремие. „По такъв филм бих искала да работя и такъв филм сама бих искала да гледам като зрител,“ споделя Сиймур.
Въпреки че Клуни й препоръчва да изгледа няколко документални филма за политически кампании, още от самото начало двамата се съгласяват, че стилът на филма няма да е документален, а ще изглежда, както всеки един игрален филм, предназначен да разкаже увлекателна история за зрителите като ги потопи в съответната пълнокръвна среда.
Сиймур е доволна, че филмът ще се снима на истинските места, описани в сценария, като началото е дадено в Охайо. По този начин екипът й добива усещане за духа на Синсинати, което впоследствие пренася със себе си, когато продукцията се мести в Детройт.
Почти всички декори са реално съществуващи места, като най-много допълнителна работа изискват щабовете на Пулман и Морис, които са построени във взети под наем помещения в центъра на Детройт. Липсата на заложени в сценария пищни декори и множество по-трудни дизайнерски елементи не спира творческия ентусиазъм на Сиймур. „Това е целта на моята работа – да превърна тези привидно тривиални локации в нещо, което да изглежда интересно в завършения филм. Задачата на твореца е да намери красотата в обикновеното.“
Политически консултанти от Охайо и Вашингтон помагат със съвети на Сиймур и я запознават с информация от кухнята на модерните политически кампании. „Всеки иска кандидатът му да изглежда най-добре,“ обяснява сценографката. „Има си майсторлък, така че това да се случи в действителност и част от играта е да прецениш кой ще говори пръв в дебата, а също и каква ще е височината на подиума. Всички неща, които бихте си помислили, че са такива каквито изглеждат по силата на някаква рутинна практика, всъщност са обект на постоянна оценка и преоценка. Всичкo е добре режисирано.“
Кампанийните плакати са един от тези внимателно планирани елементи и поради тази причина дизайнерите отделят голяма част от времето си на тях, за да може рекламните материали на Морис да изглеждат, като че ли са създадени за истинска кампания. „Искахме да се усеща разликата между двамата кандидати,“ обяснява Сиймур. „Морис е в неизгодната позиция. Той е свободомислещият човек на народа. Той не е изпитания избор, но постепенно е успял да натрупа преднина в прогнозните проучвания и точно в този момент попада в полето на нашата история.“
„Материалите на Морис имат много повече общо с модата, която Обама въведе в политиката, а тя е много по-съвременна и по-графична,“ казва сценографката. „Това не са просто снимки на кандидатите. Много по-стилизирани са и по-малко придържащи се към някаква традиционна структура.“
Подобно на Сиймур и дизайнерката на костюмите Луис Фрогли се стреми да постигне класическа визия, която не е дефинирана от конкретен времеви период. „С костюмите просто трябва да зададем рамка за актьорите, която да им бъде от помощ, а не самата тя да се набива на очи,“ обяснява Фрогли ролята си в снимачния процес. „Това не е стилен филм що се отнася до дрехите. Едва ли бихте обърнали особено внимание с какво са облечени героите.“
Замисълът на голяма част от костюмите е чисто практичен, защото трябва да се вземе предвид естеството на живота по време на една кампания. „Какво бихте могли да опаковате в куфар за едноседмично пътуване?“ пита Фрогли. „Два костюма, две ризи – всичко е доста минималистично.“
Някои от решенията на Фрогли са повлияни от самите актьори. „Мариса Томей искаше да изглежда като Пати Смит, но тя успя да си присвои идеята за този стил и да я направи своя, така че да изглежда напълно ново и оригинално,“ обяснява Фрогли. „Райън имаше много по-голямо мнение за дрехите, отколкото останалите актьори – той е много интересна личност и самият той се интересува много от мода.“
Отразявайки израстването му в редиците на кампанията и облеклото на Стивън определено се променя в посока на по-скъпо и по-скъпо, като в последната сцена на филма той вече носи Гучи. В контраст костюмите на Пол Зара изглеждат все по-омачкани с напредването на действието. Костюмът на Клуни в образа на губернатор Морис е правен по поръчка. „Открихме, че в днешно време политици като Обама изглеждат изключително класически облечени, но такова облекло не можеш да намериш на закачалка в магазина,“ обяснява Фрогли. Клуни изрично настоява Моли да е облечена спретнато, младежки и политически коректно, а жената на губернатор Морис много нежно – с кашмир и перли.
ЗА ПРОДУКЦИЯТА
Снимките на „Маската на властта“ започват в късна зима в Синсинати и северната част на Кентъки (недалеч от родния град на Клуни - Лексингтън). Продукцията използва голяма част от най-известните забележителности в и около Синсинати, което си е истински лукс, защото могат да снимат физически на местата, които са описани в сценария.
„Това наистина придава огромно значение, защото получавате реално усещане за местата, които са арена на действието във филма,“ обяснява Грант Хеслов. „Пък и Джордж е отраснал в този район, така че го познава много добре. Познава и самите хора, така че беше доста забавно преживяване.“
Произходът на Клуни определено засилва интереса към продукцията и в един момент над 23 000 местни жители се появяват в отговор на обява за статисти.
„Беше доста забавно и ни улесни значително,“ казва режисьорът. „През цялото време бях близко до семейството си.“
Като режисьор, продуцент, сценарист и изпълнител на главна роля, Клуни няма много време за семейни сбирки. „На снимачната площадка той има толкова много отговорности,“ казва Пол Джамати. „Но Джордж изглеждаше странно спокоен. Харесва ми как той се труди целенасочено и без да усложнява излишно процеса – той не се престарава излишно и няма желание да снима прекалено много дубли на една сцена. Вярваш на всяка негова дума. Той е интелигентен човек, който иска да прави добри филми.“
Клуни насърчава актьорите си и креативния екип да се подготвят за снимки, като изгледат редица документални филми, които описват кампаниите на Бил Клинтън, Джордж Буш младши и Барак Обама, а също и революционен документален филм от 1960, който проследява пътят към първичните избори на Джон Кенеди и Хъбърт Хъмфри.
Стюарт Стивънс – кампаниен стратег за Републиканската партия, политически съветник и медиен консултант, работил по редица президентски кампании – също помага на екипа на филма да се подготви за снимките. „Мнението на Стюарт беше много ценно,“ споделя Клуни. „Изпращахме му различни сцени и искахме да ни каже къде бъркаме и какво би направил самият той. Стюарт е идеалният пример за човек, който вярва на всяка своя дума. Той би могъл да работи за всеки – работил е за Джордж Буш, но със същата лекота би могъл да работи и за Джон Макейн по време на същите първични избори.“
На третата седмица от снимачния процес продукцията се мести в Детройт. В този град предстои да бъдат заснети всички интериорни сцени в щабовете на Пулман и Морис. Използвани са няколко локации в центъра на града и неговите предградия; екипът прекарва и четири дни в снимки в Мичиганския университет, включително в театъра, носещ името на Артър Милър. Продукцията е приветствана радушно в района.
„Детройт преживява тежко кризата,“ споделя Клуни. „Там загубиха голяма част от музикалната си индустрия, а също понесоха удари и в автомобилостроенето. А сега може да се раделят и с филмовата си индустрия. Моля се за хората от този град, защото в момента преминават през наистина тежки моменти.“
Въпреки, че Клуни и преди се е режисирал в „Момичето на отбора“, „Лека нощ и късмет“ и „Признанията на един опасен ум“, актьорът определено не се радва на тази двустранна задача. По време на дългите речи, които трябва да произнесе героят му, губернатор Морис, Клуни през цялото време мисли за движението на камерата и как ще трябва да преснима сцената още преди да е изрекъл репликите си от настоящия дубъл.
Актьорите, обаче, са впечатлени от способността му доста спокойно да се занимава с множество задачи на снимачната площадка. „Не знам как можеш като актьор едновременно да се потопиш в мига на изпълнението и да гледаш на сцената отстрани в качеството си на режисьор, но Джордж се справя много добре,“ казва Джефри Райт. „Предполагам, че вниманието му винаги е раздвоено, но това не си проличава.“
„Като актьор неговото присъствие е силно осезаемо на снимачната площадка и покачва нивото на професионализма,“ допълва Райън Гослинг. „Като режисьор той притежава чудесен визуален стил и знае как да предаде идеите си на екипа. Винаги е наясно за какво говори.“
„Не мисля, че всички актьори трябва да режисират,“ отбелязва Филип Сиймор Хофман. „Но мисля, че Джордж е човек, който трябва да продължи да режисира, защото наистина го бива в това.“
„Джордж те кара да се чувстваш удобно на снимачната площадка,“ казва и Мариса Томей. „Чувствам се в безопасност да прецакам някоя сцена. Знаеш, че той контролира ситуацията, но без да налага този контрол осезателно. Умът му може да се справи с безброй задачи по едно и също време.“
Шегите и номерата на Клуни на снимачната площадка също са добре дошли, защото поддържат усмивки на лицата на всички от екипа на продукцията.
„Джордж е изключително забавен,“ споделя дизайнерката на костюми Луис Фрогли, която работи по шестия си филм заедно с Клуни. „Чудесно е да се работи с него, защото той е прекрасен човек.“
***
Екипът на филма се надява, че публиката ще бъде увлечена от завладяващата история в „Маската на властта“ и спечелена със силните изпълнения на първокласния актьорски състав.
„Мисля, че филмът ще успее да изненада хората, като надскочи техните очаквания,“ казва продуцентът Брайън Оливър. „Филмът предлага много повече на различни нива и хората ще бъдат впечатлени от случващото се на екрана и актьорските превъплащения.“
Зрителите не е нужно да бъдат политически ангажирани, за да бъдат увлечени от задкулисните машинации, които се случват във филма. „Това е преди всичко една човешка драма,“ казва Джефри Райт. „Това е разказ за взаимоотношения, желания, идеи и емоции, които напълно ще погълнат вниманието на всички зрители. Филмът ни е напрегнато и вълнуващо пътуване.“
Но Клуни не би имал нищо против, ако зрителите си зададат някой и друг въпрос за механизмите на демократичния процес.
„Искаме ли всеки кандидат да е лъскав външно?“, пита режисьорът. „Това ли е критерият, по който ще избираме управляващите? За мен, филмът ни е поука за всички хора, които си мислят, че живеят в свободно и демократично общество.“
|
