„Казвам се Адам Хелерман, но всички ми викат Буболечката.
Живея в Ривъртън, Масачузетс – малко градче, известно с риболова и туризма си... и с Ривъртънския изкормвач.”
Уес Крейвън се връща към любимото си амплоа с потресаващия съспенс трилър Изкормвачът. Отначало той си представя филма като невъобразима трагедия и насилие, които те държат буден през нощта. По-късно обаче преосмисля проекта. „Тогава не осъзнавах, че твърде отдавна не съм писал и режисирал нищо – признава той. – Бях режисьор на Нощен полет на други филми на много талантливи сценаристи, но това е нещо далеч по-лично.”
Разсъждавайки за Ривъртънския изкормвач – злото, което тероризира малкото градче в Изкормвачът, Крейвън твърди, че историята сама го е избрала. Той се пита какво би станало, ако един обикновен човек, водещ скучен и спокоен живот, изведнъж попадне под ударите на сериен убиец, всяващ ужас в цялата околност. Когато разбира, че всъщност той държи ножа, започва да сглобява парчетата от мозайката... и е смазан от онова, което открива.
Крейвън си представя сериен убиец с раздвояване на личността – едната на семеен мъж, а другата – на извратен психопат. В тялото на главния герой живеят двама души – кроткият и добър Абел Пленков... и злият Ривъртънски изкормвач. Режисьорът рисува във въображението си какво ще се случи, ако тези две личности избият навън и се стоварят върху другите. Това поражда идеята за седемте бебета, родени в нощта, когато Абел/Изкормвачът умира. „Реших, че би било интересно да проследя съдбата на тези деца и да разкажа историята им през погледа на Буболечката, главния герой.
Крейвън знае, че ще бъде голямо предизвикателство да вплете двете личности на убиеца в характерите на тийнейджърите, познати като Ривъртънската седморка, за които се говори, че споделят душата на Изкормвача. Резултатът е сценарий, „далеч по-сложен от всичко, което съм правил досега – казва Крейвън. – Отначало беше трудно да направя така, че тези герои да си взаимодействат, без да се получат просто два отделни разказа - детето в училище и детето в семейството. Аз исках да преплета съдбите им за 24 часа и това беше голямото предизвикателство.”
Когато съпругата на Крейвън, копродуцентът Ия Лабунка прочита сценария, за нея е ясно, че той е създал ужасяващ и зловещ социопат, който по нищо не отстъпва на злодеите му от миналото. „Най-големите ни страхове винаги идват от въображението ни – разсъждава тя. – Усетих, че разказът въздейства на много различни нива. Той те кара да настръхваш и смразява кръвта, но в същото време има и много хумор, разреждащ напрежението, а Уес е майстор в това отношение.”
Изкормвачът притежава повече белези на психологически трилър от болшинството останали филми на Крейвън. Когато за пръв път се срещаме с Абел, той води привидно нормален живот, докато внезапно злата му страна взема връх и се стоварва върху хората, които обича най-много.
„Тъкмо това е най-ужасното в нашия злодей – казва Лабунка. – Той има семейство, което без съмнение обича, но не може да контролира случващото се. Tова унищожава всичко и всички, които са му скъпи, по начин, който той не е очаквал и желал. Плашещото е, че това може да се случи на всеки един от нас и ние нямаме власт над него.”
Буболечката, който разказва от свое име голяма част от историята, се опитва да разбере дали Абел е добър човек, връхлетян от ужасно умопомрачение, или вманиачен убиец, опитващ се да се преструва на нормален. И не само това – той трябва да разбере дали убиецът е върналият се Изкомвач, дали не е обладал душата на един от съучениците му... или, което е най-ужасното, дали душата на Изкормвача не живее у самия него.
„Хаитяните смятат, че у човека живеят не множество личности, а много души – обяснява Крейвън. – Ако някой умре и е приютил зла душа, това не е краят. Душата му – а в нашия случай душите – понякога продължават да живеят. Когато злодеят умира, може нищо да не е приключило – душата му може да се появи отново у някого от Ривъртънската седморка и той да се превърне в следващия жесток убиец.”
Ключово място в разказа заема вътрешната трансформация. Крейвън обяснява по какъв начин е претворена тази идея в образа на Буболечката. „Това преживяване може да бъде нещо много красиво – както смъртта, отнасяща стареца, води до прераждане. В края на филма Буболечката е загубил всичките си илюзии и трябва да се изправи очи в очи с всичко, което се случва на хората от Ривъртън. От всички тези ужасни и разрушителни събития той излиза помъдрял. Мисля, че всички ние правим точно това – отърсваме се от илюзиите си. И откриваме, че много неща са лъжа, но трябва да извлечем най-доброто от онова, което е оцеляло.”
След като сценарият вече е завършен, време е да се подберат младите актьори за Ривъртънската седморка, както и изпълнителите на поддържащите роли в изкривения свят на Изкормвача.
Прокълнатите души: кастингът
Когато подбират Ривъртънската седморка, създателите на филма решават, че ще е най-добре да работят с непознати актьори. „Търсехме талантливи млади актьори, чиито лица са нови за публиката, така че тя да не влиза в залата с определени очаквания – казва Лабунка. – Трябваше да намерим верния баланс и тон, който да позволи на екипа да работи като един човек, защото всички герои са проявление на един човек. Трябваше чрез тези седем актьори да покажем различни страни от личността на Абел.”
Крейвън е силно въодушевен от кастинга. „Открихме няколко невероятно талантливи деца, кръстосвайки страната от единия до другия бряг. Всички те са чудесни, много различни и много особени.”
Адам Хелерман, Буболечката, е главният герой във филма, но на практика е от последните избрани. Отначало ролята е дадена на друг актьор, но той се разболява преди самите снимки. „Ние смятахме, че сме намерили идеалния изпълнител за ролята – казва Крейвън. – Но в крайна сметка щастието ни се усмихна и в лицето на Макс Тиерио открихме достойна замяна.”
Tиерио признава, че отначало ролята на Буболечката донякъде го плаши. „Знаех, че ако ще правя трилър, има само един човек, с когото трябва да го направя, и това е Уес Крейвън. Уес е кралят на жанра и докато четях сценария, постоянно се убеждавах в това. Това не е клане с кръв и черва. Филмът е много по-дълбок и много повече трилър, отколкото филм на ужасите.” Вълнуваща е и възможността да играе герой, у когото се преплитат множество личности. „У Буболечката проглеждат няколко други лица, които понякога са едва доловими, в това число и гласовете им.”
Възможността да работят с Крейвън въодушевява много от младите участници в екипа. ДЖОН МАГАРО е избран за ролята на най-добрия приятел на Буболечката, често тормозения и бит Алекс Дънкълман. „Този филм се различава от другите на Уес – казва Магаро. – Кошмари на Елм Стрийт се опира на свръхестественото, докато Изкормвачът е малко по-човешки и е свързан по изумителен начин с фолклора и митологията.”
„Мисълта, че ще работиш с такъв култов сценарист и режисьор, е нещо невероятно – споделя ЕМИЛИ МИЙД, която изпълнява ролята на самопровъзгласилата се кралица на гимназията Фанг. Мийд описва така героинята си: - Фанг не е замислена като карикатура. Разкрита е откъм всичките си страни. Именно това прави филмите на Уес класика. Има ги моментите на класически хорър, но героите те вълнуват и имаш чувството, че ги познаваш... дори когато са лоши.”
ДЕНЗЪЛ УИТАКЪР, който играе Джером Кинг, друго момче от Ривъртънската седморка, признава, че отначало е посрещнал идеята да играе сляп герой със страх, но скоро е надмогнал притесненията си. „Когато чух, че ще работя с Уес Крейвън, си помислих, че ще се срещна с една жива легенда на хоръра! Човека, създал Фреди! Исках да участвам в новия филм на Крейвън. Той е създател на филми на ужасите, каквито никой преди него не е правил.”
ЗИНА ГРЕЙ, която играе ревностно вярващата Пенелъпи Брайт, смята, че й е дадена ролята на най-прагматичната от Ривъртънската седморка. Единствените й колебания са преди първата репетиция. Но след започването на снимките страховете й се изпаряват. Тя казва: „Прослушването беше невероятно, защото Уес през цялото време ме наставляваше.”
Изкормвачът е първият пълнометражен филм за ПАУЛИНА ОЛШИНСКИ, която посреща с въодушевление възможността да работи с Крейвън и колегите си от екипа. Тя е избрана за ролята на Британи Кънингам – момичето, което Буболечката харесва. „Уес е невероятен писател и режисьор. Много ми хареса сценарият. Това е великолепен старт за мен” – споделя тя.
Останалите актьори, допълващи Ривъртънската седморка, са дебютантът ДЖЕРЕМИ ЧУ, който играе пакостника Джей Чан, и НИК ЛАШАУЕЙ, който играе агресивния и арогантен Брандън О’Нийл, един от мъчителите на Буболечката. Младежкият екип се допълва от младата актриса ШАРИКА ЕПС, която играе Шандел, твърде властната сестра на Джером.
За ролята на Абел Пленков/Изкормвача е избран РАУЛ ЕСПАРСА, утвърден театрален актьор, номиниран за „Тони” за изпълнението си в Speed-the-Plow. Той споделя: „Когато прочетох сценария, разбрах, че този филм ще бъде нещо повече от обикновените кървави ужаси. Опитах да се превъплътя в множество личности, като си мислех, че или ще стана за смях, или на Уес ще му хареса. След като свърших, той ми каза: „Беше блестящо!”, а след два дни получих ролята.”
Еспарса знае, че се е заел с нещо необикновено въздействащо. „Никой не очаква от Уес обикновен филм на ужасите. Знаеш, че ще го върти от всички страни и ще търси да направи нещо ново. Той има необичайната способност да играе с онова, което наистина ни плаши. В Кошмари на Елм Стрийт той залага на ужаса на родителите, че някой може да нарани детето им. В Изкормвачът използва обратното – ужаса на човек, осъзнал, че е способен да навреди на семейството си, който си дава сметка колко чудовищно е това. Уес успява да извади на показ онова, което ни плаши на най-дълбинно ниво като хора.”
ДЖЕСИКА ХЕХТ, която изпълнява ролята на Мей, настойницата на Буболечката, отдавна се интересува от сложните психични проблеми. Тя споделя: „Прочетох сценария за една нощ и бях силно впечатлена. Баща ми е психиатър и се занимава с раздвоението на личността. Образът на злодея ме потресе.” Хехт не обича да гледа ужаси, но ролята й харесва. „Казах си, че не бива да съм такава пъзла и се реших” – смее се тя.
„Когато работиш с Уес, трябва изцяло да му се подчиниш, но това става по един страхотен начин. В ума му психологията на всички тези герои вече е оформена и той ти дава множество малки, изумителни детайли. Всички ние сме негови оръдия и се надяваме единствено да сме достатъчно гъвкави, за да претворим създадената от него роля” – допълва Хехт.
След като актьорският състав вече е подбран, екипът заминава за Кънектикът, за да вдъхне живот на ужаса, връхлетял нещастните жители на Ривъртън.
Дизайн и заснемане на филма
„Нещо медночервено се движи насам.
Прилича на пламък – люлее се, изчезва, пак се залюлява на вятъра...”
Уес Крейвън
Изкормвачът дава на режисьора Крейвън възможността да работи с нов екип за пръв път от двадесет години. „Това е първият ми филм за последните 20 години, когато се разделям с хората, участвали в създаването на повечето ми филми – казва той. – Тъй като обичайния ми екип го няма, решихме да го подменим изцяло с нови хора.”
Докато се търси оператор, един приятел на Крейвън му препоръчва Петра Корнър, която неотдавна е заснела Информаторите на режисьора Грегър Джордан. Крейвън е чувал само положителни отзиви за работата й. Когато си припомня първата им среща, той казва: „В стаята влезе млада, жизнена жена, пълна с идеи и самоувереност. Помислихме си: „Защо пък не?” И решихме да продължим с нов човек, за което не съжаляваме.”
Адам Стокхаузен, който е работил като арт директор на The Darjeeling Limited, сега се заема с работата на дизайнер на продукцията в Изкормвачът. Той е един от новите членове на екипа, които не пропускат възможността да покажат уменията си. „В този филм има няколко души, които демонстрираха изключителни качества и получиха възможността да се разгърнат – казва Крейвън. – Работехме с продуцента Антъни Катагас, който беше направил пет филма в Кънектикът, и знаех, че сме на сигурна почва. Само след седмица всички бяхме на ниво.”
Екипът решава да работи в Кънектикът, където години преди това е заснета оригиналната версия на Последната къща вляво. Снимките продължават 47 дни – от април до юни 2008 година. Но не североизтокът, а Монтерей в Калифорния ражда идеята за калифорнийския кондор – уникален елемент от дизайна на филма.
Лабунка, за която огромната птица е „още един герой във филма”, казва: „Буболечката и Алекс правят огромен зловещ кондор, с който плашат класа. Отначало Уес смяташе да снима в Монтерей, където има кампания за спасяване на тези птици. Когато сменихме мястото, решихме да запазим кондора в сценария, тъй като много държахме на тази част от историята.”
След като проучват местоположението, Крейвън открива, че „Кънектикът много прилича на Северна Калифорния, особено с горите и потоците, които са навсякъде”. Той признава: „Винаги съм искал да присъстват първичните стихии – земя, вятър, огън и вода. Оказа се, че Кънектикът е точно такова място.”
На североизток екипът използва максимално естествения декор, като вплита идеи във филма чрез различни елементи. Особено вдъхновение получават Крейвън и Корнър от живописните водопади около Кент.
За създателите на филма и екипа най-тежки се оказват петте седмици, през които снимат дълбоко в гората. „Проправяхме си път през ледове и бурни реки – да не говорим, че ни жилеха пчели и ни хапеха кърлежи” – спомня си Крейвън.
Дори оптимистът Раул Еспарса описва това преживяване като „адски забавно”. „Представете си какво е да размахваш нож и да крещиш на хората в четири или пет сутринта. Беше пълна лудница, но много се забавлявахме!” – смее се актьорът.
По време на сцената, когато убиецът напада санитаря от Бърза помощ, Еспаса се весели от сърце. „Те друсаха линейката, а аз бях покрит с толкова кръв, че тя успя да се съсири през деня. Всичко, което се движеше, залепваше за мен – одеяла, хора, ножове, така че не можех да се сдържа да не се смея. Уес ме увери, че няма нищо страшно – наоколо така се крещеше и ревеше, че никой не разбра, че това е смях.”
Сцената с линейката се превръща в един от най-зрелищните моменти във филма. Замисълът е колата да скочи отвисоко и да се претърколи няколко пъти, но скоро екипът разбира, че четвъртитото возило не може да се търкаля. За тази цел е изобретена специална рампа, която изхвърля колата на няколко метра височина като футболна топка. Трясъкът, с който линейката се приземява, е оглушителен.
Крейвън наема АРЪН УЕЙНТРАУБ, работил по Сайлънт Хил, за създаване на визуалните ефекти на филма. Уейнтрауб казва: „Страхотно е да работиш с най-големия майстор. Работата не е само в кръвта и червата. В това има много повече психология. При Уес се набляга на на настроението, на осветлението, на играта на сенките. Това създава една зловеща психологическа атмосфера, която въздейства далеч по-силно.”
Голяма част от работата на екипа за визуални ефекти се свежда до създаването на градчето отвъд реката, тъй като на избраното място в Кънектикът няма нищо подобно. С помощта на видеоизображения и дигитални 3-D прожекции светът на Ривъртън се превръща в реалност, поддържана чрез убедителни детайли.
Във филма реката символизира границата между два свята – на града и на гората, и създателите му искат да го направят възможно най-реалистичен. „Има страхотни детайли, например отблясъците върху вълните. Ние се стараехме да поддържаме жив създадения от Уес свят” – казва Уейнтрауб.
Екипът за визуални ефекти подсигурява и огромен запас от кръв, за да се избегне впоследствие излишна компютърна намеса. Според Уейнтрауб това е най-забавната част от работата и всички много я обичат.
В края на тежките и изтощителни снимки Крейвън споделя: „Мога да ви кажа с ръка на сърцето, че това е филм, в който се чувствам в свои води. Когато работиш с такъв невероятен екип, можеш да направиш много. Всички вложиха душа и сърце в работата. В крайна сметка се получи нещо наистина вълнуващо.”
|
