Едва 16-годишната Сърша Ронан вече е била номинирана за Оскар, а с всяка следваща роля продължава да впечатлява критиката и публиката. Запитана дали има специален метод за вникване в образ актрисата отговаря, „Не знам дали има такъв. Не съм от актьорите, които буквално изживяват съдбата на героя си и извън снимачната площадка.”
„Искам ролите ми да са изпълнени с предизвикателства. Образът на Хана е достатъчно сложен психологически и допълнително изисква добра физическа подготовка, така че комбинацията ме привлече към проекта,” споделя младата актриса. „Любимата ми черта на героинята е липсата на каквато и да било вродена осъдителност към някого или към нещо; поради изолацията, в която е живяла, тя подхожда с отворено съзнание и любопитство към всичко.”
„С Джо Райт обсъждахме как всичко е като в приказка – героинята попада в един изцяло нов свят, който е едновременно красив и плашещ, а впечатленията не спират да се трупат едно след друго.”
Актрисата се съгласява да участва в проекта още преди режисьорът й от „Изкупление” да се съгласи да оглави екипа на Хана.
„Винаги съм мислила, че ако ще работим отново заедно, то трябва да е над нещо съвършено различно”, споделя Ронан. „Този път вече бяхме в пълен синхрон с Джо; знаехме кога нещо не се е получило и си вярвахме напълно по време на снимките.”
Сет Локхийд написва сценария за „Хана” през 2006 година. Впоследствие номинираната за Оскар Лесли Холеран се наема с продуцирането на филма и започва търсенето на режисьор, за когото проектът да предложи бягство от филмите в досегашната му кариера. „Вълнуващо бе желанието на Джо да разкаже историята като вълшебна приказка, както и вижданията му по отношение на екшън сцените, развитието на героите и дори социалните елементи, защото това е и разказ за силата на жените в днешно време.”
„Добрите му отношение със Сърша и познаването на огромния й талант му дадоха увереност и амбиции да надскочи рамките на историята,” допълва Холеран.
Режисьорът кани Локхийд да пренапише собствения си сценарий и да доразвие определени идеи и епизоди.
В началото на филма героят на Ерик Бана е единственият човек в обкръжението на главната героиня. „Веднага щом прочетох сценария осъзнах, че ми се предоставя възможност да участвам в нещо, което не съм виждал досега на големия екран,” спомня си Бана. „Хареса ми и идеята за главна героиня, която е още тийнейджърка. Това е превъзходна възможност за Сърша да разкрие пълния си потенциал. Визията на Джо също ми допадна, така че се присъединих към проекта.”
„Хана трябва да израстне по-бързо от нормалните деца и да поеме своите отговорности, докато баща й постепенно отпуска доминиращата си роля на родител. Аз самият съм родител, така че приемам историята в „Хана” като стократно увеличения кошмар на всеки родител, в който детето му поема само по собствен път,” допълва актьорът.
Бана е привлечен и от сложния образ на героя си. „Ерик е едновременно защитник и учител на дъщеря си. Дълги години той тренира Хана да оцелява във физически и психологически битки. Но точно поради добре свършената от него работа, реалността може да се стори още по-шокираща за Хана, която е свикнала да живее в защитена среда.”
Заплахата за Хана идва от носителката на Оскар Кейт Бланшет, която е в ролята на Мариса Уиглър – хладнокръвен ветеран от ЦРУ, който някога е работил заедно с бащата на Хана. Нейният живот е изграден върху разпространението на лъжи и опазването на тайни. Подготвяйки се за ролята, Бланшет разговаря с агент на ЦРУ, който й споделя за напрежението, съществуващо между оперативните агенти и хората, които дават нарежданията от щаб квартирата на агенцията.
„Мариса работи през 90-те под прикритие в Германия и се наслаждава на адреналина от тайните операции,” обяснява Бланшет. „Операцията, в която е замесена заедно с Ерик се проваля и е прекратена от ръководителите на ЦРУ. Това поражда неимоверно презрение към агенцията, което Мариса таи дълбоко в себе, и което е комбинирано с презрение към самата себе си заради претърпения провал. Намирането на Хана започва като професионално задължение, но скоро се превръща в патологично състояние – тя иска да постави ръка върху детето на всяка цена.”
Подобно на Сърша Ронан и Бланшет се познава добре с Джо Райт. „Двамата подготвяхме друг проект, който не стигна до снимки. Тогава той ми изпрати този сценарий, който буквално ме ужаси. За Джо бе важно героинята да е от Тексас, така че положих усилия да овладея акцента, но без да го пресилвам.”
По филмът работи и дългогодишния сценограф на Джо Райт – трикратно номинирата за Оскар Сара Грийнууд, която обяснява необходимостта да се добавят „приказни нюанси в историята чрез дизайна на декорите, костюмите и самите изпълнения на актьорите. Много приказки са всъщност предупреждение към децата и нашата не прави изключение. Веднъж озовала се в света на Мариса, Хана е принудена бързо да се адаптира, за да оцелее.”
Екипът на Грийнууд работи с местни занаятчии, за да построи хижата на Ерик и Хана, която във филма изглежда така, сякаш същестува действително от дълги години.
„Снегът беше отправна точка за нашите декори,” споделя сценографът на продукцията. „В началото на историята публиката попада на място, което трудно може да бъде приписано към конкретна епоха и конкретна точка от познатия ни свят. Ханс Кристиан Андерсен бе наше вдъхновение, но ние разширихме традициите със собствени интерпретации – включително и книгата, която Хана чете у дома.”
„Приказната атмосфера, която Джо внася във филма се дължи и на богатия му опит в кукления театър,” казва Кейт Бланшет. „Като режисьор той предлага сигурност и възможност за грешки, докато нещата не се получат по най-добрия начин. Вниманието му към детайлите е толкова всеобхватно, че в един момент ми оправя краищата на дрехите, в следващия помага при боядисването на декор, а след малко наглася камерите за снимки на следваща сцена. Ангажиран е във всеки един аспект от създаването на филма.”
При снимките на „Хана” Райт има възможност да се фокусира върху нов за него аспект от снимачния процес: да подложи актьорите на усилени тренировки, за да са във форма за сложните екшън сцени. Това е и начин да бъдат сплотени актьорите, които трябва да изиграят баща и дъщеря на екрана. „Сърша бе добре подготвена и концентрирана,” спомня си Бана. „Бе по-добра от някои мъже, с които съм работил през годините. Често е по-трудно да се биеш с друг актьор, а не с каскадьор, но Сърша бе напълно отдадена и фокусирана. Уникалното при нашите бойни сцени е, че всъщност при тях баща учи дъщеря си да оцелява, а не са просто двама души, които водят битка просто така.”
„Оказа се, че размахът на ръцете й е почти колкото моя, така че трябваше да внимавам да не получа някой удар наистина, а в същото време трябваше да пазя Сърша от нараняване.”
„Знам, че успях да ударя Ерик доста силно на няколко пъти,” признава Ронан. „Но Джо ме насърчаваше да се вживея повече в сцените.”
Бана има опит от предишните си филми, но при снимките на „Хана” координаторът на каскади Джеф Имада („Превъзходството на Борн” и „Ултиматумът на Борн”) се налага да го научи на нови техники, които да отговарят на героя му и факта, че трябва да ги преподава на екранната си дъщеря.
„Беше малко по-различно от друг път, защото в действителност не съм снимал много филми с ръкопашен бой,” споделя Бана. „Двубоите между Хана и баща й са доста тежки физически, а в същото време носят и огромен емоционален заряд.”
Предвид факта, че Хана се предполага да е тренирала целия си съзнателен живот под насоките на баща си, Имада започва работа с актрисата още докато тя рекламира предишен филм с нейно участие. „Направихме няколко теста, за да преценим колко точно подготвка е нужна, за да може Сърша правдиво да предаде образа на тийнейджърка, която е сред най-добрите убийци на планетата.”
Райт иска екшън сцените да изглеждат възможно най-реалистични. Предвид мястото, на което е отгледана Хана в историята, Имада привнася усещане за дивата природа в бойния й стил. „Хана е заобиколена от дивата природа; от дивите животни тя е възприела изострена бдителност и как да се слее с пейзажа, за да оцелее.”
„Сърша е стройна и слаба, което й позволява да е гъвкава, да се придвижва бързо и безшумно,” коментира Имада. „В програмата й включих ритници от бойни изкуства, упражнения за дишане, основни положения от бокса и техники за хващане на противника. Пригодихме хранителния й режим, за да може да натрупа мускулна маса. Поработихме и с различни оръжия, най-вече палки, които се превръщат в естествено продължение на ръцете й.”
„Идеята бе да комбинираме всички тези елементи, така че в екшън сцените Сърша да изглежда достатъчно убедително за публиката и в същото време да не се изморява лесно.”
Имада тренира 6 седмици с Ронан, по 5-6 часа на ден. „Тя никога не се оплака. Понякога трябваше сам да й кажа да спре за почивка. Бе решена да се превърне в Хана, което истински ме впечатли.”
Ронан гордо отбелязва, че в резултат от усилените тренировки някои каскади са изпълнени от самата нея. Актрисата признава, че първите дни са били особено тежки. „Джо ме предупреди, но аз си мислех, че всичко ще е наред, защото редовно тичам и плувам.”
„Оказа се, че се изисква много повече отколкото съм си представяла. Във фитнеса трябваше да тренирам с тежести и да тичам на пътечката по цял ден. Но вложените усилия се отплащат. Хареса ми цялата физическа част на ролята; бойните изкуства успяват да фокусират вниманието на човек.”
Един боен стил, който Ронан особено харесва е уинг чун, който Хана използва, защото й се налага да се бие предимно с по-големи и по-силни противници. С уинг чун тя използва собствената им сила срещу самите тях. Джеф Имада обаче не пропуска да внесе нещо ново в бойните похвати, което да се отличи като запазена марка на Хана.
Имада следва инструкциите на Райт да се придържа към боен стил, базиран на техники, които могат реално да се използват в ежедневието. Така че Ронан е тренирана да се бие, както с ножове, така и само с голи ръце.
„По-лесно е с оръжия, но в крайна сметка няма особено значение, защото всичко е една хореография,” коментира Ронан.
„Джо даде ясно да се разбере, че мрази насечените от монтаж бойни сцени,” споделя Бана. „Аз също съм против подобни похвати. Така че нашите битки са заснети в един дълъг кадър, който предполага внимателна подготовка с Джо и Джеф.”
В една от ключовите сцени камерата проследява героят на Ерик, докато той слиза на метростанция, за да избяга от следящ го агент, само за да попадне на нови четирима, с които трябва да се бие. Именно тази сцена, с включените елементи от бойни изкуства и уличен бой, прави за Бана филмът „най-физически изстискващият в кариерата ми.”
Бланшет също се отнася сериозно към своите екшън сцени. „Казах на Джеф, че не искам да изглеждам като момиченце с пистолет. Той ме увери, че често жените изглеждат по-естествено, държейки пистолет, защото не се опитват да приличат на Мръсния Хари или каубой.”
Бана не пести похвали за изпълнението на австралийската си сънародничка. „Кейт е просто брилянтен злодей. Прекрасно е актриса от такава класа да е в ролята на твой преследвач!”
„Възхищавам се на професионалната й етика и отдаденост на работата,” допълва Ронан. „В общите сцени тя ти дава изключително много, но в същото време е твърде сдържана, когато не е необходимо да издаде твърде много.”
„Ерик от своя страна е чудесен актьор и е прекрасно да си в негова компания. Той е като лъч светлина на снимачната площадка. Изключително забавен е и ме разсмиваше дори и в най-студените дни на снимачната площадка във Финландия.”
С финансов стимул и логистична подкрепа от „Филмовата комисия на Северна Финландия”, Райт и хората по подбор на локации се спират на място близо до Куусамо, точно на южната граница на Лапландия.
„Това място ни даде необходимия размах на продукцията и привнесе своята магия,” разказва Грийнууд. „Бяхме на 25 мили от Полярния кръг и на 25 мили от Русия, а наоколо растяха дървета, излезли като от книжка на д-р Зюс.”
Някои от снимачните площадки са достъпни само със снегомобили. Безкрайността на снежната пустош помага да се очертаят физическите граници на живота, който главните герои водят. Операторът Алвин Кюхлер се консултира предварително със свои финландски колеги, за да е подготвен за снимки при екстремни температури.
Температурата по време на снимки във Финландия пада до 33 градуса под нулата. „Със сигурност предпочитам времето в Ирландия или поне, когато не вали,” споделя Ронан.
„Всяка сутрин изпаренията от реката покриваха веждите и мустаците на хората със скреж,” спомня си Холеран.
„Финландия привнесе необходимия магически аспект на историята,” отбелязва Сърша Ронан. „Снимахме върху замръзнало езеро, заобиколени от иглолистни дървета покрити със сняг. Студът оказва влияние на всичко, което вършиш, особено при интензивните екшън сцени, които изискват първокласна кондиция на мускулите. През тази първа седмица всички действахме задружно, за да си свършим работата възможно по-бързо.”
Докато не играят или не се бият пред камера Ронан и Бана са увити с одеяла и дълги наметала, за да се предпазят от реалния риск за хипотермия.
Част от животните, които придават допълнителна автентичност на снежния пейзаж са малки вълчета, снежни лисици и елени. Към суровите условия са пригодени и бойните техники на Джеф Имада, защото дори лек удар с пръчка може да причини голяма болка, когато цялото ти тяло е премръзнало. Въпреки тежката обстановка Бана счита, че именно преодоляването на подобни препятствия прави филма толкова добър.
От Финландия екипът на „Хана” се мести в Бавария, югоизточна Германия, близо до границата с Австрия. Там, в подножието на Алпите, са заснети интериорни и екстериорни снимки с хижата на Ерик и Хана. Температурите са значително по-високи от Финландия и част от снега трябва да бъде изкуствено създаден.
„Да се разхождаш из декора на построената хижа бе сюреалистично,” спомня си Локхийд. „Бях изумен колко близо е физическият резултат до това, което си бях представял в ума си и описал в сценария.”
Сценаристът си спомня, че за него историята започва с картината на момиче, което бяга сред дърветата и дебне елен. И когато вижда за пръв път Сърша Ронан в образ, той разбира, че тя също е напълно наясно с героинята, която от дълго време занимава въображението му.
Снимките на германска земя продължават в прочутите студия Бабелсберг, които служат за декор на централата на ЦРУ в Лангли, Вирджиния. Ерик Бана е радостен, че няма сцени, които да снима на закрито, защото много повече удоволствие му носи работата на реални места.
Разходката из Германия продължава благодарение подкрепата на Държавния фонд за филмово изкуство и ни пренася в парк Шпрее в Берлин. Мястото е изоставен увеселитен парк в източната част на града. „Липсата на светлини у едно такова място и повяхналата някогашна слава му придават изключително зловещ вид,” споделя операторът Кюхлер.
Истински дар за Грийнууд, Спенсър и останалата част от дизайнерския екип, парк Шпрее е пълен с излезли от употреба атракциони, ръждясващи структури, сложно конструирани животни и празни контролни кабини. В рамките на парка те построяват къщата на Грим, в която Хана се среща с Кнепфлер. Къщата нарочно копира родната хижа на главната героиня, но се отличава с ярките пластмасови фигури и пъстри цветове, които са пълната противоположност на аскетичното обзавеждане в полярната обител от началото на филма.
Прочутият квартал с червените фенери в Хамбург е още едно място, като че ли специално създадено за нуждите на филма; за декор на нощния клуб на Айзъкс, който Мариса посещава, е използван клуб Сафари. Клубът е единственото място в Германия за секс на живо, който е запазил интериорът си от 60-те години. Екипът на филма няма право да променя нито една част от клуба, защото дизайнът му е запазена марка. В допълнение снимките трябва да приключат до 10 вечерта, за да може клубът да отвори за клиенти.
В ролята на Айзъкс е Том Холандър, който зрителите ще разпознаят от редица филми, включително и два, режисирани от Джо Райт. Ако въобще го разпознаят, разбира се, защото външният му вид е променен до неузнаваемост. Самата Ронан се възхищава на Холандър за смелостта да носи подобни дрехи и то по собствено предложение.
След Германия екипът се мести в Мароко. Там термометърът на два пъти показва стойности от близо 68 градуса на слънце, така че екипът бързо се научава да увива шалове около главата си, за да се предпази от топлинен удар.
Първа спирка в Мароко са околностите на град Оурзазате, познат като „врата към пустинята.” Градът е последна спирка за камилските кервани преди Тимбукту, така че при необходимост за 5 минути на разположение на екипа се появяват 200 камили.
Сценографите превръщат съществуваща постройка в запуснат хотел.
Ронан отбелязва, че горещината и светлината в Мароко предлагат най-яркият контраст спрямо началото на приключението във Финландия.
Екипът прекосява планините Атлас и стига до атлантическото пристанище Есауира, което е популярна дестинация за всички сърфисти и едно от последните места, посетени от Джими Хендрикс.
„Закарахме Испания в Мароко,” обяснява Грийнууд. „За да заснемем семейния лагер трябваше да донесем около 50 палатки, да ги разпънем и да не позволяваме вятърът да ги отнесе.”
Мароко е последната снимачна дестинация за екипа на „Хана”, но не и последната за главната героиня на историята. След като успява да избяга от подземния си затвор, Хана се присъединява към английско семейство, което е тръгнало на пътешествие през своята ваканция. Заедно с тях тя се надява да стигне до Берлин, където я очаква баща й. „По време на пътуването с тях Хана за пръв път започва да вижда истинския свят, да слуша музика, да възприема телевизията и да се сблъска с още много белези на нашата съвременост,” обяснява Ронан.
„Страшно ми харесаха снимките със семейството; наричам ги семейство, защото виждам как всички те – Оливия Уилямс, Джейсън Флеминг, Джесика Бардън и Алдо Меланд – вече са се сближили. И в контраст на интензивните й сцени с всички останали герои, то отношенията й със семейството са предимно комични.”
По-голямата част от комичните сцени Ронан споделя с връстничката си Джесика Бардън, която вече е набрала популярност с участието си в „Тамара Дрю.” Бардън се радва на връзката между двете героини. „Те са като две малки цветя, които са заинтригувани едно от друго именно защото са пълни противоположности.”
Бардън споделя, че близката възраст между нея и Сърша е предпоставка двете бързо да се сприятелят. „Постоянно си припявахме Лейди Гага заедно,” казва младата актриса.
„Приятелството между Софи и Хана във филма се гради на желанието да се опознаят една друга и да разберат защо са толкова различни; в крайна сметка и двете са тийнейджърки, които търсят своя път в живота.”
Бардън потвърждава, че екранното семейство се е сплотило още преди снимките. „Когато изригна вулкана в Исландия трябваше да пътуваме в продължение на 18 часа с кола и постепенно свикнахме един с друг, подобно на истинско семейство.”
Екранните й родители, Уилямс и Флеминг, няма как да не зададат тон за общото „семейно” настроение, защото вече неколкократно са работили заедно.
„Джейсън е толкова забавен, че винаги той беше виновен за отклоненията от сценария,” разказва Бардън. „Но на Джо му допадна колко естествено се държим един с друг и ни насърчаваше да продължаваме в същата посока, докато той се мъчи да овладее и режисира създадения от нашето семейство хаос.”
Уилямс споделя, че познава образа на героинята си Рейчъл много добре. „Има няколко силни женски образа в „Хана”, като моят е този на майката от 21 век, която е прочела всички възможни книги за отглеждане на деца. Тя смята, че Хана не е по-различна от собственото й семейство и се опитва да й придаде голяма част от собствените си възприятия за света и живота.”
„Джо позволява на актьорите да развиват образа си. Колкото повече разговаряш с него, толкова по-вероятно е голяма част от идеите ти да се окажат в готовия филм. А когато работиш с Джейсън винаги има място за импровизации.”
Джейсън Флеминг признава, че Джо Райт дава огромна свобода на актьорите. „Казах, че ще му досаждам и ще му задавам въпроси,” споделя актьорът. „Той отвърна, че няма нищо против, а единственото, което го влудява са актьори без въображение.”
Бана изразява възхищение от „човечността на Райт, която си личи в поведението му на и извън снимачната площадка. Той е способен внимателно да обясни какво послание носи всяка сцена и как си представя да се случат нещата, но въпреки това съм убеден, че крайният резултат ще изненада дори и мен, който съм участвал във филма.”
„Благодарение на Джо сценарият оживява по изключителен и неочакван начин,” споделя Бланшет, която няма съмнение, че публиката за пореден път ще бъде изумена от таланта на Сърша Ронан. „Сърша е невероятна актриса и има изключително екранно присъствие. Тя черпи от собствения си опит, за да намери вдъхновение за ролята, в която трябва да се преобрази.”
„Работила съм с баща й, който също е актьор. През 2003 снимахме заедно „Вероника Герин.” Когато се натъкнах на него при раздаването на Оскарите за 2008 осъзнах, че една от номинираните актриси е малкото момиченце, което идваше на снимачната площадка на „Вероника Герин.” Това момиченце бе Сърша.”
Колкото и предизвикателни роли да приеме Ронан в бъдеще, то тя ще бъде много по-добре подготвена благодарение на участието си в Хана. „Все още владея някои хватки, които научих по време на снимачния процес,” с усмивка споделя младата актриса.
|
