Начало » Филми »

Вода за слонове

Всичко за филма - Вода за слонове / информация за филма

Water for Elephants 2011

Всичко за филма

30.3.2011 | синефиш.бг

ВОДА ЗА СЛОНОВЕ е екранизация по едноименния бестселър на Сара Груен, разкриваща ни една епична история за забранена любов пламнала в магическо място, което крие приключения, красота и опасности за дръзналите да го посетят.

Бедният студент по ветеринарна медицина Якоб се влюбва в Марлена, която е звезда в програмата на цирк от една отминала епоха. Те преоткриват красотата под купола на цирка и се сближават докато се грижат за един специален слон. Преодолявайки всички препятствия, включително жесток и тираничен съпруг, Якоб спасява Марлена от нещастния й живот и те двамата заживяват заедно до края на дните си.

След публикуването си през 2006 ВОДА ЗА СЛОНОВЕ на Сара Груен постига голям успех и прекарва 12 седмици в класацията на Ню Йорк Таймс за бестселъри. Книгата продължава да реализира значителни продажби и до днес. Читателите по целия свят откликват на историята и съпреживяват любовта, радостта и трудностите, пред които са изправени героите на Сара Груен. „Основната тема на ВОДА ЗА СЛОНОВЕ е любовта във всичките й форми – между мъже и жени, в семейството, между хора и животни,” споделя авторката на романа. „Разказва за начина, по който се отнасяме един с друг – понякога добре, а друг път не толкова похвално.”

Сред многото почитатели на романа е и Рийз Уидърспун. „Това е една чудесна история за любов, надежда, избавление, втория шанс и откриване на щастието,” споделя носителката на Оскар. Уидърспун влиза в ролята на Марлена, чиито блестящи очи и коса, порцеланова кожа и искрящи розови пайети в комбинация с умението й да контактува с животните я правят атрактивен и грациозен изпълнител. Но личният й живот далеч не й носи толкова щастие, колкото работата на манежа. Тя е в капана на сложен брак със собственика на цирка Аугуст, който умее да налага присъствието си и може еднакво добре да очарова, прелъсти или нападне своята цел.

Звездата от „Здрач” Робърт Патинсън също е един от множеството фенове на света създаден от Сара Груен. „Някой ми изпрати книгата и веднага щом я зачетох почувствах моментална връзка със съдбата на героите,” спомня си актьорът. Патинсън влиза в ролята на преживялия лична трагедия Якоб Янковски, който се скита без цел и посока, докато не избира случаен влак, който се оказва дом на цирка „Братя Бензини.” Именно този влак ще го отведе до Марлена и любовта, която никой от двамата не е очаквал.

Скоро след публикуването на книгата започват и дискусиите за филмовата й адаптация. В края на 2008 продуцентът Гил Нетър („Марли и аз”) разговаря с Франсис Лорънс („Аз съм легенда”) относно възможността да режисира филм по романа. „Прочетох книгата на един дъх,” спомня си Лорънс. „Това е изключително въздействаща история, която е разположена в свой много подробно описан и комплексен свят. Допаднаха ми героите и емоциите, които историята предава.”

Лорънс се фокусира върху отношенията между Марлена и Якоб, както и върху педантичното пресъздаване на света, така подробно описан от Сара Груен. „Връзката, която изградихме между двамата главни герои във филма, е нещото, от което съм изключително доволен,” споделя режисьорът. „Якоб моментално се влюбва в красотата, силата, очарованието и увереността на Марлена. Тя обаче се е обградила с високи стени и се доверява трудно на хората. Якоб започва постепенно да руши стените и се превръща в човека, който Марлена едва ли е очаквала.”

Освен към героите, Лорънс е привлечен от възможността да пресъздаде живота на един пътуващ цирк. „Винаги са ме интригували цирковите трупи от 20-те и 30-те години на 20 век. Носят някакво по-специално усещане със своите парни влакове, шарени тенти, елегантни изпълнители и екзотични животни.”

Лорънс и продуцентът Ерик Щоф се обръщат към номинирания за Оскар сценарист Ричард Лаграванезе („Кралят на рибарите”) със задачата да адаптира романа на Сара Груен за големия екран. Всички са наясно с очакванията спрямо една толкова популярна и обичана книга, и добре си дават сметка колко трудно е да сведеш 400 страници литература до сценарий, с който да работиш по дългоочакваната екранизация. „За пръв път работех съвместно със сценарист по адаптирането на книга и исках да се придържаме максимално близо до темите и тона на литературния първообраз,” споделя режисьорът. „Няколко ключови момента трябваше задължително да присъстват, но част от забавлението при създаването на филма е и добавянето на нови идеи, които ще сработят по-добре на екрана.”

„Когато работиш с толкова популярна и обичана история трябва да откликнеш на очакванията на публиката, но в същото време е важно да се отбележи, че в главата на всеки читател изникват различни образи, вдъхновени от романа,” обяснява Лаграванезе. „Филмовата адаптация е просто един от многото възможни визуални варианти на историята, част от чиито епизоди са останали в страниците на книгата, защото естеството им не отговаря на филмовата динамика.”

Основната задача пред режисьор и сценарист е да направят тримата главни герои значително по-активни и да хвърлят повече светлина върху миналото на Якоб и Марлена. „Искахме мотивацията на всеки от героите да е ясна и да е значително по-сложно да се определи кой е добрия и кой лошия в историята, защото всеки има своите основания за постъпките си и никой не е 100% невинен,” казва Лаграванезе.

„Марлена е сираче, работещо като шивачка в магазин за дрехи,” обяснява Уидърспун. „Аугуст я открива при посещението на цирка му в града и веднага е запленен от нейната красота. Кани я да се присъедини към цирка и да тренира конна езда, за да се превърне в една от звездите на шоуто. Марлена заменя бедността с възможността за слава, но всяко решение има своите последствия. Аугуст също няма свое семейство и е изградил живота си около пътуващия цирк, който сам е създал от нулата.”

Промяна спрямо книгата е обединяването на двама от героите на Груен в един – съпругът на Марлена Аугуст, който е и главен дресьор на животните, с чичо Ал – жестокия собственик на цирка. „Така създадохме един още по-опасен герой в лицето на Аугуст, което работи чудесно за целите на филма,” обяснява Лаграванезе. Сценаристът обогатява и спомените на вече остарелия Якоб за преживяванията му в цирка на братя Бензини и отношенията с дългогодишната му любов Марлена.

Самата Груен е впечатлена от сценария. „Мисля, че промените са брилянтни,” споделя авторката. „Писането на сценарий е съвсем различно от писането на роман. Франсис и Ричард взеха материал, който нормално се чете поне за 14 часа и го сведоха до филм, който може да изгледате за 2, като в същото време по никакъв начин не накърниха моята история.”

Още преди да се започне работа по сценария Уидърспун потвърждава желанието си да участва във ВОДА ЗА СЛОНОВЕ. „Рийз оказа неимоверна подкрепа при разработването на героинята й още от първите дни на проекта,” възхищава се Лорънс. „Тя е фантастична актриса, която блести с уникална красота, обича животните и не се страхува да опита всичко. Марлена е сурова и силна героиня, каквато Рийз също може да бъде в живота.”

За разлика от Марлена Якоб е отгледан в любящо семейство. Но точно преди да завърши ветеринарна медицина родителите му загиват в автомобилна катстрофа. Емоционално съсипан и останал без пари Якоб е принуден да напусне университета. Младият мъж тръгва да се скита безцелно и импулсивно скача във влака обслужващ цирка на братя Бензини. Седем десетилетия по-късно вече остарелият Якоб се пита, „Аз ли избрах влака или той избра мен?”

Без други планове за бъдещето Якоб решава да се присъедини към трупата. Принуден е да започне от най-ниското стъпало в йерархията на цирка, но скоро собственикът Аугуст научава за познанията му по ветеринарна медицина и му възлага грижите за всички животни. Това приближава Якоб до Марлена, която е звездата на шоуто. „Якоб веднага е привлечен от красотата и харизмата на Марлена,” казва Патинсън. „Той забелязва и силната й връзка с животните, с които работи по време на номерата, което е още една обща черта, която двамата споделят.”

Патинсън е почитател на романа и е заинтригуван от възможността за филмова адаптация след като прочита сценария. „Франсис и Ричард са намерили начин да обогатят историята още повече,” споделя актьорът. Режисьорът се убеждава, че Патинсън е правилния избор за ролята след няколкочасов разговор помежду им. „За мен Роб беше Якоб Янковски,” обяснява Лорънс. „Той е умен, чувствителен, силен и уверен.”

„Якоб е мистериозен и тих човек; предпочита да наблюдава хората и има интуитивна връзка с животните, както и дълбок поглед върху човешката природа,” казва за героя си Патинсън.

Най-добрите черти от характера на Якоб и уменията му се засилват в присъствието на Марлена. В началото тя не иска да има нищо общо с новодошлия, но когато Якоб се притича на помощ на любимия й кон двамата споделят миг на близост и нежност, от която няма как да се отърсят впоследствие. Между тях обаче стои мрачна сила в лицето на Аугуст – харизматичния собственик на цирка, който в един момент се държи като тиранин, а в следващия като грижовен патриарх на голямо семейство. По същия начин и любовта му и грижовността към Марлена може да се преобразят за секунда в гняв и жестокост. Веднъж видял тъмната му страна Якоб решава да стори всичко по силите си, за да освободи Марлена от тиранията на Аугуст.

Уидърспун не пести похвали за работата на Кристоф Валц (носител на Оскар за „Гадни копилета”), който успява да пресъздаде по перфектен начин двете противоречащи страни в характера на героя му и да разкрие мрака в душата на Аугуст. „Кристоф се присъедини към проекта с огромна привързаност към героя и историята,” споделя Франсис Лорънс. „Той внесе ключова смесица от интелигентност, острота и хумор в образа на Аугуст.”

Валц е решен да остави оценката за изпълнението му в ръцете на публиката, но не пропуска да изрази възхищение от работата на дресьорите, които се занимават с животните в цирка. „Не бих имал търпението да тренирам, което и да е животно, защото аз едва имам търпението да изиграя дресьор на животни,” шегува се Валц. „Възхищавам се на нашия основен треньор на слонове в лицето на Гари Джонсън, който е спокоен, съсредоточен и търпелив. Присъствието му ме кара на свой ред да се чувствам спокоен и уверен около животните,” споделя актьорът.

Звездата на шоуто е слоницата Роузи, която е висока почти 3 метра и тежи 4 тона. Във филма Аугуст купува Роузи от западащ цирк с надеждата да съживи собственото си представление. Едва ли и подозира обаче, че слонът ще му донесе не само финансов успех, но ще спомогне и за сближаването между Марлена и Якоб.

В ролята на Роузи е слонът Тай – ветеран във филмовия бизнес на възраст 42 години с участия в „Bigger than life” и „Книга за джунглата.” Тай моментално се превръща в любимец на целия екип, който се възхищава на спокойствието, демонстрирано от огромното животно сред хаоса на една голяма снимачна площадка.

Уидърспун развива особено близка връзка с Тай, защото има най-много общи сцени със слона. Актрисата започва тренировки няколко месеца преди начало на снимачния процес, защото трябва да се научи как да се държи с истински голямата звезда на филма, как да се качва по хобота й и как да прави салто върху гърба й. Цирковото училище на Уидърспун включва още конна езда и тренировки на трапец.

Робърт Патинсън също е впечатлен от Тай. „Никога не съм бил близо до такова огромно животно, което в същото време е толкова грациозно и внимателно към хората около себе си,” споделя актьорът.

Създателите на филма отделят специално внимание на сцените, в които Аугуст бие слона. Екипът по специални ефекти и дресьорът Гари Джонсън използват редица трикове, които ще накарат публиката да повярва в достоверността на случващото се на екрана, докато в действителност Тай не е докоснат и по най-лекия начин от когото и да било, за което следят от Асоциацията за хуманно отношение към животните.

ПОД КУПОЛА НА ЦИРКА

За да реализира визията си за живота в един цирк от времето на Голямата депресия, Лорънс работи съвместно с екипа сценографи в стремежа си да слее автентичното с романтично усещане за една отдавна отминала епоха. „Всички, които се присъединиха към проекта изпитват дълбока привързаност както към конкретния исторически период, така и към цирка,” споделя режисьорът.

Основният декор е построен в Пиру, Калифорния. Мястото е избрано поради близостта с дома на екзотичните животни, необходими на продукцията, а също и заради наличието на железопътна линия, която може да бъде използвана при снимките. Внушителният цирков парад е заснет в студиото на Twentieth Century Fox, а в Чатануга, Тенеси, екипът успява да заснеме влакови композиции от 30-те години на миналия век.

Базираната в Пиру продукция включва основната шатра на цирка, менажерия за животните, тента за екзотичните танцьорки, самостоятелна палатка за Марлена и няколко по-малки шатри. Най-голямата е с размер 49 на 31 метра и побира до 800 души. „Целта ни бе да построим собствена циркова площадка, в която да имаме свободата да снимаме по какъвто начин сметнем за добре,” обяснява Франсис Лорънс. „Нашият цирк е напълно автентично отражение на второкласните циркови трупи от епохата, която описваме във филма. Всяка сутрин се потапяхме в атмосферата на 30-те години на 20 век и зрителите със сигурност ще се почувстват по същия начин.”

Създателите на филма са подпомогнати от детайлните описания в романа на Сара Груен, които сами по себе си карат читателите да си представят най-живо звуците, картините и миризмите на един борещ се за оцеляване цирк от преди 80 години. За неповторимата визия на ВОДА ЗА СЛОНОВЕ допринася работата на сценографа Джак Фиск, който е известен предимно от дългогодишното си сътрудничество с бележития режисьор Терънс Малик („Тънка червена линия”); операторът Родриго Прието, чието проникновено разбиране за визуално и драматично значимото е видно във филми като „Планината Броукбек” и „Уолстрийт 2: Парите никога не спят”; и двукратно номинирата за Оскар дизайнерка по костюми Жаклин Уест („Странният случай с Бенджамин Бътън”).

„В определени моменти при влизането под купола на изградения от нас цирк имах чувството, че пътувам във времето и наистина се пренасям в една отминала епоха. Тези моменти ме правят истински щастлив, защото показват колко добра работа сме свършили,” споделя Лорънс.

Реалистичната визия се дължи в голяма степен на задълбоченото проучване, проведено от Джак Фиск. Той прекарва дълги часове в четене на книги за периода и преглеждане на стотици фотографии. „На старите черно-бели снимки може да се видят цялата мръсотия, петна, кал, прах и мухъл по тентите на цирка. Всичко изглежда много реално и осезаемо, а именно това искахме да постигнем и ние с нашите декори,” обяснява сценографът на продукцията.

Работата на дизайнерката по костюми Жаклин Уест е от основно значение за изграждането на контраста между блясъка на цирка и света извън него по време на Голямата депресия в САЩ. Костюмите на основните герои, сред които Аугуст и Марлена, преливат от цветове, докато хората на заден план носят по-приглушена палитра, която отговаря на мрачната историческа епоха. „Исках всички цветове и блясък да са съсредоточени в цирка, който ярко да контрастира с едноцветната заобикаляща среда,” казва Жаклин Уест.

Костюмите на Марлена копират костюмите на филмовите звезди от 30-те години. Вечерните й тоалети отговарят на дрехите, с които актриси като Джийн Харлоу, Карол Ломбард и Констанс Бенет са дефилирали в обществото.

Признание за постигнатото от екипа на филма са думите на самата Сара Груен при посещението й на снимачната площадка. „Останах без думи,” споделя авторката. „Преди няколко години всичко бе само в главата ми, а да видя толкова детайлното му визуално изображение бе сюреалистично изживяване.”

„Хората винаги са искали да получат своя ден в цирка – радостно изживяване, което ги откъсва от ежедневието им,” казва Рийз Уидърспун. „Надявам се, че с ВОДА ЗА СЛОНОВЕ сме създали именно филм, който да забавлява хората по най-добрия начин.”

„Причината да режисирам ВОДА ЗА СЛОНОВЕ е наличието на любов, сбъднати желания, избавление, магия и красота в историята. Надявам се публиката също да обикне филмът, в който всички вложихме толкова много,” обобщава Франсис Лорънс.

ЗА АКТЬОРИТЕ

Носителката на Оскар Рийз Уидърспун (Марлена) е една от най-търсените и уважавани актриси в Холивуд. Тя израства в Тенеси и по-късно се завръща към корените си, за да изиграе Джун Картър Кеш в биографичната драма Walk the Line. Изпълнението й й носи Оскар, Златен Глобус, BAFTA, награда от Гилдията на филмовите актьори, отличие от кръга на критиците в Ню Йорк и много други признания.

Още 14 годишна Уидърспун се надява да получи поддържаща роля във филма на Робърт Мълиган The Man in the Moon. Вместо това успява да се пребори за главната роля и постепенно набира популярност и трупа участия в нови проекти.

През 1995 участва заедно с Марк Уолбърг в трилъра Страх, а изпълнението й в модерната интерпретация по приказката за Червената шапчица Freeway получава възторжени отзиви и дебютира при рекордна гледаемост по HBO.

Следва партньорство с Пол Нюман, Сюзън Сарандън и Джийн Хекман в трилъра на Робърт Бентън Здрач. Талантът й за комедии е разкрит от Гари Рос в режисирания от него Плезънтвил, в който младата актриса участва заедно с Тоби Магуайър.

През 1999 сатирата на Александър Пейн Съперници й носи награда за Най-добра актриса от Националното общество на филмовите критици и номинация за Златен глобус. Последвалият успех на Професия блондинка и приходите от над 100 милиона долара утвърждават Уидърспун като международна звезда.

Следва Сватбен сезон, който става една от на-успешните женски комедии за всички времена с общи приходи от близо 181 милиона долара. Професия блондинка 2 излиза през 2003 и става поредното заглавие донесло повече от 100 милиона долара благодарение популярността на Уидърспун.

Тази успешна серия продължава и през следващите години с Истина ли е... (2005) и Четири коледи (2008). През 2004 актрисата пресъздава на големия екран един от най-иконичните образи в английската литература – този на Беки Шарп от Панаир на суетата, под режисурата на Мира Наир.

За последно Уидърспун участва в Как да разбера – романтична комедия режисирана от носителя на Оскар Джеймс Л. Брукс, в която актрисата си партнира с Оуен Уилсън, Пол Ръд и Джак Никълсън.

РОБЪРТ ПАТИНСЪН (Якоб) е добре познат с ролята си на Едуард Кълън в "Здрач", "Здрач 2: Новолуние" и „Здрач 3: Затъмнение”. Добива известност на 19-годишна възраст, когато печели ролята на Седрик Дигъри в "Хари Потър и огненият бокал", където е официален представител на Хогуортс в Тримагическия турнир. Скоро след това се появява и в следващата част от популярната поредица – „Хари Потър и орденът на феникса".

През 2010 година участва в "Не ме забравяй", където си партнира с Пиърс Броснан, Крис Купър и Емили Де Равин. Наскоро приключи снимките по "Bel Ami", където играе млад журналист в Париж, който се възползва от връзките си с най-бляскавите и влиятелни жени в града, изиграни от Ума Търман, Кристин Скот Томас и Кристина Ричи.

Патинсън започва професионалната си кариера с роля в "Sword of Xanten", където си партнира със Сам Уест и Бено Фурман. Участва и в продукцията на режисьора Оливър Ървинг "How to Be", спечелила специална почетна похвала за повествователен филм на фестивала Slamdance. Патинсън играе главната роля на Салвадор Дали в "Little Ashes", режисиран от Пол Морисън. Участва и в "The Haunted Man" за BBC.

Кристоф Валц (Аугуст) е отличен със Златен Глобус, Оскар и BAFTA, с награда от Гилдията на киноактьорите, както и на Филмовия фестивал в Кан за превъплъщението си като полковник Ханс Ланда във филма на Куентин Тарантино „Гадни копилета.”

В началото на 2011 година Валц участва заедно със Сет Рогън и Камерън Диас в успешната екранизация по популярния комикс „Зеленият стършел.” Валц е в ролята на злодея Чудновски във филма на Мишел Гондри, който донесе повече от 200 милиона долара приходи в целия свят.

По-късно тази година предстои да го видим в ролята на кардинал Ришельо в дългоочакваната 3D версия на „Тримата мускетари”, режисирана от Пол Андерсън („Заразно зло”) и с участието на Матю Макфейдън, Рей Стивънсън, Логан Лърман, Мила Йовович и Джуно Темпъл.

Кариерата на Уолц в европейското кино, театър и телевизия се разпростира в три десетилетия. За представянето си в Du Bist Nicht Allein, Уолц е награден на Баварските и Немските телевизионни награди, както и със „Златен Лъв” от RTL.

Хал Холбрук (стария Якоб) започва филмовата си кариера на 41 годишна възраст с филма The Group през 1966 година. От тогава до днес е участвал в повече от 40 филма, сред които „Цялото президентско войнство”, „Мъглата”, „Уолстрийт”, „Фирмата”, „Мъже на честта”, „Сред дивата природа” (за който получава номинация за Оскар).

Носител е на 5 награди Еми за различни телевизионни продукции.

Холбрук има и значителна театрална кариера, през която не пропуска ежегодните представления по произведенията на Марк Твен. Сред останалите му театрални проекти са „Чичо Ваня”, „Крал Лир”, „Венецианският търговец”, „Смъртта на търговския пътник” и др.

През годините актьорът получава множество отличия – Почетен доктор по изящни изкуства от собствената му Алма матер университета Денисън; награда на името на Уилям Шекспир от Шекспировия театър във Вашингтон; медал за хуманитарни заслуги от президента на САЩ.

През 2000 година Холбрук е въведен в театралната зала на славата в Ню Йорк.

ЗА СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ФИЛМА

Франсис Лорънс (Режисьор) дебютира с филмовата версия по комикса „Константин”, в която участват Кеану Рийвс и Рейчъл Уайс.

Следващият му проект е изключително успешната адаптация по романа на Ричард Матисън „Аз съм легенда” с участието на Уил Смит, която носи повече от 500 милиона долара приходи.

Лорънс е известен и като режисьор на музикални видеоклипове, като за работата си по „Whenever whatever” на Шакира получава латиноамериканска награда Грами. Лорънс снима и клипа на Лейди Гага „Bad Romance”, който печели награда за най-добро видео от ежегодните награди на MTV. Работил е с изпълнители като Бритни Спиърс, Гуен Стефани, Пинк, Дженифър Лопес, Аеросмит и много други.

Ричард Лаграванезе (Сценарист) е роден в Бруклин, Ню Йорк и посещава колежа Емерсън.

За работата си по „Кралят на рибарите” на Тери Гилиъм е номиниран за награда Оскар. Останалите филми в кариерата му включват „Мостовете на Медисън” на Клинт Истуд; „Огледалото има две лица” на Барбра Стрейзънд; „Повелителят на конете” на Робърт Редфорд и „Beloved” на Джонатан Деми.

Лаграванезе е и режисьор на редица филми, сред които „Living out loud” с Холи Хънтър, Дани де Вито и Куин Латифа; „Париж, обичам те” с Фани Ардан и Боб Хоскинс; „Гласове на свободата” с Хилари Суонк и „Послепис: Обичам те” отново с Хилари Суонк.

Сценарият му за живота на Либерачи озаглавен Behind the Candelabra предстои да бъде заснет по-късно тази година с участието на Майкъл Дъглас и Мат Деймън под режисурата на Стивън Содърбърг.

Гил Нетър (Продуцент) в момента продуцира драмата на Fox 2000 „Животът на Пи” по бестселъра на Ян Мартел, чийто режисьор е Анг Лий.

През 2009 Нетър продуцира донеслата над 300 милиона долара драма The Blind Side, която получава номинация Оскар за Най-добър филм и награда Оскар за Най-добра актриса на Сандра Бълок.

Сред предишните му проекти се нареждат „Марли и аз” с Дженифър Анистън и Оуен Уилсън; „Телефонна клопка” с Колин Фарел и Форест Уитакър; „Пич, къде ми е колата?” с Аштън Къчър и Шон Уилям Скот; „Ерагон”; „Флика”.

В продължение на 7 години Нетър е президент на компанията Zucker Brothers и по време на управлението си спомага за успеха на филми като „Сватбата на най-добрия ми приятел”; „Първият рицар”; „Голо оръжие 33 1/3” и „Разходка в облаците.”

Ервин Щоф (Продуцент) е продуцирал едни от най-успешните филми през последните 15 години – „Матрицата”; „Аз съм легенда”; „Денят в който земята спря”; „Константин”; „Остин Пауърс”; „Улични крале” и The Blind Side.

Щоф основава 3 Arts Entertainment преди 20 години заедно с Майкъл Ротенбърг и Хауърд Клайн. Сред основните дейности на компанията е представляването на популярни холивудски звезди като Кеану Рийвс, Робърт Патинсън, Тина Фей, Джейсън Бейтман, Крис Еванс, Дебра Месинг.

3 Arts Entertainment продуцира редица сериали, носители на награда Еми – „Офисът”, „Рокфелер плаза 30”, „Кралят на хълма” и „Винаги е слънчево във Филаделфия.”

Родриго Прието (Оператор) е роден в Мексико сити с баща мексиканец и майка американка. Прието изучава операторско майсторство в Мексико, но понастоящем живее с жена си и двете си деца в Лос Анджелис.

Прието започва кариерата си на 22 години с работа по телевизионни реклами и прави дебюта си в игралното кино с Un Instante Para Morir през 1992. Изгражда си репутация на изключително педантичен оператор, който внимава и за най-малкия детайл, с филми като Sobrenatural (награден с мексиканската награда Ариел през 1996) и Un Embrujo на Карлос Карера, който печели награда за най-добра операторска работа от фестивала в Сан Себастиан, както и награда Ариел.

Amores Peros на Алехандро Гонзалес Иняриту му носи по-широко признание през 2000 година. Филмът носи на Прието нова награда Ариел, а също и награда „Златна жаба” от международния фестивал по кинематография в Полша.

Следващите проекти на оператора включват „Фрида” на Джули Теймор, „Осмата миля” на Къртис Хенсън, „25-ят час” на Майк Лий и „21 грама” на Алехандро Гонзалес Иняриту. През 2003 Прието пътува с Оливър Стоун до Куба, за да заснеме документален филм за Фидел Кастро. Двамата продължават съвместната си работа с още един документален филм за Близкоизточния конфликт между Израел и Палестина. Историческият епос „Александър” с Колин Фарел е първия им съвместен игрален филм, за който Прието е удостоен със „Сребърна жаба” от фестивала в Полша.

За работата си по „Планината Броукбек” Прието е номиниран за Оскар, BAFTA и от Американското общество на операторите. Филмовите критици от Флорида и Чикаго провъзгласяват Прието за най-добър оператор за същия филм.

През 2006 Прието и Иняриту работят за пореден път заедно по „Вавилон”, за който операторът получава нова номинация BAFTA. Следва пътуване до Хонг Конг и Шанхай и работа по „Lust, Caution” на Анг Лий, за който печели награда Golden Osella за Най-добър оператор от фестивала във Венеция. „Правилата на играта” на Кевин Макдоналд и „Прекършени прегръдки” на Педро Алмодовар са следващите проекти на Прието.

Сред последните му филми се нареждат „Бютифул” на Иняриту и „Уолстрийт 2: Парите никога не спят” на Оливър Стоун.

Джак Фиск (Сценограф) е номиниран за Оскар, BAFTA и от Гилдията на сценографите за работата си по „Ще се лее кръв.” За същия филм печели отличието на кръга на филмовите критици от Лос Анджелис.

Фиск има дългогодишно сътрудничество с Терънс Малик, което включва „Опасни земи”, „Райски дни”, „Тънка червена линия”, „Новият свят” и предстоящия „Дървото на живота.”

Работил е и заедно с Дейвид Линч по няколко филми на бележития режисьор, сред които „Историята на Стрейт” и „Мълхоланд драйв.”

Жаклин Уест (Дизайнер костюми) работи през последната година по “Социалната мрежа” на Дейвид Финчър и „Дървото на живота” на Терънс Малик.

Уест първоначално учи за доктор, но след завършването на Университета в Бъркли решава да последва примера на майка си и да стане дизайнер на дрехи. От 1988 до 1997 Уест управлява собствена компания за готова конфекция, притежава магазини из цялата страна, а също и представителства в Ню Йорк и Токио.

Първият й опит в света на филмите е с „Хенри и Джун” на режисьора Филип Кауфман. Впоследствие Уест работи по още няколко негови филма – „Изгряващо слънце” с Шон Конъри, „Историята на маркиз дьо Сад” с Джефри Ръш и Кейт Уинслет. За работата си по последния проект Уест е номинирана за Оскар и награда на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (BAFTA).

Сред последните й проекти се нареждат криминалната драма на Кевин Макдоналд „Правилата на играта” и „Нашествие” с Никол Кидман.

За работата си по „Странният случай на Бенджамин Бътън” е номинирана отново за Оскар и BAFTA.

Уест е част от надзорния съвет към модния институт по дизайн в Лос Анджелис.

Алън Едуард Бел (Монтаж) е известен с работата си по филмите „500 мига от любовта”, „Зеленият път” и „Пътешествията на Гъливер.” Кариерата му надхвърля 20 години и включва основно дейност по пост-продукция в сферата на специалните ефекти.

Джеймс Нютън Хауърд (Музика) е един от най-продуктивните композитори във филмовата индустрия с над 100 кино и телевизионни филми зад гърба си. Има седем номинации за Оскар. Последната му номинация е за одобрената от критиката драма „Майкъл Клейтън”, с участието на Джордж Клуни. Предишната му номинация е за филма „Селото”, с режисьор М. Найт Шаямалан. Хауърд е автор на музиката към всички филми на Шаямалан, включително и на дебютния му хит „Шесто чувство” и последвалите го „Следите”, „Неуязвимият”, „Жената от водата”, „Явлението” и „Последният повелител на въздуха.”

Хауърд има номинация за Оскар и за работата си по „Сватбата на най-добрия ми приятел” на режисьора П. Дж. Хоуган; „Беглецът” на Андрю Дейвис и „Принцът на приливите” на Барбра Стрейзанд. Хауърд има още две номинации както за Оскар, така и за Златен Глобус в категорията най-добра песен - „Look What Love Has Done” от филма „Джуниър” и „For the First Time" от „Един прекрасен ден”. Третата му номинация за Златен Глобус е за хитовия римейк на филма „Кинг Конг” на режисьора Питър Джаксън.

Дългият списък от филми в кариерата на Хауърд включва „Великите дебатори”, с режисьор Дензъл Уошингтън; „Кървав диамант” на Едуард Зуик; „Фрийдъмленд”; „Батман в началото” на Кристофър Нолан; „Преводачката” на Сидни Полак; „Съучастникът” на Майкъл Ман, „Булката беглец” на Гари Маршал; „Първичен страх” на Грегъри Хоблит; „Дейв”; „Големият каньон”; „Пропадане”; „Питър Пан”; „Висшата лига”; „Уайът Ърп”; „Хубава жена” и много други.

Наскоро Хауърд работи по филма на Едуард Зуик „Съпротива”; „Тайните на Беки Б.” на режисьора П. Дж. Хоуган; „Агент Солт” с Анджелина Джоли и анимацията „Гномео и Жулиета”.