Майли Сайръс изпълнява първата си драматична роля, а Грег Киниър майсторски си проправя път през емоционалните върхове и спадове на деликатния сценарий на Никълъс Спаркс – предизвикателство дори за най-опитните актьори от екипа.
„Сюжетът е прост, но актьорите трябва да изминат дълги емоционални пътувания”, казва Робинсън. „Ник Спаркс задълбочено разкрива човешките емоции. Той им дава задачата да преминат през целия спектър от емоционални изживявания на екрана.”
Робинсън не е запозната с предишните изпълнения на главната си актриса, когато се съгласява да режисира „Последната песен”, но вроденият талант и чарът на Сайръс бързо я спечелват. „Тя има излъчването на звезда”, казва режисьорката. „Просто грее, и когато се появи на снимачната площадка, всички го усещат. Понякога не мога да повярвам, че е само на 16 г. Има невероятни заложби.”
Ентусиазмът и отдадеността на Сайръс впечатляват целия екип. „Майли е прекрасна”, казва продуцентката Дженифър Гибгот. „Такава невероятна професионалистка е, че забравяш колко е млада. Притежава необикновена самоотверженост, енергия и доброта. Винаги поддържаше лека атмосфера на снимачната площадка, но същевременно се стараеше да се усети присъствието й като актриса. При положение, че се занимава с толкова много неща, включително предстоящото й турне, музиката и телевизионното й шоу, усърдието й в работата по този филм беше наистина впечатляващо.”
Младата актриса е благодарна, че получава толкова много подкрепа от Робинсън по време на такива трудни снимки. „Ако не се сработиш истински с режисьора, според мен това си личи на екрана”, казва Сайръс. „Джули Ан беше толкова забавна. Тя даде всичко от себе си, за да се сработим добре. За мен беше много важно, че имаше доверие в мен.” Сайръс споделя, че затрудненията на героинята й във филма й се струват много истински. „Когато родителите й се разделят, тя взема някои погрешни решения. Но после преоткрива пътя към щастието си чрез вярата, любовта и приятелството. Това са най-важните съставки на щастието, а понякога в живота ние пренебрегваме именно тези неща.”
„Обичам да пея и да забавлявам хората”, добавя младата звезда. „Много ме натъжава дори мисълта, че не бих могла да го правя. Затова е тъжно, че човек с таланта на Рони нарочно се откъсва от него. Да живея без музика, би било като да живея без въздух, и Рони се чувства по същия начин. Тя се отказва, за да накаже баща си, но всъщност излъгва единствено себе си.”
Ролята изисква от Сайръс да се научи да свири на пиано, което по думите й става доста бързо. „Може би ми беше лесно, защото умея да свиря на китара”, обяснява Сайръс, която възнамерява да продължи с уроците по пиано. „Научих се не само как да изсвиря дадена песен, но и как да го направя като класически музикант – как да седя, къде да гледам, докато свиря, как да се държа, как да си движа пръстите. Изисква се много повече дисциплина, отколкото при обикновеното свирене.
Научаването на нови неща е част от работата ми, която страшно много ми допада. Толкова много хора си мечтаят да научат нещо подобно, а за мен това преживяване идва като част от правенето на филма.” Актрисата се надява, че това ще е първата от редица роли, които ще й позволят да се развие и да израсне. „Според мен е много важно да търсиш роли, които представляват предизвикателство”, казва Сайръс. „Тази се появи в много напрегнат момент. Предстоеше ми турне, работех по шоуто... Мислех си, че ще е невъзможно да намеря време и за нея, но всичко си дойде на мястото. Получи се идеално, защото този филм е точно за това – как нещата си идват на местата въпреки всичко.”
По време на снимките много от членовете на екипа стават близки приятели. Сайръс и Грег Киниър, който играе баща й, моментално се сближават. „Грег много прилича на баща ми в реалния живот”, разказва Сайръс. „Много е улегнал, но е страшно забавен и всички просто се влюбват в него. Той ми беше като баща, докато бяхме в Савана, защото баща ми не беше в Джорджия с мен. Често сядахме на верандата и си говорехме за онова, което става. Разбирахме се прекрасно и мисля, че това ще си проличи и на екрана.” Киниър е впечатлен от работата на младата си партньорка във филма. „Тази роля изисква много от Майли”, казва той. „Изпълнена е със сложни емоции. Тя се справи страхотно. Майли е страшно сърдечна и е истинска професионалистка. Възхищавам й се за това. Приема работата на сериозно, но в същото време зарежда обстановката с много настроение и енергия. Тя е едно много впечатляващо шестнайсетгодишно момиче.”
Актьорът, номиниран за „Оскар” за най-добра поддържаща роля за „Колкото толкова”, играе Стив Милър - концертен пианист, който напуска семейството си, за да се съсредоточи върху кариерата, която обаче не се развива по план. Сега Стив се опитва отново да се сближи с двете си деца, преди да е станало твърде късно. „Стив иска пак да се събере с децата си и да ги опознае отново”, казва Киниър. „В началото на този филм има много неизвестни, които се изясняват с напредването на лятото.” Чувството за хумор на актьора играе ключова роля за реалистичното изграждане на образа, казват продуцентите. „Изпълнението на Грег в „Мис Слънчице” е едно от любимите ми”, споделя Гибгот. „Той придава хумористична отсянка на един толкова нервен герой с изключителна грация и лекота. Стив донякъде е измъчен баща, а Рони никак не улеснява нещата. Но Грег е способен да придаде малко вятърничавост и на най-сериозния герой.”
Отдадеността, с която той се заема с ролята на Стив, покорява Робинсън. „Грег е така загрижен за детайлите”, казва тя. „Работила съм с много велики актьори и Грег определено е един от тях. Той се интересуваше толкова дълбоко от всеки аспект на героя си, че ми се е обаждал и през почивните дни, за да обсъдим някоя сцена. Той беше Стив постоянно, всеки ден.”
Разклатените отношения в семейство Милър докосват нещо в Киниър. „Трогна ме колко е трудно да се създадат трайни връзки в семейство, сред чиито членове сякаш зее бездна”, разказва Киниър. „Родителите са се разделили поради причини, в които не се задълбочаваме, но изглежда никой няма вина. Но, както винаги, децата са поели удара и в случая голямата дъщеря Рони е на много раним етап, когато вижда изход само в гнева и враждебността. Тя е дяволски ядосана и няма намерение да се примирява повече. Моят герой се опитва да поправи това и да възроди усещането за семейство.”
Но Стив има тайна, която крие от семейството си. „Той се опитва да ги защити, но докато не сподели с тях, семейството не може да продължи напред”, обяснява Киниър. „Мисля, че Никълъс Спаркс чудесно поднася тайните. Тази играе много важна роля.” Сам баща на три дъщери, Киниър е напълно наясно с предизвикателствата, които поднася това. „Отношенията на Стив с дъщеря му са, меко казано, обтегнати, но той се старае. Плува срещу течението, защото тя е изпълнена с хапливост и горчивина и е много предубедена към баща си. Част от представата й за него не отговаря напълно на истината, и това ще стане ясно.”
Освен това, Стив се измъчва от убеждението, че е виновен за разрушаването на местна църква. За да изкупи вината си, той се опитва да изработи наново прозореца с витраж на сградата. Киниър се среща с местни занаятчии, за да изучи тънкостите при изработката на витражи. „Удивително е да научиш повече за това”, разказва Киниър. „Сетиш ли се за витраж и се чудиш, как ли го правят? Прилича на някаква шантава наука, която човек никога не би могъл да усвои. Но в нея има невероятна простота. Трябва да знаеш какво точно правиш и са нужни години усилия, за да овладееш техниката, но в крайна сметка останах с впечатлението, че подвигът е постижим.” Подготовката на Киниър за ролята включва и уроци по пиано. „Бих казал, че и преди можех да се преструвам, че свиря”, обяснява той. „Но когато се обучаваш за концертен пианист, фалшивите умения са първото, с което трябва да се сбогуваш. Трябваше да започна от самото начало и да работя с инструктор. Мисля, че вече съм официално пристрастен към клавишите.”
Новопридобитите му музикални умения му позволяват да забавлява екипа по време на снимките с кавъри на класически песни за път. „Така мотивирах екипа”, казва той. „Трябваше само да ги заплаша, че ще свиря, и веднага се захващаха за работа.”
Също като Сайръс, Лиъм Хемсуърт навлиза в нов етап от кариерата си с „Последната песен”. Изгряваща звезда в родната си Австралия, Хемсуърт започва отначало в Лос Анджелис. Роля като тази на Уил Блейкли още при първото му голямо участие в американски филм е голям скок за младия актьор. „Лиъм има фантастично излъчване на екрана и неизчерпаема енергия”, казва режисьорката Ан Робинсън. „Напомня ми за онези звезди от старите ленти, като Гари Купър. Лаконичен е по природа и е много спокоен зад камерата, но в погледа му се чете много.” Като повечето герои на Спаркс, Уил има свои собствени тайни, които му тежат. „На повърхността той е чаровен и привлекателен”, обяснява Хемсуърт, „Но тайните му пречат. Преструва се на жизнерадостен и популярен, но всъщност изобщо не е щастлив.”
„Когато се запознава с Рони, той открива някой не по-малко объркан, изгубил нещо важно. С напредването на лятото, те си помагат един на друг да израснат като личности. Не му е лесно с нея, но в края на краищата си заслужава.”
Заради ролята си в „Последната песен” Хемсуърт трябва бързо да усвои няколко нови умения. Първо, младият актьор трябва да се сдобие със сертификат за водолаз преди началото на снимките. При положение, че е израснал със сърфа и гмуркането в Австралия, Хемсуърт определено не се бои от водата. Но суровата тренировъчна програма се оказва по-тежка, отколкото е очаквал. „Имах три дни, за да се обуча за водолаз, и прекарах и трите в шестметров резервоар в Северна Каролина – бях вътре на практика по цял ден. В същото време два-три часа всеки ден отиваха в класната стая, за да науча всички правила. Беше доста по-тежко, отколкото си мислех. Звучи лесно – просто си слагаш маската и се гмуркаш под вода. Но всъщност е много по-сложно.” Освен това Хемсуърт, който никога не е играл волейбол, трябва да стане достатъчно добър, за да изиграе убедително волейболист с надежди за стипендия в колеж. „На прослушването ме питаха дали играя волейбол и аз отговорих „Не, но ще се науча.” Треньорът ми беше страхотен играч; мисля, че беше играл на Олимпийските игри. Играехме два пъти седмично, по два часа, и това бяха най-дългите два часа в живота ми. С Халок [Бийлс] не разменяхме и дума през тези два часа, с изключение на „Да”, „Добре”, „А така”, и треньорът все повтаряше колко сме зле. Беше мъчително!”
Кели Престън, която играе Ким - майката на Рони и Джона, е почитателка на Никълъс Спаркс, привлечена от вдъхновяващите истории на писателя. „Такава прекрасна любовна история”, казва тя, „и толкова добре написана. Обожавам Никълъс Спаркс като писател. Книгите и филмите му са много истинни. Смятам, че трябва да е водил много разнообразен живот, защото е така добре запознат с това как хората се отнасят един към друг и как разрешават проблемите си.”
„Надявам се този филм да донесе на хората няколко щастливи мига – и може би някоя и друга сълза. Творбите на Ник са толкова задълбочени”, продължава Престън. „Той пише за прости неща, които се случват в реалния живот, за това как да откриеш красотата в дребните моменти. Никълъс има прекрасен поглед към човешкия характер, който му позволява да влезе в главата на едно седемнайсетгодишно момиче със същата лекота, с която пише за възрастни.” Престън допълва, че е имала лична причина да приеме ролята. „Майли ме помоли да играя майка й – как можех да откажа? Познавам Майли от няколко години и я обожавам. Тя е умна, забавна, страшно талантлива, и е също толкова добра актриса, колкото и изпълнителка и певица. Невероятно задълбочена е. За мен е чест да играя майка й.” Престън изрича не по-малко похвали за останалите членове на екранното си семейство – Грег Киниър и Боби Колман. „Грег играе без усилие”, отбелязва тя. „Чувствахме се много добре заедно. Лесно е да изиграеш сцена с него, защото е наистина чудесен актьор. А Боби Колман е същински фишек. Кипи от енергия. Участвах в една много мила сцена, в която се сбогува с баща си, просто е сърцераздирателно. Малък е още, но си го бива!”
Дванайсетгодишният Колман играе Джона - брата на Рони. „На прослушване се явиха стотици деца, преди да попаднем на Боби”, разказва Робинсън. „Все повтарях „Не искам холивудско хлапе.” Исках някой шантав и чаровен, но не по общоприетия начин. Зрителите трябва да ги е грижа за Джона, точно както Рони я е грижа. Боби е прекрасно момче и удивителен човек и това си личи на екрана. Той беше единственият от кандидатите, който ни разсмя и в същото време ни разби сърцата. Това трябва да умее всеки актьор.” Младокът обсъжда ролята си със самоувереността на много по-възрастен актьор. „В този филм най-много ми допадна това, че Никълъс Спаркс говори за нуждата от вяра, любов и семейство”, казва той. „В началото на филма, точно това е проблемът в нашето семейство. Нямаме достатъчно вяра един в друг, за да повярваме, че не се опитваме да се нараним взаимно. Между нас няма любов и не се смятаме за приятели.” „Джона е щастливо, въодушевено хлапе, което се наслаждава на живота”, добавя той. „Обича да говори с баща си и да споделя с него мислите си, както и да играе и да пуска хвърчила.” За Колман едно от най-големите преимущества на киното е, че научаваш, както той се изразява, „страхотни нови неща”. Тъй като Джона помага на баща си за витража, Колман също е обучаван в занаята. „Все си мислех, че стъклото се споява в някаква огромна фурна или с горелка”, казва той. „Но всъщност се започва с лист хартия. Рисуваш онова, което искаш да направиш. После вземаш нужното стъкло и го налагаш отгоре като прозрачна хартия. Рязваш го с едно острие, което оставя една драскотина. После го тупваш и то изведнъж се разполовява. Събираш парчетата стъкло като парченца от пъзел и изливаш оловни ленти около тях, за да прилегнат едно към друго. После спояваш краищата на оловните ленти, и готово. Имаш си витраж!” Като най-млади членове на екипа, Колман и Сайръс безкрайно се забавляват заедно извън сцената. „Обикновено аз съм най-малката на снимачната площадка”, разказва Сайръс. „Беше хубаво поне веднъж да съм кака.” Колман вярва, че веселите моменти, прекарани заедно, са ги сближили повече по време на изпълнението им. „Определено се почувствахме като брат и сестра, защото си погаждахме номера, а точно това правят братята и сестрите.” „Цялото изживяване беше невероятно”, обобщава Колман. „Влюбих се в Савана. Не е като в Калифорния, където цветето – символ на щата, е от бетон. В Савана има храсти, и дървета, и риба, и алигатори. Толкова е красиво.”
Във филма играят и още няколко многообещаващи млади актьори, приятелите и „враговете”, които заобикалят Уил и Рони. Халок Бийлс играе Скот Томас - най-добрия приятел на Уил и негов съотборник в отбора по волейбол. „Сигурно съм играл няколко пъти на плажа като дете”, разказва Бийлс. „Когато на прослушването ме питаха дали играя волейбол, казах, че съм отраснал с тази игра. Естествено, истината излезе наяве при първата ни тренировка.” За щастие, Хемсуърт е рамо до рамо с Бийлс, докато се учат. „Не мога да си представя по-добър партньор, с когото да преживееш всичко това, от Лиъм”, казва той. „Тренирахме във фитнес залата и играехме волейбол всеки ден.” На Ник Лашауей се пада ролята на лошото момче на квартала – Маркъс, безразсъден фукльо с неповторимо и зрелищно хоби. „Той е кралят на остров Тайби и получава онова, което иска”, казва Лашауей. „Пада си малко нехранимайко. Вероятно пие твърде много, забърква каши и не му пука. Когато Рони пристига в града, той я пожелава, но тя не проявява интерес. И това не му харесва.” Когато Никълъс Спаркс създава героя, той иска да придаде на Маркъс отличителна черта. След като гледа в YouTube няколко удивителни видеоклипа на хора, жонглиращи с огнени топки, Спаркс решава да вкара спорта в сценария си – а това означава, че Лашауей трябва да се научи да го прави. „Първо трябваше да се науча да жонглирам”, разказва Лашауей. „Преди началото на снимките месец-два се упражнявах в Лос Анджелис. После започнах със специални огнени топки. По тях имаше съвсем малко горяща смес и пламъкът беше поносим. Слагах си ръкавици, напоени със специална смес, която потискаше горенето. Определено се чувствах готов, но вечерта, когато най-накрая снимахме сцената, пламъците бяха направо огромни. Изцяло поглъщаха топките и ми беше трудно да ги виждам. Исках да направя цели деветнайсет движения, но едва успявах да ги улавям!” Щуротиите на Маркъс и лошото му поведение се окуражават от приятелката му Блейз, в ролята Карли Чейкин. Когато Рони пристига на остров Тайби, Блейз смята, че е намерила сродна душа у разгневената, разбунтувана тийнейджърка. В крайна сметка се оказва, че Рони й е истинска приятелка, човек, на когото винаги може да разчита – дори след като Блейз я предава.
„Блейз е измъчена душа със златно сърце”, казва Чейкин. „Приятелството й с Рони я връща към това златно сърце. Тя поддържа много нездрава връзка с Маркъс, когато двете се запознават. Вярва, че това е единственото, което има на този свят, и е готова на всичко, за да го запази”. „Онова, което ми харесва в героинята е, че с помощта на Рони тя намира обратния път”, обяснява Чейкин. „Рони е единственият човек, който насърчава Блейз да се промени и да вземе правилните решения, и Блейз най-накрая е готова да се изправи, да си върне силата и куража. Харесва ми спектъра от емоции, които Блейз преживява от началото до края.”
|
