Начало » Филми »

Последната песен

ИСТОРИЯ ЗА СЕМЕЙСТВОТО, ПРИЯТЕЛСТВОТО, ТАЙНИТЕ И СПАСЕНИЕТО - Последната песен / информация за филма

The Last Song 2010

ИСТОРИЯ ЗА СЕМЕЙСТВОТО, ПРИЯТЕЛСТВОТО, ТАЙНИТЕ И СПАСЕНИЕТО

27.4.2010 | синефиш.бг

Авторът на бестселъри Никълъс Спаркс се изстрелва във висините с последния си проект

Писателят Никълъс Спаркс става литературна легенда през 1996 г., когато романът му „Тетрадката” светкавично се прочува и се превръща в издателски феномен. Вдъхновяващите истории на Спаркс за необикновения живот на обикновените хора печелят читатели по цял свят, и най-новият му роман „Последната песен” не прави изключение – той дебютира под номер едно в списъците с най-продавани книги на „Ню Йорк Таймс” и “Ю Ес Ей Тудей”. Задълбочените, понякога забавни и винаги въздействащи книги на Спаркс са в основата на мощна филмова индустрия. Горчиво-сладките му истории вдъхновяват както хитови продукции, така и оценени от критиците филми, сред които са „Писмо в бутилка” с Кевин Костнър и Робин Райт Пен, „Незабравимата” с Манди Мур, „Тетрадката” с Райън Гослинг и Рейчъл Макадъмс, „Нощи в Роданте” с Ричърд Гиър и Даян Лейн и наскоро „С дъх на канела” с Аманда Сийфрид и Чанинг Тейтъм. През 2011 г. се очаква филмова адаптация на романа му „Късметлията”.

С излизането си на големия екран „Последната песен” бележи началото на нова глава в кариерата на Спаркс. Това е петнайсетата му издадена книга, както и първият му сценарий.

В основата си „Последната песен” е трогателното пътешествие на баща и дъщеря, които са загубили връзка един с друг и сега се борят да намерят обратния път. Освен това, филмът навлиза в неизследваната територия на младежката любов, когато затворената в себе си Рони започва да се отпуска с момче, което среща по време на лятната ваканция.

По думите на Грег Киниър, който играе Стив Милър - бащата на Рони, Спаркс се хвърля смело в радостите и предизвикателствата, които съпътстват семейните отношения. „Прочетох сценария и бях наистина трогнат”, споделя той. „Никълъс Спаркс притежава невероятна чувствителност по отношение на семейството. Написал е увлекателна история за двама души, които отначало ти се струва, че не биха могли да се сближат. Накрая далеч не всички неравности са изгладени – точно като в реалния живот.” Както и предишните му творби, „Последната песен” е любовна история, казва Спаркс, „но не е булеварден роман”, предупреждава той. „Това не е фантасмагория за романтици. А история за истинска любов на няколко равнища – любовта между родител и дете, младежката любов, разцъфнала за първи път, обичта и загрижеността между зрели хора.”

За режисьорката Джули Ан Робинсън, спечелила три номинации за БАФТА и „Златен глобус” за работата си в британската телевизия, простичката история на филма отразява авторовото задълбочено познаване на човешките емоции. „Напомня ми за класики като „Великолепие в тревата”, казва Робинсън. „Последната песен” е филм за прошката и изкуплението, за хора, някога разделени, които пак се събират, и за любовта. Това е филм за крехкостта на човешките отношения и за това как, веднъж прекъснати, тези крехки връзки могат да се споят отново.”

Оптимистичната нагласа на филма отразява личната житейска философия на автора. “В „Последната песен” има много мотиви”, казва Спаркс. „Има вяра, прошка, семейство – и ако ги представиш както трябва, тези мотиви трогват зрителите, защото отразяват собствения им живот.” Спаркс обяснява зараждането на „Последната песен” с разговор, който водил с продуцентката Дженифър Гибгот. Тя търсела проект, който да позволи на младата звезда Майли Сайръс да покаже драматичните си заложби. „Точно бях завършил „Късметлията”, спомня си той.
„И трябваше да взема решение с какво да се захвана. Опитвам се да пиша за герои на различна възраст и поставени пред различни дилеми, за да е свежо и интересно както за мен, така и за читателите. Наскоро бях написал два романа с герои между двайсет и петдесет години, затова ми се щеше да пиша за тийнейджър, което не съм правил след „Незабравимата”. Докато той формулира следващата си крачка, се обажда Гигбът. „Попита ме дали ми се намира нещо, което би се харесало на Майли Сайръс”, разказва Спаркс. „Е, не ми се намираше. Не съм чак толкова продуктивен. Но тя ми каза, че Майли се влюбила в „Незабравимата”, така че се замислих сериозно и за пет-шест седмици създадох сюжета.”

Спаркс представя на продуцентите забавен, но и дълбоко емоционален разказ за баща и дъщеря. „Писах и сценария, и романа с идеята да е подходящ за Майли”, обяснява той. „Но аз винаги пиша с цел да се получи хубава история, и нещата трябваше да се балансират. Завършеният продукт определено не е копие на „Хана Монтана”. А многопластов филм с талантливи актьори, който ще се хареса на зрители от всички възрасти. Рони наистина е завладяващ женски образ и преживява неща, с които се сблъскват много тийнейджъри.”
„Наистина й се налага да порасне и да узрее с напредването на филма.” Сайръс е във възторг, че първата й драматична роля ще е във филм със сюжет по Никълъс Спаркс. Тя признава, че „Незабравимата” и „Тетрадката” са повлияли значително на живота й. „Творбите му са пълни с чудесни, оптимистични послания”, отбелязва младата актриса. „За мен най-хубавото е, че децата го обожават, но е и достатъчно зрял, за да се хареса на възрастните. Необичайно е да се постигне такъв баланс.” Спаркс си партнира с дългогодишния си приятел Джеф Ван Уай при писането на сценария. „Познаваме се от колежа – повече от двайсет и пет години”, разказва Спаркс. „Джеф постигна големи успехи в света на бизнеса, но винаги си е мечтал да напише сценарий. Когато Дженифър ме попита дали бих се захванал със сценарий, си помислих, че с Джеф може да го направим заедно. Въпреки че той живее в североизточната част на страната, а аз – на юг, имахме телефони, също и имейли, и водехме безкрайни разговори всяка вечер.” Според Кели Престън, която играе ролята на Ким - майката на Рони, резултатът е „едновременно сърцераздирателен и жизнеутвърждаващ”. „Творбите на Ник са толкова задълбочени”, продължава актрисата. „Той пише за прости неща, които се случват в реалния живот, за това как да откриеш красотата в дребните моменти. Никълъс има прекрасен поглед към човешкия характер, който му позволява да влезе в главата на едно седемнайсетгодишно момиче със същата лекота, с която пише за възрастни.”