|
Вече повече от десет години сценаристите Дебора Каплан и Хари Елфонт се радват на плодотворно сътрудничество в писането на комедии. Те споделят, че идеята за последния им проект Високосна година се е реализирала изключително бързо. Каплан си спомня: „Бях в един сайт за новини точно на 29 февруари.
Имаше заглавие, което твърдеше "Жените в Ирландия предлагат брак на високосния ден” и аз казах на Хари: „Това заглавие не ти ли звучи като сюжет за филм?” Зарязахме проекта, по който работехме в момента, и за две седмици бяхме готови със структурата на историята, а още две седмици по-късно вече я бяхме продали на „Spyglass”. След като приключихме с работата по сценария, Ейми се съгласи да участва в главната роля. Всичко се случи просто светкавично.”
Сценаристите са очаровани от историята за високосния ден. Те са наясно, че истината винаги е по-странна от измислицата, което важи с пълна сила за романтичните комедии. „Има толкова много сценарии, в които нещата изглеждат нагласени – споделя Каплан. – Тук разполагахме със свободата да създадем простичка, но много правдоподобна любовна история. Това е разказ за едно момиче, което възнамерява да предложи брак на приятеля си в точно определен ден. Тя пристигна в чужда държава и зрителите проследяват цялото й пътуване. Понеже разполагахме с времева рамка и знаехме накъде отиваме, можехме да си позволим да се задълбочим и да създадем по-сложен главен персонаж.”
В център на историята е Ана, взискателна девойка от Бостън, която живее следвайки разума, а не сърцето си. Тя прекарва последните четири години, срещайки се с преуспяващия кардиолог и всичко в живота й изглежда идеално. Остава само да получи предложение за брак.
Елфонт добавя: „Тя има разсеян и много безотговорен баща, а майка й е починала. Затова Ана е принудена да порасне преждевременно и си създава сигурност, като крои всички тези планове и знае точно какво ще й се случи. Тя създава подреден живот с Джеръми, но само едно нещо й липсва и това я прави неспокойна. Когато чува за традицията на високосната година в Ирландия, Ана вярва, че тя може да й свърши работа и всичко да бъде точно така, както го е планирала.”
Изграждайки историята, сценаристите знаят, че Ана е олицетворение на тема на филма: можеш да намериш удивителна любов сред хаоса. „Не може да планираш всичко и трябва да позволиш на живота да ти се случва, за да откриеш щастието – казва Елфонт. – Можеш да се опиташ, но не обезателно ще бъдеш щастлив. Сега е много модерна идеята, че може да контролираш всичко и да управляваш живота си. Опитахме се да бъдем по-старомодни в това отношение.”
Докато главното действащо лице се бори с условностите на съвременния живот в източното крайбрежие на Америка, то дяволитият Деклан е нейна пълна противоположност. Макар да е ирландец, който се води от сърцето си, той също не е отворен за емоционално обвързване. „Деклан е с разбито сърце и е изпаднал в застой; тя също – обяснява Каплан. – По време на това пътуване и двамата имат възможност да продължат напред. И най-добрият начин е, като си помогнат взаимно.”
Когато идеята за Високосна година е представена на „Spyglass Entertainment”, продуцентите харесват тезата, че човек не се влюбва от пръв поглед. "Нито Ана, нито Деклан се влюбват от самото начало – разказва продуцентът Роджър Бърнбаум. – Това, което чувстват един към друг в самото начало е по-скоро неприязън от пръв поглед. Но пътуването, което предприемат, променя чувствата им. По време на това пътешествие те се научават да живеят и да обичат.”
Главната актриса във филма Ейми Адамс се съгласява да участва веднага след като „Spyglass” одобряват проекта. Продуцентът Гари Барбър коментира избора на комедийната звезда, който е направен дни след придобиването от компанията на правата за филма: „Гледахме Ейми в Junebug, в Омагьосана, а наскоро и в Съмнения, където показа широк диапазон от актьорски способности. Тя притежава страхотен комедиен усет.”
Когато „Spyglass” започват да търсят режисьор, който да оглави проекта, те се спират на родения в Тайланд Ананд Тъкър, чийто филм Хилари и Джаки му донесе награда за най-добър режисьор на Британските независими филмови награди. Продуцентът Джонатан Гликман твърди: „Ние сме големи почитатели на Shopgirl и Хилари и Джаки. Проведохме страхотен телефонен разговор с Ананд, в който той прояви изключително познаване и увлечение към романтично-комедийния жанр. После се срещна с Ейми Адамс, която буквално се влюби в него. Разбрахме, че имаме нужда от този човек, и че той ще съумее да изведе историята извън рамките на типичната романтична комедия.”
Режисьорът Тъкър описва реакцията си към сценария на Елфонт и Каплан: „Улових идеята и тя ми напомни за онези прекрасни класически романтични комедии, в които случайността събира на пръв поглед неподходящи хора и те постепенно се влюбват един в друг. Сценарият притежаваше баланс на емоция и изключително смешни моменти; забавни ситуации и искрено трогателни моменти.”
Освен сценарият, режисьорът е завладян и от възможността да работи с Адамс. Тъкър си спомня: "Обадиха ми се с питане: „Склонен ли си да се срещнеш с Ейми?” Имайте предвид, че съм гледал Омагьосана около 50 пъти, защото момченцето ми беше напълно обсебено от филма, и аз смятах Ейми за гениална. Възползвах се от шанса, прочетох набързо сценария, който напълно ме завлядя. В следващия миг летях в самолета за Ню Йорк… и така започна всичко!”
Девойки и младежи: Кастинг за романтична комедия
След като прочита сценария, Ейми Адамс се съгласява да стане част от екипа на Високосна година. През последните няколко години тя израства от второстепенна актриса до звезда. След пробива си с независимия филм Junebug от 2005 г. и определящата възхода на кариерата й роля през 2007 г. в блокбастъра Омагьосана, Адамс продължава да играе във висококачествени филми, които показват нейния значителен талант едновременно в драмата и в комедията. Със силните си изпълнения през последните години от послушничка в Съмнения до авторка на кулинарен блог в Джули & Джулия, актрисата постоянно е на върха.
Създателите на филма вярват, че Адамс ще внесе задълбоченост в проекта, който ще поведе публиката надалеч от често предлаганите стереотипи в романтичните комедии напоследък. Те знаят, че актрисата осъзнава, че не трябва да се изиграе образа на Ана просто като разглезена жена, която трябва да получи урок от съдбата.
Продуцентът Крис Бандър развива тази теза: „Ейми е безспорно привлекателна. В погледа й се чете невинност, независимо какво прави. Нейната героиня започва това пътуване като безкомпромисна и агресивна жена, която обаче живее в сапунен мехур. Постепенно зрителят става съпричастен и започва да се безпокои за нея, докато се забавлява, гледайки я как е принудена да си наляга парцалите, пътувайки из Ирландия с Деклан.”
Режисьорът Тъкър описва изпълнителката като „изключително даровита драматична актриса, която едновременно с това е много талантлива в комедийни роли. “Наблюдавах я как работи и тя успя да прикове вниманието ми във всяка сцена. Тя насища персонажите с такава достоверност, че няма начин да не й повярвам. Зрителят също ще повярва, че тя е Ана, момичето от Бостън. Трудно е да се съчетаят на едно място емоция и комедия, но Ейми го прави със страхотен стил и убедителност. Тя е еднf от онези редки създания, които могат да правят всичко.”
Адамс вижда Ана като „типа жена, която си поставя програма с важни събития, които трябва да й се случат и оценява живота си по това, какво е постигнала. Тя вярва, че е независима и може да има всичко. Ана има списък, който включва „всичко”: съпруг, работа… дори е планирала децата си. Всичко е залегнало в програмата й и Ана безкомпромисно се придържа към нея.”
Изпълнителката признава, че е привлечена от Високосна година, защото сценарият повдига въпроса „как да постигаме целите, които си поставяме, но това не ни прави истински щастливи, защото често сме привлечени от лъскави неща и забравяме да живеем. Бях заинтригувана от темата да откриеш коя си ти всъщност.”
Но бързо добавя че, концентрирането на Ана върху тази едничка цел е извор и на голяма част от хумора във филма. Адамс се смее: „Всеки път, когато Ана смята, че знае коя е и точно какво прави, се оказва, че това изобщо не е така и се получава много забавна ситуация. А и аз съм мокра през повечето време… нищо не е по-смешно от мокра актриса.”
Задачата на Ана да привлече приятелят си в свещен съюз започва с малка транспортна неуредица и тя трябва да разчита на ирландец на име Деклан да я закара до Дъблин. Адамс размишлява какво в Деклан толкова предизвиква промяната у Ана. „Всичко – казва актрисата. – Той й говори както никой досега не го е правил и е съвсем различен от хората в обкръжението й. Това я пали, задвижва я в различна посока и накрая я трогва. Той и обръща внимание на отделни неща и повдига въпроси, на които Ана не харесва отговорите,… докато не осъзнава, че този човек и това място могат да бъдат отговори.”
Избран да изиграе необработения диамант, когото Ана постепенно се научава да харесва, а после и се влюбва в него, е британецът Матю Гуд. Актьорът прави игрален дебют в романтичната комедия Chasing Liberty и привлича вниманието към себе си във филми като Мач пойнт, The Lookout и Пазителите.
Продуцентът Барбър обяснява избора на екипа: „Спряхме се на Матю, защото по време на кастинга за филма The Lookout той беше показал разнообразни актьорски заложби. Преди това го бяхме гледали и в Мач пойнт, където играеше страхотно. Помислихме си, че тази роля би му паснала идеално, ще му даде възможност да покаже едновременно талантите си в драматичен и комедиен план. Той е прекрасен човек с дяволит вид, което е много подходящо за филма.”
Тъкър размишлява за очарованието на Гуд в образа на Деклан: "Матю е невероятно оживен и притежава буден интелект. Той има възхитително чувство за хумор, а освен това е и превъзходен актьор.”
Режисьорът е впечатлен от химията между Гуд и Адамс. Той високо оценява изпълнителите: „И двамата са невероятни актьори, които притежават интуитивно чувство за ритъм и синхрон. Работата ми беше лесна, защото сцените са толкова добре написани, а Матю и Ейми без особени усилия влязоха в кожите на героите си.”
Гуд обяснява мотивите на Деклан във филма: „Деклан не навлиза в историята от самото начало. Ние не знаем нищо за него,… освен факта, че е бил сгоден за момиче, което го зарязва. Това го прави доста груб и сприхав – той не е готов да търпи глупости. Сега се опитва да продължи живота си като собственик на кръчма.”
Когато продуцентите на Тъкър гледат за първи път филма, те са впечатлени от начина, по който режисьорът е уловил връзката между основните изпълнители. „Бе много вълнуващо, когато видяхме първия откъс от Високосна година – казва Бандър. – Казахме си „Получи се! Има химия!” Едно от най-добрите неща във филма е, че като зрител усещаш напрежението между Ана и Деклан и до края чувстваш как се сближават и се влюбват един в друг. Това се получи благодарение на страхотните изпълнения на Ейми и Матю, интелигентния сценарий на Дебора и Хари и умелата режисура на Ананд.”
За да запълни любовния триъгълник, екипът има нужда да намери подходящ актьор за ролята на дългогодишния приятел на Ана. Те се спират на изпълнителя с богата творческа кариера Адам Скот. За ролята си той споделя: „Моят герой Джереми излиза с Ана от четири години. Той е хирург и е много добър в професията си. Също така е изключително доволен от живота и не вижда защо е нужно да променя нещо, по какъвто и да било начин. Джереми дори не знае, че Ана толкова силно иска да се оженят, още повече, че според него това просто не е необходимо.”
Скот обяснява, че двамата с Тъкър заедно решават, че не е необходимо да градят образа на надменен и безчувствен годеник. Актьорът признава: „От началото на прослушването Ананд беше много настоятелен Джереми да не бъде демонизиран. Не че бе написан така, просто това е първата представа на хората за „лошия”.
Продуцентът Бърнбаум добавя: „Искахме да нарисуваме образ на нормален мъж. Джереми не е приятеля, за когото публиката веднага да каже: „О, отърви се от него.” Той изглежда добре, преуспял е, грижи се и изразява любовта си към Ана. Но с течение на филма научавате, че това не е достатъчно. Адам се чувства много удобно в кожата на героя си, което личи и в отличното му изпълнение.”
В ролята на Джак Брейди - своенравният, но мил баща на Ана, продуцентите на филма се спират на двукратно номинирания за Оскар® актьор Джон Литгоу. От Думи на нежност през Светът според Гарп до мрачния му образ в телевизионния сериал Декстър, актьорът от десетилетия създава отличителни персонажи. Литгоу описва своя персонаж: „Джак е самотен баща, който така и не се възстановява след смъртта на майката на Ана. Той е меланхоличен, почти алкохолизиран фантазьор, който се смята за безполезен. Ана е много подредена и организирана, като почти се е отказала от романтичните си настроения, защото вижда докъде са довели нейния беден стар баща, когото тя обожава.”
Джак е този, който дава тласък на събитията във филма. Литгоу добавя: „Той разказва стара семейна история за своята ирландска баба, която е предложила брак на съпруга си на високосния ден през далечната 1920 година; това дава идеята на Ана. Между баща и дъщеря има силна и дълбока връзка, и аз си помислих, че в този момент старият глупак споделя малко парченце мъдрост, което ще направи Ана щастлива.”
Да има за родител Литгоу е голямо удоволствие за Адамс. Тя го хвали: „Джон е изключително смешен, много е забавно да работиш с него. Той играе ролята на баща ми Джак, който е много различен от Ана. Понеже е взел редица неправилни решения в живота си, тя смята, че ако направи всичко както трябва, ще избегне сърдечната болка, която баща й причинява на нея и на самия себе си. Но Джон играе Джак и като много мил и любящ. Не може да не го харесате в тази му роля. Той е просто възхитителен.”
В поддържащите роли са Кейтлин Олсън (It’s Always Sunny in Philadelphia) като най-добрата приятелка на Ана - Либи; Тони Рор (Casualty) и Маги Маккарти (Хилари и Джаки) като кръчмарите Франк и Ейлийн; Ноел О’Донован (Далече, далече), Алън Девлин (The Playboys) и Пат Лафан (Кралицата) играят съответно клиентите в кръчмата на Деклан - Сиймъс, Джо и Донал.
Дизайн и декори: Снимките на Изумрудения остров
Когато решават да заснемат целия филм в Ирландия, “Spyglass” се обръщат към ирландския копродуцент Морган О'Съливан, с когото компанията си е сътрудничила и преди. Той разказва: „Бяхме работили заедно по Граф Монте Кристо и Царството на огъня, затова когато Гари Барбър дойде при нас със сценария, усетих, че и този проект ще ни хареса.”
Ананд Тъкър обяснява защо продукцията се е нуждаела именно от тези места за снимки: „В основата на филма е пристигането на героинята по средата на нищото. И на практика щом се намира толкова далече от цивилизацията, тя няма друг избор освен да предприеме това щуро пътуване с Деклан.”
Продуцентът Джейк Уайнър добавя: „Ирландия през цялото време е отделен герой на филма. Това е място, където дори и сега е възможно да се загубиш, може да пътуваш с колата по път, без да видиш страноприемница или бензиностанция. Докато създавахме усамотената ситуация за двама души, които се опознават, трябваше да я направим правдива, да покажем, че не са на място, където може просто да спреш някой и да го помолиш да те закара. Ана и Деклан са принудени от обстоятелствата да бъдат заедно.”
Макар много филми да са снимани в Ирландия през последните години, малко са използвали толкова многобройни терени и са включили токова много разнообразни географски местности като Високосна година. Логистиката и мащаба на продукцията са необикновено големи за една любовна история. Приемайки визуалните предизвикателствата в сценария, екипът наема художника на продукция Марк Джерати. "Първото предизвикателство – отбелязва Джерати, – бе да намерим достатъчно голямо място, където да се разположи продукцията. Спряхме се на огромен склад на пристанището в Дъблин и го превърнахме в изключително ефективно студио.”
Създателите на филма са много доволни, че могат да снимат Ирландия в Ирландия. Макар, че е много съвременна страна, всички са впечатлени от силното присъствие на приказна природа на Изумрудения остров. Гликман описва някои от декорите, които трябва да се изградят, за да оживее света на Ана и Деклан. „Първата част от пътуването е в самолета, затова изградихме огромна техническа конструкция, която представлява вътрешността на корпуса, дълъг 50 фута, и в който трябваше да имитираме турбуленция – разяснява той. – После се прехвърлихме към сцената с лодката в бурното море, които пресъздадохме като използвахме кардани, зелен екран и компютърна анимация.”
Макар апартамента на Ана и Джереми да се намира в Бостън, външните снимки са заснети от Тъкър и Том Сигъл в Дъблин. Джерати казва: „Част от сцените за външни снимки заснехме на построени декори, като по-късно ги разширихме, добавяйки бостънския пейзаж с компютър. Действието във филма се развива четири дни в края на февруари, когато Бостън е покрит със сняг, така че трябваше да се съобразим и с това.”
Тъкър и продуцентите искат да се възползват от предимството на приказните ирландските пейзажи. За снимките на пътуването на Ана и Деклан към Дъблин екипът започва да издирва автентични и разнообразни пейзажи. Джерати признава: „Когато прочетох сценария почувствах нужда от по-широко платно, върху което да работя, затова работихме с голяма перспектива. Беше много по-трудно, но когато стигнеш до финала, той е фантастичен – говори сам за себе си. Един от последните кадри във филма е от скалите в Аранските острови, и е поразително красив.”
О’Съливан се съгласява: „Ананд искаше още от началото да има панорамни кадри от Ирландия, каквито не бяхме заснемали досега. Той бе абсолютно прав. Дън Енгъс в Аранските остров се оказва най-великолепното място. Обикновено филмите, които снимаме тук, се ограничават с Дъблин. Тази част от Ирландия много малко хора са я виждали на филм.”
Аранските острови са три усамотени острова в Атлантическия океан, край западните брегове на Ирландия, придобили популярност чрез пиесите на Дж. М. Синг. Те служат за декор на филмовите сцени, където Ана и Деклан се срещат за първи път. Джерати признава, че решението къде да се снима произтича от сценария. „Бе много важно да сложим Ана и Деклан в интимна ситуация и то на максимално отдалечено място – споделя той. – Дневната светлина е изумителна в западна Ирландия; може да се промени за 10 минути и ние търсихме точно такава атмосфера. Имахме късмет с времето през по-голяма част от снимките, а ползата за продукцията бе просто безценна.”
Да се събере екипът и актьорският състав на уединените Арански острови е главното логистично занимание. То изисква три отделни кораба, включително десантен кораб, използван от американската военна флота по време на Втората световна война, и отнема почти 20 часа, през които всички работят по много натоварен график.
Гликман разказва: „Преместването на всички беше много сложно. През първите три дни времето беше срещу нас, но нямаше връщане назад. До края, в 90% от дните времето бе благосклонно и характерният пейзаж изглеждаше неповторимо. Ананд наистина искаше да се усети, че Ана сякаш е кацнала на друга планета и успя.”
Джерати смята, че намирането на подходящ терен за началната сцена във филма в Ирландия не е лесна задача. „Пътувахме няколко седмици из страната, за да открием най-подходящото място”, припомня си той. След като се спират на Аран, на острова е изпратен екип почти два месеца предварително, за да построи селището. Заради ангажимента да се придържа към автентичността, филмът проследява двойката по пътя й на изток през страната.
Адамс признава: „Всичко, което знаех за Ирландия е от рекламите и телевизията, където тя е представена доста по-слънчева, отколкото е в действителност. Времето и начина, по който то се променя толкова бързо, са доста символични. Климатът тук учи хората бързо да се адаптрират към промяната, а Ана не е добра в приспособяването; това променливо ирландско време я кара да изпусне нещата от контрола.”
И продължава: „Имаше сцена, в която аз вървя по пътя, а тези момчета идват и ми взимат чантата. Когато я прочетох ми се стори доста лесна. Но по време на снимките вятъра духаше с около 60 мили в час, Ана трябваше да се бори с вятъра и с огромни усилия да се задържи на пътя. Но въпреки това в Ирландия атмосферата е наистина приказна. Хората са гостоприемни, чувстваш се като у дома си. Това е другото, което Ана изпитва… колко е привлекателно всичко около нея.”
Нейният партньор на екрана се съгласява с думите й. Гуд отбелязва: „Снимките бяха страхотно преживяване, въпреки факта, че пътищата не са на особена висота и срещнахме доста трудности с предвижването, особено в западна Ирландия. Но си прекарехме чудесно. Излизахме с момчетата, играехме голф и ловяхме риба. Природата беше много красива. Ирландците са голяма работа.”
|
