|
През II век в Британия двама мъже – господар и роб – дръзват да поемат извън пределите на познатия свят в опасно и завладяващо приключение, което ще ги тласне отвъд границите на верността и предателството, на приятелството и омразата, на вероломството и героизма... Епичният „ОРЕЛЪТ” е създаден по класическия роман на Розмари Сътклиф „Орелът на Девети легион”.
През 140 г. сл. Хр. Римската империя обхваща и Британия, макар и не изцяло – северът продължава да е в ръцете на бунтовните племена на Каледония (днешна Шотландия). Марк Аквила (Чанинг Тейтъм) отива в Британия, решен да възстанови накърнената репутация на баща си, Флавий Аквила. 20 години по-рано петхилядният римски Девети легион под командването на Флавий се отправя на север към Каледония, но никога не се завръща.
Легионът и неговият символ, Орелът, изчезват без следа. Разгневеният император Адриан нарежда да бъде издигната стена, която да отдели империята от тези територии. Адриановият вал се превръща в най-северната граница на Римската империя – предел на познатия свят.
Марк е блестящ войник и му е поверено командването на малка крепост на югозапад, където храбро води воините си през обсадата. Отличен за доблестта си от Рим, но заради тежките си рани освободен от служба, деморализираният Марк се възстановява във вилата на чичо си Аквила (Доналд Съдърланд), също бивш войник. Когато Марк импулсивно настоява животът на млад британски гладиатор да бъде пощаден, Аквила му купува Еска (Джейми Бел) като роб. Марк не се интересува повече от Еска, който храни люта омраза към всичко римско, но младежът се е заклел да служи вярно на спасителя си.
Когато чува слуховете, че Орелът е бил видян в храма на далечно племе на север, Марк се пробужда. Заедно с Еска той се отправя на север от Адриановия вал, но планините на Каледония са огромна дива пустош и Марк е принуден да се довери на роба си като водач. Когато двамата се натъкват на някогашния римски войник Гуерн (Марк Стронг), Марк разбира, че изчезването на баща му по някакъв загадъчен начин е свързано с личността и верността на собствения му роб – загадка, която още повече се задълбочава, когато двамата се изправят лице в лице с воините на страховития Тюленов принц (Тахар Рахим).
Векове, десетилетия, години
В края на ХХ век един от най-големите британски продуценти, Дънкан Кенуърти, забелязва, че от екрана са изчезнали определен род филми. И се пита къде са отишли наситените с приключения исторически драми.
„Като дете обичах да чета романите на Розмари Сътклиф за Средновековието и Римска Британия, особено „Орелът на Девети легион” – припомня си той. – Спомням си, че го споменах на Майк Нюъл като любимия си роман от детството, докато снимахме Четири сватби и едно погребение през 1993 г. Майк ми каза, че точно в този момент едно от децата му чете и много харесва книгата – толкова години след мен – и това отново ме върна назад във времето. Това е изумително дълбока и вълнуваща история, с толкова ярки герои, проблеми и емоции, че и до днес ми въздейства. Тогава реших, че един ден ще заснема филм по нея.”
Сътклиф написва романа си през 1954 г., вдъхновена от провеждащите се тогава исторически изследвания за изчезването на римския Девети легион. Настанен от няколко години в Ебуракум – днешен Йорк – Девети легион внезапно изчезва от погледа на летописците и така се ражда легендата, че е потеглил на север към Шотландия и не се е завърнал. Съвременните историци не са единодушни в предположенията си дали наистина е изчезнал, или е бил прехвърлен другаде, но оригиналната история се оказва исторически доста жезнеспособна. От романа са продадени над 1 милион екземпляра, а през 1977 ВВС заснема по него шестсериен телевизионен филм.
Kенуърти се свързва с агента и издателя на покойната авторка, но през 90-те години е зает с други проекти и едва през 1998 г. се връща към замисъла си.
Първоначалното му намерение е да заснеме високобюджетен филм и когато през 2000 г. Гладиатор се превръща в хит и печели „Оскар”, везните се накланят в полза на този замисъл. Тогава режисьорът Кевин Макдоналд чува за опитите на Кенуърти да се сдобие с правата за „Орелът на Девети легион”.
Кенуърти си спомня: „Вече познавах Кевин. С брат му заедно основахме DNA Films и оттогава работехме заедно. Кевин дойде и ми каза, че винаги е харесвал тази книга и е искал да заснеме филм за римската история. Дали би могъл той да е режисьорът? Тогава обаче още нямах готов сценарий. От няколко години чаках един британски писател, който проявяваше голям интерес към книгата, но нямаше възможност да се заеме веднага, а Кевин никога не беше правил сериозен филм, така че едва ли имаше смисъл да говорим. Исках да избера режисьора едва след като сценарият е готов, а да наема режисьор и след това да пригаждам филма към него – това никога не го бях правил.”
Maкдоналд също е пленен от тази книга. Той си спомня: „Прочетох я, когато бях дванайсетгодишен, и бях потресен. Това е разказ не само за историята, а и за приятелството. Главните герои са хора от различни култури, които не се разбират помежду си и виждат света от различен ъгъл. Те трябва да преминат през много изпитания, за да видят човешкото у другия.”
Докато продуцентът обмисля бъдещия си проект, филмовият свят се опитва да наложи линията, подета от Гладиатор. По този повод Кенуърти казва: „Появиха се няколко „исторически епоса” и аз много скоро осъзнах, че не бих искал да вървя по този път. Те бяха твърде мащабни, с твърде много компютърно генерирани ефекти, огромни армии, измислени култури и герои, които според мен не са реални. Аз исках ОРЕЛЪТ да бъде правдив и емоционален разказ за истински хора, живели в реалния свят. Двама души, които си проправят път през пущинака – мокри, премръзнали, гладни. Някога и двамата са искали да умрат, но сега правят всичко по силите си да оцелеят и да успеят. Да, те се молят на различни богове, а в света им има твърде много насилие, но ние ги разпознаваме, познаваме страстите, които ги тласкат. Те просто са живели преди 2000 години. Когато осъзнах това, си дадох сметка, че Кевин е тъкмо режисьорът, който ми трябва.”
Така през 2005 г. Кенуърти се свързва с Макдоналд, който работи върху филма на DNA Последният крал на Шотландия. „Кевин не ми се сърдеше, че отначало съм се поколебал, и оттогава започна съвместната ни работа.”
Макдоналд е силно впечатлен от работата на Джереми Брок като сценарист на Последният крал на Шотландия и му предлага да напише сценария. Кенуърти си спомня: „Отначало работехме с друг сценарист, но той при всичките си качества като че не можеше да се справи. Аз давах парите, така че не ми беше лесно да се реша на повторен опит. Кевин ми предложи Джереми, чиято работа по Mrs. Brown ми беше направила силно впечатление, и това реши въпроса.”
За разлика от продуцента и режисьора Брок не познава книгата, но след като я прочита, тутакси вижда потенциала й за създаване на вълнуващ и забавен приключенски филм, който дава възможност да се разгледат и въпроси като приятелството, израстването, сблъсъка на културите.
Адаптацията на книга за окупираната от Рим Британия изисква сериозно проучване. Брок казва: „Отидохме до Адриановия вал – всъщност прелетяхме над него с хеликоптер. Говорихме с археолози и учени, за да можем да усетим какво е да поемеш на север от Вала, както правят Марк и Еска. Историческата достоверност беше много важна, но не биваше да е за сметка на драматизма. Това е балансът, който един сценарист трябва да постигне.”
Създателите на филма стигат до решението римляните да се играят от американски актьори, а бритите – от британски. Макдоналд го обяснява така: „В досегашните филми за Римската империя римляните са играни от британци, а американците са роби или борци за свобода. През 40-те и 50-те години Великобритания действително е империя, но днес е далеч по-оправдано американци да играят римляните, защото Америка е империята на днешния ден. Определено има паралел с историята на ХХI век, защото ние гледаме историята през призмата на настоящето.”
След като работи по сценария на ОРЕЛЪТ и вижда Последният крал на Шотландия в окончателен вариант, Кенуърти разбира, че е поверил работата на „един от най-сериозните и задълбочени режисьори в съвременното кино”.
Знайни и незнайни светове
Когато сценарият е готов, Дънкан Кенуърти се заема да осигури финансирането на филма. В това време Кевин Макдоналд започва работата си по Правилата на играта с обещанието следващият му филм да е ОРЕЛЪТ.
Подготовката започва още докато Макдоналд заснема Правилата на играта. Създателите на филма трябва да решат къде и как да пресъздадат Шотландия от 140 г. от Хр. Половината снимки трябва да се направят в планините на Шотландия, но въпросът е дали могат да се заснеме английската част в Англия. „Когато се замислихме за това, стана ясно, че за да се вместим в бюджета, ще трябва да се установим в Лондон – спомня си Кенуърти. - Но в радиус 100 километра около него не може да се види девствената природа, горите и реките, които ни трябваха. Пратихме хора да разгледат Румъния, Полша, Чехия, Сърбия и Черна гора. И в крайна сметка преценихме, че най-добрата комбинация от инфраструктура, условия и топография е в Унгария.”
Maкдоналд вече е бил в страната, за да снима документален филм за дядо си, легендарния режисьор Емерик Пресбъргър, роден в Унгария преди повече от век. Ето защо е решено да се отворят офиси в Будапеща и Глазгоу, за да могат снимките да се правят на място – „английските” сцени на юг от Адриановия вал – в околностите на Будапеща, а всичко на север от него – в суровите шотландски планини.
ОРЕЛЪТ може да се похвали с наистина интернационален екип, тъй като шотландският режисьор и английският продуцент наемат австралийски дизайнер на продукцията, южноафрикански асистент-оператор, унгарски шеф на каскадьорите, шотландски художник на костюмите. В екипа има мексиканец, японец и германец.
Maкдоналд взема със себе си много свои сътрудници, с които вече е работил. Той споделя: „Исках да работя с хората, с които направихме Последният крал на Шотландия. И най-вече с Антъни Дод Мантъл – оператор с огромна енергия и невероятен поглед, който му донесе световна слава и „Оскар”(за Беднякът милионер).”
Дод Мантъл казва: „Второто нещо, което би ме привлякло да направя филм като този или Беднякът милионер, е визуалната концепция. Но на първо място винаги е историята, която трябва да ме трогне. ОРЕЛЪТ е човешки филм за хора, които виждат своите светове като част от целия, по-голям свят.”
Maкдоналд привлича в екипа си и още един носител на „Оскар” – дизайнерът на костюмите Майкъл O’Конър. Задачата му е „да преоткрие римските униформи. Майкъл е екипът му успяха да постигнат едновременно автентичност и индивидуалност, подкрепяща нашия разказ.”
Подобна е и задачата, която поставя режисьорът на дизайнера на продукцията. „Декорът трябваше да бъде истински, а не повлиян от клишетата за това как би трябвало да изглежда Рим на филм. Майкъл Карлин и хората му свършиха невероятна работа.”
Keнуърти споделя: „Когато пресъздаваш миналото, винаги съществува изкушението да се опиташ да го подобриш. Но костюмите на Майкъл O’Конър и декорът на Майкъл Карлин са изключително добре премерени – солидни, дори красиви, и в същото време сурови, истински и без каквато и да било натруфеност.”
Макдоналдс добавя: „Аз идвам от света на документалното кино и добре знам, че достоверността обикновено се постига по-трудно, отколкото хората си представят. Вземайки за основа нещо реално, аз мога да го развия и разширя с оглед на драматизма.”
Според Карлин „първата част, в Римска Британия, беше най-трудна за нас. Ние трябваше да създадем цял свят от нищото – всяка сграда, която виждате във филма, е без аналог. Имахме нужните книги и справочници – информацията за това как са изглеждали по-значимите римски сгради е достъпна за всекиго. Но сградите във филма трябваше да бъдат много провинциални. Ние сме се придържали към историческата истина, но има и леки отстъпления с цел улесняване на снимките, особено при построяването на крепостта.”
На Марк е поверено командването на легиона в Иска Думнониорум – днешният Ексетър в югозападна Англия. Впечатляващата крепост е построена само за месец и половина. Карлин споделя: „Най-трудното беше да намерим място, където да я построим. Искахме да е заобиколена от гори, но да има достатъчно място да разположим пред нея британско село. Всички римски крепости са строени по един план – четири порти с пътища във всички посоки и специфично разположение на отделните сгради. Ние променихме леко плана, така че да служи на целите ни – нашата крепост е малко по-подредена, затворихме и пътя, който би трябвало да я пресича, така че да осигурим пространство за камерите на Антъни.”
Езерото Валенсей – обрасъл с тръстика природен резерват с 28 вида постоянно гнездящи птици и хиляди транзитно преминаващи пернати, се оказва много подходящо за построяването на вилата на чичо Аквила в спокойното градче Калева, днешен Силчестър.
Карлин казва: „По римските стандарти вилата е доста скромна, но все пак си е голяма къща, построена около подредена градина, водеща към малък кей. От другата страна на езерото разположихме двуизмерни лодки, фасади на вили и различни римски постройки, които създават впечатлението, че сте в страна, цивилизована от римляните.”
Недалеч от вилата и езерото е издигнат провинциален Колизей. Дървената постройка побира над 200 статисти – публиката на гладиаторските борби, при които Марк спасява живота на Еска.
„Колизеят е колосална постройка – казва Карлин. – Нашият не е толкова голям, но все пак е провинциален Колизей с водеща към него улица, което създава усещането за цивилизация. Построен е от масивно дърво и много хора могат да изкачват стъпалата едновременно без каквото и да било притеснение.”
Макдоналд е силно впечатлен от Унгария. Той споделя: „Бих посъветвал всеки, който иска да прави филм: „Идете в Унгария”.
След месец и половина снимки екипът заминава от Будапеща за Глазгоу, откъдето се насочва на северозапад. Карлин обяснява: „След като преминават Адриановия вал, Марк и Еска се озовават в обширна пустош. Ние направихме севера още по-див и примитивен, отколкото е бил в действителност.”
Голямото село на Тюленовия народ – измислено племе от западния бряг, е най-сериозното предизвикателство пред екипа на Карлин. Дизайнерът си спомня: „Избрахме място в северозападна Шотландия без каквито и да било постройки, откъдето се открива гледка към островите Самър. Това наистина като че е краят на света – разпръснати острови, които се губят в безкрайността. Мястото е открито и при изгрев слънце е много красиво, но и твърде сурово заради кръстосващите се ветрове.”
Кенуърти си спомня: „Трябваше ни лошо време, което да контрастира със сцените на юг от Адриановия вал. И получихме каквото искахме – всеки ден в продължение на шест седмици валя. Не по цял ден, но всеки ден без изключение.”
Работата на дизайнерския екип далеч не се ограничава само до онова, което се вижда на екрана. Карлин казва: „Трябваха ни определени етнографски познания, за да покажем Тюленовия народ, начина му на живот, уменията му да използва всичко онова, с което разполага. Тези хора не познават земеделието – те са ловци и зависят изцяло от плячката и улова си. Построихме множество колиби, почти землянки, нещо средно между келтски каменни къщи и инуитски шатри от изкуствена тюленова кожа и сух камък. Вградихме в стените и множество животински кости (също изкуствени). Селото трябваше да е едно диво Шангри-Ла – идилично, но сурово.”
Екипът в продължение на месеци работи върху костюмите на Тюленовия народ. O’Конър казва: „Марк и Еска отиват в непознат свят, също като американските пионери. Те прекосяват граници. Мислех си къде са били преди това римляните – те вече са завоювали Изтока и Африка, така че дивите племена не могат да ги изненадат особено. Затова ни трябваше нещо съвсем необичайно!”
Дизайнерът на костюмите Греъм Джонстън добавя: „Това е Тюленовият народ и хората се държат като тюлени и са облечени в тюленови кожи. Когато ги вижда за пръв път, Марк трябва да е шокиран от вида им – а също и публиката. Кевин искаше във вида им да има нещо диво и първобитно, затова реших да са с бръснати глави само с малък кичур коса и със странни накити. Има римски описания на северните брити, в които се казва, че са боядисвали телата си, затова с Майкъл O’Конър решихме да ги покрием със зелена тиня и пепел от огъня.”
Дизайнерите добавят и допълнителна подплата към костюмите на актьорите, така че да бъдат топло облечени в суровия северен климат и същевременно да изглеждат полуголи.
Костюмите на Марк и Еска също трябва да отразяват тяхното пътешествие. O’Конър казва: „Когато виждаме за пръв път Марк в крепостта, трябва да вярваме, че е дисциплиниран войник и идеалист. Той изглежда чист и спретнат в кожената си униформа, без да е издокаран и накичен. В битката е с шлем на центурион и блестяща ризница и повече прилича на герой. Но след раняването си вече няма този войнствен вид, а когато пътува с Еска, е принуден да носи британски дрехи – туника с дълги ръкави, наметало и закопчалки – неща, които иначе не би облякъл, но по необходимост двете култури влизат в досег и двамата мъже стигат до взаимно разбиране. Еска е роб, но е син на убития вожд на бригантите, затова при първата ни среща с него в Колизея той е облечен в извезани кожени дрехи. Това му придава известна царственост. Така искаме да покажем, че този герой е от особено значение за по-нататъшното действие.”
След приключването на снимките в Тюленовото село екипът се мести в Глазгоу, откъдето всеки ден снима на различни места в района на Лох Ломонд – езера, гори, хълмове и долини, през които минава пътят на двамата герои.
Заснемането в такива тежки условия изисква постоянното присъствие на лекари, които преглеждат актьорите и статистите след снимките. Всеки ден се приготвя топла супа, дори високо в планината, на някой връх. Това е особено наложително в Инвергулас, който е едно от най-влажните места във Великобритания.
„Водата като е ключова тема за Кевин – забелязва Кенуърти.- Когато не се изсипва на главата ти, е под краката ти. Финалната битка, когато всички са до колене в реката, е изумително режисьорско попадение. Пълна лудост от логистична гледна точка, но блестящо като идея!”
|
