 Малко градче в австрийската провинция е мизансцена на дързък банков обир и последвалото нелепо убийство на съучастничката на крадеца.
За бившия затворник Алекс- шофьор на сводника на Тамара – Ирина Потапенко, мотивите за престъплението са повече от хуманни – парите ще спасят украинската му любов от капана на проституцията на една мрачна и антитуристическа Виена на мутри, сутеньори, дилъри и други изчадия на ноща. Плановете за нов живот на Алекс са красиви и буйни като „пламъците”, в които впоследствие изгарят. Загубата на Тамара го тласка в тресавището на гнева и мислите за отмъщение. Алекс заживява във въпросното селце, където всъщност е роден. Станалият неволно убиец и раздиран от вина полицай е негов съсед. Докато търси шорткът към ада, Алекс цепи дърва в колибата на своя старец и изразява широк регистър от емоции само с движението на брадвата.
Написан и режисиран от Götz Spielmann, Revanche рисува автентична картина на няколко полюсни двойки светове- този на духовната разруха в мегаполиса и пасторалната идилия на селото, любовната и сексуалната обсесия срещу семейната, здравословно-простата и заради това велика, „скука”.
Revanche е филм за тихото тържество на кръговрата в живота. Revanche е и филм за прошката. Преди всичко за нея. Останалите елементи съществуват и „работят” именно за нейната поява. Диалогът е грапав и в трески, като горчива за преглъщане обида. Такава е и камерата – настойчива и педантично-упорита в желанието си да не допусне излишен кадър. Играта на Johannes Krisch е „прибрана” под повърхността, без много външни изблици, но с болезнена правдоподобност. Andreas Lust като негов антагонист е класически издържан. Без да осъзнава че е на мушка, героят му през цялото време е интуитивен лоцман за стихийната ярост на Алекс, и в крайна сметка го спасява сам него от себе си.
Кино за внимателна и търпелива към култивирането на вкуса си аудитория.
|
