“Запомни името ми…”
Новата и изобилстваща на изключителна музика и хореография версия на едноименния, отличен с “Оскар”, кинохит FAME проследява историите на група талантливи танцьори, певци и актьори по време на 4-годишното им обучение в Нюйоркското училище за сценични изкуства – утвърдена образователна институция с широк набор от творчески дисциплини, която дава шанс на разнородна група гимназисти да осъществят мечтите си за трайна и заслужена слава, каквато се печели само с талант, всеотдайност и усърдие.
В среда с жестока конкуренция всеки от възпитаниците на училището ще бъде подложен на изпитание. Те ще се стремят към успеха под ръководството на утвърдени и взискателни преподаватели, и ще разберат кои то тях притежават нужните дарба и целеустременост, за да го постигнат. Благодарение на обичта и подкрепата на приятелите и съвипускниците си те ще разберат дали притежават необходимите качества, за да постигнат жадуваната слава.
“Метро Голдуин Майър Пикчърс”, “Лейкшор ентъртейнмънт” и “Юнайтед Артистс” представят продукцията на “Лейкшор Ентъртейнмънт” – FAME с режисьор Кевин Танкароен, сценарист Алисън Бърнет, по едноименния филм FAME със сценарист Кристофър Гор. В младия актьорски състав на филма участват: Ашър Бук, Кристи Флорес, Пол Яконо, Пол Макгил, Натюри Нотън, Кей Панабейкър, Керингтън Пейн, Колинс Пени, Уолтър Перес и Ана Мария Перес де Тагли. Ролите на преподавателите са поверени на участвалата в оригиналната екранизация на FAME Деби Алън, която играе директорката Анджела Симс, Чарлс С. Дътън, Келси Грамър, Мегън Мълали и Биби Нюърт.
Продуценти на FAME са Том Розънбърг, Гари Лукези, Ричард Райт и Марк Кантън. Изпълнителни продуценти са Ерик Рийд, Дейвид Кърн, Бет де Пати и Харли Таненбаум. Сред останалите членове на екипа са операторът Скот Кевън, сценографът Пол Ийдс, монтажистът Майрън Керщайн, художникът по костюмите Дейна Пинк, хореографката Маргьорит Дерикс и композиторът Марк Ишъм.
“Ще живея вечно…”
ПРЕРАБОТКАТА НА FAME
Осъвременената версия на FAME е вдъхновена от едноименния, отличен с “Оскар”, филм на Алън Паркър от 1980 г. Благодарение на незаличимия спомен за кадрите с възпитаниците на училището, вихрещи се в жизнерадостен танц по покривите на спрелите таксита под звуците на хитовата едноименна песен на Айрийн Кара, FAME се превръща в един от любимите филми и на критиката, и на зрителите. Номиниран е за 6 награди на Американската академия за филмово изкуство, от които печели 2 – за оригинална музика и оригинална песен с едноименната “Fame”. Останалите номинации са за монтаж, за оригинална песен /”Out Here On My Own”/, за звук и за оригинален сценарий.
FAME си спечелва заклети почитатели и през следващите две десетилетия се превръща в мини-индустрия, като вдъхновява популярен телевизионен сериал, заснетите 4 сезона от който и до ден-днешен се излъчват по цял свят и се продават на дивиди, бродуейски мюзикъл, световно турне и риалити формат, много преди “American Idol” и “Мислят си, че могат да танцуват” да се превърнат в телевизионни явления. Сега - близо 30 г. по-късно, ново поколение млади таланти превземат дансинга, разучават партитури на пиано и застават зад микрофона, за да покажат на какво са способни.
Притегателната сила на запазената марка FAME се изразява в удовлетворението, с което зрителите наблюдават трогателните стремежи на група талантливи деца, решени да постигнат успех, подплатен с усилена подготовка и “кървава пот”. В епохата на риалити форматите и мигновена слава с емоционални изблици на червения килим и с поколение, привикнало невъзмутимо да заснема и излъчва ежедневието си на живо по интернет в сайтове като YouTube FAME се опитва да обори хипотезата на Анди Уорхол за “15-те минути слава”, като пропагандира идеята за “стойностни незалязващи звезди” – творци, изградили кариера и постигнали успех благодарение на таланта си, усъвършенстван с усърдие, изтощителна дисциплина и безкрайни репетиции.
“Запален почитател съм на оригинала, макар че през последните 25 години се наложи коренно различна представа за естеството на славата.” - споделя продуцентът на филма Том Розънбърг. – “Искахме да запазим времевата рамка, като проследим развитието на героите през 4-годишния период на обучение в Училището за сценични изкуства, но не и да имитираме сляпо оригинала. Държахме да включим съвременни герои с актуални проблеми. Неслучайно решихме да съпоставим естеството на таланта и усърдието срещу това на “мигновената слава”.
“Когато Алън Паркър засне оригинала,” - допълва Розънбърг, - “представата за естеството на славата беше по-тясно свързвана с таланта, отколкото в наши дни. Все още битуваше схващането, че тя се постига с много усилия и усърдие. То продължава да е валидно, но в наши дни е по-популярна идеята да се превърнеш в знаменитост, въпреки липсата на талант.” Всеки потребител със страница във виртуална социална мрежа постига “мигновена слава”, а всеки собственик на дигитална камера е потенциален режисьор. “В този смисъл и преработката, и оригиналът са се съсредоточили върху усърдието и таланта, необходими за да се превърнеш в истински творец.”
За да вдъхнат нов живот и актуална стилистика на оригиналната идея, продуцентите възлагат проекта на младия многостранен талант Кевин Танкароен, който подобно на героите в историята също е избран след своеобразно прослушване.
“Срещнахме се в един петъчен следобед. Бяхме разговаряли с 30-40 режисьори. “ – припомня си продуцентът Гари Лукези, - “Нито един от тях не беше подходящ за продукцията. Кевин седна и ни разказа за изявите си. Бил танцьор, познавал Бритни Спиърс, бил правил хореогафия за някои нейни песни, докато накрая не му възложили режисурата на световното й турне, когато бил едва на 19 г. Това ме изуми.” Кевин е бил хореограф и на грандиозни турнета на “Ен Синк”, работил е с Мадона и е режисирал турнето на Спиърс “Onyx Hotel”. “Разказа ни за сътрудничеството си с Дженифър Лопес около режисирането на риалити шоуто на Ем Ти Ви “Dance Life”, както и за риалитито на “Пусикет Долс”. След това го попитахме откъде е. Сподели, че е от Лос Анджелис, че е израснал във филмовия бизнес, но не е част от т. нар. привилегирован елит, а от прослойката на отговорните трудолюбиви работяги, което ми направи силно впечатление.”
Лукези моли Танкароен да му изпрати копие от “всичко, което е режисирал”.
“Още на следващия ден получихме голяма пратка с работите на Кевин. Останахме силно впечатлени не само от хореографията, но и от режисьорските му решения при заснемането на танцовите и драматичните сцени. Показах ги на Том и двамата бяхме единодушни, че той е режисьорът, когото търсим.”
Макар FAME да е режисьорският дебют в киното на 25-годишния Танкароен, неговият богат опит и дълбоки познания в областта на музиката, танцовото изкуство и съвременната поп култура му осигуряват неизчерпаем извор на вдъхновение за филм като FAME. Въпреки че има нужния опит, за да оглави продукцията, Танкароен смята, че това, което го прави подходящ за проекта, е по-скоро личната му обвързаност със сюжета.
“Преди да стана хореограф, бях танцьор и обикалях от прослушване на прослушване с надеждата да ме одобрят.” – споделя Танкароен, - “Бях кипящ от енергия хлапак. Сестра ми пееше във вокална група, бяха се кръстили “Pretty in Pink”. Ходехме заедно на репетиции след училище. Трябваше да намеря отдушник за енергията си. Така постепенно започнах сериозно да репетирам. Майка ми ме записа на уроци по танци и бойни изкуства. Харесвах и двете. Уменията ми започнаха да ми осигуряват ангажименти, с което интересът ми към музиката се задълбочи. Купих си студийно оборудване и започнах да продуцирам парчета.
“Киноман съм, откакто се помня,” - продължава Танкароен. - “Баща ми е транспортен координатор на филмови продукции и често съм го придружавал на снимачните площадки. Най-мащабните продукции, на които съм присъствал, бяха тези на “Батман се завръща” и “Батман и Робин”. Помня как веднъж попаднах в павилиона, в който правеха сняг. Натъквал съм се на Арнолд Шварценегер, който крачеше напред-назад с пура в ръка, на Пингвина, Батман и Жената котка. Беше страхотно. Продължавам да съм подвластен на магията на киното, което несъмнено ме е формирало като творец.
И аз в известен смисъл съм преживял случващото се с героите във FAME. В шоубизнеса съм от 8-годишен, но непрекъснато усвоявам нови умения и се самоусъвършенствам с помощта на великолепни преподаватели и наставници. На това дължа честта да режисирам филма.” – споделя Танкароен.
Режисьорът е съгласен с продуцентите, че много неща са се променили от заснемането на оригинала насам, в това число и очакванията на зрителите от филмите, съчетаващи танцовия, музикалния и драматичния жанр. Телевизиите предлагат певчески и танцови риалити предавания, съществуват уеб страници, посветени на историята на танцовото изкуство, а киноиндустрията вече е предложила филми като “Запази последния танц” и “Ритъмът на улицата”. “Всички музикални и танцови жанрове са представени в популярни филмови и сценични форми.” – смята той. “Съвременната публика има по-богата обща култура в тази област и летвата е вдигната много високо. Виждали сме танцьори да се въртят на главите си и да се плъзгат по дансинга напук на законите на физиката. Чували сме великолепни изпълнители на рок, рап и кънтри.” Танкароен е решен да постави началото на нови жанрови стандарти с филма си и това се превръща в негово мото по време на снимките.
Режисьорът държи да се възползва от “нововъведенията” и наред с това да съхрани частица от неподражаемата въздействаща атмосфера на оригинала. “Когато е излязъл оригиналният FAME,” - споделя Кевин, - “филмът е бил новост в жанра. Въплъщавал е развитието на мюзикъла от времето на класиките на Ем Джи Ем от 1950-те години насам. Наред с това е показал и ежедневието на борещите се да се наложат в шоубизнеса талантливи тийнейджъри, които жадуват за успех, който никой не може да им гарантира. Все пак не всеки може да пробие. Опитахме се да предадем същината на тези стремежи, съчетани с най-актуалните танцови форми и стилове. За нас са важни не само песните и танците, но и историите на изпълнителите им.”
За да предаде вътрешната борба и стремежите на младите таланти, Танкароен си поставя за цел да сформира екип от даровити дебютанти, които да са преживели съдбите на героите си. Младите изпълнители до голяма степен са изпитали на свой гръб случващото се с екранните им превъплъщения. Това прави историите им актуални, въздействащи и правдиви. “Актьорите придават достоверност на героите си.” - смята Танкароен, - “Знаят какво е да си на тяхно място. В общи линии играят себе си.” Актьорите са съпричастни със съдбите на героите си. Това им дава стимул приемат образите си присърце и да вложат всичко от себе си в изграждането им.
“Погледни ме…”
Училище за музика,
изящни и сценични изкуства
“Фиорело Х. Ла Гуардия
Добило популярност като “гимназията от FAME”, Училището за музика и изобразително изкуство е основано през 1936 г. от кмета на Ню Йорк Фиорело Х. Ла Гуардия, който решава да сформира държавна гимназия, в която талантливите ученици от града да развиват уменията си наред с изучаването на общообразователните предмети. Училището за изящни изкуства е създадено през 1948 г. с цел да подготвя възпитаниците си за професионални изяви в областта на театъра, музиката и танца. Двете гимназии се сливат през 1961 г. Планираното им преместването в обща сграда в “Линкълн център” става реалност едва през 1984 г. В чест на кмета Ла Гуардия новото училище е преименувано на Училище за музика, изящни и сценични изкуства “Фиорело Х. Ла Гуардия”.
То е първата гимназия в САЩ, която предлага цялостни държавни стипендии за талантливи ученици в областта на изящните изкуства. Приемът в него става въз основа на съвкупност от бала и показаните умения и потенциал за развитие на кандидатите по време на провежданите прослушвания.
“Дай ми малко време и ще засенча всички останали…”
ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ
За ролите на преподавателите и наставниците в гимназията екипът привлича актьори, утвърдили се в различни сфери на шоубизнеса. Киното, телевизията, театралната сцена, звукозаписното студио са сред различните полета за изява, където са се доказвали талантливите актьори, превъплътили се в преподаватели по разнородните дисциплини в училището.
Небезизвестната Деби Алън, изиграла учителката по танци Лидия Грант в оригиналния филм, която предупреждава възпитаниците си, че ще трябва да спечелят славата си с “кървава пот”, по-късно възражда ролята си и в едноименни сериал и има възможността да режисира някои от епизодите му. Натрупалата още опит и отличия Алън участва и в тази версия на FAME, този път обаче в ролята на директорката на училището Анджела Симс.
Алън възприема новата си героиня Анджела Симс като своеобразна приемничка на Лидия Грант. “Гледам на нея” – споделя тя, - “като на съзряла и семейна Лидия Грант. Това казах и на един от продуцентите: “Както и да ме кръстите, зрителите ще смятат, че гледат Лидия Грант.” Само че в тази версия тя вече оглавява училището.”
Затрупаната с ангажименти Алън чувства своята героиня Симс близка в много отношения. “Имам собствена танцова школа.”, - добавя тя, - “Като неин директор съм длъжна да следя отблизо обучението и да имам план за развитието на всеки един от възпитаниците си. Задачата на героинята ми Симс е да съумее, в рамките на няколко кратки сцени, да убеди учениците, че трябва да работят усилено и да се възползват максимално от всичко, което училището може да им предложи. Ако не вложат нужното усърдие обаче, няма да извлекат никаква полза от престоя си в него.”
Чарлс С. Дътън е в ролята на преподавателя по актьорско майсторство Джеймс Дауд. Дътън има преподавателски опит в училище за изящни изкуства в Балтимор. Сред възпитаниците му там са Джейда Пинкет Смит и Тупак Шакур. Дътън обаче твърди, че е почерпил вдъхновение за ролята на Дауд от някои от собствените си преподаватели по актьорско майсторство, които са го научили не само на професионална дисциплина, но са му предали и разбирането си за изкуството като призвание.
“Дауд е събирателен образ на преподавателите ми по актьорско майсторство.” – разказа Дътън, - “Тя бяха безкомпромисни, но ни научиха на самодисциплина и всеотдайност към занаята. Смятам, че Дауд се опитва да накара учениците си да проумеят, че актьорите не са само шоумени, но и творчески личности, а между тези две категории има разлика. Шоумените са мотивирани от желанието да забавляват на всяка цена, а артистите – от съзидателен творчески импулс. Така разбирам Дауд.”
Дътън е възпитаник на Школата по актьорско майсторство в “Йейл”, носител е на “Еми” и “Тони”, и е номиниран за “Златен глобус” за ролята си в телевизионната адаптация на пиесата “Урокът по пиано” на Огъст Уилсън. Актьорът вярва, че постиженията в областта на изкуството преобразяват човешкия живот, независимо дали носят слава, или не.
“Когато осъзнах, че актьорската професия е моето призвание,” - добавя той, - “животът ми коренно се промени. Винаги съм гледал на заниманието с каквато и да било форма на изкуство като средство за опознаване и преоткриване на човешката природа. В това се корени същината му и това би трябвало да ни мотивира да се захващаме с него.” Дътън дотолкова съвестно изповядва веруюто си, че след като обсъжда вижданията си за героя с Танкароен, режисьорът решава да вмъкне този мироглед в една от дискусиите, които Дауд води с учениците си.
Ролята на Мартин Кранстън – един от преподавателите по музика, е поверена на актьора Келси Грамър. Грамър има общо 16 номинации за “Еми”, 8 номинации за “Златен глобус” и 16 номинации на Гилдията на екранните актьори. Актьорът е режисирал, продуцирал и участвал в редица филми, сред които е и поредицата “Х-Мен”. Поверявани са му главни роли в постановки на “Моята прекрасна лейди”, “Макбет” и “Отело”. Грамър споделя, че учителката му по пеене го е накарала да се замисли за кариера в областта на сценичните изкуства. Той следва в “Джулиард”, но смята, че е получил най-ценните си уроци в занаята, след като е напуснал титулуваното учебно заведение.
“След гимназията записах “Актьорско майсторство” в “Джулиард”.” – допълва актьорът, - “Там се натъкнах на няколко чешити сред преподавателите и се сблъсках с някои закостенели академични традиции. Преподавателите създаваха учебна среда, в която се оцелява по-трудно, отколкото извън пределите на академията. Бях сред онези, които не успяха да оцелеят. Изключиха ме и това оказа благотворно влияние върху развитието ми като актьор. Смея да твърдя, че се гордея с изключването си, защото се бях привързал към своята алма матер, но ми направиха голяма услуга, като ме изгониха от там, това ми подейства отрезвяващо и амбициращо.”
Наученото по време на обучението му в “Джулиард” го вдъхновява за образа на Кранстън. “Кранстън е костелив орех.” – споделя Грамър, - “Той е от хората, чийто авторитет не можеш да пренебрегнеш, както и едно от първите препятствия, които трябва да преодолеят възпитаниците на училището, а всеки творец трябва да се научи да преодолява препятствията в кариерата си. Той е готов да наставлява, насочва и подкрепя младите таланти, но само ако те на свой ред са готови да положат нужните усилия. Кранстън знае, че ако всичко им се поднася на тепсия в училището, няма да оцелеят в условията на конкуренция, особено в професии като техните, в които се преуспява с талант, усърдие и късмет. Наясно е, че рано или късно ще се натъкнат на сериозни пречки в кариерата си, които трябва да са подготвени да преодолеят.”
Мегън Мълали се превъплъщава в ролята на саркастично духовитата вокална педагожка Фран Роуън. Носителката на 2 награди “Еми” за “Уил и Грейс” дебютира на Бродуей в мюзикъла “Брилянтин” и наскоро участва в успешния сезон на хитовия мюзикъл “Младият Франкенщайн”. Подобно на вокалната педагожка, която играе, певческите умения на Мълали са не по-малко впечатляващи от актьорския й талант. Тя имаше възможност да блесне с тях наскоро по време на участия в “Алън Рум” в “Ликълн център”, в “Кенеди център”, в залата на Сиатълското симфонично дружество, както и в театър “Гудман” в Чикаго. Мегън е пяла като солистка и в “Уолт Дисни консърт хол”.
FAME й дава възможност да демонстрира завидните си музикални заложби в сцена, в която Фран води учениците си на караоке, за да се изявят пред публика. След като я убеждават да се качи на сцената, тя ги изненадва с блестящо изпълнение на песента на Роджърс и Харт “You Took Avantage Of Me”. Възможността да покаже певческия си талант е една от причините да приеме ролята.
“Оригиналът оказа огромно влияние върху мен.” – разказва Мълали. - “По онова време бях студентка и всички членове на театралната трупа, в която играех, бяха силно повлияни от него. Беше сред малкото филми, в които главните герои ми бяха връстници. Освен това съм певица и музиката е важна част от живота ми. Повечето зрители ме познават като Карън от “Уил и Грейс”, което ме ласкае, разбира се, но имам и певческа кариера в музикалния театър, която е по-дълга от тази в телевизията. Затова, когато ми предложиха ролята на вокалната педагожка, която също се изявява на сцена, си казах: “Това може да е последна ми възможност да пея във филмов мюзикъл.”
Изборът на песента “You Took Advantage Of Me” е на Мълали. Актрисата многократно я е пяла пред публика. “Кевин (Танкароен) и Гари (Лукези) бяха единодушни, че замисълът на сцената в караоке бара е героинята ми Фран да шашне всички присъстващи с певческите си умения. Така че задачата ми никак не беше отговорна, нали се сещате?” - шеговито допълва Мълали, - “Трябваше да подберем наелектризиращо парче. Откакто се помня, пея с групата “Сюприйм Мюзик Проуграм”, с която правим кавър на “You Took Advantage Of Me”. Тя е единственият стар шлагер в репертоара ни и се е превърнала в любимо парче на публиката. Често я пеем на бисове по участия. Затова им я предложих. И двамата одобриха идеята.”
Последното попълнение в преподавателския екип на гимназията е взискателната танцова педагожка Лин Крафт, в която се превъплъщава Биби Нюърт. Актрисата се чувства в свои води както пред телевизионните и филмовите камери, така и на сцената. Тя има завидна сценичната биография. Наскоро игра Рокси в бродуейската продукция на “Чикаго”. Печелила е “Тони”, награда на Театралната гилдия, както и “Астер” за ролята на Велма в друга продукция на същия мюзикъл.
Биби е единствената актриса, превъплътила се и в двете главни героини в “Чикаго” на Бродуей. Нюърт е отличавана с “Тони” и за ролята на Ники в продукцията на “Сладката Чарити”. В бродуейската й биография присъстват и роли в мюзикли като “Fosse”, “Damn Yankees”, “Dancin’”, “Little Me” и “Кастингът”.
Танцовото изкуство е голямата страст на Нюърт. Тя е основателка на Сдружението за подпомагане на танцьори към Актьорския фонд – организация, която подпомага изявяващите се в областта на сценичните изкуства и шоубизнеса. Тя смята, че дължи дисциплината и трезвата си преценка – качества, характерни и за героинята й Крафт, именно на танцовата си школовка.
“Учила съм предимно класически балет.” – споделя Нюърт, - “Танцувам в мюзикли и съм се занимавала с джаз балет, но школовката ми е на класическа балерина. От обучението си по класически балет се научих на безкомпромисна дисциплина, професионална етика и усет за пространство и синхрон. Ако изпълнявате стъпка “батман” на станката например, която представлява извеждане на крака с висок ритник, трябва да внимавате да не ударите танцьорите пред и зад вас. Този наглед простичък навик изгражда у балетистите усет за пространство и ги учи на такт. Подготовката им ги изгражда като личности.
“Крафт също има класическа балетна школовка и изисква от възпитаниците си да спазват строга дисциплина.” – допълва Нюърт, - “Смятам, че го прави от загриженост към учениците си, защото знае, че животът на танцьора никак не е лек. През залата й са минали много деца и е наясно, че не всички ще съумеят да пробият. Има дълъг преподавателски стаж в училището, но е решила да продължи да води занятия там, защото притежава умението да разпознава и отсява истинските таланти. Може да прецени кой има реален шанс за професионална кариера и кой не и, колкото й да е трудно, е длъжна да ги запознае с шансовете им отрано. Така стоят нещата в действителност. Затова почувствах героинята и тематиката на филма толкова близки. Той създава реалистична представа за изпитанията, пред които се изправя всеки човек на изкуството. Необходимо е да се търси златната среда между оптимистичните послания и правдивото представяне на реалността и смятам, че филмът я е намерил.”
“Ще озаря небосклона…”
ПЕСНИ И ТАНЦИ
FAME изобилства на фантастични запомнящи се композиции и впечатляващо сложна хореография. От екипа държат да използват част от оригиналните композиции и в съвременната преработка на мюзикъла, за да осигурят приемственост между двата проекта и да не разочароват заклетите почитатели на оригинала. Те обаче имат и нелеката задача новата версия на филма да изглежда и звучи актуално, и се стремят саундтракът да е еднакво въздействащ във и извън контекста на филма. За целта възлагат композициите на новите парчета на цяло съзвездие от утвърдени имена в съвременната поп музика.
Продуцентът Ричард Райт разказва: “Добавихме 6 нови песни към саундтрака. Сюжетът на филма е сходен с този на оригинала. Разковничето към повсеместния успех на оригинала се дължи на съчетанието от реалистична сюжетна линия с въздействащи изпълнения. Вокалните и танцовите композиции се вместват идеално в контекста на училището за сценични изкуства. За възпитаниците му не би било непривично внезапно да излеят чувствата си на екрана под формата на песен или танц. Изпълненията им са обусловени от сюжета.”
Танкароен споделя, че музиката излиза на преден план и в неговата версия на мюзикъла, тъй като екипът се е амбицирал да заснеме версия, която по нищо да не отстъпва на оригинала. “Две от песните в оригиналния саундтрак са получили номинации за “Оскар”, едната от които е отличена със статуетката. Затова съвестно се заехме с подбора на нови композиции.” – добавя Танкароен.
Композирането на нови парчета е възложено на 3 коренно различни в стилово отношение продуцентски екипа - тези на “Дъ Мейтрикс”, Джеймс Пойзър и Деймън Елиът, които стоят зад някои от най-ярките поп-композиции през последното десетилетие. Танкароен разпределя задачите им в съответствие с музикалните стилове, които подхождат на конкретните герои. “Дъ Мейтрикс” продуцират въздействащото ансамблово надпяване на високи октави, което изпълняват актьорите в сцената с дипломирането, както и кавъра на “Out Here On My Own” в изпълнение на Натюри Нотън. Пойзър има грижата за ърбън хип-хоп звученето на рапърите Виктор и Малик и по-конкретно за композицията от купона за Хелоуин “Carn-evil” и изпълненото на живо от Малик и Денийз парче “Get On The Floor”. На Елиът е възложено продуцирането на решеното в в олд скул рап ритъм “Cafeteria Jam”, което се превръща в своебразен отговор на Танкароен на сцената с композицията “Hot Lunch” в оригинала.
“Дъ Мейтрикс” е екип от трима утвърдени продуценти, певци и текстописци – Скот Спок, Лорън Кристи и Греъм Едуардс. Те са се изявявали в разнородни стилове. Работили са с широк спектър от изпълнители, сред които и Шакира, “Корн” и Бритни Спиърс.” – уточнява Танкароен, - “Държах на неподправеното хип-хоп звучене. Затова се обърнах към Джеймс Пойзър, който е работил с Ерика Баду, Комън и “Дъ Руутс”. Той е прозорлив продуцент, който разбира от качествен хип-хоп. “Cafeteria Jam”, под чиито звуци заснехме една от най-забавните сцени, е дело на Деймън Елиът, който също е изключителен продуцент. Исках актьорите да играят възможно най-непринудено, така че да предадат усещането за неподправена музикална импровизация. Не исках да изглежда като заучена хореография на парче, което целият випуск знае наизуст. Задачата на Деймън не беше никак лека, но смятам, че той изуми всички ни с композицията си.”
Честта да изготви хореография, с която актьорите естествено да следват ритъма на саундтрака се пада на отличената с редица награди хореографка Маргьорит Дерикс. Актьорите в главните роли си партнират с не по-малко талантливите свои колеги статисти за ненатрапливи, но грациозни, хореографски решения, съчетаващи стъпки от класическия балет със степ, джаз, модерен балет и дори акробатика, в съответствие със специфичните умения, които са показали младите таланти по време на кастинга за филма. Подборът на танцьори за епизодичните роли е не по-малко важен от този на актьорите с по-дълго екранно присъствие.
“Търсехме великолепни танцьори с излъчване и собствен стил. “ – казва Танкароен, - “Безупречната им техника трябваше да бъде подплатена с хъс и характер. Срещнахме се с невероятно голям брой талантливи деца. Това стана повод за радост, но за разочарование, тъй като нямаше как да вземем всички. С огромно задоволство се убедихме, че нивото на танцовите школи с САЩ рязко е скочило. Доскоро танцьорите изучаваха един конкретен стил, бил той джаз, модерен балет или степ. Хип-хоп крютата също заемаха своето достойно място сред стилово ориентираните танцьори. Днес обаче почти всеки танцьор владее два, три, дори четири стила до съвършенство.”
Включването на разнородни танцови стилове във филма, сред които и балет, джаз, хип-хоп и африкански танци, е от съществено значение, тъй като те трябва достоверно да представят различните дисциплини, които се преподават в едно училище по сценични изкуства. Танкароен признава, че сътрудничеството с Дерикс по време на съвместния подбор на танцьорите и изготвянето на хореографията за филма, е негова сбъдната мечта, която допълнително затвърждава възхищението му от хореографката.
“Маргьорит е гениална.” – разпалено подчертава той, - “Имах огромния късмет да стана част от танцовата й трупа през тийнейджърските си години и останах безвъзвратно повлиян от заразителния й ентусиазъм и неподражаемия й стил. По онова време се бях профилирал в хип-хоп стила. Класическият и джаз балетът не ме влечаха особено. Въпреки това тя ме прие в школата си, макар че все още бях начинаещ танцьор, работи настоятелно с мен и ме запозна с всички танцови стилове, като по този начин ми отвори очите за различните танцови форми. Любовта, всеотдайността и познанията й в областта на танца са безспорно доказателство, че за нея той е много повече от професия. Маргьорит е емоционално обвързана с танцовото изкуствo. Безрезервно се е посветила на хореографията и обучението на млади таланти. Именно поради тази причина тя беше идеалният избор за хореограф на FAME.”
Дерикс от своя страна се чувства тясно свързана с FAME и различните му екранни и сценични версии. “Първият ми професионален ангажимент като танцьорка беше в едноименния сериал.” – споделя Дерикс – “Тогава живеех в Ню Йорк и се опитвах да пробия на Бродуей. Явявах се на безброй прослушвания, бях сред финалните кандидатки за роли в мюзикли, но така и не ги получавах. Една вечер моя приятелка ми се обади с новината, че Деби Алън търси момиче, което да замести актриса от втория сезон на сериала. На следващия ден се явих на кастинга на Деби, получих ролята, преместих се в Лос Анджелис и останах да живея там. Бях на седмото небе.
Оригиналът на FAME промени живота ми. – допълва Дерикс, - “Помня как излязох въодушевена от салона след прожекцията. Бях убедена, че танцът е моето призвание. Не съм си представяла обаче, че година и половина по-късно ще участвам в сериала редом със звездите от екрана. Да, филмът определено преобрази живота ми.”
“Всичко си дойде на мястото…”
ЗАД КУЛИСИТЕ
Макар една голяма част от снимките на закрито да са в Лос Анджелис, екипът пътува до Ню Йорк за външните снимки. Характерните манхатънски пейзажи и най-вече снимките в училището за сценични изкуства формират визуалния почерк на филма.
“В Ню Йорк има две такива училища. Решихме да снимаме в онова, което се намира в театралния квартал. Архитектурата му носи неизменния нюйоркски дух. – споделя сценографът Пол Ийдс, - “Успяхме да открием гимназия с Лос Анджелис със сходно разположение на прозорците, построена през същото десетилетие като емблематичното нюйоркско училище. Разпределихме вътрешните снимки между 5 различни гимназии в Лос Анджелис. Заснехме сцените в коридорите и аулата в едно, тези в танцовата зала – в друго, в кабинета по актьорско майсторство – в трето, а тези в закусвалнята – в четвърто. За целта трябваше да кръстосваме Лос Анджелис, но това ми даде пълната свобода да подбера сградите с най-подходящи цветови и архитектурни решения.”
Стилът на филма до голяма степен е повлиян и от костюмите на актьорите. Тъй като главните герои са артистични личности, художникът по костюмите Дейна Пинк държи да подбере дрехи, които най-пълно отразяват ярките индивидуалности и на героите, и актьорите.
“Избягвах основните цветове. Придържах се към пастелните тонове, наред със сапфирените, патладжанените и рубинените оттенъци.” – споделя Пинк, - “Искахме героите да носят модерни за времето дрехи, съчетани така, че да подчертават индивидуалността им. Дрехите не биваше да обезличават, а да разкриват героите.”
Всеки от тях има определени цветова гама и стил. Денийз например предпочита консервативни спретнати жилетки в розови и пурпурни нюанси, но след време отива на абитуриентския си бал с вталена копринена цикламена рокля. Шапките, тесните вратовръзки и панталони, и широките пуловери, които са запазена марка на Нийл, постепенно стават по-малко фрапиращи. Наред със съзряването на възпитаниците на училището и развитието на характерите им по време на 4-годишното им обучение, и костюмите на Пинк стават все по-изчистени и стилни.
“Когато ги виждаме на 18 г., те вече не са тийнейджърите, постъпили в училището в началото на филма.” – пояснява Пинк, - “Случващото се през тези 4 години неизменно променя всеки гимназист и това проличава и в гардероба му. 14-годишните са по-стеснителни и самомнителни. Опитът, натрупан до 18-тата им година обаче, ги прави малко по-самоуверени. Всички тези промени намират отражение в подбора на костюмите.”
|
