|
Доброто срещу злото
Кой какъв е в света на Гру?
Отначало не е съвсем ясно кой е лош и кой – добър в „Аз, проклетникът”, но всичко ще се разкрие с разгръщане на историята. По-долу представяме противните и приятните играчи в света на Гру:
• Гру (Стив Карел) е злодей, за когото е много приятно да си прави забавно злонамерени шеги с другите хора. Дали като смрази дълга опашка клиенти пред себе си в кафене, или като създаде балон с формата на животно за едно момче само за да го спука, Гру прави всички неща, за които ние само си мечтаем. Той е на път да стане най-големият злодей за всички времена, като извърши престъплението на века, но все още му предстои най-трудното изпитание – бащинството.
• Неговият съперник – глупакът Вектор (Джейсън Сигъл), е твърде тромав, за да бъде самонадеян. Скрит в лъскавата си къща/крепост, Вектор обикновено седи с оранжевата си грейка, играе видеоигри и подготвя следващия си ход. Любимото му оръжие е пушка, която стреля с живи пирани. За негово нещастие Вектор трудно успява да задържи месоядните в цевта на пушката.
• Най-голямото от трите сирачета – Марго (Миранда Косгроув) инстинктивно защитава двете си сестри. Тя е отраснала без семейство и няма доверие на повечето хора. Знае, че момичетата могат да разчитат само една на друга. Марго е силен защитник и не се бои да предизвика Гру, когато той се опитва да стане родител на момичетата. Най-после той среща достоен противник.
• Детето, за което няма граници – Едит (дебют на ДАНА ГАЙЕР) може би е последното момиче в сиропиталището, което бихте искали да осиновите. С шапка, нахлупена ниско над очите, и нетърпение да тества опасните оръжия на Гру, тя прилича на малък разбойник. Средното дете трябва (и иска) да бъде обуздано, но никога не го показва.
• Невинно малко момиче, което обича безусловно и отчаяно иска да бъде обичано, най-малкото от трите сирачета иска да прегърне всички. Агнес (зашеметяващ дебют на ЕЛЗИ ФИШЪР) много обича еднорози и говори много сладко. Най-много от всичко тя копнее за родители, с които семейството да стане цяло. И един еднорог няма да навреди.
• Майката на Гру (Джули Андрюс): Зад всеки велик злодей стои една критична майка. Каквото и да прави Гру, то не удовлетворява нацупената му майка. Докато вярва, че има много добър родителски подход, 80-годишната старица още третира Гру като осемгодишно дете. Твърде критичното й отношение го вдъхновява за все по-големи злодейски подвизи, за да впечатли критичната си майка.
• Лудият учен на Гру д-р Нефарио (Ръсел Бранд) изглежда на около 150 години и се люшка между проблясъци на гениалност и черни дупки на неведение. Винаги зает да прави за шефа си най-новите и невероятни модели на автомобили и оръжия, Нефарио понякога е твърде рязък. Обаче слухът му е започнал да отслабва поне преди 50 години.
• Малки пакостливи жълти създания – минионите (Пиер Кофин, Крис Рено и Джемейн Клемент) от не до там умния екипаж на Гру. Работливи и отдадени на своя лидер и лудите му подвизи, минионите са обречени да му служат като опитни обекти. Когато се запознават с осиновените деца на Гру, в тяхно лице виждат три малки момичета, които са забавни също като тях.
• Мис Хати (Кристен Виг) е директор на местното сиропиталище, където живеят Марго, Едит и Агнес, преди да ги изпратят при Гру. Привидно милата и загрижена Мис Хати всъщност е южняшка красавица, която вярва в трудната любов и едрия бизнес. Ако не изпълните нормата от продажба на сладки, отивате в нейната „кутия на срама”.
• Глупавият съсед на Гру Оред Макдейд (Дани Макбрайд) естествено е председател на асоциацията на собственици на имоти. Той бърза да изтъкне всяко малко нарушение на наредбата и вечно е трън в очите на Гру. Той трябва да наглежда кучето си, ако не иска да си навлече гнева на Гру.
• Един безмилостен кредитен мениджър управлява Банката на злото. Г-н Пъркинс (Уил Арнет) отдавна финансира пъклените планове на Гру. Недоволството му от несъвършените изпълнения на Гру расте постепенно. Пъркинс е достигнал предела на възможностите за финансиране и отказва да отпусне на Гру кредит за финансиране на сложния му план да открадне Луната.
• Най-раздърпаният турист, който ще срещнете (Джак Макбрайър и МИНДИ КейЛИНГ от „Офисът”). Едно семейство е на почивка с малкия си син. Въоръжени със странни дрехи, фотоапарати за еднократна употреба и грозни несесери, туристите ще предприемат по-вълнуващо пътуване, отколкото някога са мечтали, когато ще открият, че някой е откраднал Хеопсовата пирамида.
• Карнивал Баркър (също озвучен от Джак Макбрайр) в Страната на глупаците няма намерение да допусне Марго, Едит или Агнес да излязат от парка с плюшено животно награда. Като подвиква подигравателни изрази като „някой има намръщено лице”, само мотивира Гру да извади големите пушки и да спечели за Агнес любимия й еднорог.
„Оригиналната концепция за „Аз, проклетникът” ми беше представена от Серхио Паблос – испански аниматор, който разполага с малко анимационно студио в Испания”, обяснява Крис Меледандри. „Веднага разбрахме, че сценаристите Чинко Пoл и Кин Даурио са екипът, който ще напише сценария.” Сценаристите са работили с продуцента върху световния хит „Слончето Хортън” и Меледандри смята, че те имат нужната чувствителност да вдъхнат живот на оригиналната история на Серхио Паблос.
Пoл и Даурио са прониквали и преди в сложни анимирани светове заедно с Меледандри. В последния им съвместен филм вдъхват живот на обичания герой на Д-р Сюс Хортън, като разказват историята на един добър слон, който чува слаб вик за помощ от една прашинка, която минава край него. Филмът, режисиран от Джими Хейуaрд и Стив Мартино, стана изключителен хит и утвърди двойката като комедийни сценаристи. За най-новия си проект разработват идеята на Паблос за един от най-големите суперзлодеи в света – мъж, който открива, че има и друг живот, освен участието в зли дела.
От началото е важно да се изгради фабула, която да постави знак за запазена марка на типовете филми, които ще издава продуцентската къща. Те не включват двуизмерни герои или антагонисти. Меледандри си спомня: „Идеята да направим анимационен филм, в който злодеят е протагонист, е необичайна и много голямо предизвикателство. До края на филма Гру е претърпял трансформация и тя е възможна, ако в началото го поставим на място, където някои негови аспекти са направо неприятни. Няма да можете да оцените пътя, който е изминал в развитието на образа, ако не го поставим на тази позиция в началото.”
Продуцентът Джон Коен знае, че „Аз, проклетникът” ще се отличава с това, че показва наши човешки черти, с които не винаги се гордеем. „Известно време искахме да направим филм за злодей, разказан от неговата собствена перспектива”, казва той. „Крис чу за тази идея на Серхио Паблос, който е отличен аниматор. Серхио и Нина Роуън, които са изпълнителни продуценти, представиха оригиналната идея на Крис и той незабавно се влюби в нея. Това е една чудесна ясна концепция за филм с комедийна структура и много уникален образ в центъра.” Когато идва време за избор на режисьори, Меледандри се обръща към номинирания за „Оскар” Крис Рено и утвърдения аниматор, завършил „Сорбоната” Пиер Кофин, за да оглавят проекта. Годините, които Рено е работил за комиксите на Марвел и Ди Си, му позволяват да илюстрира едни от най-характерните образи в съвременната епоха. От своя страна Кофин е създал някои от най-гледаните къси анимационни филми в You Tube, сред които “The Lion Sleeps Tonight”.
„Крис Рено е човек, с когото съм работил дълги години още в студиата на Fox и Blue Sky”, обяснява Меледандри. „Той премина през нашия отдел и започна като художник-сценограф, но предишният му опит включва участие в анимацията на много по-задълбочено ниво. Той започва от света на комиксите, където работи като илюстратор в началото на кариерата си. Крис има чудесен усет за историята и за нейното предаване в образи. С него имахме успех в режисурата на късометражен филм в Blue Sky, озаглавен No Time for Nuts, който беше номиниран за „Оскар”.
Сформиране на екипа на „Аз, проклетникът”
Кастинг за комедийни таланти
При подбора на актьорите, които да озвучат първия им анимационен филм, режисьорите и продуцентите на „Аз, проклетникът” са непреклонни в искането си за актьори, които не само ще подчертаят хумора в гласа си, но и ще предадат комичните си особености, за да вдъхновят многото аниматори, които работят по проекта. Коен обяснява: „Подходихме към кастинга с желание да намерим абсолютно най-добрите комедианти импровизатори, които съществуват. Те внесоха ниво на спонтанност и натуралистично изпълнение във филма.”
При избора на злодей номер едно – образ, който прави всичко възможно в опит да стане най-добър в професията, членовете на екипа се спират на свой бивш сътрудник. Изпълнителят Стив Карел е познат на милиони фенове с ролите си от телевизионния сериал „Офисът” и популярни филми, сред които „40-годишният девственик”, „Умирай умно” и „Луда нощ”, но режисьорите се интересуват най-вече от гласа му. Той работи за пръв път с Меледандри по „Слончето Хортън”, където озвучава ролята на кмета.
„Стив имаше много патос в гласа си, но той предава успешно и хумора”, казва Меледандри. „Работата с него е уникална, защото той участва като актьор, импровизатор и сценарист. Много рядко ще се случи Стив да не даде версия на сцената, която вече всички са одобрили, да вземе един комичен или драматичен откъс и да го направи значително по-добър. Процесът на работа с него е откривателски. Никога не се знае какво точно възнамерява да прави, но винаги те отвежда на място, което е на по-издигнато ниво от това, от което си тръгнал.”
Карел харесва също съревнованието между Гру и Вектор за титлата на Световен злодей. „Гру много се дразни, че е вторият най-голям злодей в света, защото той е перфекционист”, добавя актьорът. „Той се гордее с работата си и иска да бъде най-добрият от лошите. Но някъде има друг, който го надвишава, и това никак не му харесва.”
За ролята на съперника на Гру Вектор екипът избира комедийния актьор и сценарист Джейсън Сигъл. Той е страшен опонент на Гру. Карел описва Вектор като „по-млад и разполагащ с много повече технологии. Наистина успява да влезе под кожата на Гру. Когато участвате в надпревара за кражба на Луната, не може да бъдете приятели.”
Дебютантът в света на анимацията Сигъл се вълнува за първото си участие. Той има шанса да опознае тромавата си страна, когато търси гласа за Вектор. „Не бях правил нещо такова”, казва Сигъл. „Най-близкото до него е кукленият театър, но това беше доста зрелищно. Не знаех, че няма да работя с други актьори. Четеш си репликите сам и затова е нужно голямо въображение. За да вляза в образа на Вектор, се опитах да потърся по-глуповатото си „аз” от младежките ми години. Бях го загърбил, но се върнах към него.”
Както Гру се мъчи да впечатли много строгата си майка, Вектор би направил всичко да привлече вниманието на своя надменен и зъл баща. Сигъл обяснява: „Отношенията на моя герой с баща му са малко обтегнати в този филм. Той не вярва в мен и това е една от движещите сили, както става при повечето злодеи. Всичко се дължи на странна връзка с родителите.”
Един от най-големите успехи на продуцентите беше съгласието на обичаната актриса Джули Андрюс да озвучи ролята на взискателната и вечно недоволна майка на Гру. Тя използва всяка възможност да ругае Гру за най-успешните му дяволски авантюри и му показва, че никога не е достатъчно добър. Меледандри си спомня първата среща с легендата: „Когато поканихме Джули да участва във филма, отначало тя се зарадва, но после беше резервирана, когато научи за образа. Във филма тя представя героиня, която е почти обратното на Мери Попинс – зла, лоша и взискателна майка.”
Гру получава помощ в реализирането на плановете си и защитата на крепостта си от натрапници (били те момичета, които продават сладки, или твърде любезни/шумни съседи) от своя луд учен, който живее с него, д-р Нефарио. Да озвучи ролята на смахнатия и недочуващ изобретател в продукцията влиза британският комедиен актьор Ръсел Бранд.
Бранд обяснява, че е изпробвал различни вокални тонове с режисьорите, докато те открили този, който съответства на образа, както си го представят. „Гледах как ходи Нефарио и как мисли, и се опитвах да реагирам на това. Той звучеше малко като гангстер, изпълнен от Рей Уинстоун, но се долавяха и малко по-сърдечни нотки. Трябваше и да състаря гласа. Комбинирах различни вибрации на гласните струни.”
Готика на предградията:
Визуален стил на анимираната комедия
За да намери вдъхновение за филма, екипът се обръща към един от първите си проекти. Рено казва: „Едно от първите неща, нарисувани от Ерик, беше колата на Гру, която остава идентична с оригиналната скица. Погледнахме колата и казахме: „Никога не съм виждал такава кола!” Светът израсна от нея по странен начин. Това беше образът, който пръв нарекохме в нашия свят. Това е колата на Гру.”
Когато си представят движенията на Гру, режисьорите Рено и Кофин са вдъхновени от реални комедианти като Питър Селърс и Роуън Аткинсън. Суперзлодеят има внушителен вид със свити рамене и гърбав нос. Но когато се налага, Гру се движи с грацията на котка. Тонално режисьорите създават един свят на „Шпионин срещу шпионин”, в който Гру ще бъде обект на всевъзможни експлозии и атаки – от ракетомети до местни акули, и ще води битка с тях.
Гру е дяволит и коварен, и средата му го отразява. Проницателният наблюдател може да открие на много места в „Аз, проклетникът” елементи с голям хумористичен потенциал. В директна препратка към бащата от „Семейство Адамс” има картина на стената в леговището на Гру, на която се откъртва голям скален блок и е на път да размаже злочест туристически автобус, който минава от там. В сцени от плюшени играчки във витрина на стената – какво друго? – хищник поглъща плячка, която поглъща по-слаба плячка. Също в Банката на злото, когато Гру минава по централния коридор, стълбовете показват постепенно нещастни жертви, затиснати от колоните. Това са само някои от множеството шеговити препратки, вмъкнати от екипа.
Когато обмислят да създадат декора за „Аз, проклетникът”, режисьорите и продуцентите знаят, че трябва да има значително несъответствие между готическите линии в черната къща на Гру (представена за пръв път от сценографа Чени) и постмодернистичните гледки от претруфената крепост на Виктор. Меледандри казва: „Разнообразието от стилове беше създадено от Пиер, Крис и Ерик да отрази начина, по който героите се вписват в своя свят. Гру живее в черна къща в живописен квартал в предградията, където само тя помрачава чудесната гледка с наченките на готически стил. Колата му е може би най-неекологичният автомобил, който някога е имало на земята. Тя е малко раздрънкана, защото той вече не е първа младост.”
Меледандри описва по противоположен начин бърлогата на съперника на Гру.: „Неговият съперник Вектор е богаташко хлапе, което не е получавало отказ в живота си. Живее в много модерна масивна конзола за видеоигра, последна дума на техниката, която е била купена от богатия му баща банкер. Сблъсъкът на стиловете отразява конфликта, който съществува между двамата герои.”
Очарователни безсмислици:
Събиране на армия от миниони
В процеса на работа по анимацията се раждат очарователни персонажи, които продуцентите наричат минионите на Гру. Те не фигурират в оригиналния проект, но очарователните (обаче невероятно пакостливи) миниони бързо стават любимци на аниматорите, докато изграждат света на Гру. Рено се смее: „Минионите работят най-добре, когато се съберат поне 20 от тях. Това са още 20 образа за анимиране. Почти всяка сцена с тях стана масова, което обаче създаде големи технически трудности.”
Според продуцента Хийли минионите представляват „смесица от прекрасните таланти на всеки режисьор”. Тя споделя: „Те са резултат от специално сътрудничество на двама от най-добрите и най-талантливи режисьори, с които човек може да се надява да работи. Крис създаде първоначалния проект и мисията им на къртици на Гру, а Пиер добави глуповатия анимационен стил и повечето гласове. Но режисьорите поставиха тези образи на екран заедно и много се забавляваха да ги определят.
Резултатът са чудесни комедийни моменти, които добавят още един пласт от интересен хумор, породени от забавните умове и въображението на Крис и Пиер. След като им дадоха имена и много смешни прически и решиха кой ще бъде едноок или двуок, започнаха да се оформят характерите на минионите. Беше ми трудно да запомня кой е Джери, Дейв или Тим, но режисьорите винаги знаеха. Сцените ставаха все по-специални, а фактът, че всички миниони си приличат, ги прави забавни.”
Един много лош ден:
Музиката на „Аз, проклетникът”
През последните години носителят на Грами Фарел Уилямс продуцира или пише за успешни изпълнители като Гуен Стефани, Джъстин Тимбърлейк, Ъшър, Мадона. Като дългогодишнен фен на анимацията, Уилямс няма търпение да поеме предизвикателството да напише оригинални песни и теми за първия си филм. „Философията в „Аз, проклетникът” ми харесва, защото режисьорите не правят филми за деца. Те правят филми за хора, като използват някои от хитрините на младежкото забавление, но същевременно има и удивителна сюжетна линия.”
В „Аз, Приклетникът” Уилямс работи с носителя на "Оскар" Ханс Цимер, продуцент на музиката във филма и талантливия китарист Хейтор Перейра.
|
