ПОРЕДНИЯТ УСПЕХ:
КАК СЕ СНИМА НЕЦЕНЗУРНА КОМЕДИЯ
След огромния интерес към “Борат” филмовата одисея на “най-известния австрийски моден гуру” (и водещ на шоуто “Фънки час с Бруно”) започва с въпроса, който измъчва всички кинаджии: “Можем ли да повторим успеха си?”
Оказва се, че е възможно, стига екипът да съумее да опази живота и свободата на своята звездата и основна движеща сила на проекта.
Най-важната поука, която режисьорът Лари Чарлс и съпродуцентите Саша Барън Коен, Дан Мейзър, Джей Роуч и Моника Левинсън си вземат по време на снимките на ”Борат”, е: “Познавай и спазвай закона, и винаги бъди готов с план за бягство.” От опит знаят, че ако Барън Коен бъде арестуван или пострада, ще бъдат принудени да прекратят или отложат снимките със седмици наред. Те се придържат към това правило. То обуславя всеки аспект на продукцията.
Е, с едно изключение.
Повечето филмови продукции следват строго разчетен график с ежедневно разпределение на задълженията на актьорския състав и снимачния екип, но екипът на “Бруно” не може да си позволи този лукс. Всеки следобед, предхождащ снимачен ден, те се събират да решат какво да снимат на следващия ден. Изготвят план за действие, отиват на набелязаното място и възможно най-бързо приключват със снимките, преди да се отправят към следващата дестинация, където да проведат поредния си експеримен, по възможност в рамките на закона.
Убедени, че е от съществено значение да надминат себе си и да разчупят границите на нецензурната комедия, поставени с “Борат”, членовете на екипа си позволяват по-големи крайности, които водят и до повече търкания с органите на реда. И това далеч не е всичко. Те получават предупреждения от ФБР за отправени смъртни заплахи. Принудени са на всяка крачка да се изправят пред враждебните закани на въоръжени и възмутени граждани.
От снимките на “Борат” членовете на екипа знаят, че трябва да бъдат сплотени (и да не разпространяват информация за снимките пред външни лица), за да постигнат търсения ефект. От момента, в който миланската полиция извежда принудително Барън Коен след безцеремонната му поява на ревю на Агата Руис де ла Прада, до разпита и претърсването му на голо в участъка, екипът нито за миг не скучае по време на околосветската си обиколка.
След като Барън Коен и съсценаристите му предварително нахвърлят идеите си, (Бруно трябва да бъде изхвърлен от модно ревю, да флиртува със скандализирани минувачи и да интервюира знаменитости по време на благотворителни акции) те набелязват и най-подходящите хора и събития за свои мишени. Те разчитат заснетият в крачка материал да им подсказва следващите стъпки .
В продължение на общо 19 седмици в рамките на една година тяхната “добре смазана и хаотично функционираща машина”, както се самоопределя екипът, заснема необходимия материал. Благодарение на добре премерените появи, предпазливост и талант на малкия сплотен екип, те успяват да заснемат неща, който досега не са запечатвани на кинолента.
Оборудваният с 5 превозни средства екип (3 буса, един минибус и една каравана, която служи за и за апаратна, и за гримьорна) кръстосва Америка, Европа и Близкия изток. От Лос Анджелис, Ню Йорк, Вашингтон, Канзас, Тексас, Алабама и Арканзас в САЩ, през Лондон, Берлин, Париж и Милано в Европа, до Йордания и Израел в Близкия изток. Графикът им е изтощителен. Следват кратки извадки от шеметната им обиколка.
ПРЕТЪРСЕТЕ МЕ НА ГОЛО:
ВИСОКАТА ЦЕНА НА ПРИЗНАНИЕТО
В МОДНИЯ БИЗНЕС
Когато Барън Коен и съсценаристите му решават да изпратят Бруно да отразява Европейската седмица на модата, от където да бъде изгонен позорно, те внимателно подбират събитията, на които би могъл да се появи за краткия период от време, с който разполагат. За да не се ограничава само с една модна столица, екипът се спира на Ню Йорк, Париж и Милано и си подсигурява легитимации за няколко поредни сезона на седмиците на модата в съответните градове.
През септември 2008 г. посещават седмицата на модата в Милано. Планирали са сцена, в която Барън Коен, облечен с костюм от самозалепващо се велкро, да слезе от лимузина на червения килим и да се промъкне до модния подиум, докато режисьорът Чарлс и операторският екип запечатват всяка негова стъпка. Предходните им опити да се доберат до модните подиуми на други събития са осуетени от членовете на охраната, които разпознават екипа и не го допуска до залата. Охранителите викат полиция и изхвърлят цялата свита на Бруно, която на свой ред ги набеждава, че крадат тоалети.
Отказват достъп на Бруно до Миланската седмица на модата. В съобщение за медиите Националната камара за мода предупреждава дизайнерите за вероятността Барън Коен да се появи на ревютата им и ги съветва да отказват достъп на екипа му. Снимката на Барън Коен се разпространява по телевизионните канали и в интернет, подобно на тези на издирваните престъпници. От полицията в Милано дори се заканват да го арестуват, ако бъде забелязан в града. Италианците не пестят язвителните си подмятания по адрес на ексцентричния водещ.
Макар всички опити на екипа да проникне на някое ревю да изглеждат предварително обречени на провал, той отказва да се признае за победен. Решението? Барън Коен настоява да променят външния си вид и да сформират привидно нов екип. Режисьорът Чарлс бръсне брадата и променя прическата си. Продуцентът Мейзър следва примера му и си отрязва косата. Същото правят и някои членове на операторския екип. Всички сменят костюмите си.
Дегизирани с шалове и очила от последните колекции висша мода, те вече могат да се слеят с тълпата от модни експерти на събитието. Наясно са, че това е последният им шанс да заснемат сцената с костюма от велкро, която сценаристите прецизно са замислили. Кой би могъл да им попречи? Допълнителното полицейско присъствие и засилената охрана, която се озърта за Бруно.
30 минути преди началото на ревюто на дизайнерката Агата Руис де ла Прада, създателят на Бруно получава просветление. Той е допуснат до събитието с легитимация, но не като водещ на “Фънки час с Бруно”, а дегизиран като италиански моден фотограф, издокаран по последен писък на модата.
Барън Коен влиза, придружаван от своя гримьор и съсценарист Хайнс, с когото се скрива в уединено ъгълче зад кулисите и се преобразява в Бруно. Коен се опитва да запази самообладание, докато се подготвя на сантиметри от дефилиращите модели и бдителната охрана. Актьорът знае, че ако го разкрият, екипът ще се прости и с последния си шанс да заснеме ключовата сцена. Той издебва удобен момент малко след началото на ревюто, изскача от скривалището си и успява да профучи покрай стъписаните модели зад кулисите, преди да бъде задържан от причакващите го охранители.
Продуцентите със задоволство наблюдават как Барън Коен (като Бруно, с костюм от велкро, по който са залепнали множество дрехи) се сгромолясва на модния подиум. Присъстващите изразяват бурното си възмущение пред работещите камерите. Те пък успяват да заснемат достатъчно, преди охраната да ги спре и да свали Барън Коен от подиума. Полицаите закопчават актьора и го откарват в ареста, откъдето по-късно го измъкват колегите му. Макар да твърди, че е допуснал безобидна грешка, като е влязъл с костюм от велкро, Барън Коен е претърсен на голо и разпитан от 7 полицаи.
Напук на неудачите екипът невъзмутимо продължава към следващата си цел. Няколко дни по-късно Барън Коен подхвърля: “Можем ли идната седмица да отскочим до Париж за Седмицата на модата?” Останалите продуценти отвръщат примирено: “Добре де, заминаваме за Париж!” Заделят две седмици през октомври за снимките в Париж и се уреждат с места на първите редове за ревютата на Стела Маккартни и Жан-Шарл дьо Кастелбаяк. На второто Бруно се появява с поредния си крещящ костюм и започва да сипе остроумни коментари за събитието пред камерите си.
Но това далеч не е последната среща на самопровъзгласилите се за модни авторитети стилисти с Бруно.
Екипът заснема и сцена в берлински нощен клуб, в която Бруно се сбогува с модния свят, която впоследствие е изрязана при монтажа. В нея по време на рейв сет Бруно се промъква зад пулта, спира музиката и дръпва 10-минутна реч на смаяните посетители.
Според убедения в уникалността си моден гуру те стават свидетели на най-значимата реч от “Имам една мечта…” на Мартин Лутър Кинг младши във Вашингтон от 1963 г. насам. Разгорещилите се рейвъри, както може да се предположи, не приемат радушно непознатия оратор, имал наглостта да спре музиката им, и започват да го замерват с бутилки и чаши бира. Докато охраната на клуба извежда Барън Коен, подпийналите рейвъри се нахвърлят върху човека, прекъснал купона им. По време на мелето един от разярените посетители го удря в тил, докато гневната тълпа разкъсва дрехите му.
Бруно е изведен от клуба в безсъзнание.
В ТЪРСЕНЕ НА ЛУЦ
Докато нахвърлят идеи за обиколката на Бруно, сценаристите решават, че той се нуждае от верен съучастник. Екипът провежда изтощителен кастинг за ролята на втория асистент на водещия – първоначално мекушавия (и безнадеждно влюбен в шефа си) Луц. Организират прослушвания в САЩ, Германия, Лондон и много други градове. Според замисъла им Луц трябва да е праволинеен помощник на Бруно, който безропотно да помага на шефа си в безумните му начинания, сред които са и отвличане на бебе от африканско племе и опитите му да стане хетеро. И всичко това в името на любовта.
Продуцентът Дан Мейзър вика на прослушване актьор от свой любим филм – шведската комедия на сценариста и режисьор Лукас Мудисон “Заедно” (“Tillsammans”). Мейзър остава силно впечатлен от ролята, която прави Густаф Хамарстен в него, и настоява пред екипа да го повикат на прослушване. След като Густав се явява на него, всички са единодушни, че са открили своя Луц.
Хамарстен поема не по-малко рискове от Коен по време на снимачния процес и подобно на партньора си остава хладнокръвен и непоклатим до неговия край. Налага му се ту да играе, прикован с вериги към Барън Коен, ту да участва в свободни боеве в Арканзас. По време на всички тези предизвикателства обаче, актьорът демонстрира разнородния си талант и завидна смелост. Подобно на Барън Коен Хамарстен също е изучавал немски в училище, който му помага в импровизираните диалози с Бруно.
СКОКОВЕ ОТ ПОКРИВИТЕ И СЧУПЕНИ ПЕТИ:
БОЛЕЗНЕНА ЦЕНА НА СЛАВАТА
По пътя към световна слава Бруно успява да вземе интервюта с интересни личности, най-интригуващи сред които се оказват тези със знаменитости, за които се предполага, че би трябвало да знаят как да се държат пред медиите. Сред тях са: Пола Абдул, Ла Тоя Джаксън (частта с нейно участие е изрязана след смъртта на Майкъл Джаксън, от уважение към семейството), Бритни Гастино и Рон Пол. Барън Коен успява да накара певци, риалити звезди и политици да направят повече, отколкото сме ги виждали да си позволяват досега.
Един от най-впечатляващите му социални експерименти е с т. нар “живи мексикански мебели”. Екипът замисля абсурдно забавна сцена, в която Бруно осъзнава, че не разполага с мебели, на които да покани гостите си. От какви “подръчни материали” би могъл да ги “сглоби”? От градинари мексиканци, то се знае. Екипът не очаква някой от гостите да се престраши да седне върху живата мека мебел (сглобена от актьори и каскадьори), без да му бъде оказан по-сериозен натиск. Но звездите се оказват изненадващо сговорчиви и невъзмутимо се разполагат върху “студийното обзавеждане”.
Съдийката в “Америкън айдъл” Пола Абдул и небезизвестната сестра на Майкъл Джаксън - Ла Тоя, приемат да бъдат интервюирани от Хер Бруно, лежерно разположили се върху латино-мебелировката. И двете с готовност се отпускат върху гърбовете на изобретателно заработващите дневната си надница имигранти. Недоумявате как ли? Режисьорът Чарлс има свое обяснение за това социално явление. Според него човешката природа ни прави особено подвластни на егото ни и склонни да си прощаваме някои наглед незначителни провинения.
По време на снимките на ”Борат” и “Абсурдите на религията” Чарлс се убеждава, че хората си умират да дават интервюта. Медийните звезди се чувстват длъжни всячески да популяризират предаванията си и нито те, нито пиарите им са особено придирчиви към обстоятелствата около интервютата, които дават.
Оказва се, че при редовите граждани стремежът към мимолетна слава също е силно изразен. Видят ли камера и микрофон, мнозина са готови да се изявят, споделяйки първото, което им дойде наум, за да получат своите 15 минути слава.
Екипът провежда интервютата с Абдул, Джаксън и Гастино в Лос Анджелис и отпътува за Вашингтон, за да постави и един добре познат политик на горещия стол. Рон Пол дава своето интервю по време на кампанията си за кандидат за президент на републиканците.
Снимачният екип полага неимоверни усилия и поема небивал риск с въпросното интервю, като си навлича гнева на службата за охрана към Конгреса, на тайните служби и, не на последно място, на целия антураж на конгресмена Пол. След прекратяването на интервюто, (което Пол напуска разярен) Барън Коен незабавно е изведен от хотелския апартамент и потегля към летището за полет до Ню Йорк с мнима патрулка.
В крайна сметка изтощителното темпо, с което се снима “Бруно”, си казва думата. Коен развива грипна инфекция, лекарите му забраняват да лети и снимките са прекратени за два дни. Преди да е успял да се възстанови напълно, Барън Коен събира сили да заснеме сцените с “живите мексикански мебели” и да лети до Канзас, където се подвизава в местен хотел и мол с прикования към крака си Густав Хамарстен.
Докато снимат сцената в хотелската стая в Канзас, в която Барън Коен и Хамарстен са приковани един към друг на леглото, екипът научава, че полицията е във фоайето, и докато цвета на канзаските сили на реда се качва с асансьора, двамата светкавично се изстрелват по аварийната стълба. За беда в крачка разбират, че стълбата стига едва до втория етаж на хотела и че са в капан.
Принудени са да избират между среща с полицията (и неизбежен риск от арест и евентуален депортация на изцяло състоящия се от европейци екип) и 5-метров скок към свободата. Двамата се престрашават да скочат и стигат до буса, с който успяват да избегнат срещата с властите.
Барън Коен е капнал от изтощение и развива гъбична инфекция в устната кухина от антибиотиците и кожно възпаление от лентите за депилация, които употребява. След като с много упорство и усилия на волята успява да се възстанови от възникналото усложнение с инфекция на синусите, Бруно отново е готов за подвизи. Не след дълго обаче по време на снимки в Средния Запад, за които алтер егото му трябва да носи ботуши с платформи, Коен чупи петна кост и снимките отново са прекратени – този път за цели 7 седмици.
ТЕРОРИСТИ И ВИСШИ РАСИ:
БЕСЕДИ С ФУНДАМЕНТАЛИСТИ
Макар режисьорът Чарлс и продуцентите да са свикнали да очакват и неочакваното от хрумванията на Саша Барън Коен, идеята на актьора Бруно да се включи в преговорите за мир в Близкия изток ги заварва неподготвени.
Интервютата са замислени така, че Барън Коен да провокира участниците да реагират възможно най-непринудено и неподправено в създадените от сценаристите ситуации. Иначе хладнокръвните членове на екипа посрещат идеята на актьора да се срещат с терористи с възгласа: “Нима смяташ, че ще успеем да се измъкнем живи?” Те не вярват, че ще успеят да организират интервюта в Йордания, Израел и Западния бряг на р. Йордан.
Поне отначало.
Преди да премине към осъществяване на идеята си, екипът се допитва до експерти по близкоизточните въпроси, за да разберат кои граници не бива да си позволяват да преминават. С помощта на водещи палестински, йордански и израелски политолози те разучват неписаните правила на общуване в Близкия изток. Друг въпрос е дали ги спазват.
Близкия изток е най-опасният регион, в който снимат. След като успява да убеди бившия министър-председател на Йордания да му даде 90-минутно интервю в дома си, Барън Коен трябва да спечели и благоразположението на кралското семейство. За капак на всичко наред с интервютата с бивш агент на МОСАД и редица отявлени фундаменталисти, Барън Коен решава да посети и район от буферната зона в Западния бряг, който не е под израелски контрол. Ако нещо се обърка, членовете на екипа не могат да разчитат на помощта израелската армия и трябва да се спасяват сами.
За тяхна голяма изненада ръководителят на витлеемското крило на терористичната групировка “Бригади на мъчениците от Ал Акса” приема да се срещне с мнимия австрийски кореспондент. Лидерът на крилото, спечелило си лоша слава с поредица от самоубийствени бомбени атентати, разговаря с Бруно, чийто преводач съвестно предава неловките му и откровено обидни коментари, но язвителните забележки на интервюиращия все повече изнервят наобиколилите го охранители на терориста.
След като Барън Коен и Чарлс пристигат в тайната квартира на терористите в Западния бряг, представители на палестинските тайни служби ги уведомяват, че знаят за посещението им и че следят отблизо всяка тяхна стъпка. Без да губят излишно време, те заснемат нужния материал и се връщат към охраняваните територии.
Но мирните преговори се водят и с двете заинтересовани страни. В един от най-кратките експериментални епизоди в продукцията Бруно кокетно поклаща бедра в хасидски квартал в Израел. На мъжете и жените в тази консервативна общност по традиция е забранено да излагат голи участъци от тялото си, в това число и крайниците, на показ. В отговор на тази проява на неуважение към традициите им гневни минувачи погват оскъдно облечения с плътно прилепнали къси панталони и бомбе Барън Коен. Растящата настървена тълпа от възмутени хасидски евреи е готова да разкъса Барън Коен заради безцеремонната му провокация. Актьорът е принуден да се скрие в бакалията на смилил се над него търговец, където изчаква буса със спасителния си екип. Едва след като се качва на него, той ляга пода, така че да остане незабелязан от размирната тълпа.
Веднъж стъпили на американска почва, членовете на екипа смятат, че вече са в безопасност. Но грешат. Там те се натъкват на не по-малко опасен местен терорист. Кадрите, заснети в дома на отявлен пропагандатор за господство на бялата раса са изрязани при монтажа. Прекаралият цяло десетилетие зад решетките за престъпления на етническа основа активист не изгаря от нетърпение да се запознае с любовника гей на Бруно - Дизел. Той замахва с юмрук, който Барън Коен ловко избягва, преди да успее да се измъкне невредим от къщата.
БЕЗЦЕРЕМОННИ ЗНАМЕНИТОСТИ
С РОДИТЕЛСКИ ИНСТИНКТ
Друга тема, която силно вълнува екипа, е нездравия обществен интерес към живота на знаменитостите и смесените послания, които изпращат звездите на жадните си за пикантни подробности почитатели, когато с готовност правят личния си живот обществено достояние. Сценаристите решават да представят Бруно като човек, който е убеден, че ако си изгради имидж на самоотвержен и любящ баща, той ще затвърди звездния му статут.
За целта, разбира се, той решава да си осинови дете. Кое би качило акциите му повече от отроче от затънтено африканско селце, което да отглежда в привидно либерална семейна среда? Щом Мадона и Анджелина го направиха, значи и Бруно ще може.
Замисълът на сценаристите е Бруно да разнася осиновения си син (в чиято роля успешно влизат двама близнаци) подобно на моден аксесоар на всяка своя поява – от прослушвания до импровизирани калифорнийски сватбени церемонии и ток-шоу по тексаски тв канал. За целта родителите на момчетата заедно със социален работник стават неделима част от екипа, за да бъдат неотлъчно заедно с децата си.
Псевдозвездният осиновител предизвиква най-бурен интерес сред минувачите на международното летище Далас-Фор Уърт. Режисьорът Чарлс заснема сцена, в която пред смаяните погледи на пасажерите Бруно и асистентът му привидно вадят току-що пристигналото му отроче от кашон на конвейера за багаж, след като кандидат-гуруто е оставил минувачите с впечатлението, че се завръща от сафари в Африка и че детето е най-ценният му ловен трофей.
Бруно не е единственият герой във филма с амбиции за световна слава.
Сред хората, които славата блазни най-много, са родителите на някои деца актьори. Екипът и Барън Коен си поставят за цел “Бруно” да срещне зрителите с някои от тях и организират множество кастинги в Пърман Оукс, Калифорния през февруари 2008 г., на които родители и настойници водят своите прохождащи в шоубизнеса деца и повереници. Те остават с впечатлението, че децата им се явяват на кастинг за предстояща фотосесия с бебето на телевизионния водещ. Екипът остава изумен от крайностите, до които са готови да стигнат някои родители, за да превърнат децата си в звезди.
Ред е и на Бруно да застане пред камерата и Барън Коен умишлено задава провокативни и шокиращи въпроси, за да разбере до каква степен тези родители са готови да изложат децата си на риск. След като и последния кастинг приключва сериозно обезпокоените от фрапантните реакции на участниците членове на екипа държат да се уверят, че амбициозните родители няма да се изкушат бездруго да изпълнят дадените с лека ръка обещания и им се обаждат с новината, че детето им не е избрано за фотосесията и не е нужно да ги подлагат на процедурите, за които са имало готовност.
СТРЕЛЯМЕ НА МЕСО:
БРУНО НА ЛОВ ИЛИ НА ЛОВ ЗА БРУНО
Преди да започнат снимките за “Шоуто на Али Джи” преди години, Саша Барън Коен е убеден, че ще му се наложи да прибегне до пълния си набор импровизационни умения, за да провокира желаните реакции у хората, но разбира, че се е лъгал. Почти не му се налага да подтиква мишените си да се изявят. Убеждава се, че заставането пред камера в неудобна ситуация отприщва неподправени реакции. Пред обектива всички са болезнено откровени.
Режисьорът Чарлс и продуцентите от своя страна са изумени от гневните изблици, които предизвиква хомосексуалната ориентация на Бруно. Убеждават се, че дребен жест на привързаност като целувката между двама мъже е в състояние да вбеси някои хора и камерата запечатва реакциите им. Някои стигат до крайности във възмущението си и се нахвърлят върху Барън Коен.
Като в случая с четиримата ловци, с които Бруно обикаля Алабама. Те приемат да вземат чуждестранния журналист и екипа му със себе си по време на ловните си обиколки с уговорката, че няма да се налага да се разделят с оръжията си. Екипът се опитва да убеди да ги оставят по време на снимките, но това се оказва по-трудно, отколкото са очаквали. Когато се разгорещят, те не се поколебават да вадят оръжие.
Когато ловците разбират, че Бруно е гей и решават, че се опитва да ги сваля, те посягат към пушките си. Една вечер екипът се озовава между чука и наковалнята насред пустошта с група силно раздразнени от подмятанията на Барън Коен въоръжени мъже. До момента, в който екипът е готов да се оттегли, търпението им към журналиста се е изчерпало. В отговор на въпросите един от ловците насочва ловната си пушка към член на снимачния екип.
Тогава разбират, че е дошло време да напуснат Додж Сити.
БЕЗ ВЪПРОСИ:
ЗАСТРАШАВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ
Бруно решава, че за да стане звезда трябва стане хетеро, той се отправя на обиколка из Щатите, по време на която смята да заличи всички прояви на хомосексуалната си ориентация. Откъде е най-логично да започне тежката си мисия? От поделението на Националната гвардия в Анистън, Алабама на около 105 км от Бирмингам. Уви офицерите там не успяват опазят базата си от набезите на проникналия в редиците им обигран британец.
Екипът има късмет, че представител на базата се съгласява да допусне псевдожурналиста на своя територия за един ден. Молбата им е да покажат на зрителите ежедневието на обучаващите се кандидат-офицери в базата. По време на престоя си там Барън Коен, изтупан с униформа по последен писък на модата (разбирайте “Долче и Габана”), озадачава войниците със странностите си.
Това не е хубав ден за националната сигурност. Никой от членовете на снимачния екип, пристигнал със своя бус на територията на базата, не е помолен да се легитимира. Забраната младите наборници да не говорят без позволението на висшестоящ офицер улеснява членовете екипа, защото ако подставените лица в базата си бяха отворили устите, обучаващите офицери биха узнали истинската самоличност на 20 до 22-годишните попълнения в редиците си, както и че движещата сила зад “Борат” също е сред тях.
Щом узнават, че Барън Коен се е вмъкнал в базата, главнокомандващите незабавно отпращат снимачния екип. Докато актьорът се качва на потеглящия бус, офицерът на пост на изхода на базата се опитва да го спре, като затвори портала, но реакцията му закъснява с броени секунди, защото Бруно (заедно с всички кадри с провокацията му на територията на базата) вече се е измъкнал от там. Ако екипът се беше забавил, Националната гвардия щеше да конфискува записите и заснетият материал никога нямаше да види бял свят.
На въпроса: “Знаете ли кой беше гостуващият наборник?” новите попълнения в базата категорично отговарят: “Тъй вярно, сър, Саша Барън Коен, сър!”
РИСКОВЕТЕ НА СМЕСЕНИТЕ БОЕВЕ:
ИЗОБЛИЧЕНА ХОМОФОБИЯ
След интервюто с лидера на терористите в Близкия изток сред от най-опасните снимачни дни е прекараният на турнир за смесени боеве, когато Бруно трябва да осъзнае, че любовта на живота му е на ринга с него. Както и при повечето останали сцени, Чарлс и екипа осигуряват участие на Бруно и на друг турнир като резервен вариант, в случай че по време на този не заснемат нужния материал. Така те се застраховат с допълнителни кадри, които могат да монтират, за да постигнат търсения ефект от сцената. Всички са наясно, че ако тръгне мълвата, че Барън Коен е на събитието, тя ще се разнесе светкавично, и това налага да са с едни гърди пред публиката на събитието.
Градусът на напрежението стига пределната си точка, когато присъстващите и участниците в интервюто, виждат внезапната проява на близост межди Бруно и неговия асистент Луц.
В началото на юни 2008 г. екипът организира събитие, което рекламират като “Меле за работяги”, в Тексаркана, Арканзас, на което предлагат кеч и евтина бира. Преобразеният след тежките месеци, през които обикаля САЩ и се учи да се държи като “хетеро американец”, трябва да е готов да се изправи срещу всеки, който е готов да предизвика новоизлюпения мачо на ринга. Сценаристите са си поставили за цел да отправят предизвикателство към закостенелите морални ценности в тази част на Америка.
За тях е от съществено значение да престъпят моралните норми, без да нарушават закона. Екипът не иска да си навлича гнева на служителите на реда и се стреми предварително да спечели доверието им. Успокоява ги мисълта, че, в случай че нещо се обърка и им се наложи да напуснат Тексаркана, винаги могат да повторят експеримента в двата съседни щата.
Уговорката за първата вечер в залата в Югозападен Арканзас е да има ограничено полицейско присъствие и служителите на реда да влязат в ролята на охранители. Щом екипът ги уведомява обаче, че по време на един от боевете двама от актьорите трябва да се целуват с риска да провокират гнева на публиката, от полицията отказват да осигурят охрана на събитието, и предупреждават, че ще се отзоват на всеки сигнал, подаден от възмутени граждани, присъстващите на събитието. И той не закъснява.
Актьорите и екипът трябва да се справят сами.
Продуцентът, сценарист, създател и изпълнител на главната роля Барън Коен е наясно, че няма да успее да влезе убедително в образ, ако се тревожи за безопасността на екипа си. Секунди след първата прегръдка между двамата мъже към ринга вече хвърчат столове, а един от участниците в другите срещи се качва на него и предизвиква Барън Коен на двубой. Режисьорът Чарлс не заснема необходимия материал, но Барън Коен и екипът успяват да се измъкнат от залата невредими. Полицията не се отзовава на сигнала.
Същата вечер екипът пътува часове наред до разположения на север от Тексаркана Форт Смит, Арканзас. Още с пристигането им представители на местната полиция се свързват с тях за инцидента в Тексаркана предходната вечер. Те също не горят от желание да охраняват кеч-събитието в града си. Тъй като полицейските служители са единствените, съблюдаващи реда и сигурността в конферентия център, където трябва да се проведе то, членовете на екипа се боят, че отново са ударили на камък. За щастие продуцентите успяват да се срещнат с началника на полицейското управление, за да издействат нужното разрешение за провеждане на мачовете. Те напускат кабинета му с внушителна извадка от местни разпоредби, които се оказват по-строги и от тези в щата Арканзас.
Екипът си взема поука от станалото във Форт Смит и не допуска продажбата на стъклени бутилки бира, които биха могли да послужат за импровизирани летящи оръжия, и привързват столовете един за друг, за да не успеят разгорещените зрители да ги изтръгнат и запокитят към ринга.
Броени секунди след скандалната целувка присъстващите на двубоя вече беснеят. Един от тях успява да изтръгне стола си да го стовари върху главата на Барън Коен. Размирната публика превръща залата в бойно поле и актьорите се втурва към изхода. Присъстващите и мнозина от участници в двубоите не пестят обидни епитети, докато обсаждат превозните средства на екипа. Накрая се стига до обсада, продължила дълги часове. Актьорите и екипът се измъкват невредими, а гневната тълпа е озаптена благодарение на намесата на 40 полицаи от управлението на Форт Уърт.
|
