През 1981 г. филмите на ужасите бележат най-големия си бум, породен от касовия успех на филми като Halloween и The Last House on the Left. Тогава от Канада идва противоречивият нискобюджетен хит My Bloody Valentine, последвалият култ към който сварва неподготвени дори самите му създатели. Днес „Кървавият Свети Валентин” в новата ужасяваща 3D версия издига фактора на страха на ново ниво.
“Tова е съчетание на стар училищен хорър, великолепна фабула и невероятна нова технология” – казва режисьорът Патрик Лусиър. – „Има и нещичко от доброто старо клане. Тук се кръстосват много и най-различни неща. Ние правим триизмерен филм, правим филм на ужасите, но той е нещо много повече от това. Той изисква нов поглед върху правенето на кино и тази възможност е много вълнуваща.”
„Когато за пръв път гледах 3D филм, това си бяха чиста проба ефекти” – добавя продуцентът Джак Мъри. – „Хората в салона бяха зашеметени, защото за пръв път виждаха такова нещо. Но тук не става дума за правене на кино. Това беше поредица от карнавални трикове, които трябваше да подготвят почвата за следващия момент, когато върху публиката ще се стовари нещо. В този филм не е така. Ние оставяме триизмерността да изпълни пространството, в което работим, като същевремено намираме моментите, които ще го направят още по-ужасяващо с помощта на третото измерение.”
Майкъл Пасорнек, президент на Лайънсгейт и изпълнителен продуцент на филма, го допълва: „Нашият филм използва традиционна техника с много малко специални ефекти и триизмерността служи за приковаване на вниманието на публиката към моментите, които режисьорът е подбрал. Така зрителят се потапя в атмосферата, а не го бомбардират с ефекти. Много по-ужасяващо е да създадеш напрегната атмосфера, която те обгръща, отколкото просто да гледаш отстрани. Да вземем например това, че когато някой светне с фенерче, то те заслепява, а когато Миньорът вдигне кирката, тя минава през теб.”
Когато идва времето да се подбере режисьор за бъдещия шедьовър, съживяващ кървавия класически хорър, продуцентите успяват да открият човека с най-подходящото за целта „родословие”. Лусиър, монтажист на филми като Писък, Дракула 2000 и New Nightmare , е работил дълго с легендарния майстор на хоръра Уес Крейвън.
„Намерението на Патрик беше да използва триизмерността, за да прави онова, което умее най-добре” – казва Мъри. – „Имам моменти, когато тя трябва да ви сграбчи, но трябва да има и такива, в които публиката да се отпусне и просто да се наслаждава на историята. Наред с другите техники и пособия като протезите, каскадите и визуалните ефекти тя позволява на зрителя да усети и изживее истински ужас.”
„Не мога да си представя да работя с някой друг по този филм” – продължава продуцентът. – „Патрик живееше с филма. Не съм виждал човек с толкова идеи. Ако се изправехме пред предизвикателство, той винаги имаше готово решение. А опитът на монтажист му позволяваше да си представи как ще изглежда филмът и какво точно е нужно за всяка сцена.”
„Освен това има страхотно чувство за хумор” – добавя Пасорнек. – „Всички ние имахме усещането, че сме точно където трябва, когато и с когото трябва. Това настроение не може да се купи, нито да се вземе под наем. Просто го има и можеш само да се потопиш в него и да му се наслаждаваш.”
За Лусиър възкресяването на толкова обичан филм е едновременно обезсърчаващо и въодушевяващо. „Той е канадски шедьовър” – казва роденият в Канада режисьор. – „Предложението да участвам в този проект ме свари неподготвен. Не бях сигурен дали трябва да се съглася, но когато прочетох сценария и започнах да работя по него, видях, че ми се открива възможност да внеса в него нещо ново.”
„Филмът е за един страхотен любовен триъгълник” – продължава режисьорът. – „И може ли да се очаква нещо друго от филм, в чието заглавие има „Свети Валентин”? Но триъгълникът се е поразкривил и в резултат на това се е окървавил.”
За Лусиър използването на 3D фотография е неотменима част от работата по филма. „Чувството на клаустрофобия, усещането, че си в капан, ужасът нарастват до такава степен, че отвеждат зрителя отвъд всичко, което е виждал до този момент.”
Годините на работа с майстора на хоръра Крейвън са научили Лусиър, че в центъра на всичко е героят. „Във всички филми на Уес героят е на първо място. Ако героят и разказът са на преден план, тогава ужасът се поражда от случващото се, а не от изливането на тонове кръв на екрана.”
Актьорът Кер Смит, който изпълнява ролята на Аксел, шерифа на Хармъни, високо оценява решимостта на режисьора да прекрачи обичайните граници на жанра хорър. „Ние отиваме на кино, за да почувстваме неща, които при нормални обстоятелства не можем да изпитаме. Човек не се плаши чак толкова често и това може да бъде много забавно. Но този елемент на истинска загриженост за хората прави филма много по-добър.”
„Няма по-голяма трагедия от това да загубиш близък човек” – казва Лусиър. – „Ако успея да доближа зрителите до героите, по-късно, когато се случват невъобразими неща, те ще ги следят със затаен дъх, настръхнали от ужас. А 3D техниката ги кара още повече да се почувстват част от случващото се и те вече не са просто зрители, а участници в ужаса.”
Това не би било възможно без изумителната технология и техника, създадена от Paradise FX, част от която специално за „Кървавият Свети Валентин”.
„След като решихме, че искаме да направим филма 3D, имахме големия късмет да открием Paradise”- казва Лусиър. – „Нашият стереограф Макс Пенър ни помогна да направим неща, за които производителите на 3D филми твърдяха, че са невъзможни. Ние успяхме да доразвием тази техника, защото имахме на наша страна истински пионери на 3D изкуството. Камерите ни бяха готови чак в деня преди започване на снимките. Всичко беше изработено специално за този филм и нашият оператор Хауър Смит е създател на голяма част от екипировката.”
Според Лусиър благодарение на ентусиазма и изобретателността на екипа резултатът от използването на 3D технологията надминава очакванията на създателите на филма. „Имахме невероятния късмет за нас да работят хора, решени да направят най-добрия възможен филм. Те дадоха всичко от себе си, за да направят най-добрия 3D филм за всички времена, толкова силен и въздействащ, че зрителите да пищят на всеки завой.”
Дженсън Екълс, който играе Том, казва, че няма търпение да види филма на кино. „Моментът, когато кирката на Миньора излиза от екрана, ще бъде страхотен. Аз ще съм зрител като всеки друг и ще гледам със затаен дъх.”
Kер Смит добавя: „Обичам ужаси. А Хари Уордън е един от най-ужасяващите образи, създавани някога. Тръпката е страхотна!”
Според Лусиър Кървавият Свети Валентин 3D бележи нов етап в киното. „Това е нещо, което зрителите не са виждали досега дори и във филмите, създадени с помощта на компютърна графика. Съвсем различно е, защото там винаги има елемент на изкуственост, докато тук имаме истински събития. Вие сте част от историята. Моментът на взаимодействие е по-силен от всичко, което сте виждали някога.”
СЪРЦЕТО НА „КЪРВАВИЯТ СВЕТИ ВАЛЕНТИН”: САРА, ТОМ И АКСЕЛ
В центъра на Кървавият Свети Валентин са трима съученици от гимназията, от десет години свързани в любовен триъгълник – Том, Аксел и Сара, съпруга на Аксел и някогашно гадже на Том от училище. Дженсън Екълс, Кер Смит и Джейми Кинг в ролите на тримата главни герои са начело на впечатляващ актьорски екип, в който си партнират изгряващи холивудски звезди и всепризнати ветерани.
„Дженсън, Джейми и Кер придават истинска задълбоченост на образите” – казва Лусиър. – „Освен това имаме силната подкрепа на хора като Кевин Тай, Том Аткинс и Еди Гатеги. Всеки от тях внесе нещо свое, което го нямаше в сценария.”
Дженсън Екълс играе Том Ханигър, който дава началния тласък на историята. „Том се връща в родното градче по някаква недовършена работа” – казва Лусиър. – „Дженсън има естествен чар, силно кинематографично присъствие, което го прави невероятно симпатичен и близък на зрителя в тези ужасни обстоятелства.”
Уникалните технически аспекти на филма събуждат любопитството на Екълс. „Мисля, че триизмерността прави всичко много по-хубаво” – казва актьорът, който вече се е потопил в хоръра в дългия сериал „Свръхестественото”. – „Много ми е интересно да видя как ще се разгърне историята в този формат. Мисля, че елементът на ужас ще е много по-силен.”
„Патрик беше фантастичен” – казва Екълс за режисьора. – „Убеден съм, че от монтажистите излизат много добри режисьори, защото те знаят предварително какво искат и как да го постигнат. Патрик умее и да работи с актьорите. При такава комбинация да работиш с него е удоволствие.”
Джейми Кинг играе Сара – жената, която е в сърцето на романтичния триъгълник. „Джейми не е типичната хубавица от филмите на ужасите” – казва Лусиър. – „Тя придава дълбочина на образа. Успява да предаде конфликта между несподелената любов към Том и любовта към съпруга й във всеки един момент от играта си.”
На Кинг й харесва подходът на Лусиър, който поставя героите в центъра на разказа. „Всеки един избор в сценария е много добре обмислен и задълбочен. С Дженсън и Кер много пъти сядахме и обсъждахме как да направим нашата история възможно най-сложна и завладяваща. Най-лесно е да вървиш по утъпканите пътечки, но на мен не ми е интересно, както и на хората, създали този филм.”
Актрисата черпи енергия и вдъхновение от партньорите си във филма, Екълс и Смит. „Голямо предимство е да си в един екип с толкова талантливи актьори. Работата с Кер и Дженсън ми позволи да опозная професионалния им подход. Всеки актьор си има свой начин на изразяване и за мен беше удоволствие да работим заедно и да виждам как създаваме най-доброто като артисти.
Кер Смит, който в повечето сцени е с Кинг, се изказва също толкова ласкаво за главната актриса във филма. „Джейми е фантастична. Страхотно е да работиш с някого, който винаги си е на мястото, а тя е точно такава. Тя разбира за какво е всяка една сцена и докато работим върху нея, можем да изпробваме множество различни посоки.”
Режисьорът смята, че Аксел е героят, за чиято роля най-трудно може да се подбере подходящият актьор. „Той е много конфликтен и си има тъмни страни. Знае, че е вторият избор на Сара. Начинът, по който Кер го играе, е уникален и дълбок, понякога той ни поднася изненади, които са изумителни.”
„Аз съм от хората, които обичат да играят без железни предписания” – казва Кер. – Имам някоя и друга идея, към които се придържам, но за мен най-важното е да експериментирам, да търся истината в ситуацията. Патрик ми позволи доста голяма свобода и това е страхотно.”
Екипът надминава всички очаквания на режисьора. „Те показаха невероятно силна и завладяваща игра” – казва Лусиър. – „Невероятно е да имаш такъв изключителен екип, в който всеки не спира да изненадва другите. Това е като част от изумителен заговор, довел до създаването на невероятно зловещ ефект. Това сътрудничество допринесе изключително много за въздействието на филма, защото техните герои са също толкова триизмерни, колкото и самият филм.”
СТРАННИЯТ СВЯТ НА „КЪРВАВИЯТ СВЕТИ ВАЛЕНТИН”
Създателите на филма започват да търсят терен за снимките в Питсбърг, недалеч от сърцето на пенсилванската минна индустрия. „Най-напред избрахме мината” – казва Лусиър. – „Тя вече не беше действаща, но изглеждаше изумително красиво.”
Думата, която използва режисьорът, за да опише дългите дни на снимки в мината, е „зверски”. „Това е затворено пространство, много влажно. Постоянно бяхме покрити с кал или нещо друго, което не можете дори да си представите. Всички от екипа, а някои бяха работили по 20-30 години в киното, казваха, че не са снимали на по-гадно място. Въпреки това свършиха страхотна работа. Имахме невероятния късмет да работим с екип, отдаден на работата си.
Таванът на тунела, в който са снимани много от най-важните сцени във филма, е толкова нисък, че често актьорите и екипът трудно стоят изправени. „Това ни помогна да създадем този абсолютно клаустрофобен свят, в чийто капан са хванати героите ни и който е жизненоважен за филма” – казва Лусиър. – „Мината си има свои звуци. Усещаш я как диша, капе, крещи. Чувстваш се хванат в капан и изстиваш от ужас при вида на приближаващите се стени.”
Paradise снабдява екипа със специално изготвени устройства за стрелба в мината. „Те ни позволяваха да стреляме в движение” – казва Пасорнек. – „По-рано това беше невъзможно, защото такова приспособление тежеше над 200 килограма.”
Резултатът е, че мината създава непознато дотогава усещане за дължина и дълбочина. „Тя вече не е само тъмна дупка” – казва Пенър. – „Триизмерността ви позволява да се почувствате, сякаш гледате вътре в мината, сякаш вървите в нея.”
За актьорите теренът е много труден за работа, но и вдъхновяващ. „Почувствахме какво е да живееш в миньорски град” – споделя Кинг. – „В мината си правехме компания с малки прилепчета. Трябваше да внимаваме да не си ударим главата в тавана. Но мисля, че е страхотно да работиш в реална обстановка. Това определено помага да навлезеш в образа.”
Тексасецът Екълс казва, че в мината не се е чувствал особено комфортно. „Когато слезеш на 50 или 100 метра под земята и единственият изход е зад гърба ти, усещането е някак зловещо” – признава той.
Кер Смит казва: „Най-лошото да работиш в мина е това, че си в мина. Безброй пъти си удрях главата. Но да снимаш в реална обстановка си е друго, поне аз така мисля. В студиото камъкът е фалшив. Не мирише на скала, на мина, и усещането е друго. Това ни позволи да почувстваме атмосферата на сто процента.”
А какво би била една мина без Миньор? Всеки, който е гледал оригиналния филм, няма да забрави ужаса, вдъхнат от тази зловеща призрачна фигура. Кой или какво се крие зад маската на Миньора?
„Мистерията е едно от най-вълнуващите неща във филма” – казва Лусиър. – „Някой върши ужасяващи неща, но ние не знаем кой е. Не знаем защо ги прави. Миньорът е безмилостен и неуморим хищник. Той е съвършена машина за убиване. Не можеш да я убедиш. Не можеш да измолиш милост. Тя те иска мъртъв.”
„Това прави филма толкова ужасяващ” – продължава режисьорът. – „Има сцени, които не могат да бъдат забравени. В един момент се смееш, а в следващия подскачаш на мястото си, защото си потресен и слисан от онова, което се случва.”
„Не е задължително Миньорът да е свръхестествен. Той просто си има позиция” – усмихва се Мъри. – „И тази позиция е твърде крайна. Той е напълно безчувствен, доколкото става ясно. Ето защо мигът, в който се появява, е абсолютно смразяващ. Той би могъл да бъде всеки един от нас.”
От главата до петите в миньорска екипировка, Миньорът представлява внушителна гледка. „Променихме костюма от оригиналния филм съвсем малко” – казва Лусиър. – „Избирахме от всевъзможни газови маски, прегледахме купища миньорско облекло. В крайна сметка разбрахме, че оригиналният костюм си е точно на мястото. Само малко го осъвременихме и го направихме по-зловещ.”
Миньорът е въоръжен с кирка, стандартен инструмент в мините. „Тя е много страшно оръжие, което Миньорът размахва яростно и точно” – казва Лусиър. – „Има плосък край, много подходящ за раздробяване на кости. Има и заострена част, която буквално може да ти изтръгне челюстта. С нея можеш да избодеш очи, да разпориш някого. Полезните и невероятни неща, които може да свърши, са безброй.”
Човекът, който „окървавява” „Кървавия Свети Валентин”, е Гари Тюниклиф. Дългогодишен фен на филмите на ужасите и специалните ефекти в грима, той встъпва на това поприще в Pinewood Studios в Лондон за Image Animation. „Четях сценарии, в които се казваше „пробождат го” или „отрязват му главата” – спомня си той. – „И всеки път си мислех, че тук може да се направи нещо по-интересно. Обичам да седя в тъмния салон и да гледам филми, по които съм работил, да чакам „убийството” и да чувам ужасените стонове на публиката, да гледам как момичетата, а и мъжете закриват очите си с ръце. Мисля, че това е кинематографичната версия на магьосническия престиж.”
Тюниклиф разбира, че гримът, колкото и реалистичен да е, не може да покрие всяко ъгълче. „Най-забавното в този филм е, че е триизмерен и виждаш всичко. Гримът покрива само повърхността. В крайна сметка снехме отливки на актьорите и направихме нещо като кукли. Така актьорът може наистина да си пъхне ръката вътре, докато изтръгва сърцето.”
Целта на Патрик Лусиър и на целия екип е да отдадат дължимото на една легенда, вдъхновила техния филм. „Има само един „Свети Валентин” – казва той. – „Никога не е правено продължение. Когато излиза, той е здраво орязан от МРАА – Американската филмова асоциация. Предполага се, че има около девет минути кадри, отстранени заради ужаса и кръвта. Ние направихме всичко по силите си да запълним тези липсващи минути.”
„СВЕТИ ВАЛЕНТИН” – КЪРВАВОТО ОСТРИЕ НА 3D ТЕХНОЛОГИЯТА
При заснемането на „Кървавият Свети Валентин” е използван новият HD 4K формат, при който може да се записват 4 000 пиксела, 30 фрейма в секунда, за разлика от 2 000 пиксела на стандартния HD формат. Създателите на филма използват две уникални дигитални камери - Red One и Silicon Imaging SI-2K Digital Cinema Camera. И двете са далеч по-малки и по-леки от конвенционалните 2D или 3D камери и по-лесни за управление.
Оборудването и техниката, използвани при снимките, са революционни дори за опитни ветерани на 3D технологията като Макс Пенър. „Предишните 3D камери бяха с много по-големи мотори и доста по-тромави” – казва стереографът.
Друга разлика е, че новата екипировка не използва ленти или филми. Дигиталните изображения се записват на флаш-карти и се прехвърлят в компютъра. Едно от големите предимства на новия дигитален формат е, че той позволява демонстрация на заснетото на място. „Не е като преди, когато не можехме да видим нищо цял месец след заснемането” – казва Пенър. – При този филм онова, което виждаме на монитора, е същото, което ще види публиката в киното.”
ИЗМЕРЕНИЯТА НА УЖАСА: ИСТОРИЯ НА 3D КИНОТО
Филмите на ужасите винаги са играли водеща роля в еволюцията на триизмерното кино. Първият голям хит от „Златния век” на 3D e класическият хорър Къщата на восъка (1953) с Винсънт Прайс в главната роля. Публиката е очарована от стереоефектите и изпълнението на Прайс на една роля, която го превръща в олицетворение на жанра.
Много от най-успешните 3D филми са ако не откровен хорър, то поне много близо до него, например Bwana Devil (1952), It Came from Outer Space (1953), The Mad Magician (1954) и Набери „М” за убийство (1954) на Хичкок.
Може би най-значим от цялата 3D реколта е Чудовището от черната лагуна (1954), историята на археологическа експедиция, застрашена от праисторически получовек-полуриба. Използването на 3D кинематография е ограничено, но запомнящо се. Филмът има две продължения, а героят-амфибия с право се нарежда сред най-известните чудовища в киното.
По различни технически и финансови причини бумът на триизмерното кино в Холивуд трае кратко, но хорърът продължава да използва тази техника и през следващите десетилетия в нискобюджетни независими филми. През 1961 г. канадският филм Maската смразява американската публика с кошмарните си продължения, снимани в 3D. Франкенщайн на Анди Уорхол (1973) cъчетава 3D хоръра с друг популярен жанр от 70-те – softcore порно.
В началото на 80-те триизмерният Торбалан отново влиза в мейнстрийма. Петък 13-и III (1982) използва щедро новаторския 3D ефект, познат като “изскачане от обектива”, при който обектът изскача от екрана в салона. Продължението удвоява приходите от предишния филм и утъпква пътя за продукции като Челюсти 3D и Ужасът в Амитивил 3D година по-късно.
Поради високите разходи и технологичните предизвикателства, съпътстващи този формат, в средата на 80-те 3D технологията отново изпада в немилост пред собствениците на студиа и кина. За повече от 20 години триизмерното кино се свързва предимно с документалните филми на IMAX. Постепенно обаче пречките, ограничаващи разпространението на 3D технологията в САЩ са преодолени. Днес този формат е по-популярен от всякога в киноиндустрията, сред кинематографистите и публиката.
Иновациите в снимачната технология свалиха цената на снимките в 3D и позволиха на професионалистите да създадат вълнуващи визуални ефекти. А публиката вече не страда от главоболие и парене, предизвикани от червено-сините (анаглифни) очила. Днес най-често използваните 3D формати са Real D и Dolby 3D Digital Cinema, при които поляризираните очила са удобни и дават кристално чист образ.
3D версиите на филми като Полярен експрес (2004), Чикън Литъл (2005), Беоулф (2007) и Пътуване до центъра на Земята (2008) драматично засенчват „плоските” си предшественици. Само през 2009 г. се очаква да излязат на екран най-малко девет 3D филма. Следващите версии на хитове като Шрек, Колите, Кунг-фу панда и Играта на играчките ще бъдат триизмерни.
Последните успехи на 3D формата и многообещаващите нови технологии в комбинация с хорър вероятно ще задържат вниманието на публиката през следващите няколко години.
|
